Д-р Симидчиев: Дали ще има кой да ни лекува след 15 години?
" Ваксинирането е значимо, тъй като рискът от боледуване от делта вируса - от така наречения „ индийски ” вид, понижава с 88%. Повече от 3/4 понижава вероятността за заразяване и боледуване, тъй че не бих споделил, че имунизациите не работят. Ваксинирането е значимо точно с цел да се подготвим за есента, когато се чака нов пик. Делта вирусът към този момент е в България, по тази причина би трябвало да се имунизираме ", съобщи доктор Александър Симидчиев.
Началникът на поделение по Функционална диагностика в Централната клинична болница при Медицинския институт на Министерство на вътрешните работи в София добави, че няма потребност да се опасяваме.
" Имаме потребност да вършим тъкмо толкоз, колкото е належащо. Надявам се, че това, което от “Демократична България ” предложихме и в предишния парламент, ще може да бъде прокарано при започване на този парламент - да имаме явен проект, с написани критерии по кое време включваме, по кое време изключваме избраните ограничения и тези неща, въз основата на опита, който към този момент имаме над година и половина, да бъдат задоволително прецизни. Целта е да може предвидимо, с ясна връзка към хората да вършим това, което е належащо, минимално належащо, с цел да може да нямаме огромно разпространяване на инфекцията ", сподели още медикът.
" Приоритетите са да има ясни правила, да има предвидимост, да имаме информация от всяко едно нещо, което се прави назад, с цел да може това да бъде употребявано за по-доброто ръководство на опазването на здравето. Това, на процедура, се превежда в думичките, които за доста хора значат релативно малко. Дигитализацията е една такава думичка. Това значи всеки един развой в опазването на здравето да може да бъде мониториран и да се знае, че всяка една стотинка, която влиза в опазването на здравето, отива там, където би трябвало, с цел да може да генерира оптимално количество здраве.
Сред трите основни целта на “Демократична България ” са детското и майчиното опазване на здравето, както и профилактиката и предварителната защита. Когато ние наливаме големи средства само и единствено във към този момент нарушено здраве, ние на процедура не вършим опазване на здравето, ние вършим болелечение.
За да опазваме здравето, би трябвало да имаме доста повече фокус върху здравето на здравите и то да бъде съхранено оптимално дълго време. По този метод като цяло, разноските в опазването на здравето ще паднат, а пък хората ще бъдат доста по-здрави и ще могат да правят всяка една активност, която те желаят да вършат ", сподели още експертът по белодробни заболявания, вътрешни заболявания и здравен мениджмънт..
" В кратковременен проект това е посредством дигитализацията да може да се спрат така наречен течове и злоупотребите вътре в здравната система. Когато можем добре да виждаме от действителната здравна обстановка какво се случва и къде отиват повече средства – дали те правят оптимално количество работа, това ще усъвършенства в кратковременен проект много бързо системата. Всъщност, повода да не се е въвела толкоз дълго време дигитализацията, е в ползи вътре в системата, които не желаят тя да се осветли. Ние желаеме осветляване и ясни критерии, по които да се ръководи тази система ", съобщи Симидчиев.
" Не по-малко от 20% от средствата отиват в не най-смислените неща, които може да се вършат. Ако можем да подобрим това най-малко с една пета, трагично ще подобрим опазването на здравето. Ние нямаме данни какъв брой от парите отиват не по направление. Това е проблем. Трябва да можем да знаем за всяко едно нещо какво се случва и за какво се случва. Това се разказва доста добре с новите технологии. Ако те се вкарат вярно, където би трябвало, освен че няма да усилят натоварването към работещите в системата, само че ще го понижат, тъй като няма да има повтаряне на доста действия, каквото следим сега ", добави пред " 24 часа " лекарят.
" 10 милиарда се вливат в опазването на здравето... Малко над 50% са обществени средства през Националната здравноосигурителна каса. Другите са това, което се назовава вадени от джоба непосредствено, т.е. доплащане от хората. Това е извънредно висок %, какъвто няма на никое място другаде в Европа. Обикновено в Европа доплащането от пациенти е не повече от 15%, при нас е над 48%. Така че това е нещо, което би трябвало безусловно бързо да се промени, само че единственият метод то да се промени при предпазване на опазването на здравето е да можем да наблюдаваме какво се случва със средствата посредством ограничения - оповестяване на ясни правила и по-късно следене дали тези правила се съблюдават с всички съвременни средства на технологиите ", показа доктор Александър Симидчиев.
" Има правила, има закони, само че те не се съблюдават, тъй като не може да бъдат мониторирани. Когато не може да се види дали нещо се съблюдава, или не, то на процедура може да не се съблюдава. Това е все едно на един селски път да има ограничаване 30 километра в час, обаче там да няма катаджии. Същото е в опазването на здравето ", сподели още той.
" Не можем да сложим академични лечебни заведения във всяко едно малко село, само че това, което можем да създадем, е да има по този начин функционираща здравна система, че човек в границите на по-малко от един час да стигне до най-адекватната здравна помощ, която може да получи. Това значи да имаме система за незабавна помощ, която разрешава оптимално бързо да стигнат медиците до съответния пациент, който има потребност, и по-късно, в случай че е належащо, той да бъде превозен. Включително и в последния парламент отворихме тематиката за хеликоптерите в незабавната помощ. Изглежда малко отвлечено, само че изобщо не е, тъй като незабавната здравна помощ наложително би трябвало да бъде от момента на пораждане на спешността до нейното дефинитивно разрешаване, да бъде една обща система ", съобщи доктор Симидчиев.
" Дали ще има кой да ни лекува след 15 години? Това е доста сложен и противен въпрос, тъй като до момента мотивацията на хората, работещи в опазването на здравето - както лекарите, по този начин и здравните експерти, беше много ниска. Първо, заплащането е ниско. Второ, кариерното развиване е много блуждаещо и неструктурирано.
В “Демократична България ” имаме в програмата особено обърнато внимание по какъв начин да бъде подредена системата, тъй че хората да бъдат стимулирани в доста по-голяма степен и да имат интереса, да имат мотивацията да останат в България и да правят най-хубавото, което могат в нашата здравна система ", показа медикът.
" Темата за Националната детска болница е типичен случай на липса на стратегическа визия за това какво може да се направи. Детската болница би трябвало да е на място, което да е еднообразно елементарно налично за всички българи в цялата страна, тъй като когато приказваме за национална болница, тя обслужва всички от Шабла до Капитан Андреево и до Калотина. Цялата страна би трябвало да може елементарно да стига до такава степен, което значи, че не може да е на задръстено място, не може да няма паркинг, няма по какъв начин да е построена на височина, тъй като децата изискват пространство към себе си, изискват зеленина. Това може да се направи на ново място с модулна система, такива планове има, те могат да бъдат взети гратис от хора, които към този момент са ги осъществили. Въпрос е на политическа воля и на неотложност това да се случи по най-хубавия вероятен метод. За нас построяването на съвременна, отговаряща на международните стандарти, Национална педиатрична болница е приоритет ", приключи доктор Александър Симидчиев.
Началникът на поделение по Функционална диагностика в Централната клинична болница при Медицинския институт на Министерство на вътрешните работи в София добави, че няма потребност да се опасяваме.
" Имаме потребност да вършим тъкмо толкоз, колкото е належащо. Надявам се, че това, което от “Демократична България ” предложихме и в предишния парламент, ще може да бъде прокарано при започване на този парламент - да имаме явен проект, с написани критерии по кое време включваме, по кое време изключваме избраните ограничения и тези неща, въз основата на опита, който към този момент имаме над година и половина, да бъдат задоволително прецизни. Целта е да може предвидимо, с ясна връзка към хората да вършим това, което е належащо, минимално належащо, с цел да може да нямаме огромно разпространяване на инфекцията ", сподели още медикът.
" Приоритетите са да има ясни правила, да има предвидимост, да имаме информация от всяко едно нещо, което се прави назад, с цел да може това да бъде употребявано за по-доброто ръководство на опазването на здравето. Това, на процедура, се превежда в думичките, които за доста хора значат релативно малко. Дигитализацията е една такава думичка. Това значи всеки един развой в опазването на здравето да може да бъде мониториран и да се знае, че всяка една стотинка, която влиза в опазването на здравето, отива там, където би трябвало, с цел да може да генерира оптимално количество здраве.
Сред трите основни целта на “Демократична България ” са детското и майчиното опазване на здравето, както и профилактиката и предварителната защита. Когато ние наливаме големи средства само и единствено във към този момент нарушено здраве, ние на процедура не вършим опазване на здравето, ние вършим болелечение.
За да опазваме здравето, би трябвало да имаме доста повече фокус върху здравето на здравите и то да бъде съхранено оптимално дълго време. По този метод като цяло, разноските в опазването на здравето ще паднат, а пък хората ще бъдат доста по-здрави и ще могат да правят всяка една активност, която те желаят да вършат ", сподели още експертът по белодробни заболявания, вътрешни заболявания и здравен мениджмънт..
" В кратковременен проект това е посредством дигитализацията да може да се спрат така наречен течове и злоупотребите вътре в здравната система. Когато можем добре да виждаме от действителната здравна обстановка какво се случва и къде отиват повече средства – дали те правят оптимално количество работа, това ще усъвършенства в кратковременен проект много бързо системата. Всъщност, повода да не се е въвела толкоз дълго време дигитализацията, е в ползи вътре в системата, които не желаят тя да се осветли. Ние желаеме осветляване и ясни критерии, по които да се ръководи тази система ", съобщи Симидчиев.
" Не по-малко от 20% от средствата отиват в не най-смислените неща, които може да се вършат. Ако можем да подобрим това най-малко с една пета, трагично ще подобрим опазването на здравето. Ние нямаме данни какъв брой от парите отиват не по направление. Това е проблем. Трябва да можем да знаем за всяко едно нещо какво се случва и за какво се случва. Това се разказва доста добре с новите технологии. Ако те се вкарат вярно, където би трябвало, освен че няма да усилят натоварването към работещите в системата, само че ще го понижат, тъй като няма да има повтаряне на доста действия, каквото следим сега ", добави пред " 24 часа " лекарят.
" 10 милиарда се вливат в опазването на здравето... Малко над 50% са обществени средства през Националната здравноосигурителна каса. Другите са това, което се назовава вадени от джоба непосредствено, т.е. доплащане от хората. Това е извънредно висок %, какъвто няма на никое място другаде в Европа. Обикновено в Европа доплащането от пациенти е не повече от 15%, при нас е над 48%. Така че това е нещо, което би трябвало безусловно бързо да се промени, само че единственият метод то да се промени при предпазване на опазването на здравето е да можем да наблюдаваме какво се случва със средствата посредством ограничения - оповестяване на ясни правила и по-късно следене дали тези правила се съблюдават с всички съвременни средства на технологиите ", показа доктор Александър Симидчиев.
" Има правила, има закони, само че те не се съблюдават, тъй като не може да бъдат мониторирани. Когато не може да се види дали нещо се съблюдава, или не, то на процедура може да не се съблюдава. Това е все едно на един селски път да има ограничаване 30 километра в час, обаче там да няма катаджии. Същото е в опазването на здравето ", сподели още той.
" Не можем да сложим академични лечебни заведения във всяко едно малко село, само че това, което можем да създадем, е да има по този начин функционираща здравна система, че човек в границите на по-малко от един час да стигне до най-адекватната здравна помощ, която може да получи. Това значи да имаме система за незабавна помощ, която разрешава оптимално бързо да стигнат медиците до съответния пациент, който има потребност, и по-късно, в случай че е належащо, той да бъде превозен. Включително и в последния парламент отворихме тематиката за хеликоптерите в незабавната помощ. Изглежда малко отвлечено, само че изобщо не е, тъй като незабавната здравна помощ наложително би трябвало да бъде от момента на пораждане на спешността до нейното дефинитивно разрешаване, да бъде една обща система ", съобщи доктор Симидчиев.
" Дали ще има кой да ни лекува след 15 години? Това е доста сложен и противен въпрос, тъй като до момента мотивацията на хората, работещи в опазването на здравето - както лекарите, по този начин и здравните експерти, беше много ниска. Първо, заплащането е ниско. Второ, кариерното развиване е много блуждаещо и неструктурирано.
В “Демократична България ” имаме в програмата особено обърнато внимание по какъв начин да бъде подредена системата, тъй че хората да бъдат стимулирани в доста по-голяма степен и да имат интереса, да имат мотивацията да останат в България и да правят най-хубавото, което могат в нашата здравна система ", показа медикът.
" Темата за Националната детска болница е типичен случай на липса на стратегическа визия за това какво може да се направи. Детската болница би трябвало да е на място, което да е еднообразно елементарно налично за всички българи в цялата страна, тъй като когато приказваме за национална болница, тя обслужва всички от Шабла до Капитан Андреево и до Калотина. Цялата страна би трябвало да може елементарно да стига до такава степен, което значи, че не може да е на задръстено място, не може да няма паркинг, няма по какъв начин да е построена на височина, тъй като децата изискват пространство към себе си, изискват зеленина. Това може да се направи на ново място с модулна система, такива планове има, те могат да бъдат взети гратис от хора, които към този момент са ги осъществили. Въпрос е на политическа воля и на неотложност това да се случи по най-хубавия вероятен метод. За нас построяването на съвременна, отговаряща на международните стандарти, Национална педиатрична болница е приоритет ", приключи доктор Александър Симидчиев.
Източник: novinite.bg
КОМЕНТАРИ