Въглехидратите в храните, които ядем, се състоят от захари, скорбяла

...
Въглехидратите в храните, които ядем, се състоят от захари, скорбяла
Коментари Харесай

Какво всъщност знаем за въглехидратите

Въглехидратите в храните, които ядем, се състоят от захари, скорбяла и фибри. Най-добрите източници на въглехидрати са главно от растителен генезис - плодове, зеленчуци, зърнени култури. Захарите и множеството типове скорбяла могат да бъдат модифицирани в храносмилателния тракт и да обезпечат сила на тялото, само че устойчивите типове скорбяла и фибрите не могат да се усвоят, т.е. те не прибавят калории към диетата ни, написа здраве.bg .

Дали въглехидратите се храносмилат или не - това не дефинира до каква степен са потребни. Независимо от този факт тези съединения играят значима роля за цялостното изхранване на организма и наложително следва да участват всеки ден в храната ни.

Плодовете, зеленчуците и пълнозърнестите храни доставят въглехидрати в нашата диета. Тялото извлича четири калории сила от всеки грам усвояеми въглехидрати , като употребява калориите за сила - за физическите действия и за поддържането на физиологичните процеси в организма. При храносмилането захарите и скорбялата се разграждат до най-простата си форма, с цел да могат червата ни да ги всмукват и оттова да преминат във всяка клетка, превозени от кръвта.

 Thinkstock

Захари и скорбяла
Най-простите захари са монозахаридите глюкоза и фруктоза. По-големите захарни молекули са формирани от един или повече монозахарида – да вземем за пример глюкоза , обвързвана с фруктоза, основава една молекула захароза. Тези по-големи захарни молекули могат да се състоят от разнородни монозахариди, до момента в който молекулите на скорбялата съдържат само огромни, верижно свързани глюкозни молекули.

Съществува и един неповторим тип скорбяла, наименуван резистентен , който не може да се разгради и доближава до дебелото черво, без да е усвоен. Някои недоузрели плодове, сушените бобови култури и готвените, а по-късно охладени нишестени храни като паста и ориз са богати точно на устойчива скорбяла .

Фибри
Диетичните фибри се разделят на два типа: разтворими и неразтворими. Храносмилателният тракт не може да разгради нито един от тях на по-простата му форма, по тази причина фибрите минават през него несмлени. Разтворимите фибри, формирани от пектини или смола, всмукват вода, до момента в който минават през червата. Подуват се и забавят усвояването на другите хранителни субстанции. По този метод оказват помощ за контрола на кръвната захар и равнището на холестерола .

 Thinkstock

Неразтворимите фибри, формирани от лигнин, целулоза или хемицелулоза, усилват размера на изпражненията. Затова те са средство против запек (макар че потреблението на прекалено много от тези фибри може да докара до стомашен дискомфорт).

Добрият баланс на количеството употребявани всеки ден фибри може да ни защищити от болести като рак на дебелото черво .

Дали избран въглехидрат е усвояем от организма (т.е. храносмилаем) в последна сметка зависи и от персоналната ни физиология.
Например, лактозата е формирана от една молекула глюкоза и една молекула галактоза. Ако в организма е налице дефицит на храносмилателния ензим лактаза, няма да сме в положение да усвоим тази млечна захар, а съществуването на лактоза в червата може да докара до мощен дискомфорт .

В сходни случаи признаците като болки, газове, отичане и диария могат да се избегнат, като заобикаляме изцяло потреблението на мляко или като одобряваме хранителни добавки с лактаза.
Източник: edna.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР