Георги Братоев: Италианското първенство е най-равностойно
Валентин Братоев гостува в предаването „ Код Спорт “ по ТВ+.
В средата на предишния месец той още веднъж ликува с шампионската купа във волейболното ни състезание с тима на Нефтохимик. Играчите на Найден Найденов записаха требъл, откакто по-рано завоюваха също суперкупата и купата на България.
Посрещачът бе един от най-хубавите във финалната серия с ЦСКА. Кариерата на Братоев започва в Славия, а по-късно минава в Левски-Сиконко. Трупа опит в Италия, Катар, Германия, Франция и Иран.
Най-големите си триумфи реализира с Итас Диатек (Трентино), където ликува с купите в Италия, Шампионска лига и международното клубно състезание.
С националния отбор е втори на европейските игри в Баку през 2015-а и бронзов медалист от шампионата на Стария континент през 2009 година.
- Здравей, Вальо! Честита купа с Нефтохимик! Финалната серия приключи безпроблемно – 3:0 против ЦСКА. Очаквахте ли да има напрежение в дуела с „ армейците “ или смятахте, че ще има предупреден край?
- Като цяло те се оправиха сносно и в трите мача. Може би най-слабо играха в последната среща, само че в Бургас се показаха на доста положително равнище и ни затрудниха.
- Как гледаш на конкуренцията в българския волейбол? Нефтохимик наподобява с класа над останалите противници.
- Имаше конкуренция. Както ние искахме да ги побеждаваме, по този начин и противниците ни се хвърляха против нас. Вече втора година ЦСКА не са ни побеждавали, същото важи и за Пирин (Разлог). Май единствено от Марек (Дупница) загубихме. Всички тимове играят на най-много против нас. Знаят, че няма какво да губят, а за нас е наложително да печелим. Радвам се, че се справихме с конкуренцията и най-после излязохме спечелили.
- Какво ще кажеш за класата на Ивайло Стефанов и Христо Цветанов, които демонстрират добър волейбол на години, на които другите от дълго време си почиват от спорта?
- Няма по какъв начин да ги разясня – те са се потвърдили в международния волейбол, не в България. Цецо беше 15 години в националния тим, а Иво също почти толкоз. И двамата са на преклонна за спорта възраст, а се показват на извънредно равнище. Само възторженостти към тях! Аз единствено се надявам да сме живи до техните години, а за волейбол не мисля.
- Добър знак ли е за българския волейбол, че ветераните са огромно равнище?
- Зависи от кое място го гледаш. Ако искаш да го гледаш положително, може да се радваш, че двама огромни състезатели към момента играят. Ако искаш да гледаш отрицателно, се чудиш за какво двама „ пенсионери “ взимат местата на младите момчета. Но съгласно мен те просто са класа и се оправят извънредно добре с това, което вършат. След като младите момчета не могат да ги изместят, си е техен проблем.
- С какво ви завоюва планът Нефтохимик, с цел да подпишете с клуба ти и брат ти Георги?
- Стана малко инцидентно. Миналата година имах проблем с крайници – неуточнен изначало. След това се оказа, че би трябвало да претърпя интервенция. Бях подписал контракт с ирански клуб, в който бях преди две години, само че след интервенцията нещата пропаднаха. Говорихме със Сашо Везенков. Проектът ни завоюва с всичко – с финансово естество, с изискванията в Бургас за живот, залата е както би трябвало. Но също и с това, че неговата мисъл за плана Лукойл беше дълготрайна, а не за една година и след това всичко да изчезне. По подигравка на ориста по-късно ми се наложи да направя още една интервенция и останахме още една година. Но планът продължава и считам, че следващата година тимът на Лукойл би могъл да бъде още по-силен от това, което е в този момент.
- По-лесно ли е, когато си с твоя брат-близнак на площадката до теб?
- Отдавна не бяхме играли дружно. За последно бе през 2010 година и несъмнено в националния тим, само че там малко се разминахме - първо аз играех повече, по-късно той. Винаги е добре, тъй като знаеш, че имаш човек, на който разчиташ 100%. Той е подобен темперамент, че е войник до дъно. На мен ми е елементарно да играя с него, като изключим моменти на пререкания. През тази година имахме един-два такива момента. И двамата сме остри характери и като се засечем за нещо, за което не ни съответстват мненията, се караме. Той е разпределител и на една подготовка ми сподели: „ Аз повече няма да ти подвигам “ и до края се въртях като пумпал. В него са и ножът, и хлябът.
- Какво не доближава на Нефтохимик, с цел да пробие на европейската сцена?
- Специално тази година не мисля, че нещо не доближи. Съперникът ни Фридрихсхафен е извънредно сериозен тим, формиран от доста положителни състезатели на приблизително европейско равнище. Там няма звезди като Леон или хора от този сан, само че са извънредно подредени момчета. На нас сигурно не ни стигна опит. Започнахме през ноември и тимът не приличаше на това, което беше в края на сезона. Беше формиран от трима новобранци – Жоро Петров, Илия Петков и Ники Къртев плюс един чужденец, на който му бе мъчно да се интегрира в тима, а по-късно и напусна. Не доближи опит. Смятам, че в случай че бяхме изиграли същия мач на края на годината, мъчно щяхме да ги победим, само че бихме изглеждали една концепция по-добре. А тогава не стояхме добре. Със сигурност е въпрос и на финанси. Ако имаш огромен бюджет, разполагаш с доста положителни състезатели. Според мен, с цел да играеш в Шампионска лига, се изисква и по-голям бюджет.
- Следващата дестинация в кариерата ти?
- Трудно е да кажа още занапред. На 7, 8 и 9 май ще се включа в драфт вид НБА. Отиват 28 състезатели и шест тима избират сред тях. Става въпрос за Южна Корея. Звучи много забавно и от финансова позиция, и като дестинация. Бил съм на това място преди известно време и ми хареса извънредно доста. Също по този начин волейболът е доста забавен там, няма нищо общо с този на другите места.
- А националите на Корея по какъв начин ги оценяваш?
- Прилични са, не са от топ 15. Играят с доста комбинации и бързо. Не са неприятен тим.
- Да те върнем при започване на твоята кариера. Кой ви заведе с брат ти в залата на стадион „ Славия “? Как се стигна до избора на волейбол?
- Не се стигна до избиране. Като бяхме по-малки ходехме на футбол в Локомотив (София), само че на един мой рожден ден едно момиче ми седна върху ръката и ми я счупи. Така аз отпаднах от футбола, само че брат ми продължи без знанието на майка ми. Един ден тя разбра и забрани. Хвана ни за ушите и ни заведе на стадион „ Славия “. Не бяхме извънредно очаровани от цялата работа, само че по-късно нещата се случиха сами.
- Кога се запалихте същински?
- Ние сме израснали в залата. Майка ми беше треньорка, а сестра ми състезателка. От бебета сме по залите, само че по съществено стана от 10-12-годишни.
- Трудностите, които изпитахте в тези години?
- Бяхме готови добре механически, тъй като майка ми бе треньорка и единствено това правехме – играехме волейбол. Знаехме да подаваме, само че бяхме ниски и дебели и много-много не ни одобряваха. Можехме да се оправяме с топката, само че като не можеш да подскочиш, невисок си и не стигаш до мрежата… В интерес на истината доста от треньорите тогава не ни зачитаха и с право, тъй като имаше много по-високи момчета и в нас не виждаха капацитет. След това лека-полека започнахме да се развиваме физически и пораснахме. Но при мен бе по-лесно. Две години пионери, две години младша и три години старша възраст – от тези седем години брат ми игра единствено една и то последната. Парадоксът е, че бе главен разпределител на младежкия народен тим, а в клуба си не играеше. Така бе, до момента в който не пристигна 2006 година, когато Мартин Стоев изиска да ни вземе в Левски. Тогава се видя, че може би ще имаме някакво бъдеще във волейбола. Почти всички клубове в България желаеха да ни привлекат, само че господин Данчо Лазаров, който тогава беше президент на Левски-Сиконко и Мартин Стоев упорстваха да ни вземат и ние взехме решение, че това е най-хубавото място. Мартин беше треньор и на националния тим. Виждахме капацитет да отидем да се развием там, пък и сме левскари.
- Как се работи с Мартин Стоев?
- Ако изпълняваш, се работи елементарно. Той е човек, който схваща от волейбол. Успехите му го демонстрират. Винаги ми е било добре да работя с него, на брат ми също. Има по-сурови способи за някои работи, само че те се изплащат в бъдещето. Той взима малко по-сурови ограничения за неща, които по-късно ще му попречат по време на мач. За да не се случат, той ги изключва.
- Познати са му и някои неща сред родственици. Караше сe с татко си Стоян Стоев по време на мачове, както ти с брат ти…
- И със Стоян сме работили през 2013 година Уникален е несъмнено.
- Като множеството класни волейболисти и ти се насочи към Италия. Как се почувства в най-силното състезание в света тогава?
- Заминах за Италия на 21 години. Първо бях във втората лига. Представих се добре, само че тимът ни изпадна и не бях удовлетворен от цялата работа. След това се обади Радо Стойчев да ме вземе за една година в Тренто, което бе изключителна опция за мен да видя и да работя с хора, които по принцип е мъчно да ги засечеш и да играеш с тях като Рафа. За мен беше доста добре да работя с Радо. Може би от него съм научил най-вече.
- Още ли в Италия е най-силното състезание в света?
- И да, и не. Като изключим плана Зенит (Казан), който в Русия и в Европа не беше губил 62 мача, също два бразилски тима, които предходните години побеждаваха Зенит, Италия е най-конкурентното състезание. Първите четири тима – Модена, Тренто, Мачерата и Перуджа са много съществени. Изключителни тимове с доста огромни бюджети. На светлинни години са от нас.
- Изненадан ли си от протеста на волейболистите против Радо Стойчев, от самото му уволняване?
- От самата постъпка, особено на Бруно и на Нгапет, не съм сюрпризиран, тъй като те са подобен вид хора. По-скоро съм сюрпризиран какъв брой доста хора отидоха с тях там. След като нападаш някой в ефир, беше вярно и Радо да бъде там, с цел да може да изкаже своите причини. Казаха се доста неща по този проблем, само че за мен правият в обстановката е Радо. Той е треньор и той взема решение по какъв начин да се работи в тима. Не може двама състезатели да вземат решение какво да вършат. И на нас едно време като бяхме по-малки ни се искаше ние да дефинираме, само че не може. Треньорът подрежда тима и дава отговор за всичко. За мен той е в цялостното си право. Това, че изисква от двама състезатели да работят по метода, който той счита за правилен… Незаслужено го направиха това нещо.
- В кариерата си имаш едно самоуверено решение – да отидеш да играеш в Иран, когато още не се знаеше какво е ситуацията там. Лесно ли привикна с живота?
- Общо взето животът в Иран е елементарен. В огромните градове се живее все едно си в Европа. Единственото нещо, което не можеш да правиш е да вървиш по къси гащи, само че като цяло там е студеничко. Това безусловно не те затруднява. Там, където бях, беше минус 25 градуса през зимата. Аз нямах никакви проблеми, жена ми също беше с мен и на нея ѝ хареса още повече. Интересна просвета и извънредно топли хора. Може би най-топлите хора, които съм срещал в живота си. Примерно качваш се в такси и индивидът, който те кара, не ти желае пари или те кани на вечеря у дома. Не съм ходил, само че такива случки са ми се случвали много постоянно. Хората в тима бяха изключителни. Досега се слушам с трима-четирима от тях.
- Дръпна ли доста нагоре волейболът като спорт в Иран?
- Определено. Финансите, които се влагат в клубовете са на доста високо равнище. Състезателите са положителни, а първите два тима са съществени. Националният им тим също е доста добър. Инвестират ужасно доста и това е спорт номер 1 в Иран. Става въпрос за доста огромни пари, а и има и надарени състезатели. Работи се за школите, само че също по този начин са и 80 милиона – по-лесно е да избираш.
- Създава се усещането, че мъчно се работи с братя Братоеви. Треньорът ви в Нефтохимик Найден Найденов съобщи, че ви е „ укротил “ след последния мач с ЦСКА. Нямате тип на хора, които имат потребност от усмирителни ризи…
- И аз това споделих след последния мач, че ние не сме нарушители да ни укротяват. А с Найден работим добре. Преди 10 години беше по-избухлив. Не мисля, че мъчно се работи с нас, по-скоро може би някои треньори не са съумели да се аргументират тъй че да ни убедят в това, което споделят. Когато един човек те убеди в мисленето си, би трябвало да си малоумен, с цел да не искаш да го приемеш. Ако индивидът против теб знае да се аргументира добре, няма никакъв проблем.
- А по какъв начин се разбирате с Любо Ганев? Всеки споделя: „ Ако има някакви проблеми с братята, викайте Любо Ганев… “
- Ние сме в доста положителни връзки с него. Близки сме. Харесвам го ужасно доста, тъй като е извънредно положителен човек и от него може да се научи много, а и той е видял доста неща. Винаги е закачлив. Където сме ходили дружно с него в последните 5-6 години, постоянно сме печелили орден.
- Защо реши да се откажеш от националния тим на България, като употребява за това една от обществените мрежи?
- Тогава се върнахме от Баку, където се представихме добре. Пламен ми сподели, че няма да ме употребява и се аргументира. Аз го одобрих малко обидно, само че като цяло беше прав, тъй като изискваше нещо от мен, а аз не го направих. Играхме добре, само че аз не съблюдавах това, което той искаше от мен и той ми сподели, че откакто не съм го направил, не може да разчита на мен. Аз го одобрих персонално, само че като мина време разбрах, че е имал право, тъй като той е треньор и той споделя какво да се прави, като поема отговорността. Той ме убеди и в този момент изцяло му имам вяра. Аргументира се и то доста добре. Преди три години думите на Пламен ми се костваха плод на негова страст, пък се оказа, че са неща, които правят работа.
- Доколко е правилно, че ти и брат ти сте имали спор с Камило Плачи, когато той беше отпред на националния тим?
- Аз в никакъв случай не съм имал спор с Камило. А брат ми - думата „ спор “ е малко пресилена. По-скоро си разменяха реплики по-често, в сравнение с трябваше. Но в последна сметка брат ми правеше това, което искаше Камило, тъй като той е извънреден треньор. Доказал го е във времето освен в България, а и на другите места, на които е работил. Камило е доста сериозен експерт.
- Доколко травмите, които претърпя ти се отразиха? Как излезе от тях? Имаше ли доста тежки моменти?
- По-скоро не. Първата бе преди да отпътува за Иран за повторно, а аз вътрешно не бях уверен, че отново желая да се върна там. Дойде травмата и я одобрих безусловно обикновено. Оперира ме доктор Геров в България. Тази интервенция ми е втора, преди 10 години претърпях още една на същото място с едно пиронче в крайници. Той ми я направи извънредно добре и доста бързо се възвърнах. Точно в края на сезона започнах да чувствам болки в таза. Миналата година станахме първенци доста забавно. Аз не бях упражнявал нито един път от март до 29 април и взехме купата. Парадоксално е – не може да не тренираш и да биеш. Брат ми имаше проблеми с главата, не можаха да схванат за какво го боли. Той също не тренираше, не беше влизал във фитнес два-три месеца.
- Имаше една смешка – почивката ражда първенци.
- Не, аз нямам доверие в нея. Вече одобрявам травмите по този начин – отиваш, оперираш се и продължаваш. Докато всичко е поправимо, няма проблеми. Отделяш нужното за възобновяване. Тази година също получих една травма – удариха ме на обсада и ми разрязаха пръста. Може би тъй като имах време да се възстановя и да потренирам повече физически, след нея се усещам доста по-добре, в сравнение с преди този момент, а това е необичайно.
- Правил ли си жертви в името на волейбола, от които да са страдали твоите близки?
- По-скоро не, тъй като моите близки са свързани с мен и знаят по какъв начин протича моят живот. Ако за жертви може да се брои това, че съм ходил повече пъти на тренировки, когато съм можел да почивам, само че не считам, че е кой знае каква жертва. Така че не ми се е налагало да жертвам нещо в името на волейбола.
- Как приемаш решението на Найден Найденов на олимпиадата да дава думата на Камило Плачи, който непосредствено да изяснява, а не да взима информация от него на почивките и да споделя за статистиката. Найден показа, че е позволил неточност, тъй като се е изтълкувало по различен метод.
- Аз не мисля, че е неточност на Найден, че е дал тази опция на един човек, който схваща от статистика. Тогава всички в тима говорехме италиански, тъй че Камило можеше умерено да синтезира нещата бързо.
- Найден счита, че това му коства поста.
- Това не мога да кажа. Знам, че тогава Найден беше първи треньор на тима, а Камило беше втори – предаваше информацията и нещата се получаваха. Ако това е мнение на Найден, значи има причина да го каже.
- Какво е за теб щастието?
- Накратко синтезирано – двете деца, дамата и фамилията ми да е крепко.
- Къде обичате да релаксирате? Имате ли обичани дестинации?
- Не, предходната година имахме опция да отидем до Гърция за една седмица и ни хареса, само че като цяло нямаме непокътнато място, на което да вървим. А и нямаме доста време, с цел да вървим където и да било.
- Имате две деца с Радостина. Помагаш ли за развъждането им?
- Да, доколкото мога оказвам помощ. Но тя е сериозен боец, прави множеството неща сама, изключително в този момент с дребния. Аз оказвам помощ повече с щерка ми, която към този момент е на четири. Говорим и се разбираме, само че с дребния ми е мъчно, тъй като той обича тя да го държи на ръце, а аз не мога. На мен ми идва допълнително.
- Какъв се виждаш след края на кариерата си, в случай че несъмнено не играеш колкото Стефанов и Цветанов?
- Да сме живи и здрави, а другояче ми се занимава с волейбол – това ми е забавно. А дали ще съм треньор или нещо друго? Треньорството ми е забавно и считам, че мога да се оправя, само че това времето ще го покаже. Може да създадем тандем с брат ми. Аз нямам проблем да бъда асистент, само че той няма да желае да бъде подобен.
В средата на предишния месец той още веднъж ликува с шампионската купа във волейболното ни състезание с тима на Нефтохимик. Играчите на Найден Найденов записаха требъл, откакто по-рано завоюваха също суперкупата и купата на България.
Посрещачът бе един от най-хубавите във финалната серия с ЦСКА. Кариерата на Братоев започва в Славия, а по-късно минава в Левски-Сиконко. Трупа опит в Италия, Катар, Германия, Франция и Иран.
Най-големите си триумфи реализира с Итас Диатек (Трентино), където ликува с купите в Италия, Шампионска лига и международното клубно състезание.
С националния отбор е втори на европейските игри в Баку през 2015-а и бронзов медалист от шампионата на Стария континент през 2009 година.
- Здравей, Вальо! Честита купа с Нефтохимик! Финалната серия приключи безпроблемно – 3:0 против ЦСКА. Очаквахте ли да има напрежение в дуела с „ армейците “ или смятахте, че ще има предупреден край?
- Като цяло те се оправиха сносно и в трите мача. Може би най-слабо играха в последната среща, само че в Бургас се показаха на доста положително равнище и ни затрудниха.
- Как гледаш на конкуренцията в българския волейбол? Нефтохимик наподобява с класа над останалите противници.
- Имаше конкуренция. Както ние искахме да ги побеждаваме, по този начин и противниците ни се хвърляха против нас. Вече втора година ЦСКА не са ни побеждавали, същото важи и за Пирин (Разлог). Май единствено от Марек (Дупница) загубихме. Всички тимове играят на най-много против нас. Знаят, че няма какво да губят, а за нас е наложително да печелим. Радвам се, че се справихме с конкуренцията и най-после излязохме спечелили.
- Какво ще кажеш за класата на Ивайло Стефанов и Христо Цветанов, които демонстрират добър волейбол на години, на които другите от дълго време си почиват от спорта?
- Няма по какъв начин да ги разясня – те са се потвърдили в международния волейбол, не в България. Цецо беше 15 години в националния тим, а Иво също почти толкоз. И двамата са на преклонна за спорта възраст, а се показват на извънредно равнище. Само възторженостти към тях! Аз единствено се надявам да сме живи до техните години, а за волейбол не мисля.
- Добър знак ли е за българския волейбол, че ветераните са огромно равнище?
- Зависи от кое място го гледаш. Ако искаш да го гледаш положително, може да се радваш, че двама огромни състезатели към момента играят. Ако искаш да гледаш отрицателно, се чудиш за какво двама „ пенсионери “ взимат местата на младите момчета. Но съгласно мен те просто са класа и се оправят извънредно добре с това, което вършат. След като младите момчета не могат да ги изместят, си е техен проблем.
- С какво ви завоюва планът Нефтохимик, с цел да подпишете с клуба ти и брат ти Георги?
- Стана малко инцидентно. Миналата година имах проблем с крайници – неуточнен изначало. След това се оказа, че би трябвало да претърпя интервенция. Бях подписал контракт с ирански клуб, в който бях преди две години, само че след интервенцията нещата пропаднаха. Говорихме със Сашо Везенков. Проектът ни завоюва с всичко – с финансово естество, с изискванията в Бургас за живот, залата е както би трябвало. Но също и с това, че неговата мисъл за плана Лукойл беше дълготрайна, а не за една година и след това всичко да изчезне. По подигравка на ориста по-късно ми се наложи да направя още една интервенция и останахме още една година. Но планът продължава и считам, че следващата година тимът на Лукойл би могъл да бъде още по-силен от това, което е в този момент.
- По-лесно ли е, когато си с твоя брат-близнак на площадката до теб?
- Отдавна не бяхме играли дружно. За последно бе през 2010 година и несъмнено в националния тим, само че там малко се разминахме - първо аз играех повече, по-късно той. Винаги е добре, тъй като знаеш, че имаш човек, на който разчиташ 100%. Той е подобен темперамент, че е войник до дъно. На мен ми е елементарно да играя с него, като изключим моменти на пререкания. През тази година имахме един-два такива момента. И двамата сме остри характери и като се засечем за нещо, за което не ни съответстват мненията, се караме. Той е разпределител и на една подготовка ми сподели: „ Аз повече няма да ти подвигам “ и до края се въртях като пумпал. В него са и ножът, и хлябът.
- Какво не доближава на Нефтохимик, с цел да пробие на европейската сцена?
- Специално тази година не мисля, че нещо не доближи. Съперникът ни Фридрихсхафен е извънредно сериозен тим, формиран от доста положителни състезатели на приблизително европейско равнище. Там няма звезди като Леон или хора от този сан, само че са извънредно подредени момчета. На нас сигурно не ни стигна опит. Започнахме през ноември и тимът не приличаше на това, което беше в края на сезона. Беше формиран от трима новобранци – Жоро Петров, Илия Петков и Ники Къртев плюс един чужденец, на който му бе мъчно да се интегрира в тима, а по-късно и напусна. Не доближи опит. Смятам, че в случай че бяхме изиграли същия мач на края на годината, мъчно щяхме да ги победим, само че бихме изглеждали една концепция по-добре. А тогава не стояхме добре. Със сигурност е въпрос и на финанси. Ако имаш огромен бюджет, разполагаш с доста положителни състезатели. Според мен, с цел да играеш в Шампионска лига, се изисква и по-голям бюджет.
- Следващата дестинация в кариерата ти?
- Трудно е да кажа още занапред. На 7, 8 и 9 май ще се включа в драфт вид НБА. Отиват 28 състезатели и шест тима избират сред тях. Става въпрос за Южна Корея. Звучи много забавно и от финансова позиция, и като дестинация. Бил съм на това място преди известно време и ми хареса извънредно доста. Също по този начин волейболът е доста забавен там, няма нищо общо с този на другите места.
- А националите на Корея по какъв начин ги оценяваш?
- Прилични са, не са от топ 15. Играят с доста комбинации и бързо. Не са неприятен тим.
- Да те върнем при започване на твоята кариера. Кой ви заведе с брат ти в залата на стадион „ Славия “? Как се стигна до избора на волейбол?
- Не се стигна до избиране. Като бяхме по-малки ходехме на футбол в Локомотив (София), само че на един мой рожден ден едно момиче ми седна върху ръката и ми я счупи. Така аз отпаднах от футбола, само че брат ми продължи без знанието на майка ми. Един ден тя разбра и забрани. Хвана ни за ушите и ни заведе на стадион „ Славия “. Не бяхме извънредно очаровани от цялата работа, само че по-късно нещата се случиха сами.
- Кога се запалихте същински?
- Ние сме израснали в залата. Майка ми беше треньорка, а сестра ми състезателка. От бебета сме по залите, само че по съществено стана от 10-12-годишни.
- Трудностите, които изпитахте в тези години?
- Бяхме готови добре механически, тъй като майка ми бе треньорка и единствено това правехме – играехме волейбол. Знаехме да подаваме, само че бяхме ниски и дебели и много-много не ни одобряваха. Можехме да се оправяме с топката, само че като не можеш да подскочиш, невисок си и не стигаш до мрежата… В интерес на истината доста от треньорите тогава не ни зачитаха и с право, тъй като имаше много по-високи момчета и в нас не виждаха капацитет. След това лека-полека започнахме да се развиваме физически и пораснахме. Но при мен бе по-лесно. Две години пионери, две години младша и три години старша възраст – от тези седем години брат ми игра единствено една и то последната. Парадоксът е, че бе главен разпределител на младежкия народен тим, а в клуба си не играеше. Така бе, до момента в който не пристигна 2006 година, когато Мартин Стоев изиска да ни вземе в Левски. Тогава се видя, че може би ще имаме някакво бъдеще във волейбола. Почти всички клубове в България желаеха да ни привлекат, само че господин Данчо Лазаров, който тогава беше президент на Левски-Сиконко и Мартин Стоев упорстваха да ни вземат и ние взехме решение, че това е най-хубавото място. Мартин беше треньор и на националния тим. Виждахме капацитет да отидем да се развием там, пък и сме левскари.
- Как се работи с Мартин Стоев?
- Ако изпълняваш, се работи елементарно. Той е човек, който схваща от волейбол. Успехите му го демонстрират. Винаги ми е било добре да работя с него, на брат ми също. Има по-сурови способи за някои работи, само че те се изплащат в бъдещето. Той взима малко по-сурови ограничения за неща, които по-късно ще му попречат по време на мач. За да не се случат, той ги изключва.
- Познати са му и някои неща сред родственици. Караше сe с татко си Стоян Стоев по време на мачове, както ти с брат ти…
- И със Стоян сме работили през 2013 година Уникален е несъмнено.
- Като множеството класни волейболисти и ти се насочи към Италия. Как се почувства в най-силното състезание в света тогава?
- Заминах за Италия на 21 години. Първо бях във втората лига. Представих се добре, само че тимът ни изпадна и не бях удовлетворен от цялата работа. След това се обади Радо Стойчев да ме вземе за една година в Тренто, което бе изключителна опция за мен да видя и да работя с хора, които по принцип е мъчно да ги засечеш и да играеш с тях като Рафа. За мен беше доста добре да работя с Радо. Може би от него съм научил най-вече.
- Още ли в Италия е най-силното състезание в света?
- И да, и не. Като изключим плана Зенит (Казан), който в Русия и в Европа не беше губил 62 мача, също два бразилски тима, които предходните години побеждаваха Зенит, Италия е най-конкурентното състезание. Първите четири тима – Модена, Тренто, Мачерата и Перуджа са много съществени. Изключителни тимове с доста огромни бюджети. На светлинни години са от нас.
- Изненадан ли си от протеста на волейболистите против Радо Стойчев, от самото му уволняване?
- От самата постъпка, особено на Бруно и на Нгапет, не съм сюрпризиран, тъй като те са подобен вид хора. По-скоро съм сюрпризиран какъв брой доста хора отидоха с тях там. След като нападаш някой в ефир, беше вярно и Радо да бъде там, с цел да може да изкаже своите причини. Казаха се доста неща по този проблем, само че за мен правият в обстановката е Радо. Той е треньор и той взема решение по какъв начин да се работи в тима. Не може двама състезатели да вземат решение какво да вършат. И на нас едно време като бяхме по-малки ни се искаше ние да дефинираме, само че не може. Треньорът подрежда тима и дава отговор за всичко. За мен той е в цялостното си право. Това, че изисква от двама състезатели да работят по метода, който той счита за правилен… Незаслужено го направиха това нещо.
- В кариерата си имаш едно самоуверено решение – да отидеш да играеш в Иран, когато още не се знаеше какво е ситуацията там. Лесно ли привикна с живота?
- Общо взето животът в Иран е елементарен. В огромните градове се живее все едно си в Европа. Единственото нещо, което не можеш да правиш е да вървиш по къси гащи, само че като цяло там е студеничко. Това безусловно не те затруднява. Там, където бях, беше минус 25 градуса през зимата. Аз нямах никакви проблеми, жена ми също беше с мен и на нея ѝ хареса още повече. Интересна просвета и извънредно топли хора. Може би най-топлите хора, които съм срещал в живота си. Примерно качваш се в такси и индивидът, който те кара, не ти желае пари или те кани на вечеря у дома. Не съм ходил, само че такива случки са ми се случвали много постоянно. Хората в тима бяха изключителни. Досега се слушам с трима-четирима от тях.
- Дръпна ли доста нагоре волейболът като спорт в Иран?
- Определено. Финансите, които се влагат в клубовете са на доста високо равнище. Състезателите са положителни, а първите два тима са съществени. Националният им тим също е доста добър. Инвестират ужасно доста и това е спорт номер 1 в Иран. Става въпрос за доста огромни пари, а и има и надарени състезатели. Работи се за школите, само че също по този начин са и 80 милиона – по-лесно е да избираш.
- Създава се усещането, че мъчно се работи с братя Братоеви. Треньорът ви в Нефтохимик Найден Найденов съобщи, че ви е „ укротил “ след последния мач с ЦСКА. Нямате тип на хора, които имат потребност от усмирителни ризи…
- И аз това споделих след последния мач, че ние не сме нарушители да ни укротяват. А с Найден работим добре. Преди 10 години беше по-избухлив. Не мисля, че мъчно се работи с нас, по-скоро може би някои треньори не са съумели да се аргументират тъй че да ни убедят в това, което споделят. Когато един човек те убеди в мисленето си, би трябвало да си малоумен, с цел да не искаш да го приемеш. Ако индивидът против теб знае да се аргументира добре, няма никакъв проблем.
- А по какъв начин се разбирате с Любо Ганев? Всеки споделя: „ Ако има някакви проблеми с братята, викайте Любо Ганев… “
- Ние сме в доста положителни връзки с него. Близки сме. Харесвам го ужасно доста, тъй като е извънредно положителен човек и от него може да се научи много, а и той е видял доста неща. Винаги е закачлив. Където сме ходили дружно с него в последните 5-6 години, постоянно сме печелили орден.
- Защо реши да се откажеш от националния тим на България, като употребява за това една от обществените мрежи?
- Тогава се върнахме от Баку, където се представихме добре. Пламен ми сподели, че няма да ме употребява и се аргументира. Аз го одобрих малко обидно, само че като цяло беше прав, тъй като изискваше нещо от мен, а аз не го направих. Играхме добре, само че аз не съблюдавах това, което той искаше от мен и той ми сподели, че откакто не съм го направил, не може да разчита на мен. Аз го одобрих персонално, само че като мина време разбрах, че е имал право, тъй като той е треньор и той споделя какво да се прави, като поема отговорността. Той ме убеди и в този момент изцяло му имам вяра. Аргументира се и то доста добре. Преди три години думите на Пламен ми се костваха плод на негова страст, пък се оказа, че са неща, които правят работа.
- Доколко е правилно, че ти и брат ти сте имали спор с Камило Плачи, когато той беше отпред на националния тим?
- Аз в никакъв случай не съм имал спор с Камило. А брат ми - думата „ спор “ е малко пресилена. По-скоро си разменяха реплики по-често, в сравнение с трябваше. Но в последна сметка брат ми правеше това, което искаше Камило, тъй като той е извънреден треньор. Доказал го е във времето освен в България, а и на другите места, на които е работил. Камило е доста сериозен експерт.
- Доколко травмите, които претърпя ти се отразиха? Как излезе от тях? Имаше ли доста тежки моменти?
- По-скоро не. Първата бе преди да отпътува за Иран за повторно, а аз вътрешно не бях уверен, че отново желая да се върна там. Дойде травмата и я одобрих безусловно обикновено. Оперира ме доктор Геров в България. Тази интервенция ми е втора, преди 10 години претърпях още една на същото място с едно пиронче в крайници. Той ми я направи извънредно добре и доста бързо се възвърнах. Точно в края на сезона започнах да чувствам болки в таза. Миналата година станахме първенци доста забавно. Аз не бях упражнявал нито един път от март до 29 април и взехме купата. Парадоксално е – не може да не тренираш и да биеш. Брат ми имаше проблеми с главата, не можаха да схванат за какво го боли. Той също не тренираше, не беше влизал във фитнес два-три месеца.
- Имаше една смешка – почивката ражда първенци.
- Не, аз нямам доверие в нея. Вече одобрявам травмите по този начин – отиваш, оперираш се и продължаваш. Докато всичко е поправимо, няма проблеми. Отделяш нужното за възобновяване. Тази година също получих една травма – удариха ме на обсада и ми разрязаха пръста. Може би тъй като имах време да се възстановя и да потренирам повече физически, след нея се усещам доста по-добре, в сравнение с преди този момент, а това е необичайно.
- Правил ли си жертви в името на волейбола, от които да са страдали твоите близки?
- По-скоро не, тъй като моите близки са свързани с мен и знаят по какъв начин протича моят живот. Ако за жертви може да се брои това, че съм ходил повече пъти на тренировки, когато съм можел да почивам, само че не считам, че е кой знае каква жертва. Така че не ми се е налагало да жертвам нещо в името на волейбола.
- Как приемаш решението на Найден Найденов на олимпиадата да дава думата на Камило Плачи, който непосредствено да изяснява, а не да взима информация от него на почивките и да споделя за статистиката. Найден показа, че е позволил неточност, тъй като се е изтълкувало по различен метод.
- Аз не мисля, че е неточност на Найден, че е дал тази опция на един човек, който схваща от статистика. Тогава всички в тима говорехме италиански, тъй че Камило можеше умерено да синтезира нещата бързо.
- Найден счита, че това му коства поста.
- Това не мога да кажа. Знам, че тогава Найден беше първи треньор на тима, а Камило беше втори – предаваше информацията и нещата се получаваха. Ако това е мнение на Найден, значи има причина да го каже.
- Какво е за теб щастието?
- Накратко синтезирано – двете деца, дамата и фамилията ми да е крепко.
- Къде обичате да релаксирате? Имате ли обичани дестинации?
- Не, предходната година имахме опция да отидем до Гърция за една седмица и ни хареса, само че като цяло нямаме непокътнато място, на което да вървим. А и нямаме доста време, с цел да вървим където и да било.
- Имате две деца с Радостина. Помагаш ли за развъждането им?
- Да, доколкото мога оказвам помощ. Но тя е сериозен боец, прави множеството неща сама, изключително в този момент с дребния. Аз оказвам помощ повече с щерка ми, която към този момент е на четири. Говорим и се разбираме, само че с дребния ми е мъчно, тъй като той обича тя да го държи на ръце, а аз не мога. На мен ми идва допълнително.
- Какъв се виждаш след края на кариерата си, в случай че несъмнено не играеш колкото Стефанов и Цветанов?
- Да сме живи и здрави, а другояче ми се занимава с волейбол – това ми е забавно. А дали ще съм треньор или нещо друго? Треньорството ми е забавно и считам, че мога да се оправя, само че това времето ще го покаже. Може да създадем тандем с брат ми. Аз нямам проблем да бъда асистент, само че той няма да желае да бъде подобен.
Източник: gong.bg
КОМЕНТАРИ