Почитаме св. Мелетий Антиохийски
В ІV век разнообразни ереси смущавали спокойствието на Църквата. Особено се популяризирала ереста на Арий, който отхвърлял единосъщието на Сина Божи с Бога Отца. Отхвърлена и наказана от Никейския космополитен събор (325 г.), тая разкол намерила обаче доста почитатели. Мелетий, родом от Армения, някогашен севастийски свещеник, бил единомислещо определен за архиепископ в Антиохия. С този избор се съгласили и арианите, които в Антиохия били повече от православните. Тридесет дни след избирането му Мелетий проповядвал в храма. Всенародно вероизповедание на православието мощно разгневило арианите.
Те изгонили от църквата архиепископа и от този момент почнали да го хулят и назовават разколник. Мелетий ръкоположил за дякон св. Василий Велики, който бил пристигнал от Йерусалим в Антиохия. Като предузнал огромните способности на св. Йоан Златоуст, който в туй време бил още прекомерно млад, архиепископът го убеждавал да учи Св. Писание, кръстил го и го назначил за читател при църквата.
Арианите убедили император Констанций да смъкна св. Мелетия и да го прати на изгнание в Армения, а сами си избрали свещеник всред арианите. Мелетий бил в заточение до самата гибел на Констанций.
Подир Констанций на престола се възкачил Юлиан, племенник на Константин Велики. Юлиан бил учтив в християнската религия, само че в душата си я мразел и, щом станал император, се отрекъл от нея и почнал с най-голямо старание да служи на езическите богове. Юлиан прибягнал до по-хитри ограничения. Той оповестил цялостна веротърпимост, върнал от заточение всички заточени епископи – както православни, по този начин и ариани. Надявал се, че със своите разногласия за вярата те сами ще му оказват помощ да ослаби силата на християнството. Заедно с други епископи и Мелетий бил върнат.
Скоро след това Юлиан умрял във война. Наследникът му Йовиан свикал в Антиохия поместен събор, на който арианите подписали своето единодушие с догмите, одобрени от Никейския събор. Но Йовиан скоро бил завещан от Валент, ревнив последовател на арианството. Отново ереста краткотрайно спечелила, още веднъж грубо гонение било повдигнато против православните епископи, и Мелетий още веднъж бил изпъден от Антиохия. Император Грациан го възвърнал и Мелетий още веднъж почнал да управлява паството си.
Не доста преди гибелта на Мелетий на императорския трон встъпил Теодосий Велики (379-39). Разприте и несъгласията в същото време продължавали да вълнуват Църквата. Освен това зародила друга разкол – ереста на Македоний, който отхвърлял божествеността на Светия Дух, заради което и почитателите на тая разкол се наричали „ духоборци “.
Теодосий, като желаел да приключи разприте, свикал в Цариград събор в 381 година. Това бил Вторият космополитен събор. На него била наказана ереста на Македоний, и Символът на вярата бил допълнен с учението за Св. Дух. Между другите епископи бил извикан в Цариград и св. Мелетий, който трябвало да ръководи събора.
Мелетий с неотстъпчивост защищавал същинските канони на вярата. Той починал в дълбока напреднала възраст преди приключване на събора. За ръководител на събора бил назначен св. Григорий Богослов. Тялото на св. архиепископ Мелетий било пренесено от Цариград в Антиохия и било сложено покрай мощите на свещеномъченик Вавила.
Те изгонили от църквата архиепископа и от този момент почнали да го хулят и назовават разколник. Мелетий ръкоположил за дякон св. Василий Велики, който бил пристигнал от Йерусалим в Антиохия. Като предузнал огромните способности на св. Йоан Златоуст, който в туй време бил още прекомерно млад, архиепископът го убеждавал да учи Св. Писание, кръстил го и го назначил за читател при църквата.
Арианите убедили император Констанций да смъкна св. Мелетия и да го прати на изгнание в Армения, а сами си избрали свещеник всред арианите. Мелетий бил в заточение до самата гибел на Констанций.
Подир Констанций на престола се възкачил Юлиан, племенник на Константин Велики. Юлиан бил учтив в християнската религия, само че в душата си я мразел и, щом станал император, се отрекъл от нея и почнал с най-голямо старание да служи на езическите богове. Юлиан прибягнал до по-хитри ограничения. Той оповестил цялостна веротърпимост, върнал от заточение всички заточени епископи – както православни, по този начин и ариани. Надявал се, че със своите разногласия за вярата те сами ще му оказват помощ да ослаби силата на християнството. Заедно с други епископи и Мелетий бил върнат.
Скоро след това Юлиан умрял във война. Наследникът му Йовиан свикал в Антиохия поместен събор, на който арианите подписали своето единодушие с догмите, одобрени от Никейския събор. Но Йовиан скоро бил завещан от Валент, ревнив последовател на арианството. Отново ереста краткотрайно спечелила, още веднъж грубо гонение било повдигнато против православните епископи, и Мелетий още веднъж бил изпъден от Антиохия. Император Грациан го възвърнал и Мелетий още веднъж почнал да управлява паството си.
Не доста преди гибелта на Мелетий на императорския трон встъпил Теодосий Велики (379-39). Разприте и несъгласията в същото време продължавали да вълнуват Църквата. Освен това зародила друга разкол – ереста на Македоний, който отхвърлял божествеността на Светия Дух, заради което и почитателите на тая разкол се наричали „ духоборци “.
Теодосий, като желаел да приключи разприте, свикал в Цариград събор в 381 година. Това бил Вторият космополитен събор. На него била наказана ереста на Македоний, и Символът на вярата бил допълнен с учението за Св. Дух. Между другите епископи бил извикан в Цариград и св. Мелетий, който трябвало да ръководи събора.
Мелетий с неотстъпчивост защищавал същинските канони на вярата. Той починал в дълбока напреднала възраст преди приключване на събора. За ръководител на събора бил назначен св. Григорий Богослов. Тялото на св. архиепископ Мелетий било пренесено от Цариград в Антиохия и било сложено покрай мощите на свещеномъченик Вавила.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ