В цялостната гръцка геополитическа и инфраструктурна стратегия, задача № 1

В цялостната гръцка геополитическа и инфраструктурна тактика, задача № 1 е саботирането на всеки план, предусещащ реализирането на кулоар № 8. Тази тактика има дълбоки корени, само че през последните двайсетина години тя се радва на изключително внимание и грижи. Това се споделя в разбор, квалифициран от екип на Агенция БГНЕС.

В общия агитационен звук, съпътстващ интеграционните процеси в Европа, след рухването на тоталитарните режими в Източна Европа и разпада на Югославия, Гърция побърза да впише личния си интерес и да го отбрани с цената на своето преимущество, че тя единстве-на на Балканите беше член и на Европейски Съюз, и на НАТО. В същото време гръцкото държавно управление ак-тивно проработи за основаването на „ научно обоснована ” позиция за попречване на икономическо-то свестяване на България, районен съд Македония и Албания. Нейната цел беше тяхното приемане в евроатлантическите структури да стане по този начин, че стопански те да се впишат в схемата, основана от Атина. Тази скица беше създадена в детайли през 1996 година под персоналното ръко-водство на тогавашния гръцки министър председател Костас Симитис. Основните правила, по които Гърция би трябвало да диктува икономическото развиване на Балканите, бяха оповестени в обемист том от разработки, дело на известни икономисти. Книгата носи заглавието „ Реформата и икономическото съдействие в Югоизточна Европа ”. Тя съдържа към 500 страници, стартира с две встъпителни студии: „ Гръцката външна политика на Балканите и в региона на Черно море ”, чийто създател е тогавашният министър на стопанската система Янис Папандониу, и „ Гърция и Европа ” от професор Панайотис Корлирас, ръководител на Йонийската банка, издала труда. Следват увод и 12 глави. Особено значима за нас и през днешния ден е глава 12-та, носеща заглавието „ Отворена ” или „ затворена ” инфраструктура и политическите отклонения на пътя Игнатия ”. Подробното прозрение в наличието на тази глава ни убеждава, че основното акцентиране върху гръцката инфраструктурна тактика пада върху осуетяването по всевъзможен начин на кулоар №8. В 12-та глава на този труд откриваме откровената гръцка позиция: „ Страни като Албания и България чакат да получат изгоди, възползвайки се от географс-кото си състояние и те дефинират връзките си към прилежащите балкански страни въз основата на равноправието и взаимодопълването. Естествено е, на тези упования да се противо-поставят стремежите на гръцката политика, чиято цел е да се реалокира центърът на тежестта в региона на връзките в Северна Гърция... ”

Колко настоящо звучат тези планове днес…

Малко по-надолу в тази 12-та глава четем още по-конкретни замисли: „ Развитието на диску-сията за Игнатия, „ Парагнатия ” /по-точно би било Антиигнатия/ и оста север-юг потвърждава, че Гърция изгуби доста време, апропо с първичното гледище за плана на „ зат-ворена ” Игнатия. ПРИЕМАНЕТО НА ТАКТИКАТА ЧРЕЗ ОТКЛОНЕНИЯ ДА съдебна експертиза ОТВЛИЧА ВНИМАНИЕТО ОТ ОСНОВНИЯ ОПАСЕН ЗА ГЪРЦИЯ ПРОЕКТ „ КОРИДОР №8, СТАВА ПЪРВОСТЕПЕННА ЗАДАЧА ”

Място за наивности, илюзии и евроатлантическа словосъчетание, в тази ситуация, няма. Следващите ходове на Гърция потвърдиха, че нашата южна съседка не страда от никакви угризения при реализирането на тази своя тактика. На състоялия се първи конгрес за инфраструктурни планове в Солун, при започване на септември 1997 година гръцката страна направи всичко допустимо да неглижира желанията да се сложи в дневния ред въпроса за кулоар №8. Когато пред-ставителите на България, районен съд Македония и Албания повдигнаха този жизненоважен за тях въпрос, гръцките медии дадоха отговор в хор, високо и с злост. Излизащият в Солун в. „ Ангелофорос “ незабавно реагира с материала на Трендафил Петканидис „ Параегнатия е сън ”. Авторът с огромно удовлетворение установи, че желанието на тези страни да свържат албанското пристанище Дуръс с Бургас и Варна е подплатено с доста малко пари, едвам 24 милиона екю, обезпечени от Европейската банка и то единствено за правата Дуръс-Тирана.

Вестник „ Неа Македония ” с наяве неспокойствие разяснява изявлението на българския представител господин Таушанов, който в отчета си загатнал за „ Параигнатия ”, която нарекъл Осми общоевропейски кулоар. Изказването на българския пратеник е заставило тогавашния отраслов министър Костас Лалиотис да даде специфична конференция, на която обяснил на присъстващите публицисти, че подобен кулоар не съществува...

Под въздействие на всевъзможни подмолни дипломатически ходове на Атина, донорската конференция на Пакта за непоклатимост, състояла се на 28 и 29 март 2000 година остави без всевъзможни последици взаимния план на България, районен съд Македония и Албания за построяването на кулоар №8.

На 7 юли 2000 година в Рим се състоя среща на всички страни, заинтригувани от построяването на кулоар №8. Гърция си беше извоювала по неведоми пътища, правото да взе участие в този конгрес. Тук тя направи всичко, с цел да бъде осуетено подписването на меморандума за изграж-дането на този план.

През ноември 2000 година Гърция предприе нова атака. По време на обиколката на тогаваш-ния министър на стопанската система Янис Папандониу в Албания, България и районен съд Македония, той им предложи по 50-60 млн. $ за предимствено създаване на инфраструктурни планове, свързващи тези страни поотделно с Гърция. Тогава той съживи и концепцията за нефтопровода Бургас-Александруполис.

И до момента в който българските държавни и държавни институции не виждаха тези „ лудории ” на нашия „ ментор ” по пътя към Европа, възмущението изригна в Скопие.

Тогавашният македонски президент Борис Трайковски без всевъзможни заобикалки, непосредствено и изрично уточни злото. На конгрес в Страсбург с възмущение и паника той изрече думи, които не откриха задоволителен отзив у нас. А тези думи пазят и българския интерес: „ За нас кулоар №8 от Бургас през Скопие до Драч, в реалност е номер едно по своето икономическо значение... С течение на времето се появи интерес от избрани страни ка-то Гърция да се прикачат към този кулоар посредством отклонения. Политически и стопански напън докара до занемаряване на главната концепция... ” И значимата добавка: ” СТАНА ТАКА, ЧЕ ВЛИЯТЕЛНИ ДЪРЖАВИ, НАПРИМЕР ГЪРЦИЯ, СИ ИЗДЕЙСТВАТ ОТ ЕВРОПЕЙС-КИ ДЪРЖАВИ ФИНАНСИРАНЕ НА ОТКЛОНЕНИЯТА И ТАКА ОТПАДА ФИНАНСИ-РАНЕТО НА САМИЯ КОРИДОР. Вероятно страните, които желаят да се прикачат към него, се стремят да се изгуби главната концепция...Затова Македония е срещу... ” /в. ”Сега ” 28 юни 2002 г./ Това, несъмнено, не е прочувствена, а надълбоко премислена и аргументирана позиция на македонския президент. Той доста добре знаеше, че това, което прави Атина е постоянно в изгода и на Белград. Взаимноподкрепящите дейности сред Гърция и Сърбия излязоха съв-сем нескрито по време на вътрешния спор в Македония през 2001 година Готовността на България да помогне на Македония в този сложен миг, в Гърция беше пояснен по този начин: „ Властите в Скопие вместо да договарят с локалните албанци, търсят помощ извън, в това число и от България, КОЕТО Е МНОГО ОПАСНО... ” /в. ”Катимерини ”, 15 март 2001 г./. А за какво е доста рисково България да оказва помощ на Македония, може да разберем, в случай че отгърнем още веднъж в. „ Катимерини ”, единствено че от 16 април 1994 година Тук камъчето е изплюто напълно: Междувременно белградският вестник „ Вечерне новости ” в своя скорошна обява предизвести, че построяването жп линията София-Скопие-Драч съставлява директна военна опасност за южната граница на югославската федерация... ” Всъщност това е и задачата, по всевъзможен начин да бъде осуетявано построяването на какъвто и да е план по посока изток-запад.

В известието за финансиране на значими инфраструктурни планове до 2020 година, оповестено от транспортната комисия на Евросъюза в края на септември 2003 година, кулоар №8 не откри място, решение, което получи незабавно бърз отклик в Гърция. По време на формалното по-сещение на тогавашния гръцки президент Константинос Стефанопулос в Белград на 15 октомври 2003 година, той съобщи на своя сътрудник Светозар Марович, че Гърция е подготвена да форсира финансирането за построяването на кулоар №10 и че Гърция е определила 238 милиона ев-ро за Сърбия и Черна гора по отношение на този план.

Заслужава да признаем, че и в България, и в районен съд Македония има среди, и то прекомерно влиятел-ни, които работят напълно дискретно против кулоар № 8, защитавайки по инерция в Бълга-рия гръцките ползи, а в районен съд Македония – сръбските. В случая е нужен надалеч по-прагматичен взор, който отвън американските и съветските ползи да съгледа българските и македонските изгоди.

В резултат на своята неотстъпна и целенасочена активност, Гърция съумя да стопира построяването на кулоар № 8 и да насочи всички средства от европейските фондове за осъществяване на автомагистралата от Александруполис до Игуменица, която има за нея огромно геополитичес-ко значение, само че продължава да бъде стопански нерентабилна. Построяването на жп връзката сред Дунав-Черно и Егейско море ще увеличи икономическата роля на тази ма-гистрала, само че ще понижи още повече вероятността за осъществяване на инфраструктура по посока изток-запад.

***

През 1919 година, директно преди Парижката конференция за мир, сътворила и Ньойския диктат за България, неопитният в междудържавните връзки Александър Стамболийски написа писмо до гръцкия министър председател Венизелос /чичо на настоящия министър председател Кириакос Мицотакис – бел. БГНЕС/, в което търси неговото подпомагане Западна Тракия и Беломорска Македония да останат в границите на България, което е изцяло естествено и заслужено. В също-то време Венизелос беше подготвил своето предложение до Конференцията България да бъ-де разграничена на три области, подчинени надлежно на Атина, Белград и Букурещ. Това пред-ложение беше напът да бъде признато, само че американският президент Удро Уилсън заплаши, че ще напусне конференцията и по този начин България резервира своята целокупност, въпреки и осакатена грубо.

Днес нямаме право за илюзии, като тези на Александър Стамболийски във връзка с Гърция. Гръцката тактика към София и през XIX век, и през ХХ век, и през ХXI век е една и съща: да ерозира нейното достолепие, стопански напредък и разцвет. С тази изстрадана истина, би трябвало да е въоръжен всеки, който вземе в ръце кормилото на България и който сяда да договаря по някакви въпроси с тази наша прилежаща страна... /БГНЕС