Политиците ни може да са провалени, но за сметка на това са нахални
В тази доста усмихната, само че и стопяваща се количествено идилия, типът на вота е най-малкият проблем...
" Може да си противен, само че за сметка на това си тъп ", пееше в миналото Мишо Шамара. Може да са провалени, само че за сметка на това - нахални, би звучал през днешния ден българският рап по адрес на политиците. Не вярвате? Достатъчно е да погледнем първата залисия на новия парламент след титаничните напъни за ръководител. Тя е за хартиената бюлетина, написа Диян Божидаров във вестник.
Още преди да се случи обединението " Вежди ", до момента в който новите депутати към момента разучаваха вратите за влизане - излизане, Българска социалистическа партия внесе законопроект за хартиения избор. Мотивът е от дълго време прочут - хората се тормозили от машините, не дали своят вот поради тях, изключително възрастните. Идеята е да се даде опция гласоподавателят да избира сред хартия и машина. " Имало чували при хартиената бюлетина, операции... Къде са? Нали при подозрение чувалите отиват в съда? Не са установявани основни разминавания през годините. Хората ги е боязън от машините, да не се изложат. И не имат вяра в резултатите ", партньорски добави Делян Добрев от ГЕРБ.
И тъй като в предишния парламент двете партии също пробваха да върнат хартиения избор, се заприказва, че този път ще им се получи - тъй като Движение за права и свободи са съидейник, а трите имат гласове за болшинство в този момент. " Връщане на хартиената бюлетина значи връщане на измамите ", остро опонира Кирил Петков (ПП). " Петков влетя на председателски съвет: Оттеглете измененията в Избирателния кодекс, и ние ще подкрепим Кристиан Вигенин за ръководител ", не му остана длъжна Нинова. Резонно след всичко това враждебни политолози заговориха за " коалиция на хартията ", доброжелателни - за " структура на хартията ", даже Александър Йорданов (ГЕРБ) не се стърпя и мастито повели: " Дано върнат хартиена бюлетина, та да се почувстваме същински европейци! "
Преди да преминем към същината на цялата тази история, дано я погледнем от птичи взор. Какво би се помислил да вземем за пример един приблизително дистанциран от политическите галимации човек (поглед на 90% от хората, само че неприсъщ на пишещите и четящите за политика, заради което те постоянно не виждат най-важното)? Ами най-първото, което ще направи този човек, е да се хване за главата: " Александър Йорданов!? Тоя още ли дава акъли? Ама същият ли е, леле....? Делян Добрев!? Дето уреди родата в Хасково... Бойко не го ли разкара, подвластен ли е от него? За какво му е?... Нинова?! Не е ли подала оставка тази жена? Колко загуби би трябвало да претърпи, какъв брой още да стопи гласовете за Българска социалистическа партия? ". Именно това най-първо би помислил естественият редови човек. И едвам по-късно ще разсъждава за хартийки и машини (ако изобщо му е забавна темата). Фактът, че точно такива хора редят дневния ред на България, разпореждат се с значимите неща - в тази ситуация гласуването, е главното събитие. То не е вест, само че си е все по този начин главно. Ние, интензивно пишещите и четящите за политика, от дълго време претръпнахме. И към този момент не задаваме въпроса за какво Нинова не подава оставка, не ни хрумва да се интересуваме за същото от Петков или Христо Иванов (да не би да не изгубиха изборите?). Но претръпването не значи, че значимото е изчезнало.
Какво бъдеще чака България с тия хора - това е основната тематика, която единствено сменя подтекста си. А в този момент за същината на самия тип гласоподаване. Трябва да се кажат твърдо няколко неща:
Първо, всевъзможни приказки за усложнения на електората с машините са чутовни нелепости. Включително при възрастните хора. Всички те от дълго време теглят пари от банкомати, вкарват пин кодове в магазина, цъкат на телефони. В огромните градове си купуват автобусни билети от машина... Разбираемо, да кажем съгласно личния интерес, е някоя партия да подлага на критика машините. Но да го изяснява със усложнения на хората е допустимо най-ниска форма на просветеност - друго не е могла да роди партийната тиква.
Специално при Българска социалистическа партия процесът е комбиниран с откровеното самозалъгване, че машините са причина за краха ѝ. " Бабо, за какво не гласоподава? - Ами тъй като за клин за зеле не ставате! " - подобен ли диалог чакат соцактивистите с електората? Няма по какъв начин. Бабата от дълго време е схванала безсмислието да споделя истини в очите на политиците. Ще се оправдае с машинното гласоподаване, както преди - с дъжда или жегите в изборния ден. В България от дълго време свикнахме взаимно комфортно да размишляваме за формата, а не наличието.
Второ, машинният избор сигурно е най-малко малко по-честен от хартиения. Той ликвидира невалидните бюлетини, а те бяха инструмент за изборна корупция;
при машината няма авансово попълнена хартийка; няма и тъмна стая, в която да я снимаш - справедливи обстоятелства. Естествено, тук идва по-голямата тематика: а не пипат ли машините?; не е ли манипулиран резултатът? В страна, в която в два поредни тото тиража се падат шест идентични цифри (септември 2009 година, малко след изборите), всичко е допустимо. Но в случай че става, то не е посредством пипане на съответната машина в секцията, както внушава Бойко Борисов. Разписките се броят почтително от комисията, в нея влизат представители на всички парламентарни сили; покровителите също са там - тъкмо както при класическата бюлетина. И двата вида гласоподаване завършват с протоколи в програмен продукт. Тоест, ако се вършат шашми, те не зависят от типа на вота, а от по-висшата математика след въвеждането на числата. Така или другояче всичко това са хипотези. А единственият справедлив факт си остава, че при машините няма недействителен избор. Те не са панацея, не са нещо, което " ще избави България ". Но опциите за " битови " далавери при тях несъмнено са по-малко.
Трето, следва да се признае, че няма мощ в света, която да попречи на варненката Славена Точева (ГЕРБ) да вземе 7000 преференции. Нито на съпартиеца ѝ от Симитли Стефан Апостолов от финален в листата да финишира в челото. На Движение за права и свободи да си прибере гласовете в Кърджали, в Хитрино електоратът за шест месеца целокупно да смени ГЕРБ с Демократична България и най-после Политическа партия... Машинният избор затруднява тези технологии, без да ги отстранява. Но цялата тази справедлива истина не е мотив против машините. Точно противоположното - за какво да връщаме остарялото, откакто до нищо по-добро не води? Защо изобщо е тематика?
Четвърто, правилно е, че хартиеният избор е необятно застъпен в Европа. Но това може да е претекст толкоз, едвам построиш стадион в София и да го кръстиш " Уембли ".
Пето, претекстът " хартията просто дава още един метод на гласоподаване " щеше да важи, в случай че бе даден от хора, които в действителност предоставяха разнообразни способи на гласоподаване. Например - да не са непрекъснато в първите места на листите.
Шесто, поради всичко нагоре и откакто концепцията носи кавги и общи политически опасности, да я лансираш значи да целиш нещо користно с нея. То не може да е друго, с изключение на ловене на риба в мътна вода; улеснение на порочните изборни технологии. Повече взаимозависимост при гласуването носи по-зависими гласоподаватели, а и медиатори - хранителна верига, в която старите партии Българска социалистическа партия, Движение за права и свободи и ГЕРБ са усъвършенствани. А и оцеляваха в нея.
Аз съм песимист за новите технологии и внедряването им в политиката. Но се стремя да правя оценка почтено. Така, откакто бе въведен машинният избор и единственото обективно разследване е позитивно (ликвидирането на невалидните бюлетини), да съм " срещу " значи да не съм рационален човек. Мисля също, че машинният избор е може би единствената крачка, несъмнено дребна, направена въобще против злоупотребите в епохата на така наречен смяна. Воят против нея е нагъл опит за реституция - да не става нещо по новому, а да си е остарялото.
" Може да си противен, само че за сметка на това си тъп ", пееше в миналото Мишо Шамара. Може да са провалени, само че за сметка на това - нахални, би звучал през днешния ден българският рап по адрес на политиците. Не вярвате? Достатъчно е да погледнем първата залисия на новия парламент след титаничните напъни за ръководител. Тя е за хартиената бюлетина, написа Диян Божидаров във вестник.
Още преди да се случи обединението " Вежди ", до момента в който новите депутати към момента разучаваха вратите за влизане - излизане, Българска социалистическа партия внесе законопроект за хартиения избор. Мотивът е от дълго време прочут - хората се тормозили от машините, не дали своят вот поради тях, изключително възрастните. Идеята е да се даде опция гласоподавателят да избира сред хартия и машина. " Имало чували при хартиената бюлетина, операции... Къде са? Нали при подозрение чувалите отиват в съда? Не са установявани основни разминавания през годините. Хората ги е боязън от машините, да не се изложат. И не имат вяра в резултатите ", партньорски добави Делян Добрев от ГЕРБ.
И тъй като в предишния парламент двете партии също пробваха да върнат хартиения избор, се заприказва, че този път ще им се получи - тъй като Движение за права и свободи са съидейник, а трите имат гласове за болшинство в този момент. " Връщане на хартиената бюлетина значи връщане на измамите ", остро опонира Кирил Петков (ПП). " Петков влетя на председателски съвет: Оттеглете измененията в Избирателния кодекс, и ние ще подкрепим Кристиан Вигенин за ръководител ", не му остана длъжна Нинова. Резонно след всичко това враждебни политолози заговориха за " коалиция на хартията ", доброжелателни - за " структура на хартията ", даже Александър Йорданов (ГЕРБ) не се стърпя и мастито повели: " Дано върнат хартиена бюлетина, та да се почувстваме същински европейци! "
Преди да преминем към същината на цялата тази история, дано я погледнем от птичи взор. Какво би се помислил да вземем за пример един приблизително дистанциран от политическите галимации човек (поглед на 90% от хората, само че неприсъщ на пишещите и четящите за политика, заради което те постоянно не виждат най-важното)? Ами най-първото, което ще направи този човек, е да се хване за главата: " Александър Йорданов!? Тоя още ли дава акъли? Ама същият ли е, леле....? Делян Добрев!? Дето уреди родата в Хасково... Бойко не го ли разкара, подвластен ли е от него? За какво му е?... Нинова?! Не е ли подала оставка тази жена? Колко загуби би трябвало да претърпи, какъв брой още да стопи гласовете за Българска социалистическа партия? ". Именно това най-първо би помислил естественият редови човек. И едвам по-късно ще разсъждава за хартийки и машини (ако изобщо му е забавна темата). Фактът, че точно такива хора редят дневния ред на България, разпореждат се с значимите неща - в тази ситуация гласуването, е главното събитие. То не е вест, само че си е все по този начин главно. Ние, интензивно пишещите и четящите за политика, от дълго време претръпнахме. И към този момент не задаваме въпроса за какво Нинова не подава оставка, не ни хрумва да се интересуваме за същото от Петков или Христо Иванов (да не би да не изгубиха изборите?). Но претръпването не значи, че значимото е изчезнало.
Какво бъдеще чака България с тия хора - това е основната тематика, която единствено сменя подтекста си. А в този момент за същината на самия тип гласоподаване. Трябва да се кажат твърдо няколко неща:
Първо, всевъзможни приказки за усложнения на електората с машините са чутовни нелепости. Включително при възрастните хора. Всички те от дълго време теглят пари от банкомати, вкарват пин кодове в магазина, цъкат на телефони. В огромните градове си купуват автобусни билети от машина... Разбираемо, да кажем съгласно личния интерес, е някоя партия да подлага на критика машините. Но да го изяснява със усложнения на хората е допустимо най-ниска форма на просветеност - друго не е могла да роди партийната тиква.
Специално при Българска социалистическа партия процесът е комбиниран с откровеното самозалъгване, че машините са причина за краха ѝ. " Бабо, за какво не гласоподава? - Ами тъй като за клин за зеле не ставате! " - подобен ли диалог чакат соцактивистите с електората? Няма по какъв начин. Бабата от дълго време е схванала безсмислието да споделя истини в очите на политиците. Ще се оправдае с машинното гласоподаване, както преди - с дъжда или жегите в изборния ден. В България от дълго време свикнахме взаимно комфортно да размишляваме за формата, а не наличието.
Второ, машинният избор сигурно е най-малко малко по-честен от хартиения. Той ликвидира невалидните бюлетини, а те бяха инструмент за изборна корупция;
при машината няма авансово попълнена хартийка; няма и тъмна стая, в която да я снимаш - справедливи обстоятелства. Естествено, тук идва по-голямата тематика: а не пипат ли машините?; не е ли манипулиран резултатът? В страна, в която в два поредни тото тиража се падат шест идентични цифри (септември 2009 година, малко след изборите), всичко е допустимо. Но в случай че става, то не е посредством пипане на съответната машина в секцията, както внушава Бойко Борисов. Разписките се броят почтително от комисията, в нея влизат представители на всички парламентарни сили; покровителите също са там - тъкмо както при класическата бюлетина. И двата вида гласоподаване завършват с протоколи в програмен продукт. Тоест, ако се вършат шашми, те не зависят от типа на вота, а от по-висшата математика след въвеждането на числата. Така или другояче всичко това са хипотези. А единственият справедлив факт си остава, че при машините няма недействителен избор. Те не са панацея, не са нещо, което " ще избави България ". Но опциите за " битови " далавери при тях несъмнено са по-малко.
Трето, следва да се признае, че няма мощ в света, която да попречи на варненката Славена Точева (ГЕРБ) да вземе 7000 преференции. Нито на съпартиеца ѝ от Симитли Стефан Апостолов от финален в листата да финишира в челото. На Движение за права и свободи да си прибере гласовете в Кърджали, в Хитрино електоратът за шест месеца целокупно да смени ГЕРБ с Демократична България и най-после Политическа партия... Машинният избор затруднява тези технологии, без да ги отстранява. Но цялата тази справедлива истина не е мотив против машините. Точно противоположното - за какво да връщаме остарялото, откакто до нищо по-добро не води? Защо изобщо е тематика?
Четвърто, правилно е, че хартиеният избор е необятно застъпен в Европа. Но това може да е претекст толкоз, едвам построиш стадион в София и да го кръстиш " Уембли ".
Пето, претекстът " хартията просто дава още един метод на гласоподаване " щеше да важи, в случай че бе даден от хора, които в действителност предоставяха разнообразни способи на гласоподаване. Например - да не са непрекъснато в първите места на листите.
Шесто, поради всичко нагоре и откакто концепцията носи кавги и общи политически опасности, да я лансираш значи да целиш нещо користно с нея. То не може да е друго, с изключение на ловене на риба в мътна вода; улеснение на порочните изборни технологии. Повече взаимозависимост при гласуването носи по-зависими гласоподаватели, а и медиатори - хранителна верига, в която старите партии Българска социалистическа партия, Движение за права и свободи и ГЕРБ са усъвършенствани. А и оцеляваха в нея.
Аз съм песимист за новите технологии и внедряването им в политиката. Но се стремя да правя оценка почтено. Така, откакто бе въведен машинният избор и единственото обективно разследване е позитивно (ликвидирането на невалидните бюлетини), да съм " срещу " значи да не съм рационален човек. Мисля също, че машинният избор е може би единствената крачка, несъмнено дребна, направена въобще против злоупотребите в епохата на така наречен смяна. Воят против нея е нагъл опит за реституция - да не става нещо по новому, а да си е остарялото.
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ