Глобалната надпревара за боеприпаси може да реши войната в Украйна
В завода за муниции на американската войска в родния град на президента Джо Байдън - Скрантън, щата Пенсилвания, индустриалните линии работят непрекъснато през цялата седмица, с цел да обезпечават артилерийски снаряди.
Увеличаването на работата идва в разгара на международна конкуренция за оръжейни доставки, невиждана от времето на Корейската война 1950-53 година и която може в огромна степен да реши изхода от спора в Украйна.
Това, което английският Кралски институт на обединените служби назовава " завръщането на индустриализираната война ", в този момент също дефинира световната геополитика. Най-трудният въпрос е дали Китай ще се окаже подготвен да сложи промишлеността си в битката на страната на Русия - ход, за предотвратяването на който Съединени американски щати, Украйна и съдружниците от НАТО поставят обилни дипломатически старания.
Кремъл може да употребява изказванията си за американско-украински опити за убийството на президента Владимир Путин благодарение на дрон, с цел да подтикне по-силно Пекин към дейности по този въпрос. Междувременно държавното управление в Киев ще твърди, че колкото по-голяма е съветската опасност, толкоз по-отчаяно се нуждае от оръжия.
И двете страни изпитват дефицит на голям брой други оръжейни системи - в това число противотанкови, противовъздушни и ракети с огромен обхват, както и безпилотни летателни апарати - точно дефицитът на снаряди обаче ще се окаже по всяка възможност най-решаващ на бойното поле.
През февруари американски чиновници обявиха, че знаят, че Китай обмисля да доставя на Кремъл смъртоносни оръжия, в това число снаряди. Няма обаче удостоверение той да е направил това, макар че представители на украинските управляващи настояват, че към този момент са открити китайски съставни елементи в съветски безпилотни летателни апарати и ракети. Китай съобщи през април, че няма да продава оръжия на нито една от страните.
Междувременно се твърди, че Иран е доставил към 300 000 снаряда на Русия през последните месеци, до момента в който Северна Корея с големите си ресурси от муниции също е посочвана като евентуален спомагателен източник.
Официални лица в Киев настояват, че Русия постоянно е изстрелвала 10 пъти повече снаряди от Украйна, което е индикатор за големите ресурси на Кремъл, насъбрани по време на Студената война и по-късно. През декември американски боен съобщи пред Ройтерс, че някои от употребяваните от Русия снаряди са на до 40 години, което крие опасности от щета или преждевременна детонация и е симптом, че даже нейните големи ресурси са на привършване.
Западните арсенали също бяха изпразнени, което докара до понижаване на опциите при всеки предстоящ спор.
" Досега множеството от боеприпасите, които са били доставени на Украйна, пристигнаха за сметка на намаляването на нашите ресурси ", сподели генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг пред кореспонденти предишния месец. " В дълготраен проект това не работи за нас - тъй че в този момент ние също усилваме производството ", добави той.
Има данни, че при започване на март Украйна е изстрелвала 110 000 артилерийски снаряда месечно. Тя изиска от съдружниците си да доставят задоволително количество, с цел да се усили броят им до 250 000. Според английски анализатори удовлетворяването на нейните претенции би изчерпало всички ресурси на Обединеното кралство за осем дни.
Съединените щати, страната от НАТО с най-големи ресурси, към този момент изпратиха един милион снаряда и се стремят да усилят индустриалния си потенциал до шест пъти над настоящето равнище. Европейският съюз даде обещание още един милион, което е забележителен принос, само че не задоволителен съгласно доста източноевропейски страни.
Непозната територия
" След анализиране през последните няколко месеца на протичащото се бойното поле в Украйна ние и нашите съдружници имаме съвсем цялостна визия за това по какъв начин муниции се употребяват всекидневно, ежеседмично и ежемесечно ", съобщи полският министър-председател Матеуш Моравецки през март. " Това са количества, неведнъж по-големи от тези, с които разполагат през днешния ден множеството страни от НАТО ", означи той.
За Запада това е непозната територия.
Дори по време на Студената война военните плановици на Съединени американски щати и НАТО смятаха, че се нуждаят от артилерийски ресурси за не повече от 30 дни в Европа, защото всеки спор евентуално би завършил в границите на този интервал или би ескалирал в световна нуклеарна война. Малко от европейските съдружници в миналото са произвеждали задоволително снаряди, с цел да доближат това равнище, и от този момент всички западни страни понижиха фрапантно тази продукция.
През март конгресменът демократ от Ню Джърси Доналд Норкрос, ръководител на подкомисията за тактическите военновъздушни и сухопътни сили към Камарата на представителите, предизвести, че настоящето им положение е шокиращо.
" Производственият развой, оборудванията за разработване към момента работят по същия метод, както по време на Втората международна война ", сподели той.
Представители на американските управляващи показаха вяра страната им да стартира да създава скоро по 20 000 снаряда на месец, а до два месеца броят им да нарасне до 40 000 - стратегия, която изисква нови фабрики, нови машини и съоръжение, и води до обезверено търсене на личен състав, какъвто оръжейните компании мъчно намират.
Това няма да е първият сходен случай. През 1915 година, по време на Първата международна война, сходна, само че доста по-голяма " рецесия със снарядите " коства на британците доста скъпо и провокира рухването на министър-председателя Хърбърт Аскуит. Новият министър-председател Дейвид Лойд Джордж разпорежда огромно увеличение на фабриките, в доста от които работят дами (б. авт.: Промяната също по този начин промени надълбоко английското общество и оказва помощ за даването на правото на гласоподаване на дамите.).
Друго затруднение е амалгамата от оръжейни системи в Украйна. По-голямата част от отбранителната промишленост на Запада е конфигурирана да създава муниции от 155-милиметровия диаметър, употребен от НАТО, за артилерията. Западните страни са подарили на Украйна десетки лични артилерийски установки от този диаметър и те остават по-добре обезпечени.
По-голямата част от украинската артилерия обаче остава руско произвеждане - и 152-милиметровите снаряди са по-трудни за намиране за западните съдружници.
Намаляване на стрелбата по фронтовата линия
Резултатът, съгласно отчетите от фронтовата линия, е, че някои украински елементи, оборудвани със руска артилерия, през последните седмици и месеци са били лимитирани до пукотевица единствено един път или два пъти на ден.
В края на предходната година Украйна стартира сама да създава някои от 152-милиметровите снаряди, от които има потребност, само че не е ясно какъв брой са били създадени, което кара Киев и Запада да търсят доставки на други места.
През август 2022 година откриватели, разчитащи на открити източници, означиха голям брой полети на английски транспортни самолети C-17 от Пакистан до Кипър. Според индийски медии те са част от по-общите старания на Запада за закупуване на пакистански артилерийски снаряди, най-вече китайско произвеждане, за Украйна.
Членуващата в НАТО България, чиято оръжейна индустрия е една от най-големите в Европа и която разполага със ресурси оръжия от руски диаметър, също е значима. Проевропейският някогашен министър-председател Кирил Петков съобщи, че неговото държавно управление е предоставило почти една трета от боеприпасите на Украйна през първите месеци на войната.
След като държавното управление на Петков падна през август 2022 година, проруският президент Румен Радев изключи опцията за по-нататъшни продажби на оръжия на Украйна, макар че някои дипломати настояват, че доставки към момента може да стават зад кулисите, евентуално посредством покупки от други страни за по-нататъшно превозване.
Това неизбежно оставя огромна част от товара върху плещите на Съединените щати. През април южнокорейски вестник заяви, че държавното управление в Сеул не желае да се ангажира в по-голяма степен и по тази причина обмисля да даде назаем още 500 000 снаряда на Съединени американски щати в допълнение към към този момент продадените 100 000, което ще разреши на Вашингтон да попълни арсеналите си и в същото време да изпрати още снаряди на Украйна.
След като изтекли американски документи демонстрираха терзанията на Южна Корея да не бъде въвлечена във войната, това евентуално е била водещата тематика в коридорите, когато южнокорейският президент Юн Сук-йол посети Вашингтон предходната седмица, като получи от Белия дом нови обещания в региона на защитата.
През април, когато министърката на външните работи на Германия Аналена Бербок посети Пекин, китайският външен министър Цин Ган даде обещание, че Китай няма да продава оръжия на нито една от страните в спора в Украйна. Дали Пекин ще съблюдава това заричане през идната година може да реши освен изхода от актуалната война, само че и да зададе траекторията на доста от международните събития в доста по-широк проект. (БТА)
Увеличаването на работата идва в разгара на международна конкуренция за оръжейни доставки, невиждана от времето на Корейската война 1950-53 година и която може в огромна степен да реши изхода от спора в Украйна.
Това, което английският Кралски институт на обединените служби назовава " завръщането на индустриализираната война ", в този момент също дефинира световната геополитика. Най-трудният въпрос е дали Китай ще се окаже подготвен да сложи промишлеността си в битката на страната на Русия - ход, за предотвратяването на който Съединени американски щати, Украйна и съдружниците от НАТО поставят обилни дипломатически старания.
Кремъл може да употребява изказванията си за американско-украински опити за убийството на президента Владимир Путин благодарение на дрон, с цел да подтикне по-силно Пекин към дейности по този въпрос. Междувременно държавното управление в Киев ще твърди, че колкото по-голяма е съветската опасност, толкоз по-отчаяно се нуждае от оръжия.
И двете страни изпитват дефицит на голям брой други оръжейни системи - в това число противотанкови, противовъздушни и ракети с огромен обхват, както и безпилотни летателни апарати - точно дефицитът на снаряди обаче ще се окаже по всяка възможност най-решаващ на бойното поле.
През февруари американски чиновници обявиха, че знаят, че Китай обмисля да доставя на Кремъл смъртоносни оръжия, в това число снаряди. Няма обаче удостоверение той да е направил това, макар че представители на украинските управляващи настояват, че към този момент са открити китайски съставни елементи в съветски безпилотни летателни апарати и ракети. Китай съобщи през април, че няма да продава оръжия на нито една от страните.
Междувременно се твърди, че Иран е доставил към 300 000 снаряда на Русия през последните месеци, до момента в който Северна Корея с големите си ресурси от муниции също е посочвана като евентуален спомагателен източник.
Официални лица в Киев настояват, че Русия постоянно е изстрелвала 10 пъти повече снаряди от Украйна, което е индикатор за големите ресурси на Кремъл, насъбрани по време на Студената война и по-късно. През декември американски боен съобщи пред Ройтерс, че някои от употребяваните от Русия снаряди са на до 40 години, което крие опасности от щета или преждевременна детонация и е симптом, че даже нейните големи ресурси са на привършване.
Западните арсенали също бяха изпразнени, което докара до понижаване на опциите при всеки предстоящ спор.
" Досега множеството от боеприпасите, които са били доставени на Украйна, пристигнаха за сметка на намаляването на нашите ресурси ", сподели генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг пред кореспонденти предишния месец. " В дълготраен проект това не работи за нас - тъй че в този момент ние също усилваме производството ", добави той.
Има данни, че при започване на март Украйна е изстрелвала 110 000 артилерийски снаряда месечно. Тя изиска от съдружниците си да доставят задоволително количество, с цел да се усили броят им до 250 000. Според английски анализатори удовлетворяването на нейните претенции би изчерпало всички ресурси на Обединеното кралство за осем дни.
Съединените щати, страната от НАТО с най-големи ресурси, към този момент изпратиха един милион снаряда и се стремят да усилят индустриалния си потенциал до шест пъти над настоящето равнище. Европейският съюз даде обещание още един милион, което е забележителен принос, само че не задоволителен съгласно доста източноевропейски страни.
Непозната територия
" След анализиране през последните няколко месеца на протичащото се бойното поле в Украйна ние и нашите съдружници имаме съвсем цялостна визия за това по какъв начин муниции се употребяват всекидневно, ежеседмично и ежемесечно ", съобщи полският министър-председател Матеуш Моравецки през март. " Това са количества, неведнъж по-големи от тези, с които разполагат през днешния ден множеството страни от НАТО ", означи той.
За Запада това е непозната територия.
Дори по време на Студената война военните плановици на Съединени американски щати и НАТО смятаха, че се нуждаят от артилерийски ресурси за не повече от 30 дни в Европа, защото всеки спор евентуално би завършил в границите на този интервал или би ескалирал в световна нуклеарна война. Малко от европейските съдружници в миналото са произвеждали задоволително снаряди, с цел да доближат това равнище, и от този момент всички западни страни понижиха фрапантно тази продукция.
През март конгресменът демократ от Ню Джърси Доналд Норкрос, ръководител на подкомисията за тактическите военновъздушни и сухопътни сили към Камарата на представителите, предизвести, че настоящето им положение е шокиращо.
" Производственият развой, оборудванията за разработване към момента работят по същия метод, както по време на Втората международна война ", сподели той.
Представители на американските управляващи показаха вяра страната им да стартира да създава скоро по 20 000 снаряда на месец, а до два месеца броят им да нарасне до 40 000 - стратегия, която изисква нови фабрики, нови машини и съоръжение, и води до обезверено търсене на личен състав, какъвто оръжейните компании мъчно намират.
Това няма да е първият сходен случай. През 1915 година, по време на Първата международна война, сходна, само че доста по-голяма " рецесия със снарядите " коства на британците доста скъпо и провокира рухването на министър-председателя Хърбърт Аскуит. Новият министър-председател Дейвид Лойд Джордж разпорежда огромно увеличение на фабриките, в доста от които работят дами (б. авт.: Промяната също по този начин промени надълбоко английското общество и оказва помощ за даването на правото на гласоподаване на дамите.).
Друго затруднение е амалгамата от оръжейни системи в Украйна. По-голямата част от отбранителната промишленост на Запада е конфигурирана да създава муниции от 155-милиметровия диаметър, употребен от НАТО, за артилерията. Западните страни са подарили на Украйна десетки лични артилерийски установки от този диаметър и те остават по-добре обезпечени.
По-голямата част от украинската артилерия обаче остава руско произвеждане - и 152-милиметровите снаряди са по-трудни за намиране за западните съдружници.
Намаляване на стрелбата по фронтовата линия
Резултатът, съгласно отчетите от фронтовата линия, е, че някои украински елементи, оборудвани със руска артилерия, през последните седмици и месеци са били лимитирани до пукотевица единствено един път или два пъти на ден.
В края на предходната година Украйна стартира сама да създава някои от 152-милиметровите снаряди, от които има потребност, само че не е ясно какъв брой са били създадени, което кара Киев и Запада да търсят доставки на други места.
През август 2022 година откриватели, разчитащи на открити източници, означиха голям брой полети на английски транспортни самолети C-17 от Пакистан до Кипър. Според индийски медии те са част от по-общите старания на Запада за закупуване на пакистански артилерийски снаряди, най-вече китайско произвеждане, за Украйна.
Членуващата в НАТО България, чиято оръжейна индустрия е една от най-големите в Европа и която разполага със ресурси оръжия от руски диаметър, също е значима. Проевропейският някогашен министър-председател Кирил Петков съобщи, че неговото държавно управление е предоставило почти една трета от боеприпасите на Украйна през първите месеци на войната.
След като държавното управление на Петков падна през август 2022 година, проруският президент Румен Радев изключи опцията за по-нататъшни продажби на оръжия на Украйна, макар че някои дипломати настояват, че доставки към момента може да стават зад кулисите, евентуално посредством покупки от други страни за по-нататъшно превозване.
Това неизбежно оставя огромна част от товара върху плещите на Съединените щати. През април южнокорейски вестник заяви, че държавното управление в Сеул не желае да се ангажира в по-голяма степен и по тази причина обмисля да даде назаем още 500 000 снаряда на Съединени американски щати в допълнение към към този момент продадените 100 000, което ще разреши на Вашингтон да попълни арсеналите си и в същото време да изпрати още снаряди на Украйна.
След като изтекли американски документи демонстрираха терзанията на Южна Корея да не бъде въвлечена във войната, това евентуално е била водещата тематика в коридорите, когато южнокорейският президент Юн Сук-йол посети Вашингтон предходната седмица, като получи от Белия дом нови обещания в региона на защитата.
През април, когато министърката на външните работи на Германия Аналена Бербок посети Пекин, китайският външен министър Цин Ган даде обещание, че Китай няма да продава оръжия на нито една от страните в спора в Украйна. Дали Пекин ще съблюдава това заричане през идната година може да реши освен изхода от актуалната война, само че и да зададе траекторията на доста от международните събития в доста по-широк проект. (БТА)
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ