Талант на ЦСКА-София мечтае за Златната топка
В изискванията на пандемия от ковид, когато спортът е спрял, младите играчи не стопират да мечтаят. Един от надарените български футболисти – Мартин Смоленски , показа пред Viasport какви са неговите фантазии, по какъв начин тренира в изключително състояние и по какъв начин при него се случва преходът от младежки към професионален футбол. Юношата на ЦСКА-София, набор 2003, беше преотстъпен в Литекс при започване на пролетния полусезон. Преди няколко дни се появи информация, че ще се завърне на " Българска войска ".
- Появи се информация, че ще се завърнеш в ЦСКА. Можеш ли да я потвърдиш?
- Абсолютно нищо не знам. Никой не ми е споделил нищо.
- Как се справяш с изолацията? Къде те намирам?
- В момента съм си в София. От Литекс ни изпращат стратегии, които да следваме. Също по този начин се приготвям самостоятелно. Измислям доста изобретателни способи да се приготвям и се усещам доста добре.
- Какво не доближи на националния тим (2003) на квалификациите през есента (б.а. България U17 записа две загуби, от Норвегия и Австрия, и една победа против Малта и не се класира за първокласен кръг, Смоленски вкара три гола).
- Беше безусловно отчаяние за всички. Малшанс. Нямахме шанс. Аз вкарах два гола против Малта (4:0) и един против Норвегия (1:2). Този гол, който допуснахме против Норвегия в последната секунда, ни изхвърли от битката за първокласен кръг.
- Какви са усещанията ти от контролите с Гърция? Вече имате нов селекционер Ангел Стойков . ( През февруари България (2003) игра два мача, 0:1, 1:1)
- Предполагам, че в този лагер треньорът искаше да види всички момчета. Даде късмет на всички. За жал, загубихме първия мач. Направихме хикс във втория. Мисля, че не беше най-хубавият ми лагер. Мога да покажа доста повече. Отборът ни е добър и можем да се борим за класиране на европейско.
- ЦСКА U19 е преди всичко в Елитната U19. Ти също имаш заслуга за това. Очаква се шампионата да се доиграе на турнирен принцип. Как би коментирал това решение на БФС?
- В U19 сезонът беше доста добър за ЦСКА. Аз бях голмайстор на тима преди да отпътува за Ловеч. Няма да е почтено по отношение на набора да се доиграе по този начин сезонът, само че всички обичаме футбола и всички обичаме да играем. Момчетата могат да потвърдят, че заслужават първото място, даже в този вид като шампионат. Редно е да се направи, би трябвало да се играе.
- Какво ти липсва най-вече?
- Мачовете. Нямам самообладание да се възобнови шампионата и още веднъж да играем.
- Разкажи повече за изобретателните способи на подготовка. Как поддържаш форма?
Малко е мъчно за всички в тези времена. Трябва да се съблюдават правила и да стоим у дома. Измислям си способи, по които да се приготвям и даже се усещам по-мотивиран. Не единствено че подкрепям форма, а мисля, че даже прогресирам.
- Беше преотстъпен в Литекс тъкмо преди началото на изключителното състояние. Успя да ли да се адаптираш в тима?
- Още в първия ден, когато отидох в Ловеч, бях включен в групата за мача със Септември (1:0). В последната минута щях да вляза да дебютирам, даже без подготовка. Следващата седмица упражнявах с тима. На 7 март, един ден преди да навърша 17 години, дебютирах във Втора лига за Литекс. Бях титуляр против Пирин (Благоевград), (0:0), и записах към 60 минути. Според мен се показах добре като за първи мач.
- Какво беше чувството?
В момента, в който съдията даде първия съдийски сигнал, всякакво терзание изчезна. Играх си моя футбол.
- Преди това много време попадаше в тренировките и в групата на първия тим на ЦСКА, дебютира предишния март против Етър (3:1). Какви бяха страстите в теб по време и след срещата?
- Това не може да се опише с думи. Беше доста запаметяващ се миг за мен. Радвам се, че съумях да дебютирам за ЦСКА. След това записах още два мача, въпреки че бяха единствено няколко минутки и не съумях да покажа на какво съм кадърен.
- Помниш ли по какъв начин мина първата ти подготовка с мъжете, ти беше единствено на 15?
- Беше вълнуващо. Всички подходиха с схващане към моето терзание. Помогнаха ми да се отпусна, да упражнявам обикновено и пълноценно.
- Кой ти помагаше най-вече в ЦСКА?
- Всички момчета, и българите, и чужденците, няма разделяне сред играчите. Всички са другари. Треньорите също.
- От по кое време си в ЦСКА?
- От момента, в който се сътвори тима на набор 2003. Бях преди малко навършил 7 години. От самото начало на този отбор. Минал съм през безусловно всички стадии. Бях капитан на моя набор 7-8 години, преди да ме качат при по-големите и след това при мъжете.
- В този набор минаха доста треньори.
- Тогава много треньори се смениха. Помня всички. Опитал съм се да узнавам нови неща от всеки от тях.
- На какви постове си играл? Май на всички места в предни позиции.
- Офанзивен футболист съм. В предни позиции, общо взето, на всички места мога да играя. Не се тормозя да играя на крилото, нападател, от време на време и зад нападателя.
- Имало ли е случаи, когато е трябвало да бъдеш на по-различна позиция?
- Трудно ми е да си спомня. Помня един мач против Славия, който беше доста значим за нас. Играехме във футбол 7. Нашият халф не можеше да играе. Нагърбих се да играя в центъра и се показах доста добре. Победихме с 4:0 и вкарах гол.
- Защо ЦСКА?
- Това е тимът на сърцето ми. Има една детайлност, която мога да споделя. Пъпът ми е хвърлен на " Армията " зад вратата на бранш Г. Роден съм цесекар. Моят дядо го е направил. Той е страховит лекоатлет и доста популярен български спринтьор – Любомир Запрянов се споделя. Тогава, доколкото знам, са сменяли тревата на " Армията " и той е имал подготовка по лека атлетика на пистата и е оставил пъпа на стадиона. Спомням си, че имаше сложни времена в ЦСКА, само че аз не съм спирал да обичам и поддържам тима.
- Кое ти е най-трудно при мъжете?
- В момента съм супер окуражен, доста работлив. Трябва да натрупам опит и колкото се може по-скоро да покажа на какво съм кадърен на " Армията ".
- Кое е най-важното за един нападател?
- Не мога да опиша с една дума. За мен най-важно е да съм работлив, непрекъснат и окуражен.
- На кои играчи се възхищаваш?
- Моят модел на подражателство е Кристиано Роналдо.
- Имаш ли обичани тимове, с изключение на ЦСКА?
- Привърженик съм на Арсенал.
- Кой ти е най-яркият спомен в ЦСКА, като дете, или на пистата?
- Имало е много инфарктни мачове. Помня един мач против Левски, който е специфичен за мен. Играхме футбол 11. Аз бях контузен, само че имах необикновено предпочитание да играя и още в 15-ата минута влязох като промяна при 0:0. Вкарах за 1:0, по-късно те ни обърнаха до 1:2. Стана 2:2, 3:2 за тях. В последната минута на мача вкарах за 4:3 и победихме. Иначе като почитател може би една победа против Лудогорец, когато гонех топките.
- За какво мечтаеш и в кое състезание искаш да играеш?
- Аз съм доста окуражен. Имам и доста огромни фантазии. Моята фантазия е най-голямата, която един футболист може да си сложи. Може да звучи смешно, само че желая да печеля Златната топка. А шампионата – да е измежду топ 5 в Европа.
- Единственият българин, притежател на Златната топка, Христо Стоичков, споделя, че младите играчи би трябвало да си слагат високи цели.
- Абсолютно съм склонен.
- Появи се информация, че ще се завърнеш в ЦСКА. Можеш ли да я потвърдиш?
- Абсолютно нищо не знам. Никой не ми е споделил нищо.
- Как се справяш с изолацията? Къде те намирам?
- В момента съм си в София. От Литекс ни изпращат стратегии, които да следваме. Също по този начин се приготвям самостоятелно. Измислям доста изобретателни способи да се приготвям и се усещам доста добре.
- Какво не доближи на националния тим (2003) на квалификациите през есента (б.а. България U17 записа две загуби, от Норвегия и Австрия, и една победа против Малта и не се класира за първокласен кръг, Смоленски вкара три гола).
- Беше безусловно отчаяние за всички. Малшанс. Нямахме шанс. Аз вкарах два гола против Малта (4:0) и един против Норвегия (1:2). Този гол, който допуснахме против Норвегия в последната секунда, ни изхвърли от битката за първокласен кръг.
- Какви са усещанията ти от контролите с Гърция? Вече имате нов селекционер Ангел Стойков . ( През февруари България (2003) игра два мача, 0:1, 1:1)
- Предполагам, че в този лагер треньорът искаше да види всички момчета. Даде късмет на всички. За жал, загубихме първия мач. Направихме хикс във втория. Мисля, че не беше най-хубавият ми лагер. Мога да покажа доста повече. Отборът ни е добър и можем да се борим за класиране на европейско.
- ЦСКА U19 е преди всичко в Елитната U19. Ти също имаш заслуга за това. Очаква се шампионата да се доиграе на турнирен принцип. Как би коментирал това решение на БФС?
- В U19 сезонът беше доста добър за ЦСКА. Аз бях голмайстор на тима преди да отпътува за Ловеч. Няма да е почтено по отношение на набора да се доиграе по този начин сезонът, само че всички обичаме футбола и всички обичаме да играем. Момчетата могат да потвърдят, че заслужават първото място, даже в този вид като шампионат. Редно е да се направи, би трябвало да се играе.
- Какво ти липсва най-вече?
- Мачовете. Нямам самообладание да се възобнови шампионата и още веднъж да играем.
- Разкажи повече за изобретателните способи на подготовка. Как поддържаш форма?
Малко е мъчно за всички в тези времена. Трябва да се съблюдават правила и да стоим у дома. Измислям си способи, по които да се приготвям и даже се усещам по-мотивиран. Не единствено че подкрепям форма, а мисля, че даже прогресирам.
- Беше преотстъпен в Литекс тъкмо преди началото на изключителното състояние. Успя да ли да се адаптираш в тима?
- Още в първия ден, когато отидох в Ловеч, бях включен в групата за мача със Септември (1:0). В последната минута щях да вляза да дебютирам, даже без подготовка. Следващата седмица упражнявах с тима. На 7 март, един ден преди да навърша 17 години, дебютирах във Втора лига за Литекс. Бях титуляр против Пирин (Благоевград), (0:0), и записах към 60 минути. Според мен се показах добре като за първи мач.
- Какво беше чувството?
В момента, в който съдията даде първия съдийски сигнал, всякакво терзание изчезна. Играх си моя футбол.
- Преди това много време попадаше в тренировките и в групата на първия тим на ЦСКА, дебютира предишния март против Етър (3:1). Какви бяха страстите в теб по време и след срещата?
- Това не може да се опише с думи. Беше доста запаметяващ се миг за мен. Радвам се, че съумях да дебютирам за ЦСКА. След това записах още два мача, въпреки че бяха единствено няколко минутки и не съумях да покажа на какво съм кадърен.
- Помниш ли по какъв начин мина първата ти подготовка с мъжете, ти беше единствено на 15?
- Беше вълнуващо. Всички подходиха с схващане към моето терзание. Помогнаха ми да се отпусна, да упражнявам обикновено и пълноценно.
- Кой ти помагаше най-вече в ЦСКА?
- Всички момчета, и българите, и чужденците, няма разделяне сред играчите. Всички са другари. Треньорите също.
- От по кое време си в ЦСКА?
- От момента, в който се сътвори тима на набор 2003. Бях преди малко навършил 7 години. От самото начало на този отбор. Минал съм през безусловно всички стадии. Бях капитан на моя набор 7-8 години, преди да ме качат при по-големите и след това при мъжете.
- В този набор минаха доста треньори.
- Тогава много треньори се смениха. Помня всички. Опитал съм се да узнавам нови неща от всеки от тях.
- На какви постове си играл? Май на всички места в предни позиции.
- Офанзивен футболист съм. В предни позиции, общо взето, на всички места мога да играя. Не се тормозя да играя на крилото, нападател, от време на време и зад нападателя.
- Имало ли е случаи, когато е трябвало да бъдеш на по-различна позиция?
- Трудно ми е да си спомня. Помня един мач против Славия, който беше доста значим за нас. Играехме във футбол 7. Нашият халф не можеше да играе. Нагърбих се да играя в центъра и се показах доста добре. Победихме с 4:0 и вкарах гол.
- Защо ЦСКА?
- Това е тимът на сърцето ми. Има една детайлност, която мога да споделя. Пъпът ми е хвърлен на " Армията " зад вратата на бранш Г. Роден съм цесекар. Моят дядо го е направил. Той е страховит лекоатлет и доста популярен български спринтьор – Любомир Запрянов се споделя. Тогава, доколкото знам, са сменяли тревата на " Армията " и той е имал подготовка по лека атлетика на пистата и е оставил пъпа на стадиона. Спомням си, че имаше сложни времена в ЦСКА, само че аз не съм спирал да обичам и поддържам тима.
- Кое ти е най-трудно при мъжете?
- В момента съм супер окуражен, доста работлив. Трябва да натрупам опит и колкото се може по-скоро да покажа на какво съм кадърен на " Армията ".
- Кое е най-важното за един нападател?
- Не мога да опиша с една дума. За мен най-важно е да съм работлив, непрекъснат и окуражен.
- На кои играчи се възхищаваш?
- Моят модел на подражателство е Кристиано Роналдо.
- Имаш ли обичани тимове, с изключение на ЦСКА?
- Привърженик съм на Арсенал.
- Кой ти е най-яркият спомен в ЦСКА, като дете, или на пистата?
- Имало е много инфарктни мачове. Помня един мач против Левски, който е специфичен за мен. Играхме футбол 11. Аз бях контузен, само че имах необикновено предпочитание да играя и още в 15-ата минута влязох като промяна при 0:0. Вкарах за 1:0, по-късно те ни обърнаха до 1:2. Стана 2:2, 3:2 за тях. В последната минута на мача вкарах за 4:3 и победихме. Иначе като почитател може би една победа против Лудогорец, когато гонех топките.
- За какво мечтаеш и в кое състезание искаш да играеш?
- Аз съм доста окуражен. Имам и доста огромни фантазии. Моята фантазия е най-голямата, която един футболист може да си сложи. Може да звучи смешно, само че желая да печеля Златната топка. А шампионата – да е измежду топ 5 в Европа.
- Единственият българин, притежател на Златната топка, Христо Стоичков, споделя, че младите играчи би трябвало да си слагат високи цели.
- Абсолютно съм склонен.
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ