Как да намериш пари за революция – вземи пример от болшевиките
Важи всичко – от грабежи и фиктивни бракове до спонсорство от уважавани капиталисти. Руските социалдемократи водят битка против царския режим в продължение на близо 20 години, обезверено се нуждаят от пари и от време на време прибягват до много екзотични способи, с цел да си ги набират. Това напомня "Руски дневник ".
Представи си, че си бунтовник в Руската империя в края на 19 – началото на 20 век. Искаш да сломиш Руската империя, която смяташ за "затвор на народите ", да смажеш капитализма, да раздадеш земята на селяните, а фабриките – на служащите. Партията ти е неразрешена, водачите ѝ са в чужбина, а по петите ти е царската полиция, която мечтае да те хвърли зад решетките. Всеки ден могат да те арестуват, а на всичкото от горната страна ти трябват и пари.
Пари трябват за всичко: за издаване на партийни вестници, за подправяне на документи, за оръжие, в случай че инцидентно избухне въстание. Да отидеш в банката и да поискаш заем "за смазване на тиранията " надали е алтернатива, изключително в случай че програмата ти планува заличаване на банките и прекосяване към общество без пари (както при болшевиките). Какво да правиш?
1. Да извършиш грабеж
Революционерите в Руската империя не обичат думата "обир ", а избират термина "отчуждение ", само че това не трансформира същността на протичащото се: въоръжени хора атакуват банкови чиновници, вземат парите, убиват тези, които оказват противодействие, и бягат. В публикация от 1906 година Владимир Ленин се пробва да оправдае този метод за набиране на средства, като съпоставя ситуацията с революция, в която средствата не могат да се сортират.
Най-голямото "отчуждение " е подхванато от болшевиките през юни 1907 година в Тифлис (днешен Тбилиси, Грузия). Няколко бунтовници хвърлят бомби и разстрелват екипаж, транспортиращ към 250 000 рубли (над $5 млн. днешни пари). Умират петима охранители, а болшевиките съумяват да избягат с парите.
2. Да си намериш богати другари
На частните дарения се пада сериозен дял от "заработката " на болшевиките, отбелязва историкът Евгений Спицин. От една страна, доста хора съчувстват на служащите и споделят с революционерите своите нищожни заплати – това е незначителен, само че постоянен приток на капитал. От друга – революционерите имат и по-заможни спонсори.
Един от водачите на Социал-демократическата партия (РСДРП) Леонид Красин, в отговор на въпрос за финансирането, написа в записките си за интервала 1900-1910 година: "Сред състоятелните хора се смяташе за симптом на добър звук да се дават пари на революционните партии ". Някои го вършат от откровена благосклонност, както да вземем за пример писателят Максим Горки, а други, като милионерът-капиталист Сава Морозов – с мисъл за бъдещето, тъй като никой не знае кой ще победи в битката сред царизма и революцията.
Самият Красин прави чудеса от досетливост и смелост, с цел да изкопчи пари за революцията от богатите "спонсори ". Веднъж в Баку (днешен Азербайджан) той се появява в съблекалнята на звездата на театъра Вера Комисаржевская, известна с опозиционните си възгледи, и упорства тя допустимо най-бързо да изнесе "благотворителен " концерт и да подари всички доходи на болшевиките. Комисаржевская е толкоз стъписана, че се съгласява и събира за Красин няколко хиляди рубли. С тези пари болшевиките откриват противозаконна печатница в Баку.
3. Да не се свениш от мним брак
Красин е мозъкът на още една парична спекулация на болшевиките – в този случай, с цел да попълни хазната на партията, революционерът прибягва до... фиктивни бракове на две девойки.
Това се случва след ареста и гибелта в пандиза на още един капиталист, симпатизиращ на болшевиките, – Николай Шмит. Според наследството парите му трябвало да отидат при сестрите му Елисавета и Екатерина, които да ги предадат на РСДРП. Но чичото на сестрите Шмит, който на процедура управлява капитала, не желае да го повери на младите девойки (дори и без да знаел за любовта им към революцията).
На болшевиките им се постанова да намерят женихи за сестрите – също от редиците на РСДРП, с цел да може чичото да се съгласи да съобщи парите на роднините си. След "сватбите " през 1908 година те незабавно отпътуват в партийната хазна.
4. Да вземаш пари от врага
Обвиненията, че болшевиките и персонално водачът им Владимир Ленин са шпиони, наети от Германия, с цел да разрушат Русия, която е противник на немците през Първата международна война (1914-1917 г.), прозвучават за първи път още през 1917 година, когато Ленин и доближените му пътуват от Швейцария към Русия през територията на Германия. Тогава съперниците на болшевиките за първи път упрекват РСДРП, че взема пари от немците.
Повечето модерни историци са съгласни, че обстановката е по-сложна. Германия фактически пуска Ленин в Русия с вярата, че ръководените от него радикали ще спрат войната (така и става). Пари за финансиране на болшевиките най-вероятно също са отделяни: да вземем за пример английският историк Джонатан Смил написа, че към края на 1917 година немският Генщаб към този момент е вложил в опозиционни партии (не единствено болшевиките) над 30 млн. марки.
В същото време доказателства за директни контакти сред управлението на РСДРП и немците по този начин и не са открити – както отбелязва Олег Будницки, професор от Школата за исторически науки към Висшата школа по стопанска система, "болшевиките били умни хора и положителни конспиратори ". Освен това, както показва шефът на Руския държавен списък за социално-политическа история (РГАСПИ) Андрей Сорокин, самият факт на финансирането не значи, че болшевиките са били немски сътрудници – по-скоро са вземали пари без отговорности, с цел да употребяват Германия за свои цели, както Германия е желала да употребява тях.
Представи си, че си бунтовник в Руската империя в края на 19 – началото на 20 век. Искаш да сломиш Руската империя, която смяташ за "затвор на народите ", да смажеш капитализма, да раздадеш земята на селяните, а фабриките – на служащите. Партията ти е неразрешена, водачите ѝ са в чужбина, а по петите ти е царската полиция, която мечтае да те хвърли зад решетките. Всеки ден могат да те арестуват, а на всичкото от горната страна ти трябват и пари.
Пари трябват за всичко: за издаване на партийни вестници, за подправяне на документи, за оръжие, в случай че инцидентно избухне въстание. Да отидеш в банката и да поискаш заем "за смазване на тиранията " надали е алтернатива, изключително в случай че програмата ти планува заличаване на банките и прекосяване към общество без пари (както при болшевиките). Какво да правиш?
1. Да извършиш грабеж
Революционерите в Руската империя не обичат думата "обир ", а избират термина "отчуждение ", само че това не трансформира същността на протичащото се: въоръжени хора атакуват банкови чиновници, вземат парите, убиват тези, които оказват противодействие, и бягат. В публикация от 1906 година Владимир Ленин се пробва да оправдае този метод за набиране на средства, като съпоставя ситуацията с революция, в която средствата не могат да се сортират.
Най-голямото "отчуждение " е подхванато от болшевиките през юни 1907 година в Тифлис (днешен Тбилиси, Грузия). Няколко бунтовници хвърлят бомби и разстрелват екипаж, транспортиращ към 250 000 рубли (над $5 млн. днешни пари). Умират петима охранители, а болшевиките съумяват да избягат с парите.
2. Да си намериш богати другари
На частните дарения се пада сериозен дял от "заработката " на болшевиките, отбелязва историкът Евгений Спицин. От една страна, доста хора съчувстват на служащите и споделят с революционерите своите нищожни заплати – това е незначителен, само че постоянен приток на капитал. От друга – революционерите имат и по-заможни спонсори.
Един от водачите на Социал-демократическата партия (РСДРП) Леонид Красин, в отговор на въпрос за финансирането, написа в записките си за интервала 1900-1910 година: "Сред състоятелните хора се смяташе за симптом на добър звук да се дават пари на революционните партии ". Някои го вършат от откровена благосклонност, както да вземем за пример писателят Максим Горки, а други, като милионерът-капиталист Сава Морозов – с мисъл за бъдещето, тъй като никой не знае кой ще победи в битката сред царизма и революцията.
Самият Красин прави чудеса от досетливост и смелост, с цел да изкопчи пари за революцията от богатите "спонсори ". Веднъж в Баку (днешен Азербайджан) той се появява в съблекалнята на звездата на театъра Вера Комисаржевская, известна с опозиционните си възгледи, и упорства тя допустимо най-бързо да изнесе "благотворителен " концерт и да подари всички доходи на болшевиките. Комисаржевская е толкоз стъписана, че се съгласява и събира за Красин няколко хиляди рубли. С тези пари болшевиките откриват противозаконна печатница в Баку.
3. Да не се свениш от мним брак
Красин е мозъкът на още една парична спекулация на болшевиките – в този случай, с цел да попълни хазната на партията, революционерът прибягва до... фиктивни бракове на две девойки.
Това се случва след ареста и гибелта в пандиза на още един капиталист, симпатизиращ на болшевиките, – Николай Шмит. Според наследството парите му трябвало да отидат при сестрите му Елисавета и Екатерина, които да ги предадат на РСДРП. Но чичото на сестрите Шмит, който на процедура управлява капитала, не желае да го повери на младите девойки (дори и без да знаел за любовта им към революцията).
На болшевиките им се постанова да намерят женихи за сестрите – също от редиците на РСДРП, с цел да може чичото да се съгласи да съобщи парите на роднините си. След "сватбите " през 1908 година те незабавно отпътуват в партийната хазна.
4. Да вземаш пари от врага
Обвиненията, че болшевиките и персонално водачът им Владимир Ленин са шпиони, наети от Германия, с цел да разрушат Русия, която е противник на немците през Първата международна война (1914-1917 г.), прозвучават за първи път още през 1917 година, когато Ленин и доближените му пътуват от Швейцария към Русия през територията на Германия. Тогава съперниците на болшевиките за първи път упрекват РСДРП, че взема пари от немците.
Повечето модерни историци са съгласни, че обстановката е по-сложна. Германия фактически пуска Ленин в Русия с вярата, че ръководените от него радикали ще спрат войната (така и става). Пари за финансиране на болшевиките най-вероятно също са отделяни: да вземем за пример английският историк Джонатан Смил написа, че към края на 1917 година немският Генщаб към този момент е вложил в опозиционни партии (не единствено болшевиките) над 30 млн. марки.
В същото време доказателства за директни контакти сред управлението на РСДРП и немците по този начин и не са открити – както отбелязва Олег Будницки, професор от Школата за исторически науки към Висшата школа по стопанска система, "болшевиките били умни хора и положителни конспиратори ". Освен това, както показва шефът на Руския държавен списък за социално-политическа история (РГАСПИ) Андрей Сорокин, самият факт на финансирането не значи, че болшевиките са били немски сътрудници – по-скоро са вземали пари без отговорности, с цел да употребяват Германия за свои цели, както Германия е желала да употребява тях.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ