19 февруари - 545 години от рождението на Николай Коперник
В Торун, Полша се ражда Николай Коперник. По майчина линия е на половина германец, което провокира разногласия за националната му принадлежност и до ден сегашен.
Коперник утежнява връзките си с римокатолическата черква, откакто се трансформира в най-отявления бранител на хелиоцентричната доктрина, която измества Земята от центъра на Вселената. Една концепция, която влиза в цялостен контраст с католическата доктрина.
Хелиоцентричната доктрина съществувала от няколко века, само че най-вече във фрагментарна форма – забравена във времето в резултат на систематична религиозна опресия. Системата на Коперник акцентира седем съществени теоретични правила, разказани в неговото съчинение „ За въртенето на небесните сфери “, оповестено малко преди неговата гибел през 1543 година и постоянно е одобрявано за началото на актуалната астрономия и на общата научна гражданска война:
1. Не съществува един център на всички небесни орбити или сфери.
2. Центърът на Земята не е център на света, а единствено център на тежестта, и на лунната орбита.
3. Всички сфери се движат към Слънцето, което стои сякаш в средата, на всичко.
4. Разстоянието сред Земята и Слънцето е незначително малко спрямо дистанцията сред нея и звездите.
5. Всички придвижвания, които следим на сферата на неподвижните звезди, не принадлежат на нея, а на Земята. Именно Земята с принадлежащите й стихии прави непрекъснато въртене към неизменимите си полюси, при което небесната корав и най-горното небе остават неподвижни през всичкото време.
6. Всички придвижвания, които виждаме при Слънцето, не принадлежат на него, а на Земята и на нашата сфера. Заедно с нея се въртим към Слънцето, както и останалите планети, тъй че Земята прави по едно и също време няколко придвижвания.
7. Привидните прави и противоположни придвижвания на планетите не принадлежат на тях а на Земята. Следователно нейното придвижване е задоволително, с цел да изясни огромен брой от забележимите по небето придвижвания.
Коперник също показва и Вселената, като едно затворено пространство, което е лимитирано от сферата на звездите.
Теорията на Коперник поставя завършек на многовековните опити на учените да схванат истината за планетите и техните придвижвания, като оборва всички съществуващи досега научни документи по тематиката.
Нещо повече - „ За въртенето на небесните сфери “ мощно разклаща престижа на църквата. Нейните деятели схващат какъв удар по религията нанася този труд на Коперник, където той принизява Земята до една от планетите. Книгата се популяризира свободно сред учените и не минава доста време, когато революционното значение на този труд се демонстрира в цялостна мощ. Появяват се други учени, които не престават делото на Коперник, като да вземем за пример Галилео Галилей. Те развиват и популяризират концепцията за безкрайността на Вселената, в която Земята е сходна на песъчинка по морския плаж, а световете са неизброимо голям брой, което принуждава църквата да стартира яростно гонене на всички почитатели на учението на Коперник.
Какво още се е случило на днешната дата?
Събития
• На този ден слънчевите лъчи огряват четирите скулптури на Птах, Ра-Хоракти, Рамзес II и Амон-Ра, намиращи се навътре в храма в Абу Симбел. Този феномен се следи и на 21 октомври.
• 356 година — Константин Велики заповядва да се затворят всички езически храмове в Римската империя.
• 1199 година — С була на папа Инокентий III е приет новият духовно-рицарски медал — Тевтонския медал.
• 1861 година — С манифест на император Александър II в Русия е отстранено крепостничеството.
• 1878 година — Американецът Томас Едисон патентова фонографа.
• 1882 година — Град Хаджиоглу Пазарджик е преименуван на град Добрич посредством декрет на княз Александър Батенберг
• 1886 година — По остарял жанр: Сръбско-българската война: След привършване на войната е подписан Букурещки контракт сред България и Сърбия.
• 1910 година — Открит е Олд Трафорд - стадионът на един от най-големите британски клубове - Манчестър Юнайтед. Съоръжението е с потенциал 80 000 места и става най-големият стадион на Острова.
• 1915 година — Първа международна война: Започва Битката за Галиполи.
• 1924 година — Персийският шах Ахмад е свален от престола.
• 1942 година — Втора международна война: Японската авиация атакува град Даруин, Австралия.
• 1943 година — Втора международна война: В Тунис стартира Битката при прохода Касерин.
• 1949 година — Политическият кръг " Звено " престава да съществува независимо и се влива в Отечествения фронт
• 1951 година — В София се състои премиера на първия антифашистки филм " Тревога " (по пиеса на Орлин Василев, сцен. Анжел Вагенщайн, реж. Захари Жендов).
• 1963 година — Съюз на съветските социалистически републики се съгласява да изтегли войските си от Куба.
• 1986 година — Космическа стратегия на Съюз на съветските социалистически републики: В околоземна орбита е изстреляна галактическата станция Мир — първата изследователска станция за дълго обитаване.
• 1992 година — С декрет на президента за Главен прокурор на България е назначен Иван Татарчев.
• 2002 година — Космическият уред на НАСА Марс Одисий стартира задачата по картографиране на повърхността на Марс.
• 2003 година — Самолет Ил-76 на иранските авиолинии катастрофира над Шахдад (Иран), умират 275 души.
Родени
• 1743 година — Луиджи Бокерини, италиански композитор († 1705 г.)
• 1792 година — Родерик Мърчисън, британски геолог († 1871 г.)
• 1812 година — Зигмунт Крашински, полски стихотворец († 1859 г.)
• 1821 година — Август Шлайхер, немски лингвист († 1868 г.)
• 1857 година — Петър Габе, държавник
• 1859 година — Сванте Август Арениус, шведски химик, Нобелов лауреат през 1903 († 1927 г.)
• 1861 година — Рачо Петров, български офицер († 1942 г.)
• 1865 година — Свен Хедин, шведски откривател († 1952 г.)
• 1875 година — Димо Хаджидимов, бъгарски бунтовник († 1924 г.)
• 1876 година — Константин Брънкуш, румънски ваятел († 1957 г.)
• 1879 година — Анхел Кабрера, испански зоолог († 1960 г.)
• 1881 година — Константин Соларов, български боен деятел († 1959 г.)
• 1896 година — Андре Бретон, френски публицист († 1966 г.)
• 1896 година — Кирил Янчулев, български боен деятел († 1961 г.)
• 1897 година — Йордан Стубел, български стихотворец († 1952 г.)
• 1899 година — Асен Даскалов, български бунтовник († 1925 г.)
• 1900 година — Георгиос Сеферис, гръцки публицист, Нобелов лауреат през 1963 († 1971 г.)
• 1906 година — Борис Попов, български политик (†? г.)
• 1906 година — Георгий Тушкан, съветски публицист († 1965 г.)
• 1917 година — Маргарете Нойман, немска поетеса († 2002 г.)
• 1919 година — Петко Бочаров, български публицист
• 1922 година — Стефана Стойкова, български фолклорист
• 1924 година — Лий Марвин, американски артист († 1987 г.)
• 1925 година — Борис Арабов, български артист († 1984 г.)
• 1929 година — Жак Дере, френски кино-режисьор († 2003 г.)
• 1940 година — Сапармурад Ниязов, президент на Туркменистан († 2006 г.)
• 1941 година — Дейвид Грос, американски физик, Нобелов лауреат
• 1948 година — Тони Айоми, английски музикант (Black Sabbath)
• 1949 година — Пламен Вачков, български политик
• 1952 година — Данило Тюрк, Президент на Словения
• 1953 година — Атилио Бетега, италиански рали водач († 1985 г.)
• 1953 година — Иван Балсамаджиев, български артист († 2010 г.)
• 1953 година — Кристина Фернандес де Кирхнер, аржентински политик
• 1954 година — Францис Буххолц, немски басист
• 1954 година — Сократес, бразилски футболист († 2011 г.)
• 1960 година — Принц Андрю, английски принц
• 1960 година — Хелън Фийлдинг, британска писателка
• 1963 година — Хана Мандликова, чешка тенисистка
• 1963 година — Сийл, британски артист
• 1964 година — Дъг Олдрич, американски китарист
• 1968 година — Петьо Цеков, български публицист
• 1970 година — Юасим Канс, шведски рокпевец
• 1977 година — Джанлука Дзамброта, италиански футболист
• 1978 година — Ибрахима Гай, сенегалски футболист
• 1983 година — Детелин Далаклиев, български боксьор
• 1983 година — Калоян Махлянов, български сумист
• 1987 година — Ахмед Адли, египетски шахматист
Починали
• 197 година — Клодий Албин, римски шеф на Британия (* към 150)
• 1445 година — Елеонора Арагонска, кралица на Португалия (* към 1402)
• 1826 година — Атанас Богориди, гръцки публицист (* 1788 г.)
• 1837 година — Георг Бюхнер, немски драматург (* 1813 г.)
• 1897 година — Карл Вайерщрас, немски математик (* 1815 г.)
• 1916 година — Ернст Мах, австрийски физик (* 1838 г.)
• 1926 година — Антон Шоурек, чешки математик (* 1857 г.)
• 1934 година — Николай Осипов, съветски доктор (* 1877 г.)
• 1938 година — Едмунд Ландау, немски математик (* 1877 г.)
• 1951 година — Андре Жид, френски публицист, Нобелов лауреат (* 1869 г.)
• 1952 година — Кнут Хамсун, норвежки публицист, Нобелов лауреат през 1920 (* 1859 г.)
• 1960 година — Цветан Каролев, български оперен артист (* 1890 г.)
• 1964 година — Александър Брус Биеласки, американски правист (* 1884 г.)
• 1964 година — Димитър Баларев, български химик (* 1885 г.)
• 1966 година — Йордан Ковачев, български публицист (* 1895 г.)
• 1969 година — Петър Завоев, български публицист и публицист (* 1880 г.)
• 1980 година — Бон Скот, австралийки музикант (AC/DC) (* 1946 г.)
• 1988 година — Андре Курнан, роден във Франция физик, Нобелов лауреат (* 1895 г.)
• 1993 година — Михаил Янков, български футболист (* 1928 г.)
• 1997 година — Дън Сяопин, китайски комунистически началник и бунтовник (* 1904 г.)
• 2000 година — Марин Големинов, български композитор (* 1908 г.)
• 2000 година — Фриденсрайх Хундертвасер, австрийски проектант и създател (* 1928 г.)
• 2001 г.— Стенли Крамър, американски режисьор и продуцент (р. 1913)
• 2012 година — Георги Черкелов, български артист (* 1930 г.)
• 2013 година — Робърт Ричардсън, американски физик, притежател на Нобелова премия (* 1937 г.)
Празници и празнувания
• Световен ден за отбрана на китовете — Годишнина от решението на Международната китоловна комисия за възбрана на китоловната индустрия през 1986 година
• България — Годишнина от гибелта на Васил Левски
• Туркменистан — Ден на националния байрак
Източник: Wikipedia
Коперник утежнява връзките си с римокатолическата черква, откакто се трансформира в най-отявления бранител на хелиоцентричната доктрина, която измества Земята от центъра на Вселената. Една концепция, която влиза в цялостен контраст с католическата доктрина.
Хелиоцентричната доктрина съществувала от няколко века, само че най-вече във фрагментарна форма – забравена във времето в резултат на систематична религиозна опресия. Системата на Коперник акцентира седем съществени теоретични правила, разказани в неговото съчинение „ За въртенето на небесните сфери “, оповестено малко преди неговата гибел през 1543 година и постоянно е одобрявано за началото на актуалната астрономия и на общата научна гражданска война:
1. Не съществува един център на всички небесни орбити или сфери.
2. Центърът на Земята не е център на света, а единствено център на тежестта, и на лунната орбита.
3. Всички сфери се движат към Слънцето, което стои сякаш в средата, на всичко.
4. Разстоянието сред Земята и Слънцето е незначително малко спрямо дистанцията сред нея и звездите.
5. Всички придвижвания, които следим на сферата на неподвижните звезди, не принадлежат на нея, а на Земята. Именно Земята с принадлежащите й стихии прави непрекъснато въртене към неизменимите си полюси, при което небесната корав и най-горното небе остават неподвижни през всичкото време.
6. Всички придвижвания, които виждаме при Слънцето, не принадлежат на него, а на Земята и на нашата сфера. Заедно с нея се въртим към Слънцето, както и останалите планети, тъй че Земята прави по едно и също време няколко придвижвания.
7. Привидните прави и противоположни придвижвания на планетите не принадлежат на тях а на Земята. Следователно нейното придвижване е задоволително, с цел да изясни огромен брой от забележимите по небето придвижвания.
Коперник също показва и Вселената, като едно затворено пространство, което е лимитирано от сферата на звездите.
Теорията на Коперник поставя завършек на многовековните опити на учените да схванат истината за планетите и техните придвижвания, като оборва всички съществуващи досега научни документи по тематиката.
Нещо повече - „ За въртенето на небесните сфери “ мощно разклаща престижа на църквата. Нейните деятели схващат какъв удар по религията нанася този труд на Коперник, където той принизява Земята до една от планетите. Книгата се популяризира свободно сред учените и не минава доста време, когато революционното значение на този труд се демонстрира в цялостна мощ. Появяват се други учени, които не престават делото на Коперник, като да вземем за пример Галилео Галилей. Те развиват и популяризират концепцията за безкрайността на Вселената, в която Земята е сходна на песъчинка по морския плаж, а световете са неизброимо голям брой, което принуждава църквата да стартира яростно гонене на всички почитатели на учението на Коперник.
Какво още се е случило на днешната дата?
Събития
• На този ден слънчевите лъчи огряват четирите скулптури на Птах, Ра-Хоракти, Рамзес II и Амон-Ра, намиращи се навътре в храма в Абу Симбел. Този феномен се следи и на 21 октомври.
• 356 година — Константин Велики заповядва да се затворят всички езически храмове в Римската империя.
• 1199 година — С була на папа Инокентий III е приет новият духовно-рицарски медал — Тевтонския медал.
• 1861 година — С манифест на император Александър II в Русия е отстранено крепостничеството.
• 1878 година — Американецът Томас Едисон патентова фонографа.
• 1882 година — Град Хаджиоглу Пазарджик е преименуван на град Добрич посредством декрет на княз Александър Батенберг
• 1886 година — По остарял жанр: Сръбско-българската война: След привършване на войната е подписан Букурещки контракт сред България и Сърбия.
• 1910 година — Открит е Олд Трафорд - стадионът на един от най-големите британски клубове - Манчестър Юнайтед. Съоръжението е с потенциал 80 000 места и става най-големият стадион на Острова.
• 1915 година — Първа международна война: Започва Битката за Галиполи.
• 1924 година — Персийският шах Ахмад е свален от престола.
• 1942 година — Втора международна война: Японската авиация атакува град Даруин, Австралия.
• 1943 година — Втора международна война: В Тунис стартира Битката при прохода Касерин.
• 1949 година — Политическият кръг " Звено " престава да съществува независимо и се влива в Отечествения фронт
• 1951 година — В София се състои премиера на първия антифашистки филм " Тревога " (по пиеса на Орлин Василев, сцен. Анжел Вагенщайн, реж. Захари Жендов).
• 1963 година — Съюз на съветските социалистически републики се съгласява да изтегли войските си от Куба.
• 1986 година — Космическа стратегия на Съюз на съветските социалистически републики: В околоземна орбита е изстреляна галактическата станция Мир — първата изследователска станция за дълго обитаване.
• 1992 година — С декрет на президента за Главен прокурор на България е назначен Иван Татарчев.
• 2002 година — Космическият уред на НАСА Марс Одисий стартира задачата по картографиране на повърхността на Марс.
• 2003 година — Самолет Ил-76 на иранските авиолинии катастрофира над Шахдад (Иран), умират 275 души.
Родени
• 1743 година — Луиджи Бокерини, италиански композитор († 1705 г.)
• 1792 година — Родерик Мърчисън, британски геолог († 1871 г.)
• 1812 година — Зигмунт Крашински, полски стихотворец († 1859 г.)
• 1821 година — Август Шлайхер, немски лингвист († 1868 г.)
• 1857 година — Петър Габе, държавник
• 1859 година — Сванте Август Арениус, шведски химик, Нобелов лауреат през 1903 († 1927 г.)
• 1861 година — Рачо Петров, български офицер († 1942 г.)
• 1865 година — Свен Хедин, шведски откривател († 1952 г.)
• 1875 година — Димо Хаджидимов, бъгарски бунтовник († 1924 г.)
• 1876 година — Константин Брънкуш, румънски ваятел († 1957 г.)
• 1879 година — Анхел Кабрера, испански зоолог († 1960 г.)
• 1881 година — Константин Соларов, български боен деятел († 1959 г.)
• 1896 година — Андре Бретон, френски публицист († 1966 г.)
• 1896 година — Кирил Янчулев, български боен деятел († 1961 г.)
• 1897 година — Йордан Стубел, български стихотворец († 1952 г.)
• 1899 година — Асен Даскалов, български бунтовник († 1925 г.)
• 1900 година — Георгиос Сеферис, гръцки публицист, Нобелов лауреат през 1963 († 1971 г.)
• 1906 година — Борис Попов, български политик (†? г.)
• 1906 година — Георгий Тушкан, съветски публицист († 1965 г.)
• 1917 година — Маргарете Нойман, немска поетеса († 2002 г.)
• 1919 година — Петко Бочаров, български публицист
• 1922 година — Стефана Стойкова, български фолклорист
• 1924 година — Лий Марвин, американски артист († 1987 г.)
• 1925 година — Борис Арабов, български артист († 1984 г.)
• 1929 година — Жак Дере, френски кино-режисьор († 2003 г.)
• 1940 година — Сапармурад Ниязов, президент на Туркменистан († 2006 г.)
• 1941 година — Дейвид Грос, американски физик, Нобелов лауреат
• 1948 година — Тони Айоми, английски музикант (Black Sabbath)
• 1949 година — Пламен Вачков, български политик
• 1952 година — Данило Тюрк, Президент на Словения
• 1953 година — Атилио Бетега, италиански рали водач († 1985 г.)
• 1953 година — Иван Балсамаджиев, български артист († 2010 г.)
• 1953 година — Кристина Фернандес де Кирхнер, аржентински политик
• 1954 година — Францис Буххолц, немски басист
• 1954 година — Сократес, бразилски футболист († 2011 г.)
• 1960 година — Принц Андрю, английски принц
• 1960 година — Хелън Фийлдинг, британска писателка
• 1963 година — Хана Мандликова, чешка тенисистка
• 1963 година — Сийл, британски артист
• 1964 година — Дъг Олдрич, американски китарист
• 1968 година — Петьо Цеков, български публицист
• 1970 година — Юасим Канс, шведски рокпевец
• 1977 година — Джанлука Дзамброта, италиански футболист
• 1978 година — Ибрахима Гай, сенегалски футболист
• 1983 година — Детелин Далаклиев, български боксьор
• 1983 година — Калоян Махлянов, български сумист
• 1987 година — Ахмед Адли, египетски шахматист
Починали
• 197 година — Клодий Албин, римски шеф на Британия (* към 150)
• 1445 година — Елеонора Арагонска, кралица на Португалия (* към 1402)
• 1826 година — Атанас Богориди, гръцки публицист (* 1788 г.)
• 1837 година — Георг Бюхнер, немски драматург (* 1813 г.)
• 1897 година — Карл Вайерщрас, немски математик (* 1815 г.)
• 1916 година — Ернст Мах, австрийски физик (* 1838 г.)
• 1926 година — Антон Шоурек, чешки математик (* 1857 г.)
• 1934 година — Николай Осипов, съветски доктор (* 1877 г.)
• 1938 година — Едмунд Ландау, немски математик (* 1877 г.)
• 1951 година — Андре Жид, френски публицист, Нобелов лауреат (* 1869 г.)
• 1952 година — Кнут Хамсун, норвежки публицист, Нобелов лауреат през 1920 (* 1859 г.)
• 1960 година — Цветан Каролев, български оперен артист (* 1890 г.)
• 1964 година — Александър Брус Биеласки, американски правист (* 1884 г.)
• 1964 година — Димитър Баларев, български химик (* 1885 г.)
• 1966 година — Йордан Ковачев, български публицист (* 1895 г.)
• 1969 година — Петър Завоев, български публицист и публицист (* 1880 г.)
• 1980 година — Бон Скот, австралийки музикант (AC/DC) (* 1946 г.)
• 1988 година — Андре Курнан, роден във Франция физик, Нобелов лауреат (* 1895 г.)
• 1993 година — Михаил Янков, български футболист (* 1928 г.)
• 1997 година — Дън Сяопин, китайски комунистически началник и бунтовник (* 1904 г.)
• 2000 година — Марин Големинов, български композитор (* 1908 г.)
• 2000 година — Фриденсрайх Хундертвасер, австрийски проектант и създател (* 1928 г.)
• 2001 г.— Стенли Крамър, американски режисьор и продуцент (р. 1913)
• 2012 година — Георги Черкелов, български артист (* 1930 г.)
• 2013 година — Робърт Ричардсън, американски физик, притежател на Нобелова премия (* 1937 г.)
Празници и празнувания
• Световен ден за отбрана на китовете — Годишнина от решението на Международната китоловна комисия за възбрана на китоловната индустрия през 1986 година
• България — Годишнина от гибелта на Васил Левски
• Туркменистан — Ден на националния байрак
Източник: Wikipedia
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ