Писател: Турция днес е страна на селяците
В Турция в този момент се ражда една напълно нова страна. Създават я париите, които до неотдавна са обитавали жилища с ламаринени покриви, а в този момент се настаняват в жилищните блокове. Бившите роби, както и новобогаташите са новото болшинство в страната. Те се усещат демократично легитимирани и в личните си очи имат цялостното право да господстват еднолично и безусловно. Те нито имат жанр, нито имидж, който биха рискували да изгубят.
Такава картина обрисува в есето си, представено от "Дойче веле " немският публицист от турски генезис Зафер Шеноджак, на страниците на вестник "Ди Велт ". За да разберем какво се случва с Турция през днешния ден, създателят ни връща в годините на детството си, когато Турция е била "страна на благоприличието ". И когато етикетът е бил нещо извънредно значимо.
Имахме образци за държание - хора, обличащи се обичайно и говорещи литературен турски език. Тогава дамите и мъжете се срещаха свободно и доброволно, а да крещиш на публично място беше запазена марка единствено на долните пластове от популацията. Немислимо беше, да вземем за пример, един държавен глава да крещи в микрофон, изправен пред голям брой хора, написа Шеноджак.
Зад кулисите обаче Турция постоянно е била и си остава страната на суровите порядки: тя не се е колебаела да употребява брутална мощ против арменците и кюрдите, против политически инакомислещите и против алевитското малцинство. Тези порядки са били толерирани и от елита в обществото. Елит, който е бил защитаван и насърчаван във всяко отношение и комуто се е падала доминантната роля в турското общество.
Словесен израз на тази доминация стана да се приказва на „ ти “ - на всички тези, които заради ниските си приходи или ниското си обучение се постановяваше да бъдат дирижирани. Днес същото това "ти " господства в цялата страна, то е станало представително за болшинството.
#Erdogan again confirms he keeps foreign nationals in jail as hostages, says the West needs to turn in his critics to secure their release. pic.twitter.com/wbWG8FClve
— Abdullah Bozkurt (@abdbozkurt) October 9, 2017
Османското минало - извор на самочувствие
С неприкрита експанзия това болшинство доминира над духовната аристокрация, която в очите на простоватата част от популацията е представител на Запада. Тази експанзия, естествено, е ориентирана също и към съдружниците на образованите и възпитани хора в Турция - т.е. към европейците.
А това е цялостно неразбирателство, тъй като Турция освен е страна-членка на НАТО, само че и води договаряния за присъединение към Европейски Съюз. Турция през днешния ден е страна на селяците - на оня нравствен пролетариат, чийто недодялани порядки и държание заслужават пренебрежение.
Въстанието на Анадола тече с цялостна мощ. Това е придвижването на тези, които са се чувствали ощетени. На тях в този момент им показват османското минало, което нерядко е било обвързвано с кървави злодеяния и апетит, като времена на искра и напредък. А рафинираните турци от елита, които имат съвременни възгледи и прогресивни идеали, се показват като непознати същества без еднаквост - както едно време космополитът е бил считан за зложелател на всичко национално.
Но тъкмо този турски хайлайф е в положение да играе ролята на медиатор сред ислямските обичаи и модернизма на Кемал Ататюрк. Тези хора биха могли да се трансфорат в образец за смесена еднаквост, която може би най-добре пасва на 21-ви век. Според Зафер Шеноджак, би трябвало да привикваме с този тип еднаквост, в случай че не желаеме да се водят все нови войни, подбудени от безумието на идентичностите.
Без подозрение рафинираните и образовани турци се усещат изоставени от европейците, установи създателят на публикацията и разяснява: „ Членството в европейския клуб им беше отказано, а пред вратата става все по-неуютно. Според Шеноджак, загрубелите нрави в Турция са си намерили подобаващ изразител в лицето на президента Ердоган.
Да не оставяме Турция пред вратата
За тези, на които това не се харесва, няма място в днешна Турция - те или се оказват зад решетките, или са принудени да бягат. В най-безобидния случай тези хора губят единствено работата си. В една страна с спорен трудов пазар обаче това постоянно се трансформира и в екзистенциална рецесия.
В Турция си проправя път един недодялан жанр, който не пасва нито на научния ислям, нито на кодекса на държание на светските образовани елити.
Mr. @POTUS DEMAND APOLOGY FROM 'YOUR GOOD FRIEND #ERDOGAN' for this video
Turkish special forces motivation is killing American
Такава картина обрисува в есето си, представено от "Дойче веле " немският публицист от турски генезис Зафер Шеноджак, на страниците на вестник "Ди Велт ". За да разберем какво се случва с Турция през днешния ден, създателят ни връща в годините на детството си, когато Турция е била "страна на благоприличието ". И когато етикетът е бил нещо извънредно значимо.
Имахме образци за държание - хора, обличащи се обичайно и говорещи литературен турски език. Тогава дамите и мъжете се срещаха свободно и доброволно, а да крещиш на публично място беше запазена марка единствено на долните пластове от популацията. Немислимо беше, да вземем за пример, един държавен глава да крещи в микрофон, изправен пред голям брой хора, написа Шеноджак.
Зад кулисите обаче Турция постоянно е била и си остава страната на суровите порядки: тя не се е колебаела да употребява брутална мощ против арменците и кюрдите, против политически инакомислещите и против алевитското малцинство. Тези порядки са били толерирани и от елита в обществото. Елит, който е бил защитаван и насърчаван във всяко отношение и комуто се е падала доминантната роля в турското общество.
Словесен израз на тази доминация стана да се приказва на „ ти “ - на всички тези, които заради ниските си приходи или ниското си обучение се постановяваше да бъдат дирижирани. Днес същото това "ти " господства в цялата страна, то е станало представително за болшинството.
#Erdogan again confirms he keeps foreign nationals in jail as hostages, says the West needs to turn in his critics to secure their release. pic.twitter.com/wbWG8FClve
— Abdullah Bozkurt (@abdbozkurt) October 9, 2017
Османското минало - извор на самочувствие
С неприкрита експанзия това болшинство доминира над духовната аристокрация, която в очите на простоватата част от популацията е представител на Запада. Тази експанзия, естествено, е ориентирана също и към съдружниците на образованите и възпитани хора в Турция - т.е. към европейците.
А това е цялостно неразбирателство, тъй като Турция освен е страна-членка на НАТО, само че и води договаряния за присъединение към Европейски Съюз. Турция през днешния ден е страна на селяците - на оня нравствен пролетариат, чийто недодялани порядки и държание заслужават пренебрежение.
Въстанието на Анадола тече с цялостна мощ. Това е придвижването на тези, които са се чувствали ощетени. На тях в този момент им показват османското минало, което нерядко е било обвързвано с кървави злодеяния и апетит, като времена на искра и напредък. А рафинираните турци от елита, които имат съвременни възгледи и прогресивни идеали, се показват като непознати същества без еднаквост - както едно време космополитът е бил считан за зложелател на всичко национално.
Но тъкмо този турски хайлайф е в положение да играе ролята на медиатор сред ислямските обичаи и модернизма на Кемал Ататюрк. Тези хора биха могли да се трансфорат в образец за смесена еднаквост, която може би най-добре пасва на 21-ви век. Според Зафер Шеноджак, би трябвало да привикваме с този тип еднаквост, в случай че не желаеме да се водят все нови войни, подбудени от безумието на идентичностите.
Без подозрение рафинираните и образовани турци се усещат изоставени от европейците, установи създателят на публикацията и разяснява: „ Членството в европейския клуб им беше отказано, а пред вратата става все по-неуютно. Според Шеноджак, загрубелите нрави в Турция са си намерили подобаващ изразител в лицето на президента Ердоган.
Да не оставяме Турция пред вратата
За тези, на които това не се харесва, няма място в днешна Турция - те или се оказват зад решетките, или са принудени да бягат. В най-безобидния случай тези хора губят единствено работата си. В една страна с спорен трудов пазар обаче това постоянно се трансформира и в екзистенциална рецесия.
В Турция си проправя път един недодялан жанр, който не пасва нито на научния ислям, нито на кодекса на държание на светските образовани елити.
Mr. @POTUS DEMAND APOLOGY FROM 'YOUR GOOD FRIEND #ERDOGAN' for this video
Turkish special forces motivation is killing American
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ