В центъра на столицата един вече почти заличен площад в

...
В центъра на столицата един вече почти заличен площад в
Коментари Харесай

Малцина познават живота и делото на Баба Неделя

В центъра на столицата един към този момент съвсем премахнат площад наоколо до НДК от години носи името “Баба Неделя ”. Но в случай че запитате софиянци коя е тази жена, малко на брой ще са тези, които ще могат да отговорят. Впрочем от 2006 година по този начин е наречен и един нос на северния бряг на остров Ливингстън в Антарктика. Тя е първата българска учителка в Македония и като такава провежда през 1865 година за първи път честването на празника на светите братя Кирил и Методий в Прилеп.

Родът на Баба Неделя не е инцидентен. Самата тя е омъжена за брата на майката на Васил Левски - най-малкият вуйчо на Апостола Петко Караиванов. Неделя непрестанно поддържа контакти с Дякона. През 1870 година при нея във Велес идва делегат на Левски “с преписка от Централния комитет в Балкана”, с молба да им ушие знаме, за което й е изпратен и модел.

Двете с щерка й Станислава се заемат незабавно с рисковата задача и интензивно работят по цели нощи, с цел да съумеят да го завършат във предоставения им период от два месеца. То е направено от червен плат с изобразен върху него с коприна разгневен лъв, като над главата му с едри бели букви е извезано “Свобода или смърт”, а под него - “Станете да ви освободя”. Пет-шест дни обаче преди то да бъде приключено, в един съботен следобяд в дома им задъхан нахълтва хазяинът им - Георги Колев, който ги предизвестява:

Скоро скрийте гергефа, тъй като Зафираки бей ви е предал

и идат юзбашията с трима джандари да обискират квартирата ви. Двете дами стремително смъкват от стената един портрет, изрязват буквите върху байрака и заковават лъва в рамката, скривайки също коприната, пратена им от Левски, дружно с една песнопойка с размирен песни.

Заедно с една тяхна другарка те сядат с книга в ръце момент преди да нахлуят жандармите. Те обръщат наобратно стаята, отваряйки долапи и сандъци, ровейки се из бохчите, разпаряйки възглавници и юргани и разковавайки миндела - съвсем като в сегашен холивудски екшън. И като не откриват нищо, юзбашията с пресипнал глас извиква: “Хей, ходжи, казвайте къде сте скрили байрака, гдето сте го шили?”.

Без да трепнат, дамите в един глас декларират, че са наклеветени и като показват лъва в рамката на стената, изясняват, че единствено са шили това... куче. На забележката, че изобразеното животно никак не мяза на куче, те почтено изясняват, че не са могли да го докарат “много хубаво”.

Така знамето е избавено и по време на Априлското въстание то става пряпорец на четата на Димитър Беровски,

уредник на Разловското въстание в областите Малешево и Пиянец.

След като през 1849 година брачният партньор на Неделя Петкова умира от холера, тя остава сама, обречена на бедност, с пет деца, като шест месеца след гибелта му ражда и шесто, което кръщава на мъжа си Петко. Като майор през 1885 година този неин наследник се бори против сърбите край Сливница, един до друг с княз Александър Батенберг, от който получава кръст за смелост.


Училището в Самоков

Често пъти Неделя си ляга гладна и се препитава само с ръкоделие. Така по поръчка на поп Христо от Карлово тя шие прелестна икона на св. Мина и когато потегля да му я занесе, на улицата я среща тогавашният съветски консул в Пловдив Найден Геров. Виждайки красивата икона, той вади от джоба си една книга и помолил дамата да прочете няколко думи от нея. След което я поканил да стане учителка. След три месеца Неделя отпътува за София, снабдена с рекомендация и от Сава Филаретов.

По-късно учителства в Самоков, Кюстендил, Прилеп (където основава девическо учебно заведение, носещо името на Солунските братя Кирил и Методий), Охрид и Велес. В последния град тя се включва в революционния комитет и откакто присъединяване й в него е разкрито, бива изгонена от града и отпътува за Солун. Там безстрашната българка основава учебно заведение, основава женски и благотворителни сдружения и се причислява към битката на локалното население против гръкоманите. През 1883 година се заселва в Ракитово, където работи безрезервно за просветата на чепинските българи.
За възникването и развиването на образователното дело в България до и след Освобождението можем да съдим основно от ревюто до Н. В. Княза на тогавашния министър на националното просвещение доктор Константин Иречек през 1882 година След това се появява учебна статистика, която регистрира, че в Княжество България до Съединението има 1365 български съществени източни православни учебни заведения, а

през образователната 1890-1891 година в съединена България учебните заведения са към този момент 2747.

През 1851 година Самоков е един от градовете с основни учебни заведения в България. Тези учебни заведения имат определени градски учебни настоятелства. Те са и донори на парцели, с които да се устоят учебните заведения и учителите. Един от тези донори е Мано Филипов. Родолюбивите самоковци дължат доста на тази фамилия.

Настоятелите канят учители и им заплащат заплатите. Изграждат учебни заведения, купуват учебници, подаряват парцели.

Преди 155 години - през 1862 година, в Самоков идва учителката Баба Неделя Петкова. Тук тя живее и работи до 1 юли 1865 година Дейността й е обвързвана с Девическия манастир. Баба Неделя Петкова има десетки ученички и възпитаници. Тя дава подтик на образованието в Самоков и има почтени почитатели и учители.

От 1 юли 1865 година се открива за учителка в гр. Прилеп (Македония), където събира доста ученички в една къща.

Получава огромно почитание в Прилепската българска община. В своите мемоари тя споделя: “Прилепчани неотложно ми доставиха всичко належащо за учебното заведение, откриха ми къща за живеене, плащаха ми заплата, тъй че забравих, че съм надалеч от родното място”.

За първи път там се празнува празникът на светите братя Кирил и Методий, организират се и изпити в девическото учебно заведение. През втората година се записват да учат 180 ученички, а жителите на Прилеп събират 10 000 гроша за учебното заведение.

След втората година в Прилеп Неделя Петкова отива учителка в Охрид, където сварва 6 гръцки учебни заведения и 12 църковни, в които не се чува и дума на български. Неделя събира към 200 девойки в къщата на Ангел Беле, където преподава една година.

Неприятности с гръцкия епископ я прогонват от Охрид

Разболява се и се лекува в Битоля. Там пък събира 114 ученички и отваря девическо учебно заведение, където учителки са щерка й и ученичката й Ана Терзянова.


Самоков в края на 19 в.

Неделя се връща в Охрид, където чества деня на св. св. Кирил и Методий и чете султанския ферман за самостоятелна българска черква. Това й донася доста неприятности от страна на гърците.
През 1870 година българската община във Велес предлага на Баба Неделя и тя приема да бъде учителка там. Заедно с нея учителка във Велес става и щерка й. Те отварят двете затворени учебни заведения в градчето, само че гъркоманите скоро ги затварят.

През 1871 година Баба Неделя отпътува за Солун и на 12 май открива учебно заведение там. Започва да учи 12 възпитаници и 3 ученички. Скоро възпитаниците й нарастват на 50.

Понякога Баба Неделя няма пари даже за самун, само че съвестта не й разрешава да остави учениците си да се разпилян по гръцките учебни заведения.

През 1872 година поставя основите на женско сдружение - “Възраждане”. За тази цел е подкрепена от Зографския манастир с 10 лири. Същата година завежда 4 девойки от Велес, Воден, Битоля и Солун да се учат в Москва.

На връщане от Русия минава през Бесарабия да се види със свои родственици, отбива се в Свищов, с цел да се запознае с уредбата на тамошното женско сдружение, и през Варна с транспортен съд слиза в Цариград.

От там още веднъж идва в Солун, където отново открива учебно заведение във Вардарската махала

В началото на образователната 1873/1874 година оставя на своето място щерка си, а тя се упътва да събира членове и помощи за женското сдружение.

На ученическите изпити в края на образователната година в Солун участват съветските консули, представители на светогорските Зографски и Хилендарски манастир, католически владици, български първенци.

Това е последният церемониален изпит в Солун. Баба Неделя престава да учителства и след Освобождението се завръща в Кюстендил, а от 1879 година се открива в София.

Дългогодишната учителка дава образци на младите по какъв начин да работят за национална изгода. През 1883 година даже тя учителства безплатно в Ракитово, като учи помакини.

За Първото българско ревю през 1894 година в Пловдив създава прекрасен килим, за което е наградена.

През тези години привежда в порядък своите мемоари, в които отбелязва доста събития. Записва и национални песни, традиции и предания. Остава в паметта на хората и в историята със своето огромно родолюбиво дело.

Подготви Михаил АХЧИЕВ
Източник: blitz.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР