Приказка за неделя: Как лъвчето Благой стана домоуправител
В зоопарка нямаше по-хрисим от лъвчето Благой, въпреки и цар на животните. Види майка с дете на ръце, вземе й тежката пазарска чанта и я съпроводи. Срещне човек, който се е объркал из алеите, придружи го до търсения адрес. Даже котките храбро му пресичаха пътя, не се втурваше да ги гони и да си отмъщава...
Та този мирен Благой реши, че към този момент не ще да е цар – нито в гората, нито в джунглата или зоопарка. Накривят си шапката другите, на един мексиканска му отива, различен с каскетче се пъчи, а той с корона и не трябва да я маха. Отидат приятелите му на плаж или в планината на екскурзия, лъвчето би трябвало да инспектира защитата, да приема особи. На маса седнат да се повеселят, от него чакат речи да произнася, да води всемирски диалог. А в учебно заведение, ах, в учебно заведение току му натякват: Ваше Величество, Вие сте образец за всички, вие би трябвало да се ожените за най-умната, най-красивата, най-възпитаната и най-най-най... Ако е за борби, Благой да е по-силен и остроумен, в случай че е за мир, закони да измисля, да следи за спазването им, бюджета да връзва.
Добре, само че какъв да бъде? Благой стартира съществено да обмисля какво би му отивало в действителност. Премиер не му харесваше – хем ще върви все с публични облекла, хем близките ще му намират недостатъци. Капитан на фрегата звучеше отлично, само че в случай че му се наложи да плува? Лъвчето не обичаше несъразмерни старания. И за шеф на вятърна електроцентрала не го теглеше, имаше си правила и рядко се интересуваше от кое място ще задуха, та да се завърти по въздушното течение. Пожарна команда би водил, само че пък е рисково, в случай че си опърли прелестната грива? И в артистичният свят не го влечеше – някой надут режисьор да му подрежда какво и по какъв начин да споделя. Затова реши: ще се опитва като домоуправител. После прибра короната и мантията в дрешника, купи си по-голяма тетрадка и куфарче с принадлежности, току виж нещо излезе за незабавен ремонт...
Стана Благой домоуправител и първата му работа беше да опише кой от жителите къде домува, кои са му съседите, какви потребности е декларирал, дължи ли такси. Проблемите личаха от пръв взор: Кафявата мечка се ожали от безкрайните купони на пернатите квартиранти, населили дървото й. Нейната хралупка бе дребна и комфортна, само че тишина нямаше от заран до полунощ, цвърчат синигери, косове, глухари и впрочем. Мечката лете не спи, а при тези условия и зиме не я оставяше неврозата... Таралежа пък го бяха запокитили из едни камънаци, остър бил, постепенно вършел работа, а претенциите си не отлагал и минута... Катеричката и Кълвачът се скарали люто, Лисицата надупчила най-хубавите алеи с подправени входове към жилището си, Жирафът се блъскал в горната греда на входната врата, не била планувана за толкоз възвишени жители. Слонът пропаднал в асансьора, свраките бърникали из пощенските кутии, а пеперудите кацали без ред и посока, въпреки че имало означения къде да крилат.
Няма да я караме по този начин, рече си лъвчето и даде обещание да постави всичко на място. Първо поговори с Мечката, та да не се нервира от купоните на хвъркатите. Ами и тя е била млада. На тях предложи да пеят до насита, само че на сутринта да оказват помощ на бабата – едни ще я попощят, втори ще й покажат къде е скрила гърнето с мед, трети ще изчуруликат приспивна ария за следобедна почивка. Е, в случай че някой я почерпи с черници или зряла круша, тя няма да откаже.
С Таралежа беше елементарно, откриха му ново жилище, с мъх и сухи листа, близо до ябълково дръвче. Разбира се, край поточе. Да може да си пийне студена вода, в случай че е изтощен, да дремне на мира, откакто придвижи плодове, нали майстори чудни баници. На Таралежа никак не му беше елементарно – какъв брой бодли държеше на въоръжение и всичките здрави, лъснати до искра, подготвени за труд и защита.
С асансьора не се зае Благой, а викна техници, те да подсилят въжетата, те да ревизират здравината на кабинката. Когато всичко беше готово, предложения Слона да опитат машината, беше се уплашил благият и не искаше да се връща у дома. А слон не можеш да го оставиш под намерено небе тъкмо когато времето се скапва. Ще настине, ще хване хрема, уши ще го заболят. Пък в случай че и в бивните го удари...
Работата с писмата беше хептен деликатна. Свраките дебнеха Гълъба с пощенската чанта и ха е пуснал известие на някакъв адрес, незабавно си навираха човките в кутията да изчоплят конспирация. Клюките никак не харесваха на Благой и той поръча на пощальона да разнася писма и телеграми против параф на получателя. А на свраките подсети: който чете непозната преписка, ще дочака и неговата да се търкаля по ливадата. В началото не го схванаха и зацвърчаха недоволно над куп рекламни материали за сирена и торти, след това взеха решение да опитат продукцията на новооткритата сладкарница и заедно прелетяха там. Дали почерпката им се услади, или друго притегли вниманието им, само че от този момент май не са бърникали по непознати пощи. Та Антилопата демонстрира фотоси, изпратени й от американска вуйна, а Папагалът се хвали измежду другари с образователните триумфи на внука си. Само Костенурката бе по-сдържана, чакаше да мине повече време и да е сигурна, че свраките в действителност са преборили любознанието си.
Нямаше по какъв начин лъвчето Благой да не е предостатъчно. Покрай огромните задания бе поправил водопровода в банята на Крокодила и бе усилил климатика на пингвините. Ремонтите по алеите бяха завършили, на половината от входовете към лисичата дупка имаше знак: влизането неразрешено. Няколко щрауса се радваха на пясъка, останал от новите пътни настилки, а пеперудите се захванаха да нашарят по-артистично беседката за гости. Само за спора на Кълвача и Катеричката Благой не знаеше по какъв начин да постъпи, само че не се отхвърли от желанието да ги сдобри.
Кълвачът чукаше по през целия ден на дървото, в което живееше и Катеричката. Е, да, неговата работа бе да чисти кората на растенията от вредители. Затова шумът беше по-малкото зло, обаче Кълвачът незабелязано бе пробил пода на нейното жилище и насъбраните ресурси се бяха изсипали надолу. Катеричката се разплака, толкоз труд на вятъра, а зимата тропа на вратата. Кълвачът пък смяташе, че вредата е в границите на допустимото и едно „ Извинявай ”стига. Лъвът Благой го помоли настоятелно да помогне на Катеричката да си събере още веднъж орехите и лешниците, че и да й ги начупи. Е, не всичките, множеството трябваше да се върнат в нейната поправена къщурка, само че две-три шепи щяха да дадат на Таралежа, нали прави щрудели. Рунтавелката се успокои и дори се засмя, след това даде обещание да подари на кълвача шалче за зимата, обичаше плете на две куки. Благой пък се чудеше за какво не бяха се сетили за дребните услуги, които могат да си вършат, с цел да живеят по-удобно и прелестно. Домоуправител ли са нямали, неприятен ли е бил той или те - късогледи?
Лъвчето се прибираше изтощено в покоите си, само че най-сърдечно поздрави съседа от горния етаж – един наедрял орел, който тъкмо тогава учеше рожбите си да летят все по-нагоре. Птицата се завъртя над главата му, лятното слънце напичаше крепко, Благой беше без шапка, от челото му се ронеше пот. Та орелът му направи сянка, до момента в който лъвчето извървя последните крачки до дома си, след това му махна с крило и отново се върна при децата си. Благой си спомни по какъв начин баба му го съветваше да се погажда с близките и споделяше: съседът е втори след слънцето. Отвори ли някой очи и порти, тях ще види – Слънчо и комшиите.
Та този мирен Благой реши, че към този момент не ще да е цар – нито в гората, нито в джунглата или зоопарка. Накривят си шапката другите, на един мексиканска му отива, различен с каскетче се пъчи, а той с корона и не трябва да я маха. Отидат приятелите му на плаж или в планината на екскурзия, лъвчето би трябвало да инспектира защитата, да приема особи. На маса седнат да се повеселят, от него чакат речи да произнася, да води всемирски диалог. А в учебно заведение, ах, в учебно заведение току му натякват: Ваше Величество, Вие сте образец за всички, вие би трябвало да се ожените за най-умната, най-красивата, най-възпитаната и най-най-най... Ако е за борби, Благой да е по-силен и остроумен, в случай че е за мир, закони да измисля, да следи за спазването им, бюджета да връзва.
Добре, само че какъв да бъде? Благой стартира съществено да обмисля какво би му отивало в действителност. Премиер не му харесваше – хем ще върви все с публични облекла, хем близките ще му намират недостатъци. Капитан на фрегата звучеше отлично, само че в случай че му се наложи да плува? Лъвчето не обичаше несъразмерни старания. И за шеф на вятърна електроцентрала не го теглеше, имаше си правила и рядко се интересуваше от кое място ще задуха, та да се завърти по въздушното течение. Пожарна команда би водил, само че пък е рисково, в случай че си опърли прелестната грива? И в артистичният свят не го влечеше – някой надут режисьор да му подрежда какво и по какъв начин да споделя. Затова реши: ще се опитва като домоуправител. После прибра короната и мантията в дрешника, купи си по-голяма тетрадка и куфарче с принадлежности, току виж нещо излезе за незабавен ремонт...
Стана Благой домоуправител и първата му работа беше да опише кой от жителите къде домува, кои са му съседите, какви потребности е декларирал, дължи ли такси. Проблемите личаха от пръв взор: Кафявата мечка се ожали от безкрайните купони на пернатите квартиранти, населили дървото й. Нейната хралупка бе дребна и комфортна, само че тишина нямаше от заран до полунощ, цвърчат синигери, косове, глухари и впрочем. Мечката лете не спи, а при тези условия и зиме не я оставяше неврозата... Таралежа пък го бяха запокитили из едни камънаци, остър бил, постепенно вършел работа, а претенциите си не отлагал и минута... Катеричката и Кълвачът се скарали люто, Лисицата надупчила най-хубавите алеи с подправени входове към жилището си, Жирафът се блъскал в горната греда на входната врата, не била планувана за толкоз възвишени жители. Слонът пропаднал в асансьора, свраките бърникали из пощенските кутии, а пеперудите кацали без ред и посока, въпреки че имало означения къде да крилат.
Няма да я караме по този начин, рече си лъвчето и даде обещание да постави всичко на място. Първо поговори с Мечката, та да не се нервира от купоните на хвъркатите. Ами и тя е била млада. На тях предложи да пеят до насита, само че на сутринта да оказват помощ на бабата – едни ще я попощят, втори ще й покажат къде е скрила гърнето с мед, трети ще изчуруликат приспивна ария за следобедна почивка. Е, в случай че някой я почерпи с черници или зряла круша, тя няма да откаже.
С Таралежа беше елементарно, откриха му ново жилище, с мъх и сухи листа, близо до ябълково дръвче. Разбира се, край поточе. Да може да си пийне студена вода, в случай че е изтощен, да дремне на мира, откакто придвижи плодове, нали майстори чудни баници. На Таралежа никак не му беше елементарно – какъв брой бодли държеше на въоръжение и всичките здрави, лъснати до искра, подготвени за труд и защита.
С асансьора не се зае Благой, а викна техници, те да подсилят въжетата, те да ревизират здравината на кабинката. Когато всичко беше готово, предложения Слона да опитат машината, беше се уплашил благият и не искаше да се връща у дома. А слон не можеш да го оставиш под намерено небе тъкмо когато времето се скапва. Ще настине, ще хване хрема, уши ще го заболят. Пък в случай че и в бивните го удари...
Работата с писмата беше хептен деликатна. Свраките дебнеха Гълъба с пощенската чанта и ха е пуснал известие на някакъв адрес, незабавно си навираха човките в кутията да изчоплят конспирация. Клюките никак не харесваха на Благой и той поръча на пощальона да разнася писма и телеграми против параф на получателя. А на свраките подсети: който чете непозната преписка, ще дочака и неговата да се търкаля по ливадата. В началото не го схванаха и зацвърчаха недоволно над куп рекламни материали за сирена и торти, след това взеха решение да опитат продукцията на новооткритата сладкарница и заедно прелетяха там. Дали почерпката им се услади, или друго притегли вниманието им, само че от този момент май не са бърникали по непознати пощи. Та Антилопата демонстрира фотоси, изпратени й от американска вуйна, а Папагалът се хвали измежду другари с образователните триумфи на внука си. Само Костенурката бе по-сдържана, чакаше да мине повече време и да е сигурна, че свраките в действителност са преборили любознанието си.
Нямаше по какъв начин лъвчето Благой да не е предостатъчно. Покрай огромните задания бе поправил водопровода в банята на Крокодила и бе усилил климатика на пингвините. Ремонтите по алеите бяха завършили, на половината от входовете към лисичата дупка имаше знак: влизането неразрешено. Няколко щрауса се радваха на пясъка, останал от новите пътни настилки, а пеперудите се захванаха да нашарят по-артистично беседката за гости. Само за спора на Кълвача и Катеричката Благой не знаеше по какъв начин да постъпи, само че не се отхвърли от желанието да ги сдобри.
Кълвачът чукаше по през целия ден на дървото, в което живееше и Катеричката. Е, да, неговата работа бе да чисти кората на растенията от вредители. Затова шумът беше по-малкото зло, обаче Кълвачът незабелязано бе пробил пода на нейното жилище и насъбраните ресурси се бяха изсипали надолу. Катеричката се разплака, толкоз труд на вятъра, а зимата тропа на вратата. Кълвачът пък смяташе, че вредата е в границите на допустимото и едно „ Извинявай ”стига. Лъвът Благой го помоли настоятелно да помогне на Катеричката да си събере още веднъж орехите и лешниците, че и да й ги начупи. Е, не всичките, множеството трябваше да се върнат в нейната поправена къщурка, само че две-три шепи щяха да дадат на Таралежа, нали прави щрудели. Рунтавелката се успокои и дори се засмя, след това даде обещание да подари на кълвача шалче за зимата, обичаше плете на две куки. Благой пък се чудеше за какво не бяха се сетили за дребните услуги, които могат да си вършат, с цел да живеят по-удобно и прелестно. Домоуправител ли са нямали, неприятен ли е бил той или те - късогледи?
Лъвчето се прибираше изтощено в покоите си, само че най-сърдечно поздрави съседа от горния етаж – един наедрял орел, който тъкмо тогава учеше рожбите си да летят все по-нагоре. Птицата се завъртя над главата му, лятното слънце напичаше крепко, Благой беше без шапка, от челото му се ронеше пот. Та орелът му направи сянка, до момента в който лъвчето извървя последните крачки до дома си, след това му махна с крило и отново се върна при децата си. Благой си спомни по какъв начин баба му го съветваше да се погажда с близките и споделяше: съседът е втори след слънцето. Отвори ли някой очи и порти, тях ще види – Слънчо и комшиите.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ