„Егоистични хромозоми“ могат да са причината толкова много хора да нямат деца
В учебниците възпроизвеждането е разказано значително тъкмо и ясно – само че за мнозина този аспект от живота може да бъде сърцераздирателно спорен. Спонтанните аборти и други проблеми с плодовитостта са все по-чести и в този момент една нова публикация в списанието PLoS Biology споделя, че тези видимо инцидентни затруднения може да са породени от хромозоми, които съзнателно саботират здравето на разрастващите се ембриони.
Написано от професор Лорънс Хърст, шеф на Центъра за еволюция на Милнър в Университета на Бат, есето преглежда механизмите, лежащи в основата на анеуплоидията: развиването на необикновен брой хромозоми в сперматозоид, яйцеклетка или ембрион.
По време на типичната човешка репродукция, оплодените яйцеклетки би трябвало да получат 23 хромозома от всеки родител, което дава общо 46 – само че огромна част приключва с прекалено много или прекомерно малко, което ги прави нежизнеспособни и нормално води до загуба на бременността.
Ембрион от 8 кафези, на 3 дни
„ Много доста ембриони имат неверен брой хромозоми, постоянно 45 или 47, и съвсем всички те умират в утробата “, изяснява Хърст в изказване. Изненадващото е, че се пресмята, че над 70% от човешките яйцеклетки може да са анеуплоиди и проучванията демонстрират, че тази особеност нормално поражда по време на първия стадий от производството на яйца, прочут като мейоза I.
„ Ако една хромозома „ знае “, че ще бъде унищожена, тя няма какво да губи, по този начин да се каже “, изяснява той. „ Забележителни скорошни молекулярни доказателства демонстрират, че когато някои хромозоми открият, че са на път да бъдат унищожени по време на тази първа стъпка, те трансформират това, което вършат, с цел да предотвратят унищожаването си, и това евентуално предизвиква загуба или придобиване на хромозоми и надлежно гибелта на ембриона.
От еволюционна позиция това може да звучи ненапълно непродуктивно, само че може да има и някаква логичност в този безпорядък – като саботира основаването на поколение, егоистичната хромозома подсигурява, че други яйцеклетки и ембриони ще имат по-голям късмет за оцеляване. И защото някои от тях ще съдържат копия на тази съответна хромозома, възможностите нейният генетичен код да бъде предаден на потомството се усилват.
„ Забележителното е, че в случай че гибелта на ембриона е от изгода за останалото поколение на тази майка, защото егоистичната хромозома постоянно ще бъде в синовете и дъщерите й, които ще получат повече храна (без още един член на семейството), разновидността става още по-силна, тъй като убива ембрионите които не я носят “, споделя Хърст.
Тази „ репродуктивна отплата “ е допустима единствено при бозайници, които носят своите дребни в вътрешност и ги хранят непрестанно до раждането, тъй че е изцяло разумно анеуплоидията да се появява толкоз постоянно при бозайниците.
Например, при типове, които нормално създават котила с дребни, гибелта на всички анеуплоидни ембриони в потомството подсигурява, че останалите братя и сестри получават повече от ресурсите на майката и затова имат по-висок късмет за оцеляване. Междувременно човешките бременности нормално включват едно бебе и високите равнища на спонтанни аборти подсигуряват, че не е нужно да чакаме цели 9 месеца, преди да опитаме още веднъж. Това значи, че егоистичната хромозома незабавно получава още един късмет да бъде предадена в ембрион.
За разлика от това, анеуплоидията е съвсем нечувана при рибите, които се развъждат, като освобождават яйцата си, които ще бъдат оплодени външно. В подобен случай гибелта на един или повече ембриони няма отношение към ориста на останалото поколение, тъй че няма смисъл хромозомите да одобряват сходна тактичност.
В последна сметка Хърст допуска, че човешкото неплодородие поражда просто тъй като „ компенсацията при бозайниците ни прави уязвими към егоистични центромери, които провокират анеуплоидия “ и че бъдещите проучвания на механизмите зад анеуплоидията могат да доведат до нови лекувания.
