Кой забрави да доплати за паметника на жертвите от Втората световна война във Враца?
В центъра на Враца има един монумент от черен гранит, който показва почитта и признателността на локалното население към падналите жертви по време на Втората международна война и починалите врачани при бомбардировката на Враца на 24 януари 1944 година
Полемиката за него се разгоря през вчерашния ден в обществените мрежи. Поднасяме венци и цветя, а забравяме задълженията си към индивида, който е изписал имената на хората и е направил каменната скамейка до мемориала?
Каква е в действителност историята?
Тя води началото си от времето на управлението на кмета Николай Иванов (2011 - 2015 г.), който организира 3 диалога със скулптора Ивайло Симеонов и Красимир Ангелов, който сега е ръководител на локалната конструкция на Вътрешна македонска революционна организация в града. Обещанията са дадени и Ивайло изписва 133-те имена на починалите, прави пейката и то в много къс период от 1 месец. Готов е мемориалът на починалите врачани и имената им са изписани върху паметника от черен гранит и бял врачански камък. Така, паметникът е открит на 1 юни 2014 година За страдание, два месеца по-късно, идват локални избори, които не са в интерес на дотогавашния кмет Николай Иванов и той не е определен.
Хората от Инициативния комитет за построяването на паметника са „ все възрастни хора, радетели за българщината “, споделя Ивайло Иванов. Председател е Лъчезар Генов. За събирането на средства за създаване на паметника комитетът разчитал на благотворителен коктейл. По време на събитието проф. Ангел Кунчев, член на комитета, предложил какво да съставлява паметникът и с какви материали да бъде построен - паметна плоча от африкански черен гранит с изписани думи на благодарност, сложена върху бял врачански варовик, представящи наклонени флагове в символ на благодарност. Проф. Кунчев дал концепция на друга плоча да бъдат изписани имената на 133-те жертви от бомбардировката преди 70 години.
Красимир Богданов, през днешния ден народен представител в Народното събрание, тогава заместник-кмет по културата, обяснил, че в дарителската акция за създаване на мемориалния комплекс към този момент са събрани 7000 лв. , само че донорите са поискали да останат анонимни. При откриването на паметника подаяние е направило общинското управление, както и представители на културни и държавни институции. Бизнесът във Враца също се присъединил.
Ивайло Симеонов споделя по какъв начин, с помощта на Красимир Ангелов от Вътрешна македонска революционна организация, през 2016 година са му изплатени 2300 лева . от останалите 4600 лева Общинският съвет е дал своя вот това на свое съвещание, а Ангелов показал, че средствата са взети от фонд „ Култура “ от бюджета на общината.
Останалите пари, които би трябвало да получи статуя са 2300 лева И той решил да чака... Нормално, като всеки създател, признава, че се почувствал и малко обиден, " само че какво да се направи ", въздъхва той. " Търсят те, когато има да се работи, а заплащането може да изчака ", споделя с оскърбление Симеонов.
Неговият другар Красимир Ангелов споделя, че е изискал до месец още веднъж съдействието на Инициативния комитет, " само че там се събират средства от дарения, а това не става бързо ", прецизира той. „ Ще приказваме още веднъж и с кмета Калин Каменов. Искам да знаете, че въпреки да е забавено, не е забравено за работата на Ивайло Иванов “, показва в умозаключение ръководителят на Вътрешна македонска революционна организация във Враца.
Навярно е така… Нали има предприемчив комитет за построяването на паметника, има и Областен съюз на офицерите от запаса, Съюз на ветераните от войните. Има ни и нас, жителите на Враца, които всекидневно прекосяваме около този мемориален незабравим знак…А пък и на всички сходни монументи има надписи и посланието е следното: „ Никой не е пропуснат, нищо не е забравено”.
Междувременно, до момента в който чака да получи своите пари, Ивайло Симеонов създава паметна плоча, която е сложена пред паметника на Лъвчето във Враца. Този паметник е отдаден на починалите във войните за национално обединяване 1912 – 1918 година, а обновяването се е наложило във връзка честването на 100-годишнината от Първата международна война. Негова е и работата в градинката при Паметника на Левски, поръчана от организацията на Вътрешна македонска революционна организация в региона. Не е отказвал подпомагане на материали и при направата на Паметника за наводнението при Згориград.
Освен това работи „ про боно “ и подарява труда си на учебно заведение „ Васил Кънчов “, като прави чешмата в учебното заведение. Дарява също по този начин облицовката на църквата в родното си село Бистрец.
Полемиката за него се разгоря през вчерашния ден в обществените мрежи. Поднасяме венци и цветя, а забравяме задълженията си към индивида, който е изписал имената на хората и е направил каменната скамейка до мемориала?
Каква е в действителност историята?
Тя води началото си от времето на управлението на кмета Николай Иванов (2011 - 2015 г.), който организира 3 диалога със скулптора Ивайло Симеонов и Красимир Ангелов, който сега е ръководител на локалната конструкция на Вътрешна македонска революционна организация в града. Обещанията са дадени и Ивайло изписва 133-те имена на починалите, прави пейката и то в много къс период от 1 месец. Готов е мемориалът на починалите врачани и имената им са изписани върху паметника от черен гранит и бял врачански камък. Така, паметникът е открит на 1 юни 2014 година За страдание, два месеца по-късно, идват локални избори, които не са в интерес на дотогавашния кмет Николай Иванов и той не е определен.
Хората от Инициативния комитет за построяването на паметника са „ все възрастни хора, радетели за българщината “, споделя Ивайло Иванов. Председател е Лъчезар Генов. За събирането на средства за създаване на паметника комитетът разчитал на благотворителен коктейл. По време на събитието проф. Ангел Кунчев, член на комитета, предложил какво да съставлява паметникът и с какви материали да бъде построен - паметна плоча от африкански черен гранит с изписани думи на благодарност, сложена върху бял врачански варовик, представящи наклонени флагове в символ на благодарност. Проф. Кунчев дал концепция на друга плоча да бъдат изписани имената на 133-те жертви от бомбардировката преди 70 години.
Красимир Богданов, през днешния ден народен представител в Народното събрание, тогава заместник-кмет по културата, обяснил, че в дарителската акция за създаване на мемориалния комплекс към този момент са събрани 7000 лв. , само че донорите са поискали да останат анонимни. При откриването на паметника подаяние е направило общинското управление, както и представители на културни и държавни институции. Бизнесът във Враца също се присъединил.
Ивайло Симеонов споделя по какъв начин, с помощта на Красимир Ангелов от Вътрешна македонска революционна организация, през 2016 година са му изплатени 2300 лева . от останалите 4600 лева Общинският съвет е дал своя вот това на свое съвещание, а Ангелов показал, че средствата са взети от фонд „ Култура “ от бюджета на общината.
Останалите пари, които би трябвало да получи статуя са 2300 лева И той решил да чака... Нормално, като всеки създател, признава, че се почувствал и малко обиден, " само че какво да се направи ", въздъхва той. " Търсят те, когато има да се работи, а заплащането може да изчака ", споделя с оскърбление Симеонов.
Неговият другар Красимир Ангелов споделя, че е изискал до месец още веднъж съдействието на Инициативния комитет, " само че там се събират средства от дарения, а това не става бързо ", прецизира той. „ Ще приказваме още веднъж и с кмета Калин Каменов. Искам да знаете, че въпреки да е забавено, не е забравено за работата на Ивайло Иванов “, показва в умозаключение ръководителят на Вътрешна македонска революционна организация във Враца.
Навярно е така… Нали има предприемчив комитет за построяването на паметника, има и Областен съюз на офицерите от запаса, Съюз на ветераните от войните. Има ни и нас, жителите на Враца, които всекидневно прекосяваме около този мемориален незабравим знак…А пък и на всички сходни монументи има надписи и посланието е следното: „ Никой не е пропуснат, нищо не е забравено”.
Междувременно, до момента в който чака да получи своите пари, Ивайло Симеонов създава паметна плоча, която е сложена пред паметника на Лъвчето във Враца. Този паметник е отдаден на починалите във войните за национално обединяване 1912 – 1918 година, а обновяването се е наложило във връзка честването на 100-годишнината от Първата международна война. Негова е и работата в градинката при Паметника на Левски, поръчана от организацията на Вътрешна македонска революционна организация в региона. Не е отказвал подпомагане на материали и при направата на Паметника за наводнението при Згориград.
Освен това работи „ про боно “ и подарява труда си на учебно заведение „ Васил Кънчов “, като прави чешмата в учебното заведение. Дарява също по този начин облицовката на църквата в родното си село Бистрец.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ