Многополярност и многостранни отношения
В западната политическа просвета има няколко сходни термина, които объркват подтекста на образуването на многополюсен международен ред. Освен многополярност се употребяват думите мултиполярност и мултилатерализъм. Ако обаче ги деконструираме, ще стане явно, че имат друго значение.
С многополярността всичко е повече или по-малко ясно, макар че, още веднъж, на Запад в началото, когато разбираха полярността, те изхождаха от географско определение и защото на Земята има единствено два полюса - Северен и Южен, това носеше избрани конотации.
В епохата на Студената война и биполярността това даже наблягаше известна непринуденост на съществуването на два полюса. Ако обаче вземем друга изходна позиция, тогава може да има доста повече полюси.
Въз основа на обяснението на Мартин Хайдегер в творбата му „ Парменид “ стигаме до извода, че полюсите могат да бъдат толкоз, колкото и народите, като тук има известна връзка с концепцията на Четвъртата политическа доктрина на Александър Дугин, където Dasein се предлага като основа за проектирането на целеполагането във времето и пространството, което се разпростира в политическите процеси.
Когато се обърнем към мултиполярността, незабавно става явно, че приказваме за някаква идеологическа структура. Окончанието -изм (multipolarism) ни препраща към разнообразни теоретични и на практика политически модели от комунизма и марксизма до либерализма и фашизма. Следователно мултиполярността се явява като самобитно понятие-чадър, макар че като такава идеологията на „ многополяризма “ или „ мултиполярността “ не съществува.
Съществуват разнообразни визии за образуването на многополюсна световна политическа система. От една позиция страните работят като полюси; от друга позиция те могат да бъдат асоциации и съюзи; от трета позиция - цивилизации (понякога съвпадащи с страни, както е в тази ситуация с Русия, Индия и Китай).
Въпреки това самият термин мултиполярност може да служи като самобитен ориентир, фар, който подтиква по-нататъшното развиване на практическите аспекти на многополярността.
В случая на мултилатерализма сме изправени пред изцяло друг метод в интернационалните връзки. Това е модел, препоръчан от Съединените щати по време на администрацията на Барак Обама като спомагателен тласък за хегемонията на Вашингтон.
Само водачеството на Съединени американски щати в този формат не е толкоз явно. Това е нещо като метода на „ побутване “ на обществения бихейвиоризъм, препоръчан от Кас Сънщайн (също служил в администрацията на Белия дом на Обама).
Заглавието на една от неговите книги, " Илюзията за избор ", съвършено показва правилото на мултилатерализма. Други страни имат илюзията за разнородни и многостранни връзки, само че всички те (в политиката, стопанската система, логистиката и т.н.) са вплетени в световна система, следена от един артист - Съединените щати.
Организация на обединените нации също постоянно се концентрира върху многостранността и редица профилирани организации работят на този принцип. В същото време, както в тази ситуация с регулирането на интернет, опитите на едната страна да усили броя на гласовете за сметка на условно настоящи единици, т.е. частни компании, които сякаш също имат право да вземат участие в създаването на нови стандарти, са явни. По този метод Съединени американски щати се пробват да употребяват този инструмент, с цел да запазят своето владичество.
Но даже измежду последователите на многополярността и критиците на хегемонията на Съединени американски щати от време на време може да се чуе потреблението на този термин. И това основава комплициране.
Ето за какво са нужни както съответна проверка, по този начин и деликатно премислено потребление на терминологичния уред. При създаването на нов метод към интернационалните връзки (особено когато става дума за незападна доктрина за интернационалните отношения), остатъците, свързани с паразитния глобализъм, би трябвало да бъдат отсечени.
Превод: СМ
Абонирайте се за нашия Ютуб канал:
и за канала ни в Телеграм:
Влизайте непосредствено в сайта https:// . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
С многополярността всичко е повече или по-малко ясно, макар че, още веднъж, на Запад в началото, когато разбираха полярността, те изхождаха от географско определение и защото на Земята има единствено два полюса - Северен и Южен, това носеше избрани конотации.
В епохата на Студената война и биполярността това даже наблягаше известна непринуденост на съществуването на два полюса. Ако обаче вземем друга изходна позиция, тогава може да има доста повече полюси.
Въз основа на обяснението на Мартин Хайдегер в творбата му „ Парменид “ стигаме до извода, че полюсите могат да бъдат толкоз, колкото и народите, като тук има известна връзка с концепцията на Четвъртата политическа доктрина на Александър Дугин, където Dasein се предлага като основа за проектирането на целеполагането във времето и пространството, което се разпростира в политическите процеси.
Когато се обърнем към мултиполярността, незабавно става явно, че приказваме за някаква идеологическа структура. Окончанието -изм (multipolarism) ни препраща към разнообразни теоретични и на практика политически модели от комунизма и марксизма до либерализма и фашизма. Следователно мултиполярността се явява като самобитно понятие-чадър, макар че като такава идеологията на „ многополяризма “ или „ мултиполярността “ не съществува.
Съществуват разнообразни визии за образуването на многополюсна световна политическа система. От една позиция страните работят като полюси; от друга позиция те могат да бъдат асоциации и съюзи; от трета позиция - цивилизации (понякога съвпадащи с страни, както е в тази ситуация с Русия, Индия и Китай).
Въпреки това самият термин мултиполярност може да служи като самобитен ориентир, фар, който подтиква по-нататъшното развиване на практическите аспекти на многополярността.
В случая на мултилатерализма сме изправени пред изцяло друг метод в интернационалните връзки. Това е модел, препоръчан от Съединените щати по време на администрацията на Барак Обама като спомагателен тласък за хегемонията на Вашингтон.
Само водачеството на Съединени американски щати в този формат не е толкоз явно. Това е нещо като метода на „ побутване “ на обществения бихейвиоризъм, препоръчан от Кас Сънщайн (също служил в администрацията на Белия дом на Обама).
Заглавието на една от неговите книги, " Илюзията за избор ", съвършено показва правилото на мултилатерализма. Други страни имат илюзията за разнородни и многостранни връзки, само че всички те (в политиката, стопанската система, логистиката и т.н.) са вплетени в световна система, следена от един артист - Съединените щати.
Организация на обединените нации също постоянно се концентрира върху многостранността и редица профилирани организации работят на този принцип. В същото време, както в тази ситуация с регулирането на интернет, опитите на едната страна да усили броя на гласовете за сметка на условно настоящи единици, т.е. частни компании, които сякаш също имат право да вземат участие в създаването на нови стандарти, са явни. По този метод Съединени американски щати се пробват да употребяват този инструмент, с цел да запазят своето владичество.
Но даже измежду последователите на многополярността и критиците на хегемонията на Съединени американски щати от време на време може да се чуе потреблението на този термин. И това основава комплициране.
Ето за какво са нужни както съответна проверка, по този начин и деликатно премислено потребление на терминологичния уред. При създаването на нов метод към интернационалните връзки (особено когато става дума за незападна доктрина за интернационалните отношения), остатъците, свързани с паразитния глобализъм, би трябвало да бъдат отсечени.
Превод: СМ
Абонирайте се за нашия Ютуб канал:
и за канала ни в Телеграм:
Влизайте непосредствено в сайта https:// . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ