Въглехидратен метаболизъм - всичко, което трябва да знаем
Въглехидратите са най-важният източник на сила за тялото. Погълнатите въглехидрати се разграждат на елементарни захари като глюкозата, посредством избрани ензими и могат да бъдат употребявани от организма в тази форма.
Затова метаболизмът на въглехидратите или захарта е жизненоважен развой в човешкото тяло. Въглехидратният метаболизъм управлява процесите на асимилиране, преобразяване, превозване и разграждане на въглехидратите. Процесът протича в няколко стъпки.
Въглехидратите се разграждат в метаболизма, всмукват се през стената на тънките вътрешности и доближават до телесните кафези посредством кръвоносната система. Молекулите на захарта, които не са нужни за производството на сила, се преобразуват в мастни молекули или се съхраняват в черния дроб и мускулите. Крайните артикули от метаболизма на въглехидратите се отделят от отделителната система.
Заедно с протеините и мазнините въглехидратите са измежду главните групи хранителни субстанции, които се набират с храната. Въглехидратите се разделят на монозахариди (единични захари), дизахариди (двойни захари) и полизахариди (множество захари). Важни представители на монозахаридите са плодова захар (фруктоза), гроздова захар (глюкоза) и слуз захар (галактаза).
Въглехидратите, които се одобряват с храната, са най-много под формата на дизахариди или полизахариди. За да може организмът да употребява тези хранителни субстанции, захарните молекули би трябвало първо да бъдат превърнати в глюкоза. За задачата тялото отделя ензими по време на храносмилането, които разграждат въглехидратите.
Глюкозата се разгражда до това, което е известно като аденозин трифосфат и в тази форма става енергиен източник за тялото. Колкото по-сложна е структурата на въглехидратите, толкоз повече време лишава на организма да ги трансформира - така наречен комплицирани въглехидрати.
Мозъкът се нуждае от глюкоза като източник на сила. След като въглехидратите са разградени до глюкоза, захарта се доставя до клетките на тялото посредством кръвния поток. Ако клетките към този момент нямат потребност от повече сила, глюкозата в тялото се събира още веднъж в нови нишестени молекули и се съхранява под формата на гликоген в мускулите и в черния дроб.
В положение на апетит или по време на нараснало физическо натоварване гликогенът може да се разгради до глюкоза и да обезпечи на организма сила. Гликогенът е самобитен склад на въглехидрати в човешкото тяло. Тези депа за предпазване обаче са лимитирани. Когато всичко към този момент се запълни, неизползваните въглехидрати се трансформират в мазнини в черния дроб. Тези мазнини се съхраняват в мастната тъкан. Ако снабдяването с сила е над нужното за по-дълъг интервал от време, това води до затлъстяване.
Ако метаболизмът не протича безпроблемно, налице е метаболитно разстройство. Тялото не може да употребява питателните субстанции, които е абсорбирало и те не идват там, където са им нужни. Специфичен ензим е виновен за всяка стъпка на метаболизма. Следователно, при положение на метаболитно разстройство има ензимен недостатък. Резултатът е, че веществата се натрупват там, където не би трябвало и в това време има липса на избрани хранителни субстанции на друго място в тялото.
Най-честото нарушаване на въглехидратния метаболизъм е захарният диабет. Това положение може да бъде разграничено на две съществени групи. При диабет вид 1 клетките в панкреаса, които се занимават с производството на инсулин, се унищожават. При захарен диабет вид 2 няма безспорен недостиг на инсулин. По-скоро резултатът на инсулина се понижава посредством устойчивост.
Инсулинът е единственият хормон в организма, който може да намали равнищата на кръвната захар. След консумация на въглехидрати като картофи, макарони и самун, равнището на захар в кръвта се покачва. Високото равнище на кръвна захар алармира, че клетките са задоволително снабдени с сила. В този случай се отделя инсулин, който предизвиква усвояването на глюкозата в мускулната и мастната тъкан и по този метод още веднъж намалява равнището на кръвната захар.
Без инсулина равнището на кръвната захар в тялото остава непрекъснато високо. Тялото не може да транспортира силата от въглехидратите в клетките без инсулин.
Освен това се повреждат кръвоносните съдове и се предизвикват разнообразни болести като нарушавания на кръвообращението в ръцете и краката, сърдечни пристъпи, инсулти и бъбречни болести. Следователно при захарен диабет е належащо изкуствено да се обезпечи на организма инсулин.
Вижте още:
- Дали имате въглехидратна непоносимост;
- Продуктите с изненадващо доста въглехидрати;
- Нисковъглехидратна диета.
