В царуването на император Константин Велики (337 г.), когато християнската

...
В царуването на император Константин Велики (337 г.), когато християнската
Коментари Харесай

Св. преподобни Марко, епископ Аретусийски

В царуването на император Константин Велики (337 г.), когато християнската религия спечелила над езичеството, в доста градове били издигнати църкви, а капищата били разрушени. Мнозина християнски епископи получили тогава от царя право да разоряват идолските капища, сред които бил и аретусийския свещеник Марко – човек благоверен, свят и ревнив в разпространяването на същинската религия.
Скоро в империята почнали страшни безредици: бойци умъртвили мнозина родственици на царя и желали да убият и племенниците му Гал и Юлиан. Аретусийският свещеник ги избавил, като ги скрил в църквата. След гибелта на Константин ставали доста безредици и от различен род; наследникът му Констанций покровителствал еретиците ариани и гонел правоверните.
След Констанция встъпил на престола Юлиан, оня същият, който избавил от гибел свещеник Марко. Юлиан от млади години ненавиждал християнската религия, която престорено изповядвал при Констанций. Като станал император, той незабавно оповестил, че поддържа езичеството. Той употребявал всички средства, с цел да унизи, угнети и оскърби християните. Юлиан издал декрет – идолските капища, разрушени от християните, да бъдат отново издигнати за сметка на тия, които ги разрушили.
Епископ в Аретуса бил все същият Марко, към този момент изнемощял и надълбоко уважаван от всички за благочестивия си и свят живот. Градските управляващи поискали от него средства за възобновяване на капищата, които той разрушил при Констанций. Епископът дал отговор, че той няма пари, само че в случай че даже да би имал, той не би дал нищо за езическо капище. Знаело се, че той фактически е безпаричен, и градските управляващи, като намалявали своите претенции, накрай му заповядали да внесе една оскъдна сума, като го заплашвали с наказване при положение на непокорство.
Тогава почнали страшни преследвания против християните от езичниците, които били подстрекавани от царя. В доста градове езическото население избивало християните и ги мъчело грубо. Престарелият свещеник не се уплашил от заплахата и повторил своя отвод. Тогава го предали на разярения народ. Биели светия дъртак, влачили го по улиците, хвърляли по него камъни, мъчили го до гибел, само че не могли да победят твърдостта му. Едва жив, старецът въпреки всичко не отстъпвал. Накрай шефът на града го избавил от ръцете на мъчителите. По думите на историка блажени Теодорит, мнозина от жителите на Аретуса, учудвайки се на твърдостта на светия дъртак, се обърнали към християнската религия.
В същото време потърпевш и дякон Кирил. Множество християни били мъчени в всякакви градове на Палестина, Египет и Сирия.
© Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, свещеник Левкийски и архимандрит доктор Атанасий (Бончев).
Източник: actualno.com

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР