59 процента от сметките за ток на европейците са данъци и такси
VaasaETT и двама водещи европейски органи на енергийния пазар Energie-Control Аustria и унгарският орган за контролиране на енергетиката и комуналните услуги (MEKH) са подготвени с новото си изследване за цените на електрическата енергия и газа за за крайните битови консуматори в 32-те европейски столици за февруари 2021 година
Цените на електрическата енергия за бита
В взаимозависимост от това къде живее даден клиент в Европа, цената, която заплаща, може да варира в съответствие 4,3. Ако включим Киев, цената варира в съответствие 6,8.
Берлин и Копенхаген са най-скъпите градове за битови клиенти в Европа, макар че цената на силата съставлява единствено дребна част от общата цена. Значителната част от тази цена се дължи на налози.
Жителите на Киев заплащат най-евтините сметки, следвани от тези на Белград, Будапеща и Подгорица.
В номинално изражение цените в столиците на Централна и Източна Европа (ЦИЕ) са по-ниски от междинните.
Прага и Варшава са единствените столици измежду страните от ЦИЕ, в които цената на електрическата енергия е над междинната за Европа.
Най-съществените промени, които се случиха на пазара на електрическа енергия през месец февруари са както следва:
3% нарастване на цените в Лондон;
3% повишаване на цените в Белград, заради покачване на енергийната и разпределителната компоненти;
3% растеж на цените в Брюксел, заради по-висока енергийна съставния елемент и налози
2% нарастване на цените във Варшава, заради повишаване на енергийната компонента;
2% покачване на цените в Стокхолм, поради повишаване на енергийната компонента;
1% повишаване на цените в Рига и Талин, заради растеж на енергийната компонента;
1% нарастване на цените в Париж;
13% спад на цените в Мадрид, които се връщат към естественото си равнище след значителният им растеж през януари (скок на цените), заради необикновените метеорологични условия и увеличеното търсене на електрическа енергия ;
понижение на цените с 2% в Никозия, заради намаляване на енергийната компонента;
Спад на цените с 1% в Атина, заради понижаване на съставените елементи на силата и енергийните налози.
Когато се приспособява към стандартите за покупателна дарба (PPS) във всяка страна, картината се трансформира фрапантно. PPS е изкуствена референтна валута, която отстрани разликата в равнищата на цените сред страните. Когато се показват по покупателна дарба, цените на силата се обясняват във връзка с разноските за други артикули и услуги. Най-слабо пригодени са цените на електрическата енергия за семействата в Амстердам, Хелзинки, Берн, Стокхолм и Валета, а най-вече във Варшава, Прага и Берлин. Повечето страни от ЦИЕ се оказват с цени на електрическата енергия, които са релативно високи спрямо общото равнище на цените в тях и над междинното за Европа.
Авторите на проучването още веднъж акцентират, че Копенхаген е доста необикновен случай - разноските за силата като стока съставляват единствено 20% от цената на електрическата енергия за крайния консуматор, която е най-ниската от всички изследвани градове, до момента в който енергийните налози съставляват изумителните 39% (около три пъти приблизително за Европа) и 59%, в случай че се включи Данък добавена стойност. Подобен (макар и в по-малка степен) случай е Берлин, където след въвеждането на Energiewende енергийната данъчна съставния елемент съставлява 36% от цената на електрическата енергия за крайните консуматори.
В проучването се показва още, че считано от януари 2020 година, характерен консуматор в Амстердам заплаща нулев енергиен налог, което се дължи на нараствания размер на данъчния заем, който надвишава размера на енергийния налог. На потребителите се възвръща надвишената сума на данъчния заем. Целта е поощряване на потребителите да минават към електрификация и отвод от газа.
Цените на газа за бита
Изследването на цените на природния газ за бита в 28 европейски столици от 1 февруари 2021 година сочи, че най-вече заплащат жителите на Стокхолм - два пъти колкото тези на втория най-скъп град за синьото гориво - Берн. Това може да се изясни с естеството на шведския пазар на газ - дребният по мярка, със единствено 95 000 битови клиенти в цяла Швеция, от които 61 000 употребяват газова мрежа в Стокхолм.
В момента Амстердам е третата най-скъпа столица.
Цените в Стокхолм са над 8 пъти по-високи от тези в Будапеща, който е най-евтиният град за газ в Европейски Съюз, и към 12 пъти по-високи, в случай че се включи Киев.
Природния газ за бита е най-евтин в страните от ЦИЕ и при газа е още по-ясно изразено, в сравнение с при електрическата енергия.
Най-значителните промени, които се случиха на пазара на природен газ през февруари са както следва:
5% нарастване на цените в Брюксел, заради скок на енергийната компонента;
5% растеж на цените в Лондон;
4% покачване на цените в София, заради нарастване на енергийната компонента;
3% повишаване на цените в Прага, заради повишаване на енергийната компонента;
2% нарастване на цените в Копенхаген и Виена, заради по-висока на енергийна компонента; 1% растеж на цените във Варшава, заради повишаване на компонентата за разпределение;
1% покачване на цените в Атина, заради по-висока на енергийна компонента;
5% понижение на цените в Киев, заради намаляване на енергийната съставния елемент
Спад на цената с 1% в град Люксембург заради понижение на енергийната съставния елемент.
Както и при електричеството, по този начин и при газа при равнене по покупателна дарба (PPS), картината е напълно друга. През месец февруари Люксембург, Лондон, Брюксел и Рига са били най-евтините градове при адаптиране към PPS.
Проучването на VaasaETT и двама водещи европейски органи на енергийния пазар Energie-Control Аustria и унгарският орган за контролиране на енергетиката и комуналните услуги (MEKH) демонстрира, че силата (спорният съставен елемент в цената) съставлява 41% от цената на крайния консуматор на природен газ, разпределението - 30%, налозите за сила - 12% и Данък добавена стойност – 17% във връзка с европейските столици. Авторите изясняват, че енергийните налози се употребяват за стимулиране на държанието на потребителите при използването на сила, още повече, че от януари 2020 година, енергийният налог за битовите потребителите на природен газ нормално е към 42%. Целта е да се насърчи потреблението на електрическо отопление и уреди вместо газ.
Като цяло резултатите демонстрират, че пазарните сили образуват единствено към половината от цената на крайния консуматор, както за електричеството, по този начин и за газа. Другата част от тези сметки се дължи на националните фискални и регулаторни детайли. Те включват разпределителните цени, енергийните налози и Данък добавена стойност. На места, където енергийната съставния елемент е по-ниска се подтиква клиентите да търсят конкурентни предложения и благоприятни условия.
Цените на електрическата енергия за бита
В взаимозависимост от това къде живее даден клиент в Европа, цената, която заплаща, може да варира в съответствие 4,3. Ако включим Киев, цената варира в съответствие 6,8.
Берлин и Копенхаген са най-скъпите градове за битови клиенти в Европа, макар че цената на силата съставлява единствено дребна част от общата цена. Значителната част от тази цена се дължи на налози.
Жителите на Киев заплащат най-евтините сметки, следвани от тези на Белград, Будапеща и Подгорица.
В номинално изражение цените в столиците на Централна и Източна Европа (ЦИЕ) са по-ниски от междинните.
Прага и Варшава са единствените столици измежду страните от ЦИЕ, в които цената на електрическата енергия е над междинната за Европа.
Най-съществените промени, които се случиха на пазара на електрическа енергия през месец февруари са както следва:
3% нарастване на цените в Лондон;
3% повишаване на цените в Белград, заради покачване на енергийната и разпределителната компоненти;
3% растеж на цените в Брюксел, заради по-висока енергийна съставния елемент и налози
2% нарастване на цените във Варшава, заради повишаване на енергийната компонента;
2% покачване на цените в Стокхолм, поради повишаване на енергийната компонента;
1% повишаване на цените в Рига и Талин, заради растеж на енергийната компонента;
1% нарастване на цените в Париж;
13% спад на цените в Мадрид, които се връщат към естественото си равнище след значителният им растеж през януари (скок на цените), заради необикновените метеорологични условия и увеличеното търсене на електрическа енергия ;
понижение на цените с 2% в Никозия, заради намаляване на енергийната компонента;
Спад на цените с 1% в Атина, заради понижаване на съставените елементи на силата и енергийните налози.
Когато се приспособява към стандартите за покупателна дарба (PPS) във всяка страна, картината се трансформира фрапантно. PPS е изкуствена референтна валута, която отстрани разликата в равнищата на цените сред страните. Когато се показват по покупателна дарба, цените на силата се обясняват във връзка с разноските за други артикули и услуги. Най-слабо пригодени са цените на електрическата енергия за семействата в Амстердам, Хелзинки, Берн, Стокхолм и Валета, а най-вече във Варшава, Прага и Берлин. Повечето страни от ЦИЕ се оказват с цени на електрическата енергия, които са релативно високи спрямо общото равнище на цените в тях и над междинното за Европа.
Авторите на проучването още веднъж акцентират, че Копенхаген е доста необикновен случай - разноските за силата като стока съставляват единствено 20% от цената на електрическата енергия за крайния консуматор, която е най-ниската от всички изследвани градове, до момента в който енергийните налози съставляват изумителните 39% (около три пъти приблизително за Европа) и 59%, в случай че се включи Данък добавена стойност. Подобен (макар и в по-малка степен) случай е Берлин, където след въвеждането на Energiewende енергийната данъчна съставния елемент съставлява 36% от цената на електрическата енергия за крайните консуматори.
В проучването се показва още, че считано от януари 2020 година, характерен консуматор в Амстердам заплаща нулев енергиен налог, което се дължи на нараствания размер на данъчния заем, който надвишава размера на енергийния налог. На потребителите се възвръща надвишената сума на данъчния заем. Целта е поощряване на потребителите да минават към електрификация и отвод от газа.
Цените на газа за бита
Изследването на цените на природния газ за бита в 28 европейски столици от 1 февруари 2021 година сочи, че най-вече заплащат жителите на Стокхолм - два пъти колкото тези на втория най-скъп град за синьото гориво - Берн. Това може да се изясни с естеството на шведския пазар на газ - дребният по мярка, със единствено 95 000 битови клиенти в цяла Швеция, от които 61 000 употребяват газова мрежа в Стокхолм.
В момента Амстердам е третата най-скъпа столица.
Цените в Стокхолм са над 8 пъти по-високи от тези в Будапеща, който е най-евтиният град за газ в Европейски Съюз, и към 12 пъти по-високи, в случай че се включи Киев.
Природния газ за бита е най-евтин в страните от ЦИЕ и при газа е още по-ясно изразено, в сравнение с при електрическата енергия.
Най-значителните промени, които се случиха на пазара на природен газ през февруари са както следва:
5% нарастване на цените в Брюксел, заради скок на енергийната компонента;
5% растеж на цените в Лондон;
4% покачване на цените в София, заради нарастване на енергийната компонента;
3% повишаване на цените в Прага, заради повишаване на енергийната компонента;
2% нарастване на цените в Копенхаген и Виена, заради по-висока на енергийна компонента; 1% растеж на цените във Варшава, заради повишаване на компонентата за разпределение;
1% покачване на цените в Атина, заради по-висока на енергийна компонента;
5% понижение на цените в Киев, заради намаляване на енергийната съставния елемент
Спад на цената с 1% в град Люксембург заради понижение на енергийната съставния елемент.
Както и при електричеството, по този начин и при газа при равнене по покупателна дарба (PPS), картината е напълно друга. През месец февруари Люксембург, Лондон, Брюксел и Рига са били най-евтините градове при адаптиране към PPS.
Проучването на VaasaETT и двама водещи европейски органи на енергийния пазар Energie-Control Аustria и унгарският орган за контролиране на енергетиката и комуналните услуги (MEKH) демонстрира, че силата (спорният съставен елемент в цената) съставлява 41% от цената на крайния консуматор на природен газ, разпределението - 30%, налозите за сила - 12% и Данък добавена стойност – 17% във връзка с европейските столици. Авторите изясняват, че енергийните налози се употребяват за стимулиране на държанието на потребителите при използването на сила, още повече, че от януари 2020 година, енергийният налог за битовите потребителите на природен газ нормално е към 42%. Целта е да се насърчи потреблението на електрическо отопление и уреди вместо газ.
Като цяло резултатите демонстрират, че пазарните сили образуват единствено към половината от цената на крайния консуматор, както за електричеството, по този начин и за газа. Другата част от тези сметки се дължи на националните фискални и регулаторни детайли. Те включват разпределителните цени, енергийните налози и Данък добавена стойност. На места, където енергийната съставния елемент е по-ниска се подтиква клиентите да търсят конкурентни предложения и благоприятни условия.
Източник: 3e-news.net
КОМЕНТАРИ