Маршове, вдъхновени от бойната слава
В залата на академията се състоя и огромен празничен концерт, на който оркестърът на 61 Стрямска механизирана бригада - Карлово, извърши известни произведения от наши композитори.
По този мотив диригентът на оркестъра старши лейтенант Йордан Илиев описа пред журналиста Георги Петров от Лом забавни моменти от историята на военните музики.
Ето какво показа той:
Военните духови оркестри са първите професионални музикални сформира в България. Те се образуват директно след освобождението на страната през 1878 година дружно с организирането на българската войска. У нас по това време липсват готови фрагменти, по тази причина се подписва контракт за ангажиране на музиканти и духови музикални принадлежности от частната военномузикална школа на Павлик в Прага. Тогава Чехия е известна с производството на духови музикални принадлежности и с положителните школи за подготовка на музиканти и капелмайстори.
През февруари 1878 година чешките музиканти идват в България, а месец по-късно те към този момент са зачислени към българската войска и образуват в Търново първия български боен духов оркестър. Чехите Йозеф Хохола и Венцеслав Кауцки са първите музиканти, пристигнали в България. За относително малко време те приготвят млади български музиканти, от които се основават нови духови оркестри, формирани от българи с ръководители чехи.
През 1881 година оркестрите са 3, през 1884 година - 10, след 1885 година - 14, през 1889 година са 24, 1891 година - 31, а през 1904 година - 44. По време на Балканската война оркестрите към този момент са 50.
В първите години след Освобождението духовите военни оркестри са единствените разпространители на музикалната просвета, правят огромна музикално-възпитателна и просветна активност и играят първостепенна роля за музикалното образование на необятни пластове от популацията.
Към момента в България има 8 военни духови оркестъра в мощно понижената Българска войска. Общият брой на музикантите в тях наброява 250 индивида. Репертоарът им е извънредно богат и разнороден. Освен наложителните творби и маршове, посочени в съответните документи и Устава на
Въоръжените сили, участия във военните ритуали, национални и религиозни празници, оркестрите извършват и известна, класическа, модерна поп и рок музика, оркестрови разработки от модерни създатели, джаз, фолклор. Много от диригентите сами си оркестрират песни, фолклорни мелодии и претекстове за потребностите на своите оркестри и съобразени с числения състав. Честите концерти по разнообразни мотиви имат за цел издигане и одобряване на престижа и публичния престиж на военнослужещите, както и обогатяване на музикалната просвета.
Основен проблем при окомплектоването на оркестрите се оказва неналичието на нови фрагменти, които да постъпват в редиците на армията
Слабият интерес към специалността “военен музикант” съгласно мен се дължи на относително ниското възнаграждение в системата на МО и високата натовареност на музикантите. Закриването на ССВБУ също е оказало своето въздействие върху некомплекта в оркестрите. Желанието за бърза реализация кара младите да учат много “по-привлекателни” специалности в музикалните учебни заведения, като “поп и джаз”, синтезатор и други.
Чешкият капелмайстор Йозеф Хохола
По този мотив диригентът на оркестъра старши лейтенант Йордан Илиев описа пред журналиста Георги Петров от Лом забавни моменти от историята на военните музики.
Ето какво показа той:
Военните духови оркестри са първите професионални музикални сформира в България. Те се образуват директно след освобождението на страната през 1878 година дружно с организирането на българската войска. У нас по това време липсват готови фрагменти, по тази причина се подписва контракт за ангажиране на музиканти и духови музикални принадлежности от частната военномузикална школа на Павлик в Прага. Тогава Чехия е известна с производството на духови музикални принадлежности и с положителните школи за подготовка на музиканти и капелмайстори.
През февруари 1878 година чешките музиканти идват в България, а месец по-късно те към този момент са зачислени към българската войска и образуват в Търново първия български боен духов оркестър. Чехите Йозеф Хохола и Венцеслав Кауцки са първите музиканти, пристигнали в България. За относително малко време те приготвят млади български музиканти, от които се основават нови духови оркестри, формирани от българи с ръководители чехи.
През 1881 година оркестрите са 3, през 1884 година - 10, след 1885 година - 14, през 1889 година са 24, 1891 година - 31, а през 1904 година - 44. По време на Балканската война оркестрите към този момент са 50.
В първите години след Освобождението духовите военни оркестри са единствените разпространители на музикалната просвета, правят огромна музикално-възпитателна и просветна активност и играят първостепенна роля за музикалното образование на необятни пластове от популацията.
Към момента в България има 8 военни духови оркестъра в мощно понижената Българска войска. Общият брой на музикантите в тях наброява 250 индивида. Репертоарът им е извънредно богат и разнороден. Освен наложителните творби и маршове, посочени в съответните документи и Устава на
Въоръжените сили, участия във военните ритуали, национални и религиозни празници, оркестрите извършват и известна, класическа, модерна поп и рок музика, оркестрови разработки от модерни създатели, джаз, фолклор. Много от диригентите сами си оркестрират песни, фолклорни мелодии и претекстове за потребностите на своите оркестри и съобразени с числения състав. Честите концерти по разнообразни мотиви имат за цел издигане и одобряване на престижа и публичния престиж на военнослужещите, както и обогатяване на музикалната просвета.
Основен проблем при окомплектоването на оркестрите се оказва неналичието на нови фрагменти, които да постъпват в редиците на армията
Слабият интерес към специалността “военен музикант” съгласно мен се дължи на относително ниското възнаграждение в системата на МО и високата натовареност на музикантите. Закриването на ССВБУ също е оказало своето въздействие върху некомплекта в оркестрите. Желанието за бърза реализация кара младите да учат много “по-привлекателни” специалности в музикалните учебни заведения, като “поп и джаз”, синтезатор и други.
Чешкият капелмайстор Йозеф Хохола Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ