Янко Гочев: Чрез Народния съд“ Москва унищожи елита на България
В изискванията на окупация на България от Червената войска при заповяданото от Москва всеобщо кръвопролитие на българския народен хайлайф, осъществено от комунистите са разстреляни трима регенти, 22 министри, 67 депутати, 47 генерали и висши офицери и 8 царски съветници, припомня историкът Янко Гочев.
На 1 февруари се навършиха 73 години от Кървавия четвъртък - осъществяването на смъртните присъди по 1-ви и 2-ри висш състав на комунистическия руски ``Народен съд`` - 1 против 2.02.1945 година
В профила си във Facebook Янко Гочев връща спомените за трагичните събития:
" Убийствата са значим стадий от процеса на заличаване на елита на България в изискванията на руска окупация като път към увековечаване на комунистическата тирания и определяне на цялостното господството на Москва в страната. Съдбата на български регенти, министри, народни представители и генерали е предрешена от статута на България след 9.09.1944г. - на страна, победена без пердах и окупирана от Червената войска с всички произлизащи от това негативни последствия.
Нощта на 1 против 2.02. 1945 година е студена, тиха, с лек вятър. Осъдените на гибел са извеждани от подземията на Съдебната палата със завързани ръце и товарени в шест камиона, които чакат в двора към входа откъм ул. ``Алабин``. Забранено им е да викат, стачкуват, да подвигат звук изобщо.
Царица Йоанна написа в спомените си за тази злокобна нощ: ``На наказаните, преди да ги убият бе отнета последната вяра да видят още веднъж околните си , защото фамилиите бяха депортирани и това бе повода, заради която желаех да ги видя един по един преди изтезанието...Ескортът беше спретнат в двора на Съдебната палата от входа към ул. ``Алабинска``.
По този път се простираше ескорт от шест камиона, към които бяха отправени жертвите. Беше дадена заповед да се удря и убива всеки, който протестираше, повишавайки глас. Един млад народен представител, Иван Батембергски , извика: ``Помощ``, само че незабавно му бе строшен черепа с приклад.
Друг, министърът Тодор Кожухаров, неработоспособен от войната и ослепителен публицист, вървеше, опирайки се на бастун; внезапно извика: ``Не би трябвало да плачем за нас, а за България.`` И запя националния химн ``Шуми Марица ". Бе погубен с удар от револвер.
Тримата регенти Кирил, Филов и Михов бяха изведени последни дружно с двама тежко заболели наказани. Качиха ги на един полупразен камион. Духаше мразовит вятър....
В гробищата на София бяха паднали няколко бомби, отваряйки доста необятни изкопи. Осъдените бяха накарани да слязат на дребни групи наоколо до тези ``вече подготвени " ями. Някой, не виждайки строен наказателния взвод, попита дали ще би трябвало да чакат на това място и с този ужасяващ северен вятър. Бе отговорено небрежно, че ще бъдат убити един по един. Наистина, двама екзекутори бяха подготвени с автомати в ръце...
Изглежда, че на всеки погубен [проф. Ал.] Станишев е проверявал пулса и слагал ухо на сърцето му. Има висшото мъжество да повтори това обвързване толкоз пъти, до момента в който остане самичък и финален, с цел да бъде погубен . "
На 1 февруари се навършиха 73 години от Кървавия четвъртък - осъществяването на смъртните присъди по 1-ви и 2-ри висш състав на комунистическия руски ``Народен съд`` - 1 против 2.02.1945 година
В профила си във Facebook Янко Гочев връща спомените за трагичните събития:
" Убийствата са значим стадий от процеса на заличаване на елита на България в изискванията на руска окупация като път към увековечаване на комунистическата тирания и определяне на цялостното господството на Москва в страната. Съдбата на български регенти, министри, народни представители и генерали е предрешена от статута на България след 9.09.1944г. - на страна, победена без пердах и окупирана от Червената войска с всички произлизащи от това негативни последствия.
Нощта на 1 против 2.02. 1945 година е студена, тиха, с лек вятър. Осъдените на гибел са извеждани от подземията на Съдебната палата със завързани ръце и товарени в шест камиона, които чакат в двора към входа откъм ул. ``Алабин``. Забранено им е да викат, стачкуват, да подвигат звук изобщо.
Царица Йоанна написа в спомените си за тази злокобна нощ: ``На наказаните, преди да ги убият бе отнета последната вяра да видят още веднъж околните си , защото фамилиите бяха депортирани и това бе повода, заради която желаех да ги видя един по един преди изтезанието...Ескортът беше спретнат в двора на Съдебната палата от входа към ул. ``Алабинска``.
По този път се простираше ескорт от шест камиона, към които бяха отправени жертвите. Беше дадена заповед да се удря и убива всеки, който протестираше, повишавайки глас. Един млад народен представител, Иван Батембергски , извика: ``Помощ``, само че незабавно му бе строшен черепа с приклад.
Друг, министърът Тодор Кожухаров, неработоспособен от войната и ослепителен публицист, вървеше, опирайки се на бастун; внезапно извика: ``Не би трябвало да плачем за нас, а за България.`` И запя националния химн ``Шуми Марица ". Бе погубен с удар от револвер.
Тримата регенти Кирил, Филов и Михов бяха изведени последни дружно с двама тежко заболели наказани. Качиха ги на един полупразен камион. Духаше мразовит вятър....
В гробищата на София бяха паднали няколко бомби, отваряйки доста необятни изкопи. Осъдените бяха накарани да слязат на дребни групи наоколо до тези ``вече подготвени " ями. Някой, не виждайки строен наказателния взвод, попита дали ще би трябвало да чакат на това място и с този ужасяващ северен вятър. Бе отговорено небрежно, че ще бъдат убити един по един. Наистина, двама екзекутори бяха подготвени с автомати в ръце...
Изглежда, че на всеки погубен [проф. Ал.] Станишев е проверявал пулса и слагал ухо на сърцето му. Има висшото мъжество да повтори това обвързване толкоз пъти, до момента в който остане самичък и финален, с цел да бъде погубен . "
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ