В тези турбулентни времена единствената кауза, която доскоро обединяваше всички

В тези турбулентни времена единствената идея, която до неотдавна обединяваше всички – присъединението на България към Еврозоната, заплашва да се счупи и да се трансформира в следващата алена линия, която разделя обществото. Руши я партиен нарцисизъм, котерийни упоритости, националистически пристрастия, финансови и корупционни ползи. Това даде късмет за лансиране на пропагандни и подправени тези. Наскоро Народното събрание одобри решение, с което задължи държавното управление и Българска народна банка да ускорят работата си по приемането на еврото на 1 януари 2024 година Но зачестиха гласовете, че не би трябвало да се бърза, а съгласно някои – въобще би трябвало да се откажем от влизането в Еврозоната. Апологетите на анти-евро тезата плашат хората с това, към което обществото в България е изключително сензитивно – обедняване вследствие на далавера и ускорение на инфлацията. За образец се дава Румъния, която отсрочи приемането на еврото за 2029 година. А за какво не Хърватия? Хърватия, която сподели стратегическа визия, поредни дейности за осъществяване на критериите и ефикасна информационна акция измежду популацията – и още в първия ден на последваща година става пълновръстен член на Еврозоната. Истината е, че у нас не беше направено доста за запознаване на обществото с направеното до момента в подготвителния стадий за приемане на еврото, не се изясняват ясно и разбираемо изгодите за бизнеса и хората от него, не се комуникира има ли в действителност опасности, какви са те и по какъв начин ще бъдат избегнати. Затова дано повторим: Кои са главните изгоди за популацията и бизнеса от присъединението ни към еврозоната. - Понижаване на разноските за транзакции и администриране. Домакинствата и бизнесът ще спестят разноски за обмяна на левове в евро, както и част от разноските за водене на отчетност в евро. В Словакия този резултат се прави оценка на 3.6% от Брутният вътрешен продукт, сочат експертни проучвания. - По-ниски лихви. Финансовите специалисти чакат последователно намаляване на лихвите по заеми, както и на доходността по държавния дълг, само че евентуално и намаляване на лихвите по депозити. Въпреки това лихвените проценти няма да доближат равнищата на страни като Германия, което се изяснява с другия стопански риск и фрагментацията на финансовите пазари. - Приемането на еврото е най-хубавият излаз от валутния ръб. Още при въвеждането на валутния ръб беше ясно, че влизането на България в еврозоната е най-безопасният метод за излизане на страната от режима на паричен съвет. Валутният ръб лимитира опциите за акомодация на страната и в сложни времена може да наложи вътрешна обезценка (на процедура това значи действителен спад на заплатите) или загуба на конкурентоспособност. Някои евентуално виждат в бляновете си излизане от валутния ръб и изцяло суверенна и свободна финансова политика, която ще разреши да се включи машината за отпечатване на пари и влизането в дългова серпантина. Истината е, че в края на тази идилия стои опасността от Жан-Виденовата зима и срутва на финансовата ни система. Затова при излизането от борда е огромен плюс за страната ни опцията да се присъединим към Еврозоната, която подсигурява ясни правила, финансов контрол, надеждна поддръжка, възходящо доверие в страната, възстановяване на средата за бизнес, а това отваря пътя за нахлуване на повече вложения и икономическиш напредък. - Устойчива финансова система и фискална политика. Устойчивост на финансовите пазари към макроикономически шокове. - Ускоряване на конвергенцията. Ако България влезе в еврозоната в близко бъдеще, може да се чака процесът на действителна конвергенция да се форсира, изключително в случай че има нова вълна от задгранични вложения, както беше в интервала 2005 – 2008 г. - Активна позиция и политики. Сега България пасивно понася последствията от паричната политика и други решения на ЕЦБ. Такъв образец е решението за налагане на негативни лихви върху свръхдепозитите на банките, което Българска народна банка бе принудена да репликира. След присъединението към еврозоната шефът на Българска народна банка ще взе участие във вземането на решения (като член на Управителния съвет според изискванията за гласуване), чиновниците на централната банка ще вземат участие в разнообразни формати; министърът на финансите ще бъде показан на съвещанията на Еврогрупата. - Възможности за стопански напредък. Участието в еврозоната поставя щемпел на утвърждение на макроикономическата политика на страната и като резултат от намаления риск и понижени транзакционни разноски, може да се чака растеж на кредитния рейтинг. Това би довело до повече задгранични вложения (при съществуването на благоприятни условия, добра среда и развити пазари), разширение на външната търговия и по-висок стопански напредък, разясняват специалисти. - По-добър контрол и защитен механизъм за банките.   Още преди влизането в еврозоната страната се причисли към Банковия съюз. Това, както и построяването на Съюза на финансовите пазари, ще заздравят надзора и ще спомагат за интеграцията на българския финансов бранш. - Стимул за промени. Присъединяването към еврозоната задава посока на икономическата политика и ръководството на финансовия бранш. Много от посочените преимущества и надлежно избягването на рисковете биха се осъществили единствено в случай че българската стопанска система е задоволително производителна, а пазарите – конкурентни. Срещу изброените изгоди стоят и известни опасности, само че огромна част от тях могат да се предвиждат и да се предотвратят. Ето някои от рисковете, систематизирани от специалистите на economix: - Страната губи паричен суверенитет. България ще загуби правото да организира дейна парична политика. Но това е реалност и все още, защото валутният ръб не позволява Българска народна банка да дефинира лихвени проценти или да се намесва на паричните пазари. Освен това като дребна отворена стопанска система България е изложена въздействието на интернационалните финансови потоци, външна задлъжнялост и/или други външни шокове, с които паричната политика би трябвало да се преценява. - Инфлация. Приемането на еврото в България не би следвало да докара до увеличение на нивото на цените у нас. Причината за това е, че превалутирането ще се извърши по сегашния курс от 1.95583 лв. за 1 евро - при тази чисто техническа интервенция не се позволява преизчисляване при курс, друг от закрепения обменен курс, както не се позволява и налагане на спомагателни такси и комисиони върху потребителите. Това излиза наяве от монографията: „ Предизвикателства пред българската стопанска система по пътя към участие в еврозоната “, показана през днешния ден от учените от катедра „ Икономика “ на Стопанския факултет на СУ „ Св. Климент Охридски “. Повечето проучвания по тематиката установяват покачване на цените в следствие от въвеждането на еврото от порядъка на 0.2-0.3 процентни пункта. Това се отнася най-вече за еднократния резултат от закръгляване на цените, който визира главно по-евтините артикули от дребната потребителска кошница. Смята се, че двойното оповестяване на цени - в евро и в лв., осведомителната акция и съществуването на конкурентни пазари биха съдействали за преодоляване на опитите за спекулативно повишаване на цените. По-голям интерес съставляват дълготрайните фактори за инфлацията. От една страна, в процеса на догонване на приходи и заплати известно повишение на инфлацията е неизбежно. Но конвергенцията е значима: „ Колкото по-бързо порастват приходите /производителността, толкоз повече понижава рискът от инфлация след въвеждане на еврото. “ - Разходи и вноски от финансовия бранш. Българските банки ще би трябвало да заплащат такси за надзора, реализиран от ЕЦБ. Те ще се лишат от някои източници на доходи – да вземем за пример, комисиони за превалутиране. Освен това Българска народна банка ще би трябвало да направи финансова вноска в ЕЦБ, както и да трансферира част от запасите си. България би трябвало да направи вноска в Европейския механизъм за непоклатимост, чийто размер е обект на договаряния и евентуално ще надвиши 1 милиарда лв.. - Еднократни разноски на стопанската система. Като контрапункт на понижените транзакционни разноски ще бъдат направени и еднократни разноски на страната и бизнеса, свързани с прехода към евро – това са разноски за логистика, сигурност, осведомителна акция, пренастройване на бизнес процесите, смяна на контракти и смяна на осведомителните системи, като последният е най-съществен. В Латвия да вземем за пример тези разноски са оценени на 1% от Брутният вътрешен продукт, а в първите страни, въвели еврото – 0.5%. Както се вижда, като цяло изгодите имат забележителен превес над рисковете, които в огромната си част са управляваеми. Учените от катедра „ Икономика “ показват опита на страните от еврозоната с въвеждане на съответни ограничения, които могат да лимитират краткосрочните резултати от промяната на валутата върху цените и усещанията на семействата за инфлацията. Такива ограничения са: задължението на бизнеса за избран интервал (преди и след приемането на еврото) да демонстрира цените в комерсиалната мрежа както в евро, по този начин и в левове; осъществяване на осведомителни и разяснителни кампании; съществуване на ефикасни принадлежности за наблюдаване и надзор за попречване на злоупотреби и фалшификации в процеса на превалутиране и др. Това би трябвало да се изяснява, с цел да не се подклаждат страховете на хората и България да не пропусне големия си късмет за влизане в Еврозоната с опциите й за ускорено икономическо развиване и възстановяване на средата за живот и за бизнес.