В Украйна се отглеждат огромни количества зърно и слънчоглед. Тя

В Украйна се отглеждат големи количества зърно и слънчоглед. Тя и Русия са измежду най-големите производителки на пшеница в света. Ще има ли дефицит на слънчогледово олио и соя? И какво ще стане с цените на хляба?

– най-много южната и западната част на страната с нейните извънредно плодородни черноземни почви, които покриват 70 % от украинската територия. Обработваемите земи обгръщат 32 милиона хектара – това подхожда на една трета от обработваемите земи в целия Европейски съюз.

Това са великански площи, а и постигнатият от украинското селско стопанство прогрес през последните 20 години се дефинира от специалистите като голям. Допреди това огромна част от земите пустееха или се обработваха неефективно. В началото на 21 век на Украйна към момента ѝ се постановяваше да внася зърно. Днес тя е измежду десетте най-големи експортьори на зърно в света. В страната се отглежда най-много пшеница.

Какви ще са следствията за вносителите?

И Русия, и Украйна са водещи производители на пшеница за международните пазари. „ Двете страни дружно обезпечават съвсем 30 % от изнасяното жито “, споделя евродепутатът Мартин Хойслинг от Зелената партия. Ако продукцията от двете страни отпадне, отражението върху международните земеделски пазари ще е голямо.
Редакцията предлага
Войната към този момент докара до невиждано високи цени на пшеницата. На интернационалните зърнени тържища има нараствания от 25 и повече %. Има и друго: огромна част от житото, изнасяно от Русия и Украйна, не е предопределено за Европейски Съюз, а за Близкия и Средния изток. Спадът в производството и компликациите при превозването – да вземем за пример поради разрушени релси, пътища или пристанища – могат да доведат до съществени проблеми с обезпечаването на нужните количества жито, притеснява се Хойслинг. Недостигът ще би трябвало да се запълва с производството от Европейски Съюз.

Слънчогледово олио, соя, фураж

Но не става дума единствено за пшеницата и зърното от Украйна, а и за други земеделски артикули. „ Преди 20 години в Северна Украйна даже не бяхме виждали соя, в никакъв случай не бяхме отглеждали царевица, а слънчогледи имахме единствено в градината “, споделя Алекс Лисица, който има земеделско стопанство в Северна Украйна и е отпред на Украинския поземлен съюз.

Междувременно страната изнася огромни количества слънчогледово олио и соеви артикули на международните пазари. От соята пък има потребност за производството на месо в Европейски Съюз: като храна за животните. Всички тези фактори несъмнено ще покачат цените на селскостопанските артикули, което ще се усети и от потребителите.

„ Затова би трябвало добре да обмислим дали да продължаваме да храним свинете, кокошките и кравите с близо 70 % от европейското зърно. Вероятно би трябвало да се отнасяме по-внимателно към ресурсите “, споделя Хойслинг. „ Всичко това ще се отрази на европейското селско стопанство и ние би трябвало да помислим по какъв начин то да стане по-устойчиво, а не да залагаме толкоз доста на вноса. “

Последиците за селското стопанство

Отражението на войната върху снабдяването с хранителни артикули може да се съпостави с това върху енергийния пазар: откроява се огромната взаимозависимост от вноса.

Това се отнася и до азотните торове, които европейските фермери внасят най-вече от Русия и от Беларус. Производството им е извънредно енергоемко, а силата в тези две страни е релативно по-евтина поради запасите от земен газ. Междувременно обаче и там има съществени нараствания на цените.

Никой в Европейски Съюз не позволява, че ще има сериозен дефицит на селскостопанските артикули. Но те съществено – в това число и като разследване от войната.

*****

Разгледайте и тази снимкова изложба на Дъждовни води: