Погребват висшия деец на БСП, който трябваше да наследи Тодор Живков, в Казанлък на Никулден
В стеснен фамилен кръг ще бъде изпратен в Казанлък на 6 декември някогашният вицепремиер и министър на промишлеността и технологиите в държавното управление на Георги Атанасов Минчо Йовчев, написа " ".
Деецът на тогавашната ръководеща партия Българска комунистическа партия и за малко член на нейното Политбюро във времето незабавно след измененията от 16 ноември 1989 до 2 февруари 1990-а умря на 4 декември след дълготрайно боледуване в София.
Минчо Смилов Йовчев е роден на 27 февруари 1942 година в Мъглиж, приключил е инженерна металургия в ленинградския минен институт, става член на Българска комунистическа партия през 1968 година.
Бил е завеждащ отдел „ Стопански “ в тогавашния градски партиен комитет в Казанлък, първи зам-председател на ОНС-Стара Загора, първи секретар на ОК на Българска комунистическа партия, а през интервала 1987-1989 година и първи секретар на регионалния комитет в Хасково.
Избиран е за член на Висшия съвет на Българска социалистическа партия през 1990 година. Работил е като инженер технолог в Обединени фабрики “Фридрих Енгелс” в Казанлък, а през 1968 година става шеф на отдел “Металургичен” в Металургичен цех “Хидравлика” – Казанлък, в интервала 1969–1971 година е заместник-директор на Обединеното стопанско дружество “Хидравлика и пневматика” – Казанлък, а от 1971 до 1975 година е заместник-генерален шеф на Държавно стопанско обединение “Хидравлика”.
Последната му дейна партийна активност е била като пратеник на 48-ия Конгрес на Българска социалистическа партия, определен е от казанлъшките социалисти през 2014г.
Въпреки отдръпването си от дейната политика не пропускаше съборите на старопланинския връх Бузлуджа.
По спомените на журналиста от Българска национална телевизия Александър Късметски, който пръв оповестява новината за свалянето на Тодор Живков, тя му е била обявена от Минчо Йовчев, по него време първи секретар на регионалното управление на Българска комунистическа партия – Хасково.
Казал му го час преди началото на пленума, по това време Късметски е бил основен редактор на новините, тя била изненада даже за тогавашния шеф на единствената национална телевизия Любомир Павлов.
В коридорите на „ Позитано “ 20 дълго време се мълвяло, че Йовчев, а не Петър Младенов е трябвало да бъде определен за правоприемник на Тато, описват остарели към този момент деятели.
До последно Минчо Йовчев отхвърляше да споделя персоналните си мемоари от тези времена и е измежду малцината дейци от висшето управление на Българска комунистическа партия, които не оставиха свои записки.
„ Напусна ни един заслужен социалист, антифашист, надълбоко етичен, добросърдечен, почтен и незабравим човек, до последния си мирис останал правилен на концепциите ни. Навсякъде, където Минчо Йовчев изпълняваше своите партийни и публични задания, се отнасяше към всичко и всички отговорно и кардинално “, написа до околните му Корнелия Нинова.
Деецът на тогавашната ръководеща партия Българска комунистическа партия и за малко член на нейното Политбюро във времето незабавно след измененията от 16 ноември 1989 до 2 февруари 1990-а умря на 4 декември след дълготрайно боледуване в София.
Минчо Смилов Йовчев е роден на 27 февруари 1942 година в Мъглиж, приключил е инженерна металургия в ленинградския минен институт, става член на Българска комунистическа партия през 1968 година.
Бил е завеждащ отдел „ Стопански “ в тогавашния градски партиен комитет в Казанлък, първи зам-председател на ОНС-Стара Загора, първи секретар на ОК на Българска комунистическа партия, а през интервала 1987-1989 година и първи секретар на регионалния комитет в Хасково.
Избиран е за член на Висшия съвет на Българска социалистическа партия през 1990 година. Работил е като инженер технолог в Обединени фабрики “Фридрих Енгелс” в Казанлък, а през 1968 година става шеф на отдел “Металургичен” в Металургичен цех “Хидравлика” – Казанлък, в интервала 1969–1971 година е заместник-директор на Обединеното стопанско дружество “Хидравлика и пневматика” – Казанлък, а от 1971 до 1975 година е заместник-генерален шеф на Държавно стопанско обединение “Хидравлика”.
Последната му дейна партийна активност е била като пратеник на 48-ия Конгрес на Българска социалистическа партия, определен е от казанлъшките социалисти през 2014г.
Въпреки отдръпването си от дейната политика не пропускаше съборите на старопланинския връх Бузлуджа.
По спомените на журналиста от Българска национална телевизия Александър Късметски, който пръв оповестява новината за свалянето на Тодор Живков, тя му е била обявена от Минчо Йовчев, по него време първи секретар на регионалното управление на Българска комунистическа партия – Хасково.
Казал му го час преди началото на пленума, по това време Късметски е бил основен редактор на новините, тя била изненада даже за тогавашния шеф на единствената национална телевизия Любомир Павлов.
В коридорите на „ Позитано “ 20 дълго време се мълвяло, че Йовчев, а не Петър Младенов е трябвало да бъде определен за правоприемник на Тато, описват остарели към този момент деятели.
До последно Минчо Йовчев отхвърляше да споделя персоналните си мемоари от тези времена и е измежду малцината дейци от висшето управление на Българска комунистическа партия, които не оставиха свои записки.
„ Напусна ни един заслужен социалист, антифашист, надълбоко етичен, добросърдечен, почтен и незабравим човек, до последния си мирис останал правилен на концепциите ни. Навсякъде, където Минчо Йовчев изпълняваше своите партийни и публични задания, се отнасяше към всичко и всички отговорно и кардинално “, написа до околните му Корнелия Нинова.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ