Протойерей Любомир Мишков: Върху заровената църква, най-старият храм, е пораснало дърво
В южния завършек на Самоков, вляво по пътя за Боровец се е скрила най-старата черква в района - " Рождество Богородично ", известна още като Бельовата черква. Тя е най-старата в района и е известна още като заровената черква. Това споделя в " Туризмът на фокус " на Радио " Фокус " , с водещ Ася Александрова протойерей Любомир Мишков. Той живее в град Самоков от 2017 година и с благословението на негово светейшество българския патриарх и Софийски митрополит Неофит е нейн предстоятел.
" Бельова черква през епохи и през годините е събрала много история в себе си, защото храмът е издигнат през XII-XIII век върху основи от остарял храм от IV век. За жал храмът по IV век не е отстоял на времето и е бил опустошен, с цел да може XII-XIII век да бъде още веднъж въздигнат с името " Рождество Богородично " или Бельова черква. Наименованието Бельовата черква идва от това, че хората по предания описват, че е издигната от локален богат човек, който се е наричал от Бельо, и в действителност оттова идва и Бельова черква. Иначе храмът малко е останал забележим за жал. При нашествието на османците локалните поданици са затрупали храма с пръст, с цел да се образува като една могила и в тази могила да могат хората да влизат в храма и да насочат молитвите си. Исторически сведения демонстрират, че върху самия храм е растяло дърво. "
Около 1657 година църквата е затрупана с пръст. Тя остава настояща до 1712 година когато стартира построяването на митрополитската черква в Самоков. За дълги години тя изоставена покрита с трева и с пораснал бряст на покрива.
" Може да извършите сметка, че от този момент са минали доста епохи, в които храма останало под пръста, само че в последна сметка е непокътнат и съществува до ден-днешен като обект от национално значение първа категория до времето 1869 година, когато локалният самоковски зограф Никола Образописов с други поданици и общественици от Самоков изравят от храма от пръста и в действителност блества този достоен старославен храм. През вековете Бельова черква се е открил като храм, който е бил по този начин едно духовно средище на жителите на Самоков.
След археологическите изследвания, направени 1992-1994 година, се откриват мощите на свети свещеномъченик Симеон Самоковски: " парченце от неговите одеяния владишки, частици от неговата патерица и от нетленното му тяло ".
" А свети Симеон Самоковски е обесен от османската власт в 1737 година зад " Св. София “ църквата в София, и след три дни престой на бесилото милостиви християни са пренесли тялото му и са го погребали в Белева черква, с цел да можеш да остане във вековете при нас като наш молитвен настойник и покровител пред Твореца "
Мощите на светеца са в храма, вградени в самия гроб.
" Храмът е непокътнат доколкото се може в достоверния си тип ". При изравянето са му направени единствено прозорци, с цел да може да влиза светлина. Иначе вратата на храма е достоверна на храма, тя е дъбова с ковано желязо и по нея още личат изстрели от пушките кремъклийки на османците.
" Бельова черква през епохи и през годините е събрала много история в себе си, защото храмът е издигнат през XII-XIII век върху основи от остарял храм от IV век. За жал храмът по IV век не е отстоял на времето и е бил опустошен, с цел да може XII-XIII век да бъде още веднъж въздигнат с името " Рождество Богородично " или Бельова черква. Наименованието Бельовата черква идва от това, че хората по предания описват, че е издигната от локален богат човек, който се е наричал от Бельо, и в действителност оттова идва и Бельова черква. Иначе храмът малко е останал забележим за жал. При нашествието на османците локалните поданици са затрупали храма с пръст, с цел да се образува като една могила и в тази могила да могат хората да влизат в храма и да насочат молитвите си. Исторически сведения демонстрират, че върху самия храм е растяло дърво. "
Около 1657 година църквата е затрупана с пръст. Тя остава настояща до 1712 година когато стартира построяването на митрополитската черква в Самоков. За дълги години тя изоставена покрита с трева и с пораснал бряст на покрива.
" Може да извършите сметка, че от този момент са минали доста епохи, в които храма останало под пръста, само че в последна сметка е непокътнат и съществува до ден-днешен като обект от национално значение първа категория до времето 1869 година, когато локалният самоковски зограф Никола Образописов с други поданици и общественици от Самоков изравят от храма от пръста и в действителност блества този достоен старославен храм. През вековете Бельова черква се е открил като храм, който е бил по този начин едно духовно средище на жителите на Самоков.
След археологическите изследвания, направени 1992-1994 година, се откриват мощите на свети свещеномъченик Симеон Самоковски: " парченце от неговите одеяния владишки, частици от неговата патерица и от нетленното му тяло ".
" А свети Симеон Самоковски е обесен от османската власт в 1737 година зад " Св. София “ църквата в София, и след три дни престой на бесилото милостиви християни са пренесли тялото му и са го погребали в Белева черква, с цел да можеш да остане във вековете при нас като наш молитвен настойник и покровител пред Твореца "
Мощите на светеца са в храма, вградени в самия гроб.
" Храмът е непокътнат доколкото се може в достоверния си тип ". При изравянето са му направени единствено прозорци, с цел да може да влиза светлина. Иначе вратата на храма е достоверна на храма, тя е дъбова с ковано желязо и по нея още личат изстрели от пушките кремъклийки на османците.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ