В УНСС не си направиха добре сметката. Наказанието на студента

В УНСС не си направиха добре сметката. Наказанието на студента Кезим Медев, разкрил по какъв начин се пишат тройки и четворки на празни листове, освен не тушира абсурда и възмущението на обществото, а реализира противоположен резултат. УНСС не предприе решителни дейности, с цел да отбрани морала и справедливостта, и изпусна шанса да се показа като заслужен български университет, където опорочаване на изпити и сметкаджийство на дребно не се позволяват. Тъкмо противоположното – управлението се събра и реши да накаже блудния студент с предизвестие за изключване, защото уронил престижа на образователното заведение. Един тип, не трябвало да раздухва абсурда във Фейсбук, ами да съблюдава „ вътрешния устав “. Тоест, да напише някакъв сигнал, да го подава в някоя чиновническа стая и да кръсти пръсти да стартира инспекция. Ако беше спазил „ процедурата “, Кезим Медев можеше да не дочака отговор, а абсурдът да бъде заметен под килима. Затова и управлението на УНСС разяснява по какъв начин е работил студентът, а не същината на казуса – нагласените изпити, самозабравените преподаватели, пасивните и безропотни студенти, които избират да минат метър, в сравнение с в действителност да поставят старания и сами да си заслужат оценките. А това е проблем на цялото висше обучение. Инерцията на университетите надолу по хълма е явна. Качеството на образованието става все по-ниско, тъй като акцентът е върху количеството. Въпросът е какъв брой души ще влязат, а не какъв брой готови ще излязат. Тази система, построена върху правилото „ парите следват студента “, нарушава конкуренцията и ощетява положителните университети, като ги принуждава да смъкват равнището. Ощетява и студентите, като им набива в главите ретроградното комунистическо мислене, че свободата приказваш и да имаш персонална позиция фактически е като колбаса – по-добре да го изядеш, в сравнение с да го дадеш на другите и да бъдеш осъден. Както тапията е по-важна от знанията, по този начин дребните облаги и лесните схеми са по-важни от полезностите. Първо в университета, след това в работата и в живота. Неслучайно работодателските организации постоянно се оплакват, че на пазара на труда няма добре готови млади фрагменти. Има висшисти без на практика умения, без дарба за работа в екип, вдишване на отговорност и независимо мислене, само че с искания. За страдание, този циничен модел бе предпазен в УНСС, чийто мъдри глави дадоха явен сигнал на актуалните и бъдещите си ученици: Не роптайте, вземайте си тройките и ни се махайте от главите. Затова оценките от изпита по „ Геоикономика и районна политика “ няма да бъдат анулирани, въпреки цялата страна да разбра, че са незаслужени и нагласени. Затова и при проф. Докова просто ще се пенсионира. Затова нейният изпит ще остане на равнището на просташки спор, воден през и против медиите с тоги и научни звания, а не камъчето, което да обърне каруцата. Затова и УНСС ще продължи да се приема за място, където постоянно би трябвало да имаш едно мислено. Въпреки традициите и задачата да приготвя икономическия хайлайф на страната. Въпреки приключилите там министър председатели, министри, бизнес водачи. Въпреки безспорно качествените преподаватели, с които разполага. В последна сметка УНСС получи следващо леке, вместо да блесне. А можеше, най-малкото тъй като кандидат-студентската акция тече с цялостна мощ и последните събития безспорно ще окажат въздействие върху избора на зрелостниците. Можеше, най-много тъй като казването на истината не би трябвало да бъде никакъв проблем. Никъде. За никого. Автор: Ани Филева