Подводните камъни на диалога САЩ- КНДР
Валентин Радомирски
Срещата сред водачите на Съединени американски щати и КНДР в Сингапур е историческа освен тъй като е първа след войната преди 70 години сред двете страни (което не подценявам), а тъй като е първото удостоверение за връщането на американския президент към каноните на дипломацията. Доказателство за това изказване бяха многочислените срещи на представители на двете дипломатически ведомства на най-различни равнища, както и многочислените съвещания със съдружниците на Вашингтон и Пхенян в седмиците преди срещата. Това беше първото мероприятие през досегашните към този момент 500 дни от ръководството на Тръмп, което беше проведено и квалифицирано с нужната изчерпателност на експертно равнище. Казаното от държавния секретар Помпео, че над 100 специалисти с друга сфера на подготвеност са привлечени в екипа, който работи по севернокорейския проблем, удостоверява тази теза.
Спомням си от 70-те години
един професор в МГИМО, който беше член на съветската делегация в договарянията по Преговори за ограничаване на стратегическите оръжи (от британски SALT - Strategic Arms Limitation Talks - договаряния за ограничение на стратегическите въоръжения). Та той ни учеше по какъв начин се водят съществени договаряния. Преговорите бяха почнали през 1969 година и досега на лекцията бяха приключили 3 кръг (общо по САЛТ-1 бяха извършени 6 рунда). Всеки кръг беше от 5 до 6 месеца, като паузите сред тях, употребявани за подготовка на делегациите за идващия стадий, бяха почти със същата дълготрайност. Това, което ми направи най-голямо усещане, беше дневният ред на тези първи три кръга. Целта на първия е била да се посочи дали двете страни желаят да водят съществени договаряния или са се събрали, с цел да осъществят пропагандна акция (модерният термин е PR activity). И откакто се убедили, че имат мандат за съществени диалози и са се подготвили за идващия рунд, бяха минали 11 месеца от началото на договарянията към дневния ред на този рунд, чиято негласна цел била да си изяснят кой какъв брой знае за стратегическите въоръжения на съперника. Показали си част от информацията, с която разполагат (на руснаците им дали американска сателитна фотография от съветския космодрум Байконур, на която се виждало по какъв начин човек чете вестник и можело да се разграничи заглавието на тогавашния руски официоз "Правда "). Не ни споделиха какво са посочили руснаците, само че се схванало, че двете страни разполагат с достоверна информация за над 90-95% от стратегическите си арсенали, след което се отдръпнали за паузата преди третия рунд, на който почнали да приказват всъщност - предмета на възможния контракт, неговия обсег както в техническо, по този начин и във времево измерение и така нататък
Живеем във време, което е надалеч по-динамично от времето на договарянията по Преговори за ограничаване на стратегическите оръжи, само че методите за водене на същински договаряния остават кардинално същите, както са отшлифовани през многочислените рецесии и спорове. И връщането към тях при подготовката на срещата в Сингапур е позитивният знак, че досегашният
"световен ред " към момента има късмет пред
"световния хаос ", признаци за който се появиха през последните години.
Декларацията, която двамата водачи подписаха, е резултат на многогодишни старания на дипломатите на Съединени американски щати и КНДР, макар че президентът Тръмп в присъщия му жанр си приписа всички заслуги. Двете страни се занимаваха с това от дълго време, от началото на 90-те години. При предходните американски администрации беше подписано рамково съглашение, в което бе записана тезата за нормализирането на връзките сред Съединени американски щати и Северна Корея. Настоящата намира се случи след сложен спор сред Ким Чен Ун и Тръмп и съдейки по отражението й от двете страни, първият контакт сред двамата се оказа сполучлив, откакто те организираха сериозен поверителен диалог. В резултат на това беше подписано взаимното изказване, което може да се преглежда като класическа декларация за планове. От една страна, това се регистрира от критиците като минус, само че в случай че го разглеждате от друга страна, това е позитивен старт и основа, с цел да започнете сложни договаряния. И най-важният резултат е, че е основана опция да се изградят мостове на лидерско равнище на договарящите страни.
Внимание притегля клаузата от декларацията за желанието да се открият връзки сред КНДР и Съединени американски щати. В допълнение, съдейки по текста, Ким е съумял до известна степен да убеди Тръмп, че постигането на безядрен статус не се отнася единствено за Северна Корея, само че и за Корейския полуостров като цяло, а под това севернокорейците схващат основаването на правни условия за невъзможността на разполагане на тактически нуклеарни оръжия в Южна Корея, визитата на американските подводници в Южна Корея и т. н. От своя страна, КНДР удостовери готовността си да се преценява с Декларацията от Панминчжон, подписана преди този момент от двете корейски страни. И най-важното е постановката, че разговорът сред Северна Корея и Съединени американски щати не свършва в Сингапур и ще има други срещи сред водачите на двете страни и делегации на високо равнище.
На заключителната конференция Тръмп съобщи, че "САЩ могат да преустановят взаимните учения с Южна Корея ". Според севернокорейските медии, Ким Чен Ун на собствен ред е сложил изискването, че би трябвало да бъдат спрени "враждебните военни дейности против КНДР и президентът на Съединени американски щати се е съгласил с това ". В подмяна на премахването на нуклеарното оръжие от Северна Корея Съединени американски щати са дали обещание да дават гаранции за сигурност и са декларирали за допустимо повдигане на глобите против Пхенян според от развиването на двустранния разговор.
Двете страни са се заели да открият взаимоотношения в новия формат.
Това обаче би трябвало да се схваща в смисъл, че американците - въпреки до известна степен да понижиха равнището на своите претенции - към момента чакат, че Пхенян рано или късно ще се откаже от програмата си за нуклеарни ракети, от което пък ще зависи по какъв начин ще се развиват връзките сред двете страни. И това е единствено един от подводните камъни, тъй като процесът на нуклеарно разоръжаване е дълъг по време, през който от севернокорейска позиция ще се изискват оптимални отстъпки от страна на Съединени американски щати, а това надлежно, може да докара до съществени несъгласия сред Тръмп и Ким при тълкуването на метода на осъществяването на уговорките, които КНДР поема вследствие на процеса. А и в самия текст на декларацията няма съвсем нищо задължаващо двете страни и заради това следва конкретиката да се разисква на идващите срещи.
Американските съперници на Тръмп го подлагаха на критика, че е направил огромни отстъпки, с цел да реализира поставените от него цели. Смятам обаче, че демократите прибързаха с рецензиите си. Тръмп не направи никакви действителни отстъпки в Сингапур. Той не подвигна глобите против Северна Корея, не размрази севернокорейските активи и не изпрати до Пхенян самолети, препълнени с валута. Тръмп не подписа съглашение за преустановяване на войната в Корея или дипломатическо признание на Пхенян. Всичко, което президентът е направил, може да се опише като жест на благосклонност. Той разгласи, че приключва взаимните военни учения с Южна Корея, само че във всяка секунда може да промени решението си. А фактът, че в взаимната декларация, подписана от двамата водачи, се приказва единствено за "пълно нуклеарно разоръжаване " на Корейския полуостров, а не за "пълно, проверяемо и необратимо нуклеарно разоръжаване ", не значи, че Тръмп се е отказал от договорка, която обезпечава необратимо и проверяемо унищожаване на нуклеарното оръжие. Засега няма "сделка ", а единствено "комюнике ", което съдържа главните тематики за договаряния сред двамата водачи. Съединени американски щати са в самото начало на преговорния развой, който към момента следва и по чийто път се крият редица подводни камъни.
Тръмп би трябвало да се оправи с бъркотията, която остана от предходните администрации. Всички опити на предшествениците му да спрат нуклеарната стратегия на Северна Корея се провалиха. Президентът и неговият екип се пробват да употребяват нов метод. Ще сработи ли този метод? Може би не. Ще бъде извънредно мъчно да се реализира цялостна, подлежаща на инспекция и необратима денуклеаризация на Северна Корея.
Има обаче вяра, че Тръмп ще подписа добра договорка с КНДР. Това се дължи на обстоятелството, че с отдръпването на Съединени американски щати от нуклеарното съглашение с Иран, Тръмп подвигна преговорната летва доста високо. Както съобщи държавният секретар на Съединени американски щати Майк Помпео, съглашение с КНДР
не може да включва минусите в нуклеарното съглашение с Иран.
Кои да те? Първо, режимът за инспекция е слаб. В тирада през май Тръмп съобщи, че няма разпореждания за "адекватни механизми за попречване, откриване и наказване на измами " от страна на Иран. Тръмп добави, че интернационалните инспектори не са имали достъп до доста значими уреди, в това число военни обекти на Иран.
Второ, нуклеарното съглашение не планува никакви ограничавания във връзка с програмата за разработка на балистични ракети.
Трето, Иран е запазил своя нуклеарен капацитет. "Тази договорка даже не изисква Иран да унищожи своите военни нуклеарни качества ", сподели Тръмп в тирада пред американско-израелския комитет за връзки с обществеността през 2016 година
Четвърто, Съединени американски щати са смекчили доста рано политиката за наказания против Иран. "Сделката отстрани икономическите наказания в подмяна на неефективни ограничавания на нуклеарната стратегия ", счита ръководителят на Белия дом.
Пето, договорката е била подписана без утвърждението на Конгреса. По време на дебата в Конгреса за договорката с Иран Помпео се оплака, че Обама "трябваше единствено да убеди една шепа демократи, вместо да пристигна в Конгреса и да получи утвърждението му за иранската договорка ".
Така че "сделката " с Иран дава визия за контурите на "сделката " с КНДР. А това обрисува сложния път с многочислените подводни камъни след срещата в Сингапур.
Срещата сред водачите на Съединени американски щати и КНДР в Сингапур е историческа освен тъй като е първа след войната преди 70 години сред двете страни (което не подценявам), а тъй като е първото удостоверение за връщането на американския президент към каноните на дипломацията. Доказателство за това изказване бяха многочислените срещи на представители на двете дипломатически ведомства на най-различни равнища, както и многочислените съвещания със съдружниците на Вашингтон и Пхенян в седмиците преди срещата. Това беше първото мероприятие през досегашните към този момент 500 дни от ръководството на Тръмп, което беше проведено и квалифицирано с нужната изчерпателност на експертно равнище. Казаното от държавния секретар Помпео, че над 100 специалисти с друга сфера на подготвеност са привлечени в екипа, който работи по севернокорейския проблем, удостоверява тази теза.
Спомням си от 70-те години
един професор в МГИМО, който беше член на съветската делегация в договарянията по Преговори за ограничаване на стратегическите оръжи (от британски SALT - Strategic Arms Limitation Talks - договаряния за ограничение на стратегическите въоръжения). Та той ни учеше по какъв начин се водят съществени договаряния. Преговорите бяха почнали през 1969 година и досега на лекцията бяха приключили 3 кръг (общо по САЛТ-1 бяха извършени 6 рунда). Всеки кръг беше от 5 до 6 месеца, като паузите сред тях, употребявани за подготовка на делегациите за идващия стадий, бяха почти със същата дълготрайност. Това, което ми направи най-голямо усещане, беше дневният ред на тези първи три кръга. Целта на първия е била да се посочи дали двете страни желаят да водят съществени договаряния или са се събрали, с цел да осъществят пропагандна акция (модерният термин е PR activity). И откакто се убедили, че имат мандат за съществени диалози и са се подготвили за идващия рунд, бяха минали 11 месеца от началото на договарянията към дневния ред на този рунд, чиято негласна цел била да си изяснят кой какъв брой знае за стратегическите въоръжения на съперника. Показали си част от информацията, с която разполагат (на руснаците им дали американска сателитна фотография от съветския космодрум Байконур, на която се виждало по какъв начин човек чете вестник и можело да се разграничи заглавието на тогавашния руски официоз "Правда "). Не ни споделиха какво са посочили руснаците, само че се схванало, че двете страни разполагат с достоверна информация за над 90-95% от стратегическите си арсенали, след което се отдръпнали за паузата преди третия рунд, на който почнали да приказват всъщност - предмета на възможния контракт, неговия обсег както в техническо, по този начин и във времево измерение и така нататък
Живеем във време, което е надалеч по-динамично от времето на договарянията по Преговори за ограничаване на стратегическите оръжи, само че методите за водене на същински договаряния остават кардинално същите, както са отшлифовани през многочислените рецесии и спорове. И връщането към тях при подготовката на срещата в Сингапур е позитивният знак, че досегашният
"световен ред " към момента има късмет пред
"световния хаос ", признаци за който се появиха през последните години.
Декларацията, която двамата водачи подписаха, е резултат на многогодишни старания на дипломатите на Съединени американски щати и КНДР, макар че президентът Тръмп в присъщия му жанр си приписа всички заслуги. Двете страни се занимаваха с това от дълго време, от началото на 90-те години. При предходните американски администрации беше подписано рамково съглашение, в което бе записана тезата за нормализирането на връзките сред Съединени американски щати и Северна Корея. Настоящата намира се случи след сложен спор сред Ким Чен Ун и Тръмп и съдейки по отражението й от двете страни, първият контакт сред двамата се оказа сполучлив, откакто те организираха сериозен поверителен диалог. В резултат на това беше подписано взаимното изказване, което може да се преглежда като класическа декларация за планове. От една страна, това се регистрира от критиците като минус, само че в случай че го разглеждате от друга страна, това е позитивен старт и основа, с цел да започнете сложни договаряния. И най-важният резултат е, че е основана опция да се изградят мостове на лидерско равнище на договарящите страни.
Внимание притегля клаузата от декларацията за желанието да се открият връзки сред КНДР и Съединени американски щати. В допълнение, съдейки по текста, Ким е съумял до известна степен да убеди Тръмп, че постигането на безядрен статус не се отнася единствено за Северна Корея, само че и за Корейския полуостров като цяло, а под това севернокорейците схващат основаването на правни условия за невъзможността на разполагане на тактически нуклеарни оръжия в Южна Корея, визитата на американските подводници в Южна Корея и т. н. От своя страна, КНДР удостовери готовността си да се преценява с Декларацията от Панминчжон, подписана преди този момент от двете корейски страни. И най-важното е постановката, че разговорът сред Северна Корея и Съединени американски щати не свършва в Сингапур и ще има други срещи сред водачите на двете страни и делегации на високо равнище.
На заключителната конференция Тръмп съобщи, че "САЩ могат да преустановят взаимните учения с Южна Корея ". Според севернокорейските медии, Ким Чен Ун на собствен ред е сложил изискването, че би трябвало да бъдат спрени "враждебните военни дейности против КНДР и президентът на Съединени американски щати се е съгласил с това ". В подмяна на премахването на нуклеарното оръжие от Северна Корея Съединени американски щати са дали обещание да дават гаранции за сигурност и са декларирали за допустимо повдигане на глобите против Пхенян според от развиването на двустранния разговор.
Двете страни са се заели да открият взаимоотношения в новия формат.
Това обаче би трябвало да се схваща в смисъл, че американците - въпреки до известна степен да понижиха равнището на своите претенции - към момента чакат, че Пхенян рано или късно ще се откаже от програмата си за нуклеарни ракети, от което пък ще зависи по какъв начин ще се развиват връзките сред двете страни. И това е единствено един от подводните камъни, тъй като процесът на нуклеарно разоръжаване е дълъг по време, през който от севернокорейска позиция ще се изискват оптимални отстъпки от страна на Съединени американски щати, а това надлежно, може да докара до съществени несъгласия сред Тръмп и Ким при тълкуването на метода на осъществяването на уговорките, които КНДР поема вследствие на процеса. А и в самия текст на декларацията няма съвсем нищо задължаващо двете страни и заради това следва конкретиката да се разисква на идващите срещи.
Американските съперници на Тръмп го подлагаха на критика, че е направил огромни отстъпки, с цел да реализира поставените от него цели. Смятам обаче, че демократите прибързаха с рецензиите си. Тръмп не направи никакви действителни отстъпки в Сингапур. Той не подвигна глобите против Северна Корея, не размрази севернокорейските активи и не изпрати до Пхенян самолети, препълнени с валута. Тръмп не подписа съглашение за преустановяване на войната в Корея или дипломатическо признание на Пхенян. Всичко, което президентът е направил, може да се опише като жест на благосклонност. Той разгласи, че приключва взаимните военни учения с Южна Корея, само че във всяка секунда може да промени решението си. А фактът, че в взаимната декларация, подписана от двамата водачи, се приказва единствено за "пълно нуклеарно разоръжаване " на Корейския полуостров, а не за "пълно, проверяемо и необратимо нуклеарно разоръжаване ", не значи, че Тръмп се е отказал от договорка, която обезпечава необратимо и проверяемо унищожаване на нуклеарното оръжие. Засега няма "сделка ", а единствено "комюнике ", което съдържа главните тематики за договаряния сред двамата водачи. Съединени американски щати са в самото начало на преговорния развой, който към момента следва и по чийто път се крият редица подводни камъни.
Тръмп би трябвало да се оправи с бъркотията, която остана от предходните администрации. Всички опити на предшествениците му да спрат нуклеарната стратегия на Северна Корея се провалиха. Президентът и неговият екип се пробват да употребяват нов метод. Ще сработи ли този метод? Може би не. Ще бъде извънредно мъчно да се реализира цялостна, подлежаща на инспекция и необратима денуклеаризация на Северна Корея.
Има обаче вяра, че Тръмп ще подписа добра договорка с КНДР. Това се дължи на обстоятелството, че с отдръпването на Съединени американски щати от нуклеарното съглашение с Иран, Тръмп подвигна преговорната летва доста високо. Както съобщи държавният секретар на Съединени американски щати Майк Помпео, съглашение с КНДР
не може да включва минусите в нуклеарното съглашение с Иран.
Кои да те? Първо, режимът за инспекция е слаб. В тирада през май Тръмп съобщи, че няма разпореждания за "адекватни механизми за попречване, откриване и наказване на измами " от страна на Иран. Тръмп добави, че интернационалните инспектори не са имали достъп до доста значими уреди, в това число военни обекти на Иран.
Второ, нуклеарното съглашение не планува никакви ограничавания във връзка с програмата за разработка на балистични ракети.
Трето, Иран е запазил своя нуклеарен капацитет. "Тази договорка даже не изисква Иран да унищожи своите военни нуклеарни качества ", сподели Тръмп в тирада пред американско-израелския комитет за връзки с обществеността през 2016 година
Четвърто, Съединени американски щати са смекчили доста рано политиката за наказания против Иран. "Сделката отстрани икономическите наказания в подмяна на неефективни ограничавания на нуклеарната стратегия ", счита ръководителят на Белия дом.
Пето, договорката е била подписана без утвърждението на Конгреса. По време на дебата в Конгреса за договорката с Иран Помпео се оплака, че Обама "трябваше единствено да убеди една шепа демократи, вместо да пристигна в Конгреса и да получи утвърждението му за иранската договорка ".
Така че "сделката " с Иран дава визия за контурите на "сделката " с КНДР. А това обрисува сложния път с многочислените подводни камъни след срещата в Сингапур.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ