„АМЕРИКАНСКИ БОГОВЕ” – традиции срещу матрицата
В тъмното не престават да се случват странни неща. И там не ни причакват единствено хлапета, само че и американските богове. Продълженията на няколко паметни сериали, за които към този момент писах, съвсем по едно и също време ни връхлетяха това лято, откакто играта на тронове завърши дефинитивно (поне в този си вариант). Ще им отделим уместно внимание, въпреки незабавно да се съглася с множеството почитатели от форумите: всяко начало (май винаги) е по-добро от всичките му продължения. Най-хубавото в традициите на Нетфликс е, че пускат епизодите вкупом и страстите или неудовлетворението те завладяват еднократно – вместо да им робуваш седмица след седмица в бурно вдъхновение или спокоен шок. Ала и с „ боговете ” на Starz новите осем серии излизаха една по една. И трансферираха с една година сякаш обещаното им стартиране.
Романът на Нийл Геймън (известен повече по това време с комиксите си и предшестван от „ Добри поличби ” – в съавторство на Геймън с Тери Пратчет) излиза през далечната 2001-а, за година-две печели влиятелните награди Хюго, Небюла и Брам Стокър, а на 30 април 2017 излиза първият епизод от сериала. Вторият сезон започва на 10 март т.г.
Няколко имена от втория сезон: Изпълнителни продуценти са Браян Фулър, Майкъл Грийн, Нийл Геймън, Стефани Бърк, Том Биърс, Крейг Сжедилски. Фулър и Геймън са създатели на пуснатите до в този момент 16 серии. В функциите са Йън Макшейн (Мистър Сряда, Один; в началото е поканен Никълъс Кейдж, само че той отказва), Рики Уитъл (Шадоу Мун), Емили Броунинг (мъртвата му брачна половинка Лора), Пабло Шрайбър (Мат Суини), нигерийката Йетиде Бадаки (Билкис, богинята на любовта, Савската царица), Криспин Глоувър (Мистър Свят), Орландо Джоунс (Нанси, господ Ананси), Брус Лангли (техничарчето, „ администраторът ” на матрицата), Питър Стормеър (Чернобог); но Джилиан Андерсън към този момент не е Медия – Кейхюн Ким я замества като Нова Медия. Между изпълнителните продуценти – с изключение на самият публицист – е и Макшейн. Музиката този път (в първи сезон тя е на Брайън Райтцел) е на Дани Бенси и Саундър Джурианс. Кристофър Бърн режисира 2 епизода, останалите „ дирижират ” шестима негови сътрудници. Визуалното интро е все по този начин смахнато-върховно. Най-висока оценка в IMDB (8.5 при дали своят вот 770) има пред-последния епизод. Втори сезон се забави и поради бурната си „ подмолна ” предистория.
Всъщност, Фулър и Грийн са отстранени от работата по новия сезон. Първо той е „ даден ” на Джеси Аликзандър. Самият Геймън е ангажиран с пресъздаването на „ Добри поличби ”. Актьорите стартират да се „ бунтуват ” на снимачната площадка, Макшейн взима да си написа самичък репликите. Джеси е отхвърлен. Специализирани уеб сайтове приписват 16-те подготвени и излъчени серии на Фулър и Грийн. И да: който е чел книгата, няма да откри нещата от нея тъкмо такива, каквито си мисли, че би трябвало да са. Вече съм приел, че това се „ случва ” наложително с екранизациите на книги.
Специалните резултати още веднъж са на равнище, само че някак се губят в общата тромавост на картината – проследяваща диалози в кола, по пусти пътища или на опустошени паркинги. Хубави фрагменти и истински хрумвания (Къщата на скалата, Въртележката, Бурлеската на американските традиции) не липсват. Но повече е разпиляната философия, която на дребни порции в епизодите свети като скрижали от битката на Старите и Новите богове. И така…
Една се моли пред празния ковчег на баба си. Церемонията ще е след ден-два, само че атрибутите за нея са подредени в църквата. Защото, самият преподобен Хътчинс споделя, че „ значима е концепцията и Бог е просто една концепция ” (Еп.4).
Но господин Свят пък споделя, че война може да бъде извоювана единствено с информация. А какво е това ли? Ами слепотата. Хората навсякъде ослепяват. Това е информацията. Например, обществените мрежи – какъв брой смешно! Никой не желае да го наблюдават, само че там всеки следи всеки и самичък качва всичко, с което другите да проследят неговия ден, почивката му, половия му живот. А какъв брой са радостни – към този момент имат лицево различаване, могат да се „ удостоверят ”. И „ сами носят шибани тракери в себе си и вършат азбучник на всяка скапана хапка и всеки непоносим косъм в носа си ” (Еп.4). „ Щом всички гледат, някой би трябвало да гледа тях самите. А това пък е маркетингът ", (Еп.3).
През 1933 година Рузвелт отменил златния стандарт. Вече не можеш да отидеш в банка и да получиш пари против сребро или злато. „ Парите са нищо (твърди Мистър Сряда), парче хартия. Но те са история, която чуваш още веднъж и още веднъж. И са набили в главата ти, че значи нещо. Без значение от страна, просвета, вяра. Целият свят обича парите. Най-голямата история, разказана в миналото. Пари́… Но забележимото е и невидимо. Исус бил починал поради греховете на хората. Това не е истината. Той умря, тъй като разгневи властимащите. Той отхвърли да им се подчини. Да бъде следен. А виж каква власт има в този момент. Колко хора му се прекланят… ” (пак там). А най-влиятелният господ в Америка се назовава Пари́. „ Недосегаем гъз, само че акциите му в никакъв случай не падат. ”
Стереотипите и нещата, които хората трансформират в фешън икони? Като политика или всекидневие, като слогани или като движимости. Самите американци дали се чудят или се смеят, като гледат кино лентата. (Мисля си, че по-скоро въобще и не вдяват защо иде реч…) Още доста, преди да се „ роди ” така наречен политкоректност: черните са изначално неприятни, белите са положителни – черните вършат всякакви неприятни неща, белите ги линчуват. Бог Анубис (местър Ибис, цветнокожият притежател на погребалното бюро в Кейро, Илинойс, Съединени американски щати – да не се бърка с Кайро, Египет) – установи: „ Преди Гражданската война никой от нас не знаеше, че сме цветнокожи. Чужденци, може би, екзотични и с тъмна кожа. И още по-странно е, когато взеха да ни именуван „ афроамериканци ”. Ние в никакъв случай не сме се смятали за африканци. Ние бяхме народът от Нил, само че когато фараонът ми поднасяше блага ” (Еп.4).
Кино-разказът обаче (поне за мен) непрекъснато „ подбутва ” възприятията и спомените на фена, даже в някогашна социалистическа България, дето в миналото кока-колата бе оповестена за отровна. Тия фрагменти се редят като паметни плакати по стената в стая на самосънуващо се хипи, което крие възторзи и фантазии зад вратата. Или като задвижил се колаж от рекламни постери на остарели американски филми.
Има ги и попиконите, не са пропуснати и новите страхове (романът, да напомня, е писан в календарното начало на новия век). Чукът Гримнир е в очукан кейс за китара. За да се възстановят магичните руни по всепобеждаващото копие на Один, би трябвало да се извика силата от остарялото кожено яке на Лу Рийд. Джинът и Човекът-Не-Човек Салим (ето я " джендър " -двойката) пътуват из Америка с бойния глиган на Фрея, който е забележително реставриран мотор с панер „ Урал ”. Норните – предсказващи ориста – са восъчни кукли от игрален автомат в бар от Средния Запад. Неонацисти от „ Нова Германия ” в Съединени американски щати почитат американските полезности и желаят да спонсорират американец в шампионата на Америка по повдигане на тежести; най-сетне ще му наредят да падне от немец на финала; все пак… „ тези идиоти в ботуши ще ти върнат предходната популярност ” (Еп.6).
Имам книгата на Геймън. Преди 2 години, с началото на екранизацията, я трансферирах отначало. Знаех, че няма да мине без „ отклонения ” (напр. мъртвата брачна половинка на Шадоу – Лора, е доразработена за кино лентата от писателя, с цел да се усили наличието на женски персонажи). Първият сезон ми хареса. Признавам, че е въпрос на настройка (вече претърпях страсти и разочарования от „ троновете ”), не подходих с предразсъдъци на доморасъл критик към новите серии. Разсъждавам над някои реплики, само че преобладаващо виждам ведро и с подсмихване филмите. Фентъзи, което не е фентъзи, страхотни резултати – само че не в космоса или с пришълци тук, в действителност една продължаваща с живота на човечеството библейска история: на места усмихната с емотикони и електронен език. Пресъздаващ прехода на хората от старите към новите им богове. Терзанията са си за самите могули (стари или нови) – щом са се почувствали уютно и величаво в основаните от индивида аватари. Е, ясно е, че кръвта и същинската гибел остават за тленните хорица.
„ Когато хората пристигнали за пръв път в Америка, ни довели със себе си. Локи, Тор, Один… Ние проникнахме в съзнанието им и пуснахме корени. Но последователно те ни изоставиха, поради по-добра договорка. Нов живот в нова земя.. Нашите същински вярващи умряха или просто стопираха да ни имат вяра. Оставиха ни сами да се грижим за себе си. Но ние оцеляхме. Живеем в периферията на обществото: остарели, забравени богове в земя без богове. ” (Г-н Сряда, Еп.1).
Зарибени от първия сезон и недоволни от втория – има много. Трябва да кажа в задатък (на още две последващи ревюта, може би?), че и продълженията на „ Странните неща ” и „ Дарк ” също отстъпват на към този момент изгледаното. Отделно, че там екранните герои разиграват едно софтуерно по-модерно „ Синьо лято ”, щедро гарнирано с печеливш съспенс по тествани сюжети. Боговете обаче дори са подразнили мнозина. С неубедителност, с разтегнато деяние, с дълги „ части ” от епизоди, които не споделят нищо (напр. съвсем целия шести). Ето едно от любопитните обобщаващи и литературно поднесени отзиви – за жалост, още от откриващия първи епизод. Блогъра Никита Казимиров в мулти-културалния уебсайт https://euuser.xyz/ (12.03.2019) написа: „ Първата серия от втори сезон, това е пийнал самозванец в странична уличка, на който тестета карти му изпадат от ръкавите, а при опит да извади гълъб от шапката, той просто му скършва вратлето. ” Добре де, не е толкоз зле. Като се има поради, че Нийл Геймън има повест „ Monarch of the Glen “, продължаваща историята на пътешествията на основния воин от „ Американски богове “ – Шадоу, това може и да подсказва евентуално продължение на историята, което обаче се чака да бъде написано. За идващ кино-сезон, не знам? Ако Геймън получи креативната независимост, която очевидно има в адаптирането на „ Добри поличби ”, боговете могат да се уредят с още свои часове наличие измежду „ публиката ” си. Не е като да не си написал книгите, които към този момент са снимани („ троновете ” на Мартин)…
И също като в най-ама-най-последния епизод в играта на огън и лед, и в „ Американски богове ” финалният епизод на 2-я сезон е напълно разочароващ. Ако български фен – за какво не и около тези редове тук – реши да го гледа в този момент, ще се натъкне на едно настоящо тотално хакване на системата (с мигане от Орсънуелсовата „ Война на световете ”): горките американци!, да им спрат виртуалните услуги и да ги карат да заплащат кеш в супера за тоалетна хартия и вода…
„ Г-н Зи, можем ли да спрем хакването? (питат Службите). – Не. – Какво можем да създадем? – Можем да се молим. Мечтите за ред отстъпват пред естественото положение на нещата ", (Еп.8).
Щом Библията е на близо 2 хиляди години, не виждам проблем трансформацията и борбите сред старите и новите (американски) аватари на античната религия и настоящата софтуерна матрица да не се гледат на екран най-малко още няколко сезона. Защото:
„ Вие не сте богове. Създадени сте от хора. Бог е приказка за възрастни, които желали отговори, само че били прекомерно мързеливи да си ги потърсят сами. Вие (боговете) взимате и взимате, а какво давате на хората. Нищо. Вие сте чудовища под леглата, ебаващи се с живота на хората. ” (Шадоу Мун, Еп.1). Нямам какво да прибавя. Но аз съм просто фен и четец. Знам, че евентуално нещо давам всекидневно, само че нищо няма да получа. Освен представление.
ПС. Илюстративните фотоси от продукцията са от галерията в уеб страницата на AXN-България.
Романът на Нийл Геймън (известен повече по това време с комиксите си и предшестван от „ Добри поличби ” – в съавторство на Геймън с Тери Пратчет) излиза през далечната 2001-а, за година-две печели влиятелните награди Хюго, Небюла и Брам Стокър, а на 30 април 2017 излиза първият епизод от сериала. Вторият сезон започва на 10 март т.г.
Няколко имена от втория сезон: Изпълнителни продуценти са Браян Фулър, Майкъл Грийн, Нийл Геймън, Стефани Бърк, Том Биърс, Крейг Сжедилски. Фулър и Геймън са създатели на пуснатите до в този момент 16 серии. В функциите са Йън Макшейн (Мистър Сряда, Один; в началото е поканен Никълъс Кейдж, само че той отказва), Рики Уитъл (Шадоу Мун), Емили Броунинг (мъртвата му брачна половинка Лора), Пабло Шрайбър (Мат Суини), нигерийката Йетиде Бадаки (Билкис, богинята на любовта, Савската царица), Криспин Глоувър (Мистър Свят), Орландо Джоунс (Нанси, господ Ананси), Брус Лангли (техничарчето, „ администраторът ” на матрицата), Питър Стормеър (Чернобог); но Джилиан Андерсън към този момент не е Медия – Кейхюн Ким я замества като Нова Медия. Между изпълнителните продуценти – с изключение на самият публицист – е и Макшейн. Музиката този път (в първи сезон тя е на Брайън Райтцел) е на Дани Бенси и Саундър Джурианс. Кристофър Бърн режисира 2 епизода, останалите „ дирижират ” шестима негови сътрудници. Визуалното интро е все по този начин смахнато-върховно. Най-висока оценка в IMDB (8.5 при дали своят вот 770) има пред-последния епизод. Втори сезон се забави и поради бурната си „ подмолна ” предистория.
Всъщност, Фулър и Грийн са отстранени от работата по новия сезон. Първо той е „ даден ” на Джеси Аликзандър. Самият Геймън е ангажиран с пресъздаването на „ Добри поличби ”. Актьорите стартират да се „ бунтуват ” на снимачната площадка, Макшейн взима да си написа самичък репликите. Джеси е отхвърлен. Специализирани уеб сайтове приписват 16-те подготвени и излъчени серии на Фулър и Грийн. И да: който е чел книгата, няма да откри нещата от нея тъкмо такива, каквито си мисли, че би трябвало да са. Вече съм приел, че това се „ случва ” наложително с екранизациите на книги.
Специалните резултати още веднъж са на равнище, само че някак се губят в общата тромавост на картината – проследяваща диалози в кола, по пусти пътища или на опустошени паркинги. Хубави фрагменти и истински хрумвания (Къщата на скалата, Въртележката, Бурлеската на американските традиции) не липсват. Но повече е разпиляната философия, която на дребни порции в епизодите свети като скрижали от битката на Старите и Новите богове. И така…
Една се моли пред празния ковчег на баба си. Церемонията ще е след ден-два, само че атрибутите за нея са подредени в църквата. Защото, самият преподобен Хътчинс споделя, че „ значима е концепцията и Бог е просто една концепция ” (Еп.4).
Но господин Свят пък споделя, че война може да бъде извоювана единствено с информация. А какво е това ли? Ами слепотата. Хората навсякъде ослепяват. Това е информацията. Например, обществените мрежи – какъв брой смешно! Никой не желае да го наблюдават, само че там всеки следи всеки и самичък качва всичко, с което другите да проследят неговия ден, почивката му, половия му живот. А какъв брой са радостни – към този момент имат лицево различаване, могат да се „ удостоверят ”. И „ сами носят шибани тракери в себе си и вършат азбучник на всяка скапана хапка и всеки непоносим косъм в носа си ” (Еп.4). „ Щом всички гледат, някой би трябвало да гледа тях самите. А това пък е маркетингът ", (Еп.3).
През 1933 година Рузвелт отменил златния стандарт. Вече не можеш да отидеш в банка и да получиш пари против сребро или злато. „ Парите са нищо (твърди Мистър Сряда), парче хартия. Но те са история, която чуваш още веднъж и още веднъж. И са набили в главата ти, че значи нещо. Без значение от страна, просвета, вяра. Целият свят обича парите. Най-голямата история, разказана в миналото. Пари́… Но забележимото е и невидимо. Исус бил починал поради греховете на хората. Това не е истината. Той умря, тъй като разгневи властимащите. Той отхвърли да им се подчини. Да бъде следен. А виж каква власт има в този момент. Колко хора му се прекланят… ” (пак там). А най-влиятелният господ в Америка се назовава Пари́. „ Недосегаем гъз, само че акциите му в никакъв случай не падат. ”
Стереотипите и нещата, които хората трансформират в фешън икони? Като политика или всекидневие, като слогани или като движимости. Самите американци дали се чудят или се смеят, като гледат кино лентата. (Мисля си, че по-скоро въобще и не вдяват защо иде реч…) Още доста, преди да се „ роди ” така наречен политкоректност: черните са изначално неприятни, белите са положителни – черните вършат всякакви неприятни неща, белите ги линчуват. Бог Анубис (местър Ибис, цветнокожият притежател на погребалното бюро в Кейро, Илинойс, Съединени американски щати – да не се бърка с Кайро, Египет) – установи: „ Преди Гражданската война никой от нас не знаеше, че сме цветнокожи. Чужденци, може би, екзотични и с тъмна кожа. И още по-странно е, когато взеха да ни именуван „ афроамериканци ”. Ние в никакъв случай не сме се смятали за африканци. Ние бяхме народът от Нил, само че когато фараонът ми поднасяше блага ” (Еп.4).
Кино-разказът обаче (поне за мен) непрекъснато „ подбутва ” възприятията и спомените на фена, даже в някогашна социалистическа България, дето в миналото кока-колата бе оповестена за отровна. Тия фрагменти се редят като паметни плакати по стената в стая на самосънуващо се хипи, което крие възторзи и фантазии зад вратата. Или като задвижил се колаж от рекламни постери на остарели американски филми.
Има ги и попиконите, не са пропуснати и новите страхове (романът, да напомня, е писан в календарното начало на новия век). Чукът Гримнир е в очукан кейс за китара. За да се възстановят магичните руни по всепобеждаващото копие на Один, би трябвало да се извика силата от остарялото кожено яке на Лу Рийд. Джинът и Човекът-Не-Човек Салим (ето я " джендър " -двойката) пътуват из Америка с бойния глиган на Фрея, който е забележително реставриран мотор с панер „ Урал ”. Норните – предсказващи ориста – са восъчни кукли от игрален автомат в бар от Средния Запад. Неонацисти от „ Нова Германия ” в Съединени американски щати почитат американските полезности и желаят да спонсорират американец в шампионата на Америка по повдигане на тежести; най-сетне ще му наредят да падне от немец на финала; все пак… „ тези идиоти в ботуши ще ти върнат предходната популярност ” (Еп.6).
Имам книгата на Геймън. Преди 2 години, с началото на екранизацията, я трансферирах отначало. Знаех, че няма да мине без „ отклонения ” (напр. мъртвата брачна половинка на Шадоу – Лора, е доразработена за кино лентата от писателя, с цел да се усили наличието на женски персонажи). Първият сезон ми хареса. Признавам, че е въпрос на настройка (вече претърпях страсти и разочарования от „ троновете ”), не подходих с предразсъдъци на доморасъл критик към новите серии. Разсъждавам над някои реплики, само че преобладаващо виждам ведро и с подсмихване филмите. Фентъзи, което не е фентъзи, страхотни резултати – само че не в космоса или с пришълци тук, в действителност една продължаваща с живота на човечеството библейска история: на места усмихната с емотикони и електронен език. Пресъздаващ прехода на хората от старите към новите им богове. Терзанията са си за самите могули (стари или нови) – щом са се почувствали уютно и величаво в основаните от индивида аватари. Е, ясно е, че кръвта и същинската гибел остават за тленните хорица.
„ Когато хората пристигнали за пръв път в Америка, ни довели със себе си. Локи, Тор, Один… Ние проникнахме в съзнанието им и пуснахме корени. Но последователно те ни изоставиха, поради по-добра договорка. Нов живот в нова земя.. Нашите същински вярващи умряха или просто стопираха да ни имат вяра. Оставиха ни сами да се грижим за себе си. Но ние оцеляхме. Живеем в периферията на обществото: остарели, забравени богове в земя без богове. ” (Г-н Сряда, Еп.1).
Зарибени от първия сезон и недоволни от втория – има много. Трябва да кажа в задатък (на още две последващи ревюта, може би?), че и продълженията на „ Странните неща ” и „ Дарк ” също отстъпват на към този момент изгледаното. Отделно, че там екранните герои разиграват едно софтуерно по-модерно „ Синьо лято ”, щедро гарнирано с печеливш съспенс по тествани сюжети. Боговете обаче дори са подразнили мнозина. С неубедителност, с разтегнато деяние, с дълги „ части ” от епизоди, които не споделят нищо (напр. съвсем целия шести). Ето едно от любопитните обобщаващи и литературно поднесени отзиви – за жалост, още от откриващия първи епизод. Блогъра Никита Казимиров в мулти-културалния уебсайт https://euuser.xyz/ (12.03.2019) написа: „ Първата серия от втори сезон, това е пийнал самозванец в странична уличка, на който тестета карти му изпадат от ръкавите, а при опит да извади гълъб от шапката, той просто му скършва вратлето. ” Добре де, не е толкоз зле. Като се има поради, че Нийл Геймън има повест „ Monarch of the Glen “, продължаваща историята на пътешествията на основния воин от „ Американски богове “ – Шадоу, това може и да подсказва евентуално продължение на историята, което обаче се чака да бъде написано. За идващ кино-сезон, не знам? Ако Геймън получи креативната независимост, която очевидно има в адаптирането на „ Добри поличби ”, боговете могат да се уредят с още свои часове наличие измежду „ публиката ” си. Не е като да не си написал книгите, които към този момент са снимани („ троновете ” на Мартин)…
И също като в най-ама-най-последния епизод в играта на огън и лед, и в „ Американски богове ” финалният епизод на 2-я сезон е напълно разочароващ. Ако български фен – за какво не и около тези редове тук – реши да го гледа в този момент, ще се натъкне на едно настоящо тотално хакване на системата (с мигане от Орсънуелсовата „ Война на световете ”): горките американци!, да им спрат виртуалните услуги и да ги карат да заплащат кеш в супера за тоалетна хартия и вода…
„ Г-н Зи, можем ли да спрем хакването? (питат Службите). – Не. – Какво можем да създадем? – Можем да се молим. Мечтите за ред отстъпват пред естественото положение на нещата ", (Еп.8).
Щом Библията е на близо 2 хиляди години, не виждам проблем трансформацията и борбите сред старите и новите (американски) аватари на античната религия и настоящата софтуерна матрица да не се гледат на екран най-малко още няколко сезона. Защото:
„ Вие не сте богове. Създадени сте от хора. Бог е приказка за възрастни, които желали отговори, само че били прекомерно мързеливи да си ги потърсят сами. Вие (боговете) взимате и взимате, а какво давате на хората. Нищо. Вие сте чудовища под леглата, ебаващи се с живота на хората. ” (Шадоу Мун, Еп.1). Нямам какво да прибавя. Но аз съм просто фен и четец. Знам, че евентуално нещо давам всекидневно, само че нищо няма да получа. Освен представление.
ПС. Илюстративните фотоси от продукцията са от галерията в уеб страницата на AXN-България.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ