Валентин Караманчев: Срещу 10 ноември скачат най-вече облагодетелстваните от него
Валентин Караманчев: Срещу 10 ноември скачат най-много облагодетелстваните от него 
Валентин Караманчев е публицист, публицист, доайен в полиграфията, книгоиздаването и книгоразпространението / БГНЕС 
10 ноември 1989 година идва като елементарен календарен ден. Никой не допуска, че ще се трансформира в повратен миг в актуалната ни история. Нито поддръжниците, нито съперниците посмяха да го дефинират като революционен или най-малко с революционни последици. Най-вече тези, които бяха облагодетелствани от него в желанието си да го омаловажат, го дефинират като номенклатурна хватка, дворцов прелом, протест на „ преторианската войска “, го обругават. А в действителност такива дати носят белег на същински революционни промени.
Това сподели в изявление за БГНЕС Валентин Караманчев, един от очевидците на събития на 10 ноември. В новата си книга „ Брашнян чувал “, която приготвя, той се връща в тези години въз основата на доста документи, непокътнати от самия него, а и предоставени му от известни политици, публицисти и съвременници на събитията. Хронологията на събитията на този ден е известна и налична за всеки. Но смисълът на това, което е направено, е смяната на държавната благосъстоятелност и свободата – персоналната, на словото, на митинга. Според Караманчев две са главните настоящи лица на пленума на Централен комитет на Българска комунистическа партия – Тодор Живков и министър председателят Георги Атанасов.
„ На 10 ноември 1989 година във финалната сцена на епопеята „ Първа българска национална република “ участваха няколкостотин настоящи лица. Техните силуети потънаха постепенно в гаснещите светлини на историческата рампа. Пред падналата завеса останаха единствено грохналият под тежестта на своята възраст и бремето на властта Тодор Живков от село Правец. И пренебрегналият своето бъдеще 56-годишен Георги Атанасов от село Православен.
Нямаше какво да си кажат след финалните непротоколирани реплики на президиума:
- Георги, добре ще е да ми дадеш думата, да кажа и аз нещо.
- Вие към този момент говорихте два часа. Не може повече.
- Добре, добре, както кажеш.
Тръгнаха си безмълвно, заднишком един към различен. Единият към „ подобаващ отдих без право на обжалване “. Другият - жертван несправедливо на безучастие, без право на вяра.
Действащите лица от миманса и масовката побързаха да смъкват грима и се разотидоха.
И феновете от залата си тръгнахме безмълвни.Караманчев. Въпреки, че, съгласно него, Атанасов е съден по една скалъпена история, пусната от Луканов.
Вън от резиденция „ Бояна “ хората не имаха вяра на ушите си. България си отдъхна. Тръгна в нова посока, без трасиран път. “
Според Караманчев на 9 ноември, на съвещание на Политбюро Атанасов декларира: „ Приемам предлагането ви да управлявам пленума и да прочета решението за пенсионирането на Генералния секретар, само че не одобрявам концепцията да ме поставяте отпред на партията. Аз съм до тук. Напускам политическата сцена. “
Историята продължава с арестуване на Атанасов. „ Много скоро по подстрекателство на Андрей Луканов основният прокурор, над който бе единствено небето, го арестува и го даде на съд с нелепото обвиняване за финансови злоупотреби. Като министър председател бил отпуснал 240 хиляди лева за жилища на сираци на убити партизани и политзатворници.
Спомените на Караманчев придвижват в една отминала и обругана или оспорена ера. Георги Атанасов бе наказан в „ Процеса на сираците “ на 10 година затвор. След две години президентът Желю Желев откри кураж да го помилва по болест. Георги Атанасов излезе на независимост, без да търси реванш, макар подмолните борби в партията и междуличностните удари вътре в нея, резултат на които е и офанзивата против него, спомня си
Всъщност има и друга позиция – 10 ноември отприщи с изключение на свободата и свободията, разгула, беззаконието, корупцията, рушветчийството, бедността, незнанието. И колчем някой стигне до властта стартира да сочи за виновници тези – от оня интервал на тоталитаризма. Една остаряла история, която е с неотслабващ край в целия интервал на прехода, която вкарва в противоборство хората, просто тъй като по този начин е по-удобно някой да обяздва властта за персонално прилагане. В последна сметка най-гласовити против събитията от този ден преди 29 години са тези, които са най-облагодетелствани от тях. Говорещи с доста епитети, умалителни, умилителни и презрителни, счита Караманчев. /БГНЕС
----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Валентин Караманчев е създател и на книгата „ Патила и страдалчества на книги и люде “, която излезе напролет на 2017 година В нея той е събрал информацията от 30 мемоара и стотина срещи с съответни хора. Животът на Караманчев е извънредно обвързван с книгоиздаването и книгоразпространението преди 1989 година, време, когато огромна част от отпечатването на книгите е ставало под непоколебим надзор, само че и, както се схваща от казаното от него – при съществуване на персонална независимост. Караманчев е роден през 1932 година в гр. Гоце Делчев. Той е публицист, публицист, доайен в полиграфията, книгоиздаването и книгоразпространението у нас. Дълги години е ръководител на ТСО “Книгоиздаване ”.
Валентин Караманчев е публицист, публицист, доайен в полиграфията, книгоиздаването и книгоразпространението / БГНЕС 10 ноември 1989 година идва като елементарен календарен ден. Никой не допуска, че ще се трансформира в повратен миг в актуалната ни история. Нито поддръжниците, нито съперниците посмяха да го дефинират като революционен или най-малко с революционни последици. Най-вече тези, които бяха облагодетелствани от него в желанието си да го омаловажат, го дефинират като номенклатурна хватка, дворцов прелом, протест на „ преторианската войска “, го обругават. А в действителност такива дати носят белег на същински революционни промени.
Това сподели в изявление за БГНЕС Валентин Караманчев, един от очевидците на събития на 10 ноември. В новата си книга „ Брашнян чувал “, която приготвя, той се връща в тези години въз основата на доста документи, непокътнати от самия него, а и предоставени му от известни политици, публицисти и съвременници на събитията. Хронологията на събитията на този ден е известна и налична за всеки. Но смисълът на това, което е направено, е смяната на държавната благосъстоятелност и свободата – персоналната, на словото, на митинга. Според Караманчев две са главните настоящи лица на пленума на Централен комитет на Българска комунистическа партия – Тодор Живков и министър председателят Георги Атанасов.
„ На 10 ноември 1989 година във финалната сцена на епопеята „ Първа българска национална република “ участваха няколкостотин настоящи лица. Техните силуети потънаха постепенно в гаснещите светлини на историческата рампа. Пред падналата завеса останаха единствено грохналият под тежестта на своята възраст и бремето на властта Тодор Живков от село Правец. И пренебрегналият своето бъдеще 56-годишен Георги Атанасов от село Православен.
Нямаше какво да си кажат след финалните непротоколирани реплики на президиума:
- Георги, добре ще е да ми дадеш думата, да кажа и аз нещо.
- Вие към този момент говорихте два часа. Не може повече.
- Добре, добре, както кажеш.
Тръгнаха си безмълвно, заднишком един към различен. Единият към „ подобаващ отдих без право на обжалване “. Другият - жертван несправедливо на безучастие, без право на вяра.
Действащите лица от миманса и масовката побързаха да смъкват грима и се разотидоха.
И феновете от залата си тръгнахме безмълвни.Караманчев. Въпреки, че, съгласно него, Атанасов е съден по една скалъпена история, пусната от Луканов.
Вън от резиденция „ Бояна “ хората не имаха вяра на ушите си. България си отдъхна. Тръгна в нова посока, без трасиран път. “
Според Караманчев на 9 ноември, на съвещание на Политбюро Атанасов декларира: „ Приемам предлагането ви да управлявам пленума и да прочета решението за пенсионирането на Генералния секретар, само че не одобрявам концепцията да ме поставяте отпред на партията. Аз съм до тук. Напускам политическата сцена. “
Историята продължава с арестуване на Атанасов. „ Много скоро по подстрекателство на Андрей Луканов основният прокурор, над който бе единствено небето, го арестува и го даде на съд с нелепото обвиняване за финансови злоупотреби. Като министър председател бил отпуснал 240 хиляди лева за жилища на сираци на убити партизани и политзатворници.
Спомените на Караманчев придвижват в една отминала и обругана или оспорена ера. Георги Атанасов бе наказан в „ Процеса на сираците “ на 10 година затвор. След две години президентът Желю Желев откри кураж да го помилва по болест. Георги Атанасов излезе на независимост, без да търси реванш, макар подмолните борби в партията и междуличностните удари вътре в нея, резултат на които е и офанзивата против него, спомня си
Всъщност има и друга позиция – 10 ноември отприщи с изключение на свободата и свободията, разгула, беззаконието, корупцията, рушветчийството, бедността, незнанието. И колчем някой стигне до властта стартира да сочи за виновници тези – от оня интервал на тоталитаризма. Една остаряла история, която е с неотслабващ край в целия интервал на прехода, която вкарва в противоборство хората, просто тъй като по този начин е по-удобно някой да обяздва властта за персонално прилагане. В последна сметка най-гласовити против събитията от този ден преди 29 години са тези, които са най-облагодетелствани от тях. Говорещи с доста епитети, умалителни, умилителни и презрителни, счита Караманчев. /БГНЕС
----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Валентин Караманчев е създател и на книгата „ Патила и страдалчества на книги и люде “, която излезе напролет на 2017 година В нея той е събрал информацията от 30 мемоара и стотина срещи с съответни хора. Животът на Караманчев е извънредно обвързван с книгоиздаването и книгоразпространението преди 1989 година, време, когато огромна част от отпечатването на книгите е ставало под непоколебим надзор, само че и, както се схваща от казаното от него – при съществуване на персонална независимост. Караманчев е роден през 1932 година в гр. Гоце Делчев. Той е публицист, публицист, доайен в полиграфията, книгоиздаването и книгоразпространението у нас. Дълги години е ръководител на ТСО “Книгоиздаване ”.
Източник: bgnes.com
КОМЕНТАРИ