От Гладомора на Сталин до геноцида на Путин – Украйна е зов към съвестта на света
Вадим Зайдман, Каспаров.ru
На 30 ноември Бундестагът одобри резолюция, в която призна Гладомора в Украйна през 1932–1933 година за геноцид над украинския народ. Инициатори на резолюцията бяха групите на партиите от държавната коалиция — Социалдемократическата (ГСДП), " Зелените ", Свободните демократи (СвДП), както и опозиционната ХДС/ХСС. Резолюцията беше призната с болшинството от гласовете. Левите и Алтернатива за Германия (АзГ) се въздържаха (кой ли се е съмнявал). Против гласоподава един народен представител.
Нещо доста значимо: в резолюцията се споделя, че разразилият се апетит не е бил разследване от неприятна годишна продукция (или дори — това го прибавям от себе си — не последица от основаването на колхозите, която руското управление не е предвидило) — това е
умишлено провокиран апетит,
целящ " политическо угнетяване на украинското национално схващане ".
Тоест, в случай че го кажем на понятен език, Гладоморът е бил проведен, с цел да заличи у украинците даже самата мисъл за самостоятелност, физически да унищожи евентуалните бойци за свободата на Украйна. Да изтръгне от корен всякакво украинско съзнание, нацiональну свiдомiсть (национално съзнание – укр.).
Сега това, което Сталин въпреки всичко не направи до дъно, се пробва да довърши наследникът му Путин.
Виктор Ющенко, при чието президентство през 2006 година Гладоморът беше разгласен за геноцид над украинския народ от Върховната рада, дефинира неговата същина по този начин: " Гладът в Украйна през 1930-те години не е гибел от апетит, а ликвидиране на народ посредством апетит <...>, гладът в Украйна е определен като метод за укротяване на украинския народ. Тези закононарушения по своите мащаби, цели и способи абсолютно дават отговор на определението за геноцид, което е обещано в конвенцията на Организацията на обединените народи от 1948 година Целта е била да се обезкърви Украйна, да се подкопаят силите ѝ и по този начин да се пресече опцията за възобновяване на украинската държавност. Тази цел не е скривана. "
Telegram-каналът " Колокол XXI " описа по какъв начин е осъществен този съзнателно провокиран Гладомор:
" Армейски отради от болшевики са обкръжавали обещано украинско село или регион и изцяло са го изолирали от външния свят. От хората на блокираната територия са били изземвани задачите ресурси от храна, животните, скъпото имущество. Всякаква връзка на селото с външния свят е прекратявана изцяло. Тези, които са оказвали опозиция (дори словесна) са били разстрелвани на място. Всички подозрителни също са разстрелвани на място. Хората са се намирали под такава обсада в продължение на месеци, до половин година. Губили са мозъка си от апетит. Покрити единствено с кожа скелети – полумъртви и мъртви са лежали по улиците. В някакъв миг просто са преставали да им обръщат внимание.
Появява се канибализъм:
първо са изяждани най-слабите — децата и жените… Макар че в някои случаи първи е умирал възрастният и децата са се хранели с тялото му.
Някои села, попаднали в черния лист са заличени изцяло. В селото влизали няколкостотин (понякога и хиляди) болшевики и започвали да палят къщите дружно с хората, да разстрелват дами, старци, деца, мъже – всички. И не е ясно на кого е провървяло повече – на тях или на тези, които постепенно са умирали от апетит в изолираност.
Към края на Гладомора режимът на " черната дъска " е обхванал към 2/3 от Украйна. Населението на някои места и до момента не е достигнало предходната си бройка.
Тогава геноцидът над украинския народ е лишил живота на над 5 милиона души. "
Така че, каква ти " неприятна годишна продукция "...*
5 милиона мъртви,
по-точно убити от болшевишкия режим — в безусловно изражение това е съвсем еврейският Холокост (6 милиона). Така че, с цялостно съображение, без никакво пресилване може да кажем, че Гладомор=Холокост.
* * *
И въпреки всичко остава горчив усет от тази резолюция.
Гладоморът е приет за геноцид над украинския народ от парламентите на 20 страни. Включително Съединени американски щати, Канада, Австралия, Полша, Унгария (!), Чехия, Молдова, Грузия, балтийските страни. Големите европейски страни като Англия, Франция, Испания – явно по необичайно стичане на събитията съществени сътрудници в съдействието и търговията с Русия – не са в този лист. Досега и Германия не беше в него.
През 2019 година депутатите от Бундестага отхвърлиха даже да прегледат петицията за признание на Гладомора за геноцид, като обявиха, че не знаят съвсем нищо за тези събития. Министерството на външните работи на Германия също неведнъж се противопоставяше на концепцията Гладоморът да бъде разгласен за геноцид.
Разбира се, по-добре късно, в сравнение с в никакъв случай. Но признатото в този момент, на фона на новия геноцид в Украйна, е по-скоро политически под пиката на Путин, условие на момента. Досега всеобщото изтребване на украинските селяни през 30-те години на предишния век, равно по мащаби на еврейския Холокост, в случай че въобще са вълнували немските политици, то е в доста по-малка степен, в сравнение с опцията за взаимно преференциално съдействие с наследника на Сталин.
Беше необходим новият,
путиновият геноцид против украинския народ,
за да признаят немските политици Гладомора за геноцид.
И още. Политическият и боен миг, в който беше призната тази резолюция. Доколко първостепенно, насъщно е приемането на тази резолюция в този момент за самото оцеляване на Украйна, за запазването на живота на нейните жители, за предотвратяването на нов геноцид.
На 23 юни тази година Европейски Съюз даде на Украйна статут на страна-кандидат за участие в общността. Всички се радваха, само че това по никакъв метод не повлия на приближаването на успеха на Украйна. Жест на морална поддръжка — единствено това.
Същото е с решението за Гладомора. Решението, несъмнено, единствено по себе си е значимо. Но в обстановка, когато Русия на прага на зимата масирано унищожава сериозната инфраструктура на Украйна, като я лишава от топлота и електричество, т.е. следвайки стъпките на Сталин, реализира същински геноцид, доста по-насъщно е вземането на решение да се достави оръжие на Украйна по най-бързия метод. Оръжие, което може да поразява цели на територията на Русия, откъдето се реализират тези безчовечен обстрели. Най-после Германия да даде танкове " Леопард ", бойни машини за пехотата " Мардер ", за които Украйна от дълго време моли, да употребява въздействието си в НАТО, с цел да се вземе решение за затваряне на небето над Украйна...
Това е отвън всякакво схващане — дори в този момент, на фона на разгръщащия се геноцид, Западът, в това число Германия, не желае и да чуе
Украйна да нанася удари против цели на територията
Русия — щяло да докара до ескалация. А тази едностранна ескалация, която в този момент реализира Русия в Украйна, заплашвайки безусловно да замрази страната — западните " сътрудници " на Украйна не я ли считат за ескалация?
Можеше ли да бъде нанесен боен погром на военната машина на Хитлер без да се бомбардира територията на Германия?
Трябва ли да подсещаме на сегашните радетели за недопускане на ескалация в както бяха превърнати от съдружниците Дрезден, Берлин, та и същият този Нюрнберг? Колко мирни поданици починаха вследствие на тези бомбардировки? А в този момент не става дума за масирани бомбардировки против Русия – единствено за нанасяне на удари против военни обекти на нейна територия.
Когато станаха явни задачите на Русия за зимния интервал: да унищожи цялата сериозна инфраструктура на Украйна, с цел да я принуди да одобри договаряния при изискванията на Русия – какво трябваше да създадат същинските сътрудници на Украйна? Не единствено да смъкват възбраната за заличаване на военни цели на територията на съветския райх, само че и да дават във допустимо най-кратки периоди оръжие, което е способно да поразява тези цели.
Забраната за поразяване на тези цели, отводът да се даде такова оръжие, дори когато Русия прави това, което прави в този момент – това е същинско съучастничество в геноцида. Без всевъзможни пресиления.
Искам да бъда свестен вярно. Приетата от Бундестага резолюция е значима. И в случай че беше призната в пакет с по-насъщни и първостепенни за самото оцеляване на Украйна решения, нямаше да има въпроси.
Но е необичайно и дори нелогично: да се одобри резолюция, осъждаща Гладомора – геноцида от предишното, и да се сложи на Украйна кол в колелата при днешния геноцид, разгръщащ се пред очите на целия свят,
да се отхвърля на Украйна оръжие,
което ще й помогне да спре този геноцид!
Това е просто аморално и подло – да осъждаш геноцида от предишното и да бъдеш непряк наблюдаващ, и даже да поощряваш днешния геноцид.
……..
* “Лоша годишна продукция “ е формалното пояснение на Москва за Гладомора.
Превод: Faktor.bg
На 30 ноември Бундестагът одобри резолюция, в която призна Гладомора в Украйна през 1932–1933 година за геноцид над украинския народ. Инициатори на резолюцията бяха групите на партиите от държавната коалиция — Социалдемократическата (ГСДП), " Зелените ", Свободните демократи (СвДП), както и опозиционната ХДС/ХСС. Резолюцията беше призната с болшинството от гласовете. Левите и Алтернатива за Германия (АзГ) се въздържаха (кой ли се е съмнявал). Против гласоподава един народен представител.
Нещо доста значимо: в резолюцията се споделя, че разразилият се апетит не е бил разследване от неприятна годишна продукция (или дори — това го прибавям от себе си — не последица от основаването на колхозите, която руското управление не е предвидило) — това е
умишлено провокиран апетит,
целящ " политическо угнетяване на украинското национално схващане ".
Тоест, в случай че го кажем на понятен език, Гладоморът е бил проведен, с цел да заличи у украинците даже самата мисъл за самостоятелност, физически да унищожи евентуалните бойци за свободата на Украйна. Да изтръгне от корен всякакво украинско съзнание, нацiональну свiдомiсть (национално съзнание – укр.).
Сега това, което Сталин въпреки всичко не направи до дъно, се пробва да довърши наследникът му Путин.
Виктор Ющенко, при чието президентство през 2006 година Гладоморът беше разгласен за геноцид над украинския народ от Върховната рада, дефинира неговата същина по този начин: " Гладът в Украйна през 1930-те години не е гибел от апетит, а ликвидиране на народ посредством апетит <...>, гладът в Украйна е определен като метод за укротяване на украинския народ. Тези закононарушения по своите мащаби, цели и способи абсолютно дават отговор на определението за геноцид, което е обещано в конвенцията на Организацията на обединените народи от 1948 година Целта е била да се обезкърви Украйна, да се подкопаят силите ѝ и по този начин да се пресече опцията за възобновяване на украинската държавност. Тази цел не е скривана. "
Telegram-каналът " Колокол XXI " описа по какъв начин е осъществен този съзнателно провокиран Гладомор:
" Армейски отради от болшевики са обкръжавали обещано украинско село или регион и изцяло са го изолирали от външния свят. От хората на блокираната територия са били изземвани задачите ресурси от храна, животните, скъпото имущество. Всякаква връзка на селото с външния свят е прекратявана изцяло. Тези, които са оказвали опозиция (дори словесна) са били разстрелвани на място. Всички подозрителни също са разстрелвани на място. Хората са се намирали под такава обсада в продължение на месеци, до половин година. Губили са мозъка си от апетит. Покрити единствено с кожа скелети – полумъртви и мъртви са лежали по улиците. В някакъв миг просто са преставали да им обръщат внимание.
Появява се канибализъм:
първо са изяждани най-слабите — децата и жените… Макар че в някои случаи първи е умирал възрастният и децата са се хранели с тялото му.
Някои села, попаднали в черния лист са заличени изцяло. В селото влизали няколкостотин (понякога и хиляди) болшевики и започвали да палят къщите дружно с хората, да разстрелват дами, старци, деца, мъже – всички. И не е ясно на кого е провървяло повече – на тях или на тези, които постепенно са умирали от апетит в изолираност.
Към края на Гладомора режимът на " черната дъска " е обхванал към 2/3 от Украйна. Населението на някои места и до момента не е достигнало предходната си бройка.
Тогава геноцидът над украинския народ е лишил живота на над 5 милиона души. "
Така че, каква ти " неприятна годишна продукция "...*
5 милиона мъртви,
по-точно убити от болшевишкия режим — в безусловно изражение това е съвсем еврейският Холокост (6 милиона). Така че, с цялостно съображение, без никакво пресилване може да кажем, че Гладомор=Холокост.
* * *
И въпреки всичко остава горчив усет от тази резолюция.
Гладоморът е приет за геноцид над украинския народ от парламентите на 20 страни. Включително Съединени американски щати, Канада, Австралия, Полша, Унгария (!), Чехия, Молдова, Грузия, балтийските страни. Големите европейски страни като Англия, Франция, Испания – явно по необичайно стичане на събитията съществени сътрудници в съдействието и търговията с Русия – не са в този лист. Досега и Германия не беше в него.
През 2019 година депутатите от Бундестага отхвърлиха даже да прегледат петицията за признание на Гладомора за геноцид, като обявиха, че не знаят съвсем нищо за тези събития. Министерството на външните работи на Германия също неведнъж се противопоставяше на концепцията Гладоморът да бъде разгласен за геноцид.
Разбира се, по-добре късно, в сравнение с в никакъв случай. Но признатото в този момент, на фона на новия геноцид в Украйна, е по-скоро политически под пиката на Путин, условие на момента. Досега всеобщото изтребване на украинските селяни през 30-те години на предишния век, равно по мащаби на еврейския Холокост, в случай че въобще са вълнували немските политици, то е в доста по-малка степен, в сравнение с опцията за взаимно преференциално съдействие с наследника на Сталин.
Беше необходим новият,
путиновият геноцид против украинския народ,
за да признаят немските политици Гладомора за геноцид.
И още. Политическият и боен миг, в който беше призната тази резолюция. Доколко първостепенно, насъщно е приемането на тази резолюция в този момент за самото оцеляване на Украйна, за запазването на живота на нейните жители, за предотвратяването на нов геноцид.
На 23 юни тази година Европейски Съюз даде на Украйна статут на страна-кандидат за участие в общността. Всички се радваха, само че това по никакъв метод не повлия на приближаването на успеха на Украйна. Жест на морална поддръжка — единствено това.
Същото е с решението за Гладомора. Решението, несъмнено, единствено по себе си е значимо. Но в обстановка, когато Русия на прага на зимата масирано унищожава сериозната инфраструктура на Украйна, като я лишава от топлота и електричество, т.е. следвайки стъпките на Сталин, реализира същински геноцид, доста по-насъщно е вземането на решение да се достави оръжие на Украйна по най-бързия метод. Оръжие, което може да поразява цели на територията на Русия, откъдето се реализират тези безчовечен обстрели. Най-после Германия да даде танкове " Леопард ", бойни машини за пехотата " Мардер ", за които Украйна от дълго време моли, да употребява въздействието си в НАТО, с цел да се вземе решение за затваряне на небето над Украйна...
Това е отвън всякакво схващане — дори в този момент, на фона на разгръщащия се геноцид, Западът, в това число Германия, не желае и да чуе
Украйна да нанася удари против цели на територията
Русия — щяло да докара до ескалация. А тази едностранна ескалация, която в този момент реализира Русия в Украйна, заплашвайки безусловно да замрази страната — западните " сътрудници " на Украйна не я ли считат за ескалация?
Можеше ли да бъде нанесен боен погром на военната машина на Хитлер без да се бомбардира територията на Германия?
Трябва ли да подсещаме на сегашните радетели за недопускане на ескалация в както бяха превърнати от съдружниците Дрезден, Берлин, та и същият този Нюрнберг? Колко мирни поданици починаха вследствие на тези бомбардировки? А в този момент не става дума за масирани бомбардировки против Русия – единствено за нанасяне на удари против военни обекти на нейна територия.
Когато станаха явни задачите на Русия за зимния интервал: да унищожи цялата сериозна инфраструктура на Украйна, с цел да я принуди да одобри договаряния при изискванията на Русия – какво трябваше да създадат същинските сътрудници на Украйна? Не единствено да смъкват възбраната за заличаване на военни цели на територията на съветския райх, само че и да дават във допустимо най-кратки периоди оръжие, което е способно да поразява тези цели.
Забраната за поразяване на тези цели, отводът да се даде такова оръжие, дори когато Русия прави това, което прави в този момент – това е същинско съучастничество в геноцида. Без всевъзможни пресиления.
Искам да бъда свестен вярно. Приетата от Бундестага резолюция е значима. И в случай че беше призната в пакет с по-насъщни и първостепенни за самото оцеляване на Украйна решения, нямаше да има въпроси.
Но е необичайно и дори нелогично: да се одобри резолюция, осъждаща Гладомора – геноцида от предишното, и да се сложи на Украйна кол в колелата при днешния геноцид, разгръщащ се пред очите на целия свят,
да се отхвърля на Украйна оръжие,
което ще й помогне да спре този геноцид!
Това е просто аморално и подло – да осъждаш геноцида от предишното и да бъдеш непряк наблюдаващ, и даже да поощряваш днешния геноцид.
……..
* “Лоша годишна продукция “ е формалното пояснение на Москва за Гладомора.
Превод: Faktor.bg
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ