Александър Проценко: Имаме апетит да растем тук, особено в застраховането
" Важно изискване за възстановяване на средата в България са мощните институции, които подсигуряват равни условия пред участниците на пазара. Смятам, че те могат да станат още по-силни, " споделя Александър Проценко
© Надежда Чипева Визитка
Александър Проценко е лекар по стопанска система от Мюнхенския университет " Лудвиг Максимилиан ". В Allianz работи от 2011 година, в началото в Group Planning & Controlling, където е отговарял за разрастващите се пазари, а от 2015 година е основен финансов шеф на Allianz за Централна и Източна Европа. От 1 януари Проценко е ръководител на изпълнителния комитет на " Алианц България холдинг ". Още по тематиката
Allianz харесва българския си бизнес. Ще го цифровизира
Александър Проценко, който пое управлението на " Алианц България холдинг ", в този момент трансформира процеси и артикули в групата
17 май 2018
Георги Заманов: Има потребност и от задоволително на брой банки, които да се конкурират
Главният изпълнителен шеф на Алианц банк - България, пред " Капитал "
20 апр 2018
Георги Заманов: Икономически растеж от 3% е непълен за България
Изпълнителният шеф на Алианц банк пред " Капитал "
5 май 2017 Кое от приноса на Allianz в България се вижда от управлението на групата в Германия?
За групата на Allianz 2017-а беше сполучлива година със постоянни финансови резултати макар огромните естествени бедствия в световен мащаб. Приносът на България към общата облага в групата бе над 80 млн. лева, което е доста мощен резултат, съпоставим с този от по-големи пазари като Румъния. Освен това районът на Централна и Източна Европа е най-бързо растящият в групата.
Високата доходност и това, че имате и банка в България, ли е това, което ви откроява в групата?
Уникалното е, че " Алианц " е №1 в застраховането на българския пазар и че този напредък е реализиран органично, без придобивания. Имаме доста мощна позиция и в пенсионното обезпечаване. Клиентите, които обслужваме, са над 1.2 млн., което е почти 18% от популацията на страната.
Какви са съответните цели, които сте си сложили като управител на групата в България през тази година?
Амбициите ми са да превърнем " Алианц " в неоспорим водач на финансовия и застрахователния пазар. За да продължаваме да вървим напред, е належащо да се променим, като станем още по-активни и ефикасни. В България " Алианц " е почнала " на зелено ", през днешния ден бихте я нарекли стартъп. От нулата тя порасна до една от най-значимите финансови групи в страната.
Сред първите промени, които започнах, бе структурната метаморфоза. Преди имахме основен финансов шеф за всяко от сдруженията. Сега имаме един финансов шеф за всички сдружения, един действен шеф, срещите ни са доста по-чести, а полемиките – доста по-оживени. Моят жанр на ръководство не е да натрапвам мнението си – почитам другите гледни точки.
Освен структурните и оперативните промени преразглеждаме портфолиото си от артикули и услуги. В банковото направление този развой е в по-напреднала фаза. Там наш фокус остават дребните и междинните предприятия, на които желаеме да сме стратегически сътрудник. В застраховането нещата са малко по-трудни. Има сегменти, в които не желаеме да поемаме повече риск, да вземем за пример в дърводобивната промишленост.
Приоритет в работата ни е дигитализацията. Имаме доста работа в тази тенденция и би трябвало да действаме бързо. Бъдещето към този момент е тук. Сега градим гръбнака на осведомителната система, върху който ще надграждаме новите цифрови артикули и услуги.
Как смятате да запазите пазарните си позиции и да подсигурите предстоящ напредък?
На първо място ние желаеме да растем, само че желаеме да растем в дълготраен проект, което значи взимане на сложни решения в този момент. Дали желаеме да растем посредством придобивания? Това може да бъде един от вероятните принадлежности – не желая да споделям най-важният или главният, още повече че той не подсигурява 100% резултат. Но в случай че се стигне до такава опция, то би трябвало да е в действителност подобаващ обект за придобиване и евентуално в областта на застраховането.
Смятате ли да запазите банката в групата?
Да, сега няма причина да дискутираме други разновидности, тъй като дружно обособените бизнеси работят доста добре, в тясно взаимоотношение и генерират добра възвръщаемост за акционерите. Принципът е – когато нещо работи, да не го променяме.
Питам ви, тъй като текат консолидационни процеси в банковия бранш и сигурно има интерес към банката на Allianz...
Знаете, че както на всеки пазар, когато мнозина продават, това се отразява върху цената. Тези дейности, които виждаме на пазара, тестват опциите за консолидация. Нашият вкус за напредък в банковия бизнес е по-слаб от този в застраховането, само че не считаме да отстъпваме от схемата, по която работим сега.
А по какъв начин убеждавате акционерите си да запазят позиции в бранша, в случай че моментът се счита добър за продажби и че оставането значи изваждането на спомагателни вложения?
Три са аргументите за всеки акционер. Първата е възвръщаемостта. Ако осигуряваш възвръщаемост, значи първото изискване е изпълнено. Освен това в тази среда на ниски лихви не са доста капиталовите благоприятни условия. Да не приказваме за неизползвания капацитет за нарастване на рентабилността. На последващо място ние сме дълготрайни вложители и не търсим краткосрочни облаги. Третата причина е, че това е атрактивен пазар. Много е елементарно да приказваш за опциите в Азия, Латинска Америка или Африка, ние към момента имаме капацитет за развиване в Европа и България е част от него. Това ни кара да желаеме да останем на този пазар и нашите акционери поддържат това решение.
Ще се съгласите ли, че има наклонност на рефокусиране, при която огромни западни вложители се отдръпват от локалния пазар?
Това, което виждам, са някои фундаментални аргументи за протичащото се и считам, че това е единствено началото на процеса. Сам по себе си българският пазар не е огромен и с тези ниски лихви натискът върху маржините, успеваемостта и икономията от мащаба е доста мощен. В предишното можехме да си позволим да не сме доста ефикасни, тъй като лихвите бяха високи. Сега обаче това не е по този начин.
Гледайки броя на участниците на пазара, виждате какъв брой фрагментиран е той. А сега това, което оказва помощ, е опцията да направиш спестовност от мащаба. Трябва ти скорост, тъй като се състезаваш с финтек фирмите, които, като се изключи че са бързи, са и евтини и това притегля потребителя.
Това, че сме група с районно наличие, считаме за преимущество, което ни разрешава да използван едно към този момент създадено решение на доста пазари.
Понякога създаването на решение единствено за съответен пазар е скъпо начинание и ни прави по-малко конкурентни. Катализатори на такива процеси могат да бъдат разнообразни фактори като финансовите условия и критериите за кредитоспособност.
Колко огромна опасност за бизнеса ви е дигитализацията?
Може би тъй като съм оптимист, считам, че тя е повече опция, в сравнение с опасност. В музея на Allianz в Германия пазим фотография на първия компютър, който са докарали с камион. Представете си какъв брой огромен е бил. Тогава се е считало, че като навлязат компютрите, ще изчезнат изчислителските длъжности. Но нещата не са се развили тъкмо по този метод. Разбира се, не желаеме да сме като фирмите, които подценяват капацитета на измененията и изчезват от бизнеса, колкото и огромни да са били, тъй като не са се приспособили в точния момент. Ето по тази причина ние би трябвало да бъдем по-бързи и да влагаме.
Една от компликациите по пътя на дигитализацията обаче не е в технологиите, а в това да убедим организацията, че нещо, което е работило добре в предишното, може да не работи добре в бъдещето.
Как гледате на стъпките на България към ERM II и еврото? Прави ли се задоволително, с цел да има прогрес по тематиката в обозримо бъдеще?
Смятам, че това е вярната посока на развиване за България. Нека не забравяме, че първите старания бяха положени преди повече от 20 години, когато българският лев бе закрепен към немската марка. Това изисква доста добра дисциплинираност и неизменност да се поддържа тази връзка. Ако се обърнем обратно, ще забележим какъв брой дълъг път е извървян и че остават единствено няколко финални метра. Да, следва да се извървят и последните стъпки, тъй като това ще донесе доста преимущества – освен финансови, като фиксирането на българската валута към еврото. По-важното е, че по този начин България ще стане по-видима и привлекателна за вложителите. Не бих желал да влизам в полемиката дали не е по-добре първо да се влезе в банковия съюз, тъй като в това решение има и политически съставен елемент, който съгласно мен и Европейската комисия регистрира.
Според вас какво би могло да се промени, с цел да е по-добра бизнес средата в България?
Наскоро пътувах до Пловдив и видях какво се случва с стопанската система там поради към този момент построените индустриални паркове. Ние управляваме обилни запаси – световно Allianz е вложител в инфраструктурни планове, вятърни паркове. Би било добре да имаме такава опция и в България – да подкрепим построяването на нужната инфраструктура и по едно и също време с това да влагаме дълготрайния запас на клиентите ни.
На последващо място, значимо изискване за възстановяване на средата са мощните институции, които подсигуряват равни условия пред участниците на пазара. Смятам, че те могат да станат още по-силни, следвайки новите европейски регулации.
Значение за бъдещето има и приключването на фрагменти от България, което води след себе си до дефицит на специалисти. В момента ние се състезаваме за чиновници освен с другите компании в бранша, само че и с съперниците ни в чужбина и се стараем да дадем причина на младежите да останат в България.
Интервюто взе Гергана Михайлова
© Надежда Чипева Визитка
Александър Проценко е лекар по стопанска система от Мюнхенския университет " Лудвиг Максимилиан ". В Allianz работи от 2011 година, в началото в Group Planning & Controlling, където е отговарял за разрастващите се пазари, а от 2015 година е основен финансов шеф на Allianz за Централна и Източна Европа. От 1 януари Проценко е ръководител на изпълнителния комитет на " Алианц България холдинг ". Още по тематиката
Allianz харесва българския си бизнес. Ще го цифровизира
Александър Проценко, който пое управлението на " Алианц България холдинг ", в този момент трансформира процеси и артикули в групата
17 май 2018
Георги Заманов: Има потребност и от задоволително на брой банки, които да се конкурират
Главният изпълнителен шеф на Алианц банк - България, пред " Капитал "
20 апр 2018
Георги Заманов: Икономически растеж от 3% е непълен за България
Изпълнителният шеф на Алианц банк пред " Капитал "
5 май 2017 Кое от приноса на Allianz в България се вижда от управлението на групата в Германия?
За групата на Allianz 2017-а беше сполучлива година със постоянни финансови резултати макар огромните естествени бедствия в световен мащаб. Приносът на България към общата облага в групата бе над 80 млн. лева, което е доста мощен резултат, съпоставим с този от по-големи пазари като Румъния. Освен това районът на Централна и Източна Европа е най-бързо растящият в групата.
Високата доходност и това, че имате и банка в България, ли е това, което ви откроява в групата?
Уникалното е, че " Алианц " е №1 в застраховането на българския пазар и че този напредък е реализиран органично, без придобивания. Имаме доста мощна позиция и в пенсионното обезпечаване. Клиентите, които обслужваме, са над 1.2 млн., което е почти 18% от популацията на страната.
Какви са съответните цели, които сте си сложили като управител на групата в България през тази година?
Амбициите ми са да превърнем " Алианц " в неоспорим водач на финансовия и застрахователния пазар. За да продължаваме да вървим напред, е належащо да се променим, като станем още по-активни и ефикасни. В България " Алианц " е почнала " на зелено ", през днешния ден бихте я нарекли стартъп. От нулата тя порасна до една от най-значимите финансови групи в страната.
Сред първите промени, които започнах, бе структурната метаморфоза. Преди имахме основен финансов шеф за всяко от сдруженията. Сега имаме един финансов шеф за всички сдружения, един действен шеф, срещите ни са доста по-чести, а полемиките – доста по-оживени. Моят жанр на ръководство не е да натрапвам мнението си – почитам другите гледни точки.
Освен структурните и оперативните промени преразглеждаме портфолиото си от артикули и услуги. В банковото направление този развой е в по-напреднала фаза. Там наш фокус остават дребните и междинните предприятия, на които желаеме да сме стратегически сътрудник. В застраховането нещата са малко по-трудни. Има сегменти, в които не желаеме да поемаме повече риск, да вземем за пример в дърводобивната промишленост.
Приоритет в работата ни е дигитализацията. Имаме доста работа в тази тенденция и би трябвало да действаме бързо. Бъдещето към този момент е тук. Сега градим гръбнака на осведомителната система, върху който ще надграждаме новите цифрови артикули и услуги.
Как смятате да запазите пазарните си позиции и да подсигурите предстоящ напредък?
На първо място ние желаеме да растем, само че желаеме да растем в дълготраен проект, което значи взимане на сложни решения в този момент. Дали желаеме да растем посредством придобивания? Това може да бъде един от вероятните принадлежности – не желая да споделям най-важният или главният, още повече че той не подсигурява 100% резултат. Но в случай че се стигне до такава опция, то би трябвало да е в действителност подобаващ обект за придобиване и евентуално в областта на застраховането.
Смятате ли да запазите банката в групата?
Да, сега няма причина да дискутираме други разновидности, тъй като дружно обособените бизнеси работят доста добре, в тясно взаимоотношение и генерират добра възвръщаемост за акционерите. Принципът е – когато нещо работи, да не го променяме.
Питам ви, тъй като текат консолидационни процеси в банковия бранш и сигурно има интерес към банката на Allianz...
Знаете, че както на всеки пазар, когато мнозина продават, това се отразява върху цената. Тези дейности, които виждаме на пазара, тестват опциите за консолидация. Нашият вкус за напредък в банковия бизнес е по-слаб от този в застраховането, само че не считаме да отстъпваме от схемата, по която работим сега.
А по какъв начин убеждавате акционерите си да запазят позиции в бранша, в случай че моментът се счита добър за продажби и че оставането значи изваждането на спомагателни вложения?
Три са аргументите за всеки акционер. Първата е възвръщаемостта. Ако осигуряваш възвръщаемост, значи първото изискване е изпълнено. Освен това в тази среда на ниски лихви не са доста капиталовите благоприятни условия. Да не приказваме за неизползвания капацитет за нарастване на рентабилността. На последващо място ние сме дълготрайни вложители и не търсим краткосрочни облаги. Третата причина е, че това е атрактивен пазар. Много е елементарно да приказваш за опциите в Азия, Латинска Америка или Африка, ние към момента имаме капацитет за развиване в Европа и България е част от него. Това ни кара да желаеме да останем на този пазар и нашите акционери поддържат това решение.
Ще се съгласите ли, че има наклонност на рефокусиране, при която огромни западни вложители се отдръпват от локалния пазар?
Това, което виждам, са някои фундаментални аргументи за протичащото се и считам, че това е единствено началото на процеса. Сам по себе си българският пазар не е огромен и с тези ниски лихви натискът върху маржините, успеваемостта и икономията от мащаба е доста мощен. В предишното можехме да си позволим да не сме доста ефикасни, тъй като лихвите бяха високи. Сега обаче това не е по този начин.
Гледайки броя на участниците на пазара, виждате какъв брой фрагментиран е той. А сега това, което оказва помощ, е опцията да направиш спестовност от мащаба. Трябва ти скорост, тъй като се състезаваш с финтек фирмите, които, като се изключи че са бързи, са и евтини и това притегля потребителя.
Това, че сме група с районно наличие, считаме за преимущество, което ни разрешава да използван едно към този момент създадено решение на доста пазари.
Понякога създаването на решение единствено за съответен пазар е скъпо начинание и ни прави по-малко конкурентни. Катализатори на такива процеси могат да бъдат разнообразни фактори като финансовите условия и критериите за кредитоспособност.
Колко огромна опасност за бизнеса ви е дигитализацията?
Може би тъй като съм оптимист, считам, че тя е повече опция, в сравнение с опасност. В музея на Allianz в Германия пазим фотография на първия компютър, който са докарали с камион. Представете си какъв брой огромен е бил. Тогава се е считало, че като навлязат компютрите, ще изчезнат изчислителските длъжности. Но нещата не са се развили тъкмо по този метод. Разбира се, не желаеме да сме като фирмите, които подценяват капацитета на измененията и изчезват от бизнеса, колкото и огромни да са били, тъй като не са се приспособили в точния момент. Ето по тази причина ние би трябвало да бъдем по-бързи и да влагаме.
Една от компликациите по пътя на дигитализацията обаче не е в технологиите, а в това да убедим организацията, че нещо, което е работило добре в предишното, може да не работи добре в бъдещето.
Как гледате на стъпките на България към ERM II и еврото? Прави ли се задоволително, с цел да има прогрес по тематиката в обозримо бъдеще?
Смятам, че това е вярната посока на развиване за България. Нека не забравяме, че първите старания бяха положени преди повече от 20 години, когато българският лев бе закрепен към немската марка. Това изисква доста добра дисциплинираност и неизменност да се поддържа тази връзка. Ако се обърнем обратно, ще забележим какъв брой дълъг път е извървян и че остават единствено няколко финални метра. Да, следва да се извървят и последните стъпки, тъй като това ще донесе доста преимущества – освен финансови, като фиксирането на българската валута към еврото. По-важното е, че по този начин България ще стане по-видима и привлекателна за вложителите. Не бих желал да влизам в полемиката дали не е по-добре първо да се влезе в банковия съюз, тъй като в това решение има и политически съставен елемент, който съгласно мен и Европейската комисия регистрира.
Според вас какво би могло да се промени, с цел да е по-добра бизнес средата в България?
Наскоро пътувах до Пловдив и видях какво се случва с стопанската система там поради към този момент построените индустриални паркове. Ние управляваме обилни запаси – световно Allianz е вложител в инфраструктурни планове, вятърни паркове. Би било добре да имаме такава опция и в България – да подкрепим построяването на нужната инфраструктура и по едно и също време с това да влагаме дълготрайния запас на клиентите ни.
На последващо място, значимо изискване за възстановяване на средата са мощните институции, които подсигуряват равни условия пред участниците на пазара. Смятам, че те могат да станат още по-силни, следвайки новите европейски регулации.
Значение за бъдещето има и приключването на фрагменти от България, което води след себе си до дефицит на специалисти. В момента ние се състезаваме за чиновници освен с другите компании в бранша, само че и с съперниците ни в чужбина и се стараем да дадем причина на младежите да останат в България.
Интервюто взе Гергана Михайлова
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ