Сънният дефицит ни вади от релси, компенсира се единствено със сън
Важно е да имаме добър сън, това се отразява освен за работоспособността ни, само че е на целия темп на живот, на труд и на отдих. В някои случаи сънят е по-голям от бодърстването, по-критично нужен, в сравнение с храната, да вземем за пример.
Това освен споделя проф. Божидар Димитров , само че и ни убеждава в минутите за здраве по Радио София.
Проф. Димитров е психофизиолог от Българска академия на науките, съосновател на Българското сдружения по медицина на съня (заедно с доктор Славчо Славчев).
Той изрежда някои обстоятелства от живота и науката:
От икономическа позиция към този момент е потвърдено, че превъртането на часовника с час напред или обратно (въвеждането на лятно часово време) няма никаква изгода. Може би щеше да има резултат преди 200 години. Най-вероятно обаче България няма да промени това, колкото и безсмислено да е – допуска проф. Димитров. И прецизира, че в действителност проблеми основава основно пролетното прекосяване към лятното часово време, когато ни се лишава 1 час (сън).
В момента в България се събират подписи под Петиция до Министерския съвет за унищожаване на порочната процедура на промяна на времето два пъти годишно. В нея се показва, че изследване на 9 европейски университета демонстрира, че лятното часово време има директна връзка с доста болести, а разноските в Европейски Съюз за лекарства и други средства за справяне с казуса, са в размер на 131 милиарда евро годишно.
Хубаво е човек да става от сън, когато се съмва, самичък, без насила, без тревога на часовник или радио – споделя още проф. Божидар Димитров. - Ако се разсъни в несъответствуваща фаза на съня, човек може да е в неприятно въодушевление, ядосан или даже трагичен.
Добре е по опция да се ляга и да се става почти едновременно. Не може в събота и неделя да си отспим, за сметка на по-малкото спане през седмицата.
За разлика от наложеното мнение, проф. Димитров е на мнение, че хранене преди сън е позволен. Желателно е обаче да не се одобряват възбуждащи питиета (кафе и газирани с кофеин). Алкохолът също не се предлага, тъй като приспива, само че и разсънва рано. Не би трябвало да се чете в леглото, а от таблет или смарт телефон – да не приказваме. Телевизорът изобщо не би трябвало да е в спалнята.
Специалистът предлага къс сън следобяд (45 до 60 минути) и даже признава, че го практикува. Ефектът е освежаване и повишение на работоспособността.
Всеки сънува, само че не всеки си спомня.
Във етапа на сънуване (според най-новите теории и опити може да не е единствено една) тогава става най-благоприятното възобновяване, когато спомените и потребните дневни практики и привички се консолидират и остават трайно в паметта, а ненужната информация бива изтрита като в компютър.
Чуйте целия диалог с проф. Божидар Димитров и ще научите още препоръки за добър сън, по какъв начин се организират трите степени на консултиране при проблем, както и по какъв начин той изяснява несъстоятелността във вярата в прогностичната функционалност на съновиденията.
Това освен споделя проф. Божидар Димитров , само че и ни убеждава в минутите за здраве по Радио София.
Проф. Димитров е психофизиолог от Българска академия на науките, съосновател на Българското сдружения по медицина на съня (заедно с доктор Славчо Славчев).
Той изрежда някои обстоятелства от живота и науката:
От икономическа позиция към този момент е потвърдено, че превъртането на часовника с час напред или обратно (въвеждането на лятно часово време) няма никаква изгода. Може би щеше да има резултат преди 200 години. Най-вероятно обаче България няма да промени това, колкото и безсмислено да е – допуска проф. Димитров. И прецизира, че в действителност проблеми основава основно пролетното прекосяване към лятното часово време, когато ни се лишава 1 час (сън).
В момента в България се събират подписи под Петиция до Министерския съвет за унищожаване на порочната процедура на промяна на времето два пъти годишно. В нея се показва, че изследване на 9 европейски университета демонстрира, че лятното часово време има директна връзка с доста болести, а разноските в Европейски Съюз за лекарства и други средства за справяне с казуса, са в размер на 131 милиарда евро годишно. Хубаво е човек да става от сън, когато се съмва, самичък, без насила, без тревога на часовник или радио – споделя още проф. Божидар Димитров. - Ако се разсъни в несъответствуваща фаза на съня, човек може да е в неприятно въодушевление, ядосан или даже трагичен.
Добре е по опция да се ляга и да се става почти едновременно. Не може в събота и неделя да си отспим, за сметка на по-малкото спане през седмицата.
За разлика от наложеното мнение, проф. Димитров е на мнение, че хранене преди сън е позволен. Желателно е обаче да не се одобряват възбуждащи питиета (кафе и газирани с кофеин). Алкохолът също не се предлага, тъй като приспива, само че и разсънва рано. Не би трябвало да се чете в леглото, а от таблет или смарт телефон – да не приказваме. Телевизорът изобщо не би трябвало да е в спалнята.
Специалистът предлага къс сън следобяд (45 до 60 минути) и даже признава, че го практикува. Ефектът е освежаване и повишение на работоспособността. Всеки сънува, само че не всеки си спомня.
Във етапа на сънуване (според най-новите теории и опити може да не е единствено една) тогава става най-благоприятното възобновяване, когато спомените и потребните дневни практики и привички се консолидират и остават трайно в паметта, а ненужната информация бива изтрита като в компютър.
Чуйте целия диалог с проф. Божидар Димитров и ще научите още препоръки за добър сън, по какъв начин се организират трите степени на консултиране при проблем, както и по какъв начин той изяснява несъстоятелността във вярата в прогностичната функционалност на съновиденията.
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ