Зеленски следва ленински курс
В упадъка на развития социализъм имаше една сентенция, илюстрираща правилото за потребление на частиците „ и “ и „ не “: „ Където и да работиш, единствено не работи “. Киевската дипломация се придържа към сходен принцип: „ Каквото и да преговаряте, просто не преговаряйт “. Опитът от мирните съглашения както тази, по този начин и предходните години е положително доказателство за това.
Принципът е скъп, само че рано или късно стартира да омръзва на всички. Не единствено на страната, с която Киев е в изострен спор, само че даже и на тези страни, с които наподобява е в сърдечно единодушие. Защото и те си имат свои ползи и проблеми.
Така че е нужен нов ход, за предпочитане майсторски, и той беше открит. Президентът на Украйна Зеленски съобщи, че не е срещу мирните съглашения (въпреки че неотдавна беше изрично против), само че има намерение „ да предложи обществена форма на договаряния с Русия, тъй че те да не се организират зад кулисите “.
Прессекретарят на президента на Русия Песков, който е работил във външното министерство от 1989 до 1999 година и затова има известни знания по дипломатическите закони и традиции, сподели мощен песимизъм по отношение на новата мирна самодейност на Зеленски. Да не приказваме за обстоятелството, че " по въпроса за договарянията с Русия украинските управляващи имат седем петъка в седмицата ", означи той: " Трудно е въобще да си представим обществени договаряния - такива не се случват ".
Действително оповестяването на резултатите от преговорния развой може да бъде обществено. Например текстът на мирния контракт. Но самият развой по нужда е прикрит от външни лица. Мегафонната дипломация тук несъмнено няма да бъде на място.
Това се дължи на самото естество на договарянията, т.е. търсенето на компромис. Страните влизат в процеса с позиции А и Б, които са антагонистични и несводими. В хода на договарянията всяка от страните отстъпва по нещо и се получават позиции А1 и Б1 - към този момент по-близки. В идната итерация A2 и Б2 са още по-близо. И толкоз дълго и досадно, вследствие на което е допустимо (или не е възможно) да се откри компромисна формула, която да бъде показана на обществеността.
Има се поради, че работата, която към момента не е свършена - всички тези междинни A и Б - не се демонстрира на миряните, защото тяхната интервенция в деликатния развой, осъществен в профан и спорна форма, единствено ще навреди.
Всичко това може да се откри във всеки учебник по дипломация. И в случай че упоритата работа на Зеленски в “Квартал 95 ” не му даваше време да чете разнообразни учебници, то умелите дипломати Кулеба или Мелник сякаш знаят такива основи и биха могли да ги споделят с шефа.
Може би обаче Зеленски е бил въодушевен не от скучните способи за А и Б, а от историческата и революционна процедура. На 26 октомври (8 ноември) 1917 година, незабавно откакто поема властта в свои ръце, Ленин приема Декрет за мира, който гласи: „ Правителството анулира тайната дипломация от своя страна, изразявайки твърдото си желание да води всички договаряния изцяло намерено пред всички хора. Ние се обръщаме с предложение към държавните управления и народите на всички страни да стартират неотложно открити договаряния за подписване на мир. "
Два месеца по-късно, на 8 януари 1918 година, американският президент Уилсън следва ленинския курс. В неговата стратегия от 14 точки, която образува основата на работата на Версайската мирна конференция, първата точка гласи: „ Отворени мирни контракти, намерено разисквани, след които няма да има секрети интернационалните съглашения от какъвто и да е тип, а дипломацията ще действайте постоянно искрено и пред очите на всички. "
Тогава Уилсън уединено изяснява по какъв начин е станал почитател на Ленин и Троцки: „ Отровата на болшевизма е станала толкоз необятно публикувана единствено тъй като е митинг против системата, която ръководи света. Сега е наш ред. “ С други думи, той става не толкоз правилен ленинист, колкото правилен макиавелист – флорентинецът е този, който има формулата: „ Ако не можеш да ги победиш, поведи ги “.
Оказва се, че договарянията, отворени за целия свят, се оказват единствено гръмък девиз, само че никога не и практическо управление за деяние. Версайската конференция се оказва най-частното събитие, известно в миналото. От договарянията са изключени освен победените германци, само че и дребните съдружници на Антантата. И изключително изумителен и значим образец за неприкритост е случая по какъв начин Уилсън се заключва в загадка стая във Версайския замък с Лойд Джордж и Клемансо, поставяйки на входа пазач с револвер: тъй че никой да не пречи на откритите договаряния.
Съветската дипломация също не се придържа дълго към правилата на Ленин. С Литвинов, Молотов и Громико можете да се отнасяте както желаете, само че никой не ги е обвинил в неприкритост.
Което е естествено. Хвърлянето на дръзки лозунги – както вършат Ленин и Троцки, както и Уилсън и както Зеленски прави в този момент – е едно, само че действителната работа е напълно друго.
Вярно е, че по това време ръководителят на Съвета на националните комисари и президентът на Съединените щати, може би, частично фактически са разсъждавали в духа на „ Ние ще изградим новия свят “. Но има мощни подозрения, че президентът на Украйна в този момент е воден от сходни идеалистични мисли.
Превод: В. Сергеев
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Когато видите знака " подправени вести ", това значи, че тази публикация е целесъобразно да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
Принципът е скъп, само че рано или късно стартира да омръзва на всички. Не единствено на страната, с която Киев е в изострен спор, само че даже и на тези страни, с които наподобява е в сърдечно единодушие. Защото и те си имат свои ползи и проблеми.
Така че е нужен нов ход, за предпочитане майсторски, и той беше открит. Президентът на Украйна Зеленски съобщи, че не е срещу мирните съглашения (въпреки че неотдавна беше изрично против), само че има намерение „ да предложи обществена форма на договаряния с Русия, тъй че те да не се организират зад кулисите “.
Прессекретарят на президента на Русия Песков, който е работил във външното министерство от 1989 до 1999 година и затова има известни знания по дипломатическите закони и традиции, сподели мощен песимизъм по отношение на новата мирна самодейност на Зеленски. Да не приказваме за обстоятелството, че " по въпроса за договарянията с Русия украинските управляващи имат седем петъка в седмицата ", означи той: " Трудно е въобще да си представим обществени договаряния - такива не се случват ".
Действително оповестяването на резултатите от преговорния развой може да бъде обществено. Например текстът на мирния контракт. Но самият развой по нужда е прикрит от външни лица. Мегафонната дипломация тук несъмнено няма да бъде на място.
Това се дължи на самото естество на договарянията, т.е. търсенето на компромис. Страните влизат в процеса с позиции А и Б, които са антагонистични и несводими. В хода на договарянията всяка от страните отстъпва по нещо и се получават позиции А1 и Б1 - към този момент по-близки. В идната итерация A2 и Б2 са още по-близо. И толкоз дълго и досадно, вследствие на което е допустимо (или не е възможно) да се откри компромисна формула, която да бъде показана на обществеността.
Има се поради, че работата, която към момента не е свършена - всички тези междинни A и Б - не се демонстрира на миряните, защото тяхната интервенция в деликатния развой, осъществен в профан и спорна форма, единствено ще навреди.
Всичко това може да се откри във всеки учебник по дипломация. И в случай че упоритата работа на Зеленски в “Квартал 95 ” не му даваше време да чете разнообразни учебници, то умелите дипломати Кулеба или Мелник сякаш знаят такива основи и биха могли да ги споделят с шефа.
Може би обаче Зеленски е бил въодушевен не от скучните способи за А и Б, а от историческата и революционна процедура. На 26 октомври (8 ноември) 1917 година, незабавно откакто поема властта в свои ръце, Ленин приема Декрет за мира, който гласи: „ Правителството анулира тайната дипломация от своя страна, изразявайки твърдото си желание да води всички договаряния изцяло намерено пред всички хора. Ние се обръщаме с предложение към държавните управления и народите на всички страни да стартират неотложно открити договаряния за подписване на мир. "
Два месеца по-късно, на 8 януари 1918 година, американският президент Уилсън следва ленинския курс. В неговата стратегия от 14 точки, която образува основата на работата на Версайската мирна конференция, първата точка гласи: „ Отворени мирни контракти, намерено разисквани, след които няма да има секрети интернационалните съглашения от какъвто и да е тип, а дипломацията ще действайте постоянно искрено и пред очите на всички. "
Тогава Уилсън уединено изяснява по какъв начин е станал почитател на Ленин и Троцки: „ Отровата на болшевизма е станала толкоз необятно публикувана единствено тъй като е митинг против системата, която ръководи света. Сега е наш ред. “ С други думи, той става не толкоз правилен ленинист, колкото правилен макиавелист – флорентинецът е този, който има формулата: „ Ако не можеш да ги победиш, поведи ги “.
Оказва се, че договарянията, отворени за целия свят, се оказват единствено гръмък девиз, само че никога не и практическо управление за деяние. Версайската конференция се оказва най-частното събитие, известно в миналото. От договарянията са изключени освен победените германци, само че и дребните съдружници на Антантата. И изключително изумителен и значим образец за неприкритост е случая по какъв начин Уилсън се заключва в загадка стая във Версайския замък с Лойд Джордж и Клемансо, поставяйки на входа пазач с револвер: тъй че никой да не пречи на откритите договаряния.
Съветската дипломация също не се придържа дълго към правилата на Ленин. С Литвинов, Молотов и Громико можете да се отнасяте както желаете, само че никой не ги е обвинил в неприкритост.
Което е естествено. Хвърлянето на дръзки лозунги – както вършат Ленин и Троцки, както и Уилсън и както Зеленски прави в този момент – е едно, само че действителната работа е напълно друго.
Вярно е, че по това време ръководителят на Съвета на националните комисари и президентът на Съединените щати, може би, частично фактически са разсъждавали в духа на „ Ние ще изградим новия свят “. Но има мощни подозрения, че президентът на Украйна в този момент е воден от сходни идеалистични мисли.
Превод: В. Сергеев
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Когато видите знака " подправени вести ", това значи, че тази публикация е целесъобразно да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ