Лихвите паднаха до исторически ниски нива
В търсене на пазарен дял банките оферират все по-изгодни условия по заемите за физически лица и изключително за такива с по-високи и постоянни приходи. Рекордно ниските лихви по потребителските и жилищните заеми са добра вест за кредитополучателите, написа в собствен разбор за "Труд " финансистът Димитър Чобанов.
Въпреки това лихвените проценти по тях към момента са доста по-високи в сравнение с в по-развитите страни от Европейския съюз. В тази публикация ще прегледам кои са факторите и какви са следствията от тази политика.
Общата рамка – паричната политика на ЕЦБ и Българска народна банка
Европейската централна банка реагира по отношение на миналата финансова и икономическа рецесия като намали внезапно главните си лихвени проценти и стартира непосредствено да се намесва на пазарите за по-дългосрочни облигации. Нещо повече, тя направи негативен лихвения % по депозитите, които комерсиалните банки държат при нея за запаси над минимално наложителните.
Това значи, че в случай че тези банки разполагат със свръхрезерви, те получават назад по-малки суми в сравнение с са подали при ЕЦБ. Периодът на изкуствено ниски лихви обаче продължи повече от предстоящото, а мениджърите на банката нямаха куража да се опитат да ги възстановят по-близо до нормалните им нива.
При тежим на валутен ръб Българската национална банка в действителност внася паричната политика на ЕЦБ. За да съблюдава изцяло този принцип, Българска народна банка също направи лихвения % по свръхрезервите на банките негативен. Това е сериозен тласък за тях да влагат повече, защото в противоположен случай биха осъществили загуби. Така експанзивната парична политика се ползва и в България към този момент няколко години, през които лихвите се намаляват.
Финансирането на страната
При тези условия българската страна съумява да се финансира посредством излъчвания на дългови принадлежности при ниски лихвени проценти. Според информация от Министерството на финансите за извършените аукциони през месец юли постигнатата цена на финансиране с 10-годишни държавни скъпи бумаги е 0,32%, до момента в който при 20-годишните ДЦК тя е 1,52% на годишна база.
Тези стойности могат да се преглежда като минимални по заемите със подобаващ матуритет. Например, при отпущането на 20-годишен ипотечен заем за семейства банките биха поели по-висок кредитен риск, в сравнение с в случай че влагат в ДЦК, и поради това биха изискали по-висока възвръщаемост от посочената.
Същевременно, съгласно данни на Евростат, през юли лихвените проценти по 10-годишните ДЦК в Белгия са 0%, в Германия са -0,39%, в Дания са -0,31%, във Франция са -0,07% и така нататък От друга страна тези лихвени проценти са надлежно 1,36% в Чешката република, 2,33% в Унгария, 2,13% в Полша и 4,51% в Румъния. Тоест при последните страни лихвите по заемите за семействата би следвало да са по-високи в сравнение с в България.
Цената на ресурса за банките
Българските банки разчитат най-вече на привличане на влогове от локалния пазар. Големите банки с задгранични притежатели се финансират при лихвени проценти, които не надвишават 0,1% на годишна база, т.е. при ниска цена. При останалите стойностите са по-високи.
За банките е значима обаче разликата сред лихвите по отпуснатите заеми и получените депозити. Освен това по-ниските лихви им разрешават дейно да употребяват по-голям дял от привлечения запас. Нещо повече – съществуването на негативни лихви по свръхрезервите на процедура ги подтиква да понижат държането на такива и да ги заменят с активи, които носят позитивна или даже нулева рентабилност.
Лихвите за семейства
Някои банки оферират ипотечни заеми при първичен лихвен % и даже годишен % на разноските, които не надвишават 3%. Те се отпускат на лица с оптимален застрахователен приход при превод на работната заплата в съответната банка и при покупка на парцел в огромните градове. Тоест този артикул въпреки всичко е с по-ограничен кръг от евентуални клиенти.
При намаление на лихвения % от 4,5% на 3,5% годишно по ипотечен заем с главница от 100 000 лева и период от 20 години, който се изплаща на равни месечни вноски, размерът на заплащането спада с над 50 лева Това значи, че за целия интервал на заема получателят му ще заплати на банката с над 12 000 лева по-малко.
Банките по принцип не са склонни да намаляват лихвените проценти (и вноските) за съществуващите си клиенти. Те постоянно сформират договорите за заем по метод, който им разрешава да не вършат това автоматизирано, макар че на клиентите им се коства, че това би трябвало да се случи.
Периодът на намаление на лихвите обаче разрешава действителен заем да бъде рефинансиран от друга банка при по-ниска рента, което да разреши и понижаването на месечните вноски.
Разбира се, това може да е обвързвано с непренебрежими по мярка трансакционни разноски за получателя – нова оценка на обезпечението, изваждане на документи за приходи и фамилно състояние и така нататък – всичко належащо при кандидатстване за заем. Въпреки тях обаче, замяната на заема с по-нисколихвен би била от изгода за потребителя и актуалният миг е подобаващ за това.
Ситуацията в чужбина
Банките оферират все по-изгодни условия по заемите за физически лица и изключително за такива с по-високи и постоянни приходи.
Вече станаха известни предложения в Дания за ипотечни заеми с негативна рента. Тук има няколко особености. Дания е страна отвън еврозоната, т.е. има релативно независима парична политика, която не се въздейства директно от тази на ЕЦБ.
Освен това годишният % на разноските по тези заеми, който включва и разнообразни такси, които получават банките, както и всички останали разходи по заема, в действителност е позитивен.
Тоест в последна сметка банките няма да получат по-малко пари от клиентите си, в сравнение с са им отпуснали, само че приходите за тях няма да са от лихви, а от такси. Разбира се, разликата при оферта с рента, която е по-ниска с 3 или повече процентни пункта, е доста основна даже при по-големи такси.
Макроикономически резултати
На пръв взор ниските лихви основават удобна икономическа обстановка. Налице е на ниска цена финансиране, което подтиква растежа на вложенията и потреблението на дълготрайни артикули, основаването на нови работни места, повишението на приходите на популацията и облагите на компаниите.
Нарасналото вътрешно търсене покачва потребителските цени, цените на финансовите активи и на недвижимите парцели. Накратко това разказва етапа на разширение на стопанската система.
По-високите работни заплати и достъпността на заемите, заради по-малкия размер на вноските, подтиква семействата да купуват жилища или да заменят съществуващите с по-големи и по-качествени, което е обвързвано с разноски за поправки, обзавеждане и така нататък
Голям дял от тези разноски се финансира посредством заеми и от тях печелят и двете страни – получателите извличат изгоди, защото изтеглят потреблението си в по-ранен стадий от живота си, като към този момент не се постанова да заплащат наем за жилище, до момента в който банките печелят от лихви и такси.
Допълнителната ликвидност на пазарите, в следствие от изкуствено занижените лихви, въздейства освен върху потреблението, само че и върху вложенията и спестяванията. По-ниските лихви не подтикват хората да икономисват, а да вземат повече заеми, защото понижават полезността на бъдещото ползване по отношение на настоящото.
Това значи обаче, че повишението на търсенето заради това може да бъде единствено краткотрайно, защото в по-дългосрочен интервал не е основано на нарастнали спестявания. Именно това е един от факторите за пораждане на несъответствия в стопанската система, които на собствен ред вършат растежа й нестабилен.
Рано или късно заемите би трябвало да бъдат погасени. За страдание обаче, стопанската система не пораства непрекъснато, а за нея са присъщи циклични промени, в това число и рецесии.
При нескончаем интервал на напредък на даден пазар се основават неправилни упования, че наклонността ще се резервира надали не непрекъснато, до момента в който с течение на времето в действителност наближава моментът на обръщането й. Участието на спомагателни вложители и увеличението на експозициите на съществуващите посредством потребление на заемни средства надуват спекулативни балони, които рано или късно се пукат.
Най-често това се случва при акциите и недвижимите парцели, само че развиването на финансовите пазари способства за основаването на нови и все по-сложни активи, които също могат да бъдат наранени. Такъв беше казусът при последната рецесия с ипотечните облигации и дериватите.
Ниските лихви не са главният фактор за осъществяването на дадена покупка, само че могат да повлияят при вземането на решение. Проблемите пораждат, когато несъразмерната задлъжнялост в следствие от тях се съчетае с влошена икономическа обстановка.
При тези условия обслужването на заемите става по-трудно или даже невероятно. Тогава и кредиторите, и длъжниците стартират да страдат от неправилните решения, които са взели в предишни интервали.
Наличието на балони също може да способства за утежняването на проблемите. Спукването им е обвързвано със спад на цените на активите, загуби за вложителите, закриване на работни места и цели компании.
Всъщност изкуствено ниските лихви не изваждат стопанските системи от рецесиите. Те се употребяват от политиците за печелене на време, до момента в който стопанските системи се приспособят към измененията и сами се излекуват.
За осъществяване на краткосрочни цели (обикновено хоризонтът е до идващите избори) политиците жертват устойчивостта на икономическия напредък.
Нещо повече – ниските лихви поддържат съществуването на голям брой компании, които другояче биха спрели да вършат бизнес заради неспособност да обслужват отговорностите си. В противоположен случай те биха освободили запаси, които да се употребяват по-продуктивно в други действия и биха основали предпоставки за по-здравословен напредък.
Въпреки това лихвените проценти по тях към момента са доста по-високи в сравнение с в по-развитите страни от Европейския съюз. В тази публикация ще прегледам кои са факторите и какви са следствията от тази политика.
Общата рамка – паричната политика на ЕЦБ и Българска народна банка
Европейската централна банка реагира по отношение на миналата финансова и икономическа рецесия като намали внезапно главните си лихвени проценти и стартира непосредствено да се намесва на пазарите за по-дългосрочни облигации. Нещо повече, тя направи негативен лихвения % по депозитите, които комерсиалните банки държат при нея за запаси над минимално наложителните.
Това значи, че в случай че тези банки разполагат със свръхрезерви, те получават назад по-малки суми в сравнение с са подали при ЕЦБ. Периодът на изкуствено ниски лихви обаче продължи повече от предстоящото, а мениджърите на банката нямаха куража да се опитат да ги възстановят по-близо до нормалните им нива.
При тежим на валутен ръб Българската национална банка в действителност внася паричната политика на ЕЦБ. За да съблюдава изцяло този принцип, Българска народна банка също направи лихвения % по свръхрезервите на банките негативен. Това е сериозен тласък за тях да влагат повече, защото в противоположен случай биха осъществили загуби. Така експанзивната парична политика се ползва и в България към този момент няколко години, през които лихвите се намаляват.
Финансирането на страната
При тези условия българската страна съумява да се финансира посредством излъчвания на дългови принадлежности при ниски лихвени проценти. Според информация от Министерството на финансите за извършените аукциони през месец юли постигнатата цена на финансиране с 10-годишни държавни скъпи бумаги е 0,32%, до момента в който при 20-годишните ДЦК тя е 1,52% на годишна база.
Тези стойности могат да се преглежда като минимални по заемите със подобаващ матуритет. Например, при отпущането на 20-годишен ипотечен заем за семейства банките биха поели по-висок кредитен риск, в сравнение с в случай че влагат в ДЦК, и поради това биха изискали по-висока възвръщаемост от посочената.
Същевременно, съгласно данни на Евростат, през юли лихвените проценти по 10-годишните ДЦК в Белгия са 0%, в Германия са -0,39%, в Дания са -0,31%, във Франция са -0,07% и така нататък От друга страна тези лихвени проценти са надлежно 1,36% в Чешката република, 2,33% в Унгария, 2,13% в Полша и 4,51% в Румъния. Тоест при последните страни лихвите по заемите за семействата би следвало да са по-високи в сравнение с в България.
Цената на ресурса за банките
Българските банки разчитат най-вече на привличане на влогове от локалния пазар. Големите банки с задгранични притежатели се финансират при лихвени проценти, които не надвишават 0,1% на годишна база, т.е. при ниска цена. При останалите стойностите са по-високи.
За банките е значима обаче разликата сред лихвите по отпуснатите заеми и получените депозити. Освен това по-ниските лихви им разрешават дейно да употребяват по-голям дял от привлечения запас. Нещо повече – съществуването на негативни лихви по свръхрезервите на процедура ги подтиква да понижат държането на такива и да ги заменят с активи, които носят позитивна или даже нулева рентабилност.
Лихвите за семейства
Някои банки оферират ипотечни заеми при първичен лихвен % и даже годишен % на разноските, които не надвишават 3%. Те се отпускат на лица с оптимален застрахователен приход при превод на работната заплата в съответната банка и при покупка на парцел в огромните градове. Тоест този артикул въпреки всичко е с по-ограничен кръг от евентуални клиенти.
При намаление на лихвения % от 4,5% на 3,5% годишно по ипотечен заем с главница от 100 000 лева и период от 20 години, който се изплаща на равни месечни вноски, размерът на заплащането спада с над 50 лева Това значи, че за целия интервал на заема получателят му ще заплати на банката с над 12 000 лева по-малко.
Банките по принцип не са склонни да намаляват лихвените проценти (и вноските) за съществуващите си клиенти. Те постоянно сформират договорите за заем по метод, който им разрешава да не вършат това автоматизирано, макар че на клиентите им се коства, че това би трябвало да се случи.
Периодът на намаление на лихвите обаче разрешава действителен заем да бъде рефинансиран от друга банка при по-ниска рента, което да разреши и понижаването на месечните вноски.
Разбира се, това може да е обвързвано с непренебрежими по мярка трансакционни разноски за получателя – нова оценка на обезпечението, изваждане на документи за приходи и фамилно състояние и така нататък – всичко належащо при кандидатстване за заем. Въпреки тях обаче, замяната на заема с по-нисколихвен би била от изгода за потребителя и актуалният миг е подобаващ за това.
Ситуацията в чужбина
Банките оферират все по-изгодни условия по заемите за физически лица и изключително за такива с по-високи и постоянни приходи. Вече станаха известни предложения в Дания за ипотечни заеми с негативна рента. Тук има няколко особености. Дания е страна отвън еврозоната, т.е. има релативно независима парична политика, която не се въздейства директно от тази на ЕЦБ.
Освен това годишният % на разноските по тези заеми, който включва и разнообразни такси, които получават банките, както и всички останали разходи по заема, в действителност е позитивен.
Тоест в последна сметка банките няма да получат по-малко пари от клиентите си, в сравнение с са им отпуснали, само че приходите за тях няма да са от лихви, а от такси. Разбира се, разликата при оферта с рента, която е по-ниска с 3 или повече процентни пункта, е доста основна даже при по-големи такси.
Макроикономически резултати
На пръв взор ниските лихви основават удобна икономическа обстановка. Налице е на ниска цена финансиране, което подтиква растежа на вложенията и потреблението на дълготрайни артикули, основаването на нови работни места, повишението на приходите на популацията и облагите на компаниите.
Нарасналото вътрешно търсене покачва потребителските цени, цените на финансовите активи и на недвижимите парцели. Накратко това разказва етапа на разширение на стопанската система.
По-високите работни заплати и достъпността на заемите, заради по-малкия размер на вноските, подтиква семействата да купуват жилища или да заменят съществуващите с по-големи и по-качествени, което е обвързвано с разноски за поправки, обзавеждане и така нататък
Голям дял от тези разноски се финансира посредством заеми и от тях печелят и двете страни – получателите извличат изгоди, защото изтеглят потреблението си в по-ранен стадий от живота си, като към този момент не се постанова да заплащат наем за жилище, до момента в който банките печелят от лихви и такси.
Допълнителната ликвидност на пазарите, в следствие от изкуствено занижените лихви, въздейства освен върху потреблението, само че и върху вложенията и спестяванията. По-ниските лихви не подтикват хората да икономисват, а да вземат повече заеми, защото понижават полезността на бъдещото ползване по отношение на настоящото.
Това значи обаче, че повишението на търсенето заради това може да бъде единствено краткотрайно, защото в по-дългосрочен интервал не е основано на нарастнали спестявания. Именно това е един от факторите за пораждане на несъответствия в стопанската система, които на собствен ред вършат растежа й нестабилен.
Рано или късно заемите би трябвало да бъдат погасени. За страдание обаче, стопанската система не пораства непрекъснато, а за нея са присъщи циклични промени, в това число и рецесии.
При нескончаем интервал на напредък на даден пазар се основават неправилни упования, че наклонността ще се резервира надали не непрекъснато, до момента в който с течение на времето в действителност наближава моментът на обръщането й. Участието на спомагателни вложители и увеличението на експозициите на съществуващите посредством потребление на заемни средства надуват спекулативни балони, които рано или късно се пукат.
Най-често това се случва при акциите и недвижимите парцели, само че развиването на финансовите пазари способства за основаването на нови и все по-сложни активи, които също могат да бъдат наранени. Такъв беше казусът при последната рецесия с ипотечните облигации и дериватите.
Ниските лихви не са главният фактор за осъществяването на дадена покупка, само че могат да повлияят при вземането на решение. Проблемите пораждат, когато несъразмерната задлъжнялост в следствие от тях се съчетае с влошена икономическа обстановка.
При тези условия обслужването на заемите става по-трудно или даже невероятно. Тогава и кредиторите, и длъжниците стартират да страдат от неправилните решения, които са взели в предишни интервали.
Наличието на балони също може да способства за утежняването на проблемите. Спукването им е обвързвано със спад на цените на активите, загуби за вложителите, закриване на работни места и цели компании.
Всъщност изкуствено ниските лихви не изваждат стопанските системи от рецесиите. Те се употребяват от политиците за печелене на време, до момента в който стопанските системи се приспособят към измененията и сами се излекуват.
За осъществяване на краткосрочни цели (обикновено хоризонтът е до идващите избори) политиците жертват устойчивостта на икономическия напредък.
Нещо повече – ниските лихви поддържат съществуването на голям брой компании, които другояче биха спрели да вършат бизнес заради неспособност да обслужват отговорностите си. В противоположен случай те биха освободили запаси, които да се употребяват по-продуктивно в други действия и биха основали предпоставки за по-здравословен напредък.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ