Визията на Макрон за Русия е в Еропа, но Путин има други идеи
В удивително искрено изявление с " Икономист ", френският президент Еманюел Макрон изложи визия за европейска архитектура на сигурността, която включва повече съдействие с Русия и по-малко със Съединени американски щати. Това е самоуверено, само че опорочено, написа " Блумбърг ".
Макрон смята, че актуалният модел на развиване на Русия е неустойчив заради ускорените темпове на превъоръжаване, както и демографските и икономическите проблеми. Френският президент назова първия вид реконструкцията на Русия като суперсила. Според него ще бъде " необикновено мъчно ", като се имат поради горните проблеми, както и консервативният политически и идеологически модел на страната. В същото време той добавя, че грешките в изчисленията на западните страни " дават прочут резултат " за опцията за развиване на Русия по този път.
Макрон назова евразийския модел втория вид за развиване на страната, само че съществуването на такава страна като Китай в района го прави небалансиран.
Като трети и най-вероятният вид, френският президент вижда политика на " възобновяване на уравновесена политика с Европа ". Според Макрон в дълготраен проект развиването на Русия " не може да бъде нищо друго с изключение на план за партньорство с Европа ".
Макрон: НАТО е в мозъчна гибел, Европа е на ръба на пропастта
Европа да се разсъни и да управлява ориста си, Макрон не има вяра в член 5
" Според мен това, което сега претърпяваме, е мозъчната гибел на НАТО ", разгласи Макрон, заради " липса на съгласуваност при взимане на стратегически решения сред Съединените щати и техните съдружници в НАТО. " Съединени американски щати, съгласно него, не споделя ползите на своите европейски съдружници. При президента Тръмп, Съединени американски щати преглеждат ислямисткия тероризъм и дейностите на Русия в Украйна като проблем на Европа, тъй като те играят в европейския квартал, надалеч от крайбрежията на Съединени американски щати. Всичко, което прави Съединени американски щати, е да даде предпазен чадър в подмяна на извънреден ангажимент за закупуване на американски артикули. " Франция не се е подписала за това ", сподели Макрон, като обяснява, че се съмнява в уговорката на Тръмп към гаранцията за взаимна сигурност на НАТО, посочена в член 5 от Северноатлантическия контракт.
Тази неустановеност изяснява напъните на Макрон да включи повече европейски страни в съдействието в региона на защитата, което той признава, че няма да даде незабавни резултати. Това изяснява и неговото отвращение да върви дружно с " в действителност сложната " позиция на Съединени американски щати във връзка с Москва. Русия, за Макрон, няма дълготрайна опция от " план за партньорство " с Европа и по тази причина европейците би трябвало да се ангажират и да схванат по кои въпроси може да има неотложно съдействие (например битка с тероризма) и по които е целесъобразно да започнете с деескалация (например кибервойна). За да направи това допустимо, Макрон желае да разиска какво би подсигурило на Русия, да се усеща по-сигурна и даже отворен да приказва за " гаранция от Европейски Съюз и НАТО за по-нататъшен прогрес ".
Този светоглед е с явна вътрешна логичност, изключително в случай че Съединени американски щати не са изцяло зает съдружник: " Имаме право да не бъдем откровени врагове с враговете на приятелите си. "
Проблемът с тази логичност е, че наподобява е построен върху дълготрайна визия за разновидностите на Русия и краткосрочна визия за тези в Съединени американски щати. Именно това подкопава пропагандата на Макрон за европейски защитителен блок, който би съществувал редом с НАТО.
Обновена
Столтенберг предизвести Европа да не се дистанцира от Съединени американски щати, с цел да няма разделяне
" Съединени американски щати е най-голямата военна мощ в света, Европейски Съюз не може да отбрани Европа "
Макрон сподели, че Русия има единствено три стратегически разновидността: да се опита да бъде суперсила сама по себе си; да се трансформира във васал на Китай; и " възобновяване на политика на баланс с Европа. " Според Макрон, единствено третият вид е жизнерадостен. Очевидно съветският президент Владимир Путин би се почувствал неловко да трансформира своята страна в младшият сътрудник на Китай. Пътят на суперсила е сложен, тъй като намаляващото и застаряващо население на Русия не може да го поддържа, а " консерватизмът, учреден на идентичността " на Путин, му пречи да води " миграционна политика ". Така че остава единствено доближаване с Европа.
Това е неточност. За начало, Русия е огромна страна за имиграция. Официалната статистика за притока на население е ненадеждна заради безвизовата политика с някогашни руски страни, само че това е шестият максимален източник на интернационалните парични преводи, тъкмо след Германия и много по-напред от Франция.
Идеологическите структури на Путин съществуват единствено за агитация. Неговите действителни политики са ориентирани към Русия по пътя на самотната велика мощ. В неговата глава и в съзнанието на неговите съветници по външна политика, Русия няма други благоприятни условия. Един от обичаните цитати на съветския президент - който той употребява видимо като шегата - принадлежи на цар Александър III: " Русия има единствено два съдружника, армията и флота си. "
В рамките на тези разсъждения, Путин е благополучен да вземе всички вероятни отстъпки, които Европа може да му предложи, като намесата на Макрон в поддръжка на връщането на Русия в Съвета на Европа. Но те няма да го накарат да се откаже от това, което Макон назовава " антиевропейски план ", роден от неговия " консерватизъм ". Европа не е евентуален съдружник за Путин, това е игрална дъска в това, което той вижда като огромната игра на Русия със Съединени американски щати.
Проектът за велика мощ на Путин не е безусловно и вечно, съществува опция предстоящ съветски водач да вижда Русия като част от някакъв необятен европейски план, както направи предшественикът на Путин, Борис Елцин, известно време след разпадането на Съюз на съветските социалистически републики. Но да се чака това изисква извънредно дълготрайна визия.
Европа е в безспорен крах, Китай и Индия са във напредък, а Съединени американски щати е някъде сред тях
Брекзит и Импийчмънт заслепяват западните общества за по-широката картина
При Съединени американски щати обстановката е противоположната. Изолационистският план на Тръмп е толкоз нов, колкото неговото президентство и никой от реалистичните му демократични противници на изборите през 2020 година не би желал да продължи с него. Съединени американски щати към този момент има дълготраен план за съдействие с Европа, който започва с проекта " Маршал " и Берлинския авиомост и не завърши изцяло с Тръмп, имайки поради мощните търговски връзки със страни от Европейски Съюз. Има огромна възможност, когато и Тръмп напусне поста си, било то през 2020 година или четири години по-късно, Съединени американски щати да се опита да закърпи нещата - и за Европа ще бъде доста по-лесно да ги одобри, в сравнение с да откри модел на съдействие с Русия.
Както споделя Макрон, става все по-трудно и по-трудно да се дефинира какво в действителност значи участието в НАТО и пред какви закани е кадърен да се изправи блока. Но това е работна конструкция, която организира същински военни интервенции и практикува съгласуване на националните армии.
Самият Макрон назовава оперативната съгласуемост в НАТО " ефикасна ". Създаването на паралелна архитектура на защитата може единствено да подкопае този работещ механизъм, без значение какъв брой пъти Макрон повтаря, че всеки боен план на Европейски Съюз е допълващ.
Заслужава ли си това да се прави единствено тъй като мнозина виждат краткотрайна опасност от Тръмп - и в името на необхватен триумф с Русия? Това е главният въпрос, който затруднява военните европейски упоритости на Макрон да надвишават диалозите, пилотните планове и някои координации в отбранителната промишленост. По-решителният прогрес ще бъде вероятен единствено в случай че държанието на Тръмп стане норма в Съединени американски щати - и в случай че Русия ненадейно покаже демонстративно проевропейска позиция, обръщайки да вземем за пример сегашната си политика във връзка с Украйна.
Макрон звучи самоуверено, стратегически, даже оракулски на моменти - само че неговите геополитически преценки не са безспорни или даже универсално привлекателни. Най-вече те са недоказани. В този миг чакането наподобява по-привлекателно от трескаво създаването на безценен, политически неефикасен план. Ще отнеме доста повече от красноречието му, с цел да се трансформира геополитическото препозициониране на Европа в действителност.
Русия създава нови ракети като реципрочна мярка на дейностите на Съединени американски щати
НАТО дава да се разбере, че няма да се съгласи на мораториум върху разполагането на ракети
Макрон смята, че актуалният модел на развиване на Русия е неустойчив заради ускорените темпове на превъоръжаване, както и демографските и икономическите проблеми. Френският президент назова първия вид реконструкцията на Русия като суперсила. Според него ще бъде " необикновено мъчно ", като се имат поради горните проблеми, както и консервативният политически и идеологически модел на страната. В същото време той добавя, че грешките в изчисленията на западните страни " дават прочут резултат " за опцията за развиване на Русия по този път.
Макрон назова евразийския модел втория вид за развиване на страната, само че съществуването на такава страна като Китай в района го прави небалансиран.
Като трети и най-вероятният вид, френският президент вижда политика на " възобновяване на уравновесена политика с Европа ". Според Макрон в дълготраен проект развиването на Русия " не може да бъде нищо друго с изключение на план за партньорство с Европа ".
Макрон: НАТО е в мозъчна гибел, Европа е на ръба на пропастта
Европа да се разсъни и да управлява ориста си, Макрон не има вяра в член 5
" Според мен това, което сега претърпяваме, е мозъчната гибел на НАТО ", разгласи Макрон, заради " липса на съгласуваност при взимане на стратегически решения сред Съединените щати и техните съдружници в НАТО. " Съединени американски щати, съгласно него, не споделя ползите на своите европейски съдружници. При президента Тръмп, Съединени американски щати преглеждат ислямисткия тероризъм и дейностите на Русия в Украйна като проблем на Европа, тъй като те играят в европейския квартал, надалеч от крайбрежията на Съединени американски щати. Всичко, което прави Съединени американски щати, е да даде предпазен чадър в подмяна на извънреден ангажимент за закупуване на американски артикули. " Франция не се е подписала за това ", сподели Макрон, като обяснява, че се съмнява в уговорката на Тръмп към гаранцията за взаимна сигурност на НАТО, посочена в член 5 от Северноатлантическия контракт.
Тази неустановеност изяснява напъните на Макрон да включи повече европейски страни в съдействието в региона на защитата, което той признава, че няма да даде незабавни резултати. Това изяснява и неговото отвращение да върви дружно с " в действителност сложната " позиция на Съединени американски щати във връзка с Москва. Русия, за Макрон, няма дълготрайна опция от " план за партньорство " с Европа и по тази причина европейците би трябвало да се ангажират и да схванат по кои въпроси може да има неотложно съдействие (например битка с тероризма) и по които е целесъобразно да започнете с деескалация (например кибервойна). За да направи това допустимо, Макрон желае да разиска какво би подсигурило на Русия, да се усеща по-сигурна и даже отворен да приказва за " гаранция от Европейски Съюз и НАТО за по-нататъшен прогрес ".
Този светоглед е с явна вътрешна логичност, изключително в случай че Съединени американски щати не са изцяло зает съдружник: " Имаме право да не бъдем откровени врагове с враговете на приятелите си. "
Проблемът с тази логичност е, че наподобява е построен върху дълготрайна визия за разновидностите на Русия и краткосрочна визия за тези в Съединени американски щати. Именно това подкопава пропагандата на Макрон за европейски защитителен блок, който би съществувал редом с НАТО.
Обновена Столтенберг предизвести Европа да не се дистанцира от Съединени американски щати, с цел да няма разделяне
" Съединени американски щати е най-голямата военна мощ в света, Европейски Съюз не може да отбрани Европа "
Макрон сподели, че Русия има единствено три стратегически разновидността: да се опита да бъде суперсила сама по себе си; да се трансформира във васал на Китай; и " възобновяване на политика на баланс с Европа. " Според Макрон, единствено третият вид е жизнерадостен. Очевидно съветският президент Владимир Путин би се почувствал неловко да трансформира своята страна в младшият сътрудник на Китай. Пътят на суперсила е сложен, тъй като намаляващото и застаряващо население на Русия не може да го поддържа, а " консерватизмът, учреден на идентичността " на Путин, му пречи да води " миграционна политика ". Така че остава единствено доближаване с Европа.
Това е неточност. За начало, Русия е огромна страна за имиграция. Официалната статистика за притока на население е ненадеждна заради безвизовата политика с някогашни руски страни, само че това е шестият максимален източник на интернационалните парични преводи, тъкмо след Германия и много по-напред от Франция.
Идеологическите структури на Путин съществуват единствено за агитация. Неговите действителни политики са ориентирани към Русия по пътя на самотната велика мощ. В неговата глава и в съзнанието на неговите съветници по външна политика, Русия няма други благоприятни условия. Един от обичаните цитати на съветския президент - който той употребява видимо като шегата - принадлежи на цар Александър III: " Русия има единствено два съдружника, армията и флота си. "
В рамките на тези разсъждения, Путин е благополучен да вземе всички вероятни отстъпки, които Европа може да му предложи, като намесата на Макрон в поддръжка на връщането на Русия в Съвета на Европа. Но те няма да го накарат да се откаже от това, което Макон назовава " антиевропейски план ", роден от неговия " консерватизъм ". Европа не е евентуален съдружник за Путин, това е игрална дъска в това, което той вижда като огромната игра на Русия със Съединени американски щати.
Проектът за велика мощ на Путин не е безусловно и вечно, съществува опция предстоящ съветски водач да вижда Русия като част от някакъв необятен европейски план, както направи предшественикът на Путин, Борис Елцин, известно време след разпадането на Съюз на съветските социалистически републики. Но да се чака това изисква извънредно дълготрайна визия.
Европа е в безспорен крах, Китай и Индия са във напредък, а Съединени американски щати е някъде сред тях
Брекзит и Импийчмънт заслепяват западните общества за по-широката картина
При Съединени американски щати обстановката е противоположната. Изолационистският план на Тръмп е толкоз нов, колкото неговото президентство и никой от реалистичните му демократични противници на изборите през 2020 година не би желал да продължи с него. Съединени американски щати към този момент има дълготраен план за съдействие с Европа, който започва с проекта " Маршал " и Берлинския авиомост и не завърши изцяло с Тръмп, имайки поради мощните търговски връзки със страни от Европейски Съюз. Има огромна възможност, когато и Тръмп напусне поста си, било то през 2020 година или четири години по-късно, Съединени американски щати да се опита да закърпи нещата - и за Европа ще бъде доста по-лесно да ги одобри, в сравнение с да откри модел на съдействие с Русия.
Както споделя Макрон, става все по-трудно и по-трудно да се дефинира какво в действителност значи участието в НАТО и пред какви закани е кадърен да се изправи блока. Но това е работна конструкция, която организира същински военни интервенции и практикува съгласуване на националните армии.
Самият Макрон назовава оперативната съгласуемост в НАТО " ефикасна ". Създаването на паралелна архитектура на защитата може единствено да подкопае този работещ механизъм, без значение какъв брой пъти Макрон повтаря, че всеки боен план на Европейски Съюз е допълващ.
Заслужава ли си това да се прави единствено тъй като мнозина виждат краткотрайна опасност от Тръмп - и в името на необхватен триумф с Русия? Това е главният въпрос, който затруднява военните европейски упоритости на Макрон да надвишават диалозите, пилотните планове и някои координации в отбранителната промишленост. По-решителният прогрес ще бъде вероятен единствено в случай че държанието на Тръмп стане норма в Съединени американски щати - и в случай че Русия ненадейно покаже демонстративно проевропейска позиция, обръщайки да вземем за пример сегашната си политика във връзка с Украйна.
Макрон звучи самоуверено, стратегически, даже оракулски на моменти - само че неговите геополитически преценки не са безспорни или даже универсално привлекателни. Най-вече те са недоказани. В този миг чакането наподобява по-привлекателно от трескаво създаването на безценен, политически неефикасен план. Ще отнеме доста повече от красноречието му, с цел да се трансформира геополитическото препозициониране на Европа в действителност.
Русия създава нови ракети като реципрочна мярка на дейностите на Съединени американски щати
НАТО дава да се разбере, че няма да се съгласи на мораториум върху разполагането на ракети
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ