В тъмната зала на римския Teatro Costanzi от горните галерии

В тъмната зала на римския Teatro Costanzi от горните галерии се носеше висок рев. Десетки фенерчета светнаха, лъчите им се пресичаха бясно, търсейки източника на звука.

Снопчетата светлина се насочиха към призрачна фигура – ​​слаба, тъмнокоса жена, облечена в бяло, движеща се с погребална крачка и жално пееща. В публиката към 130 деца на възраст от 8 до 10 години издават писъци, някои въздишат и едно „ не е същинско “. Няколко извикаха „ Ема, Ема “.

На децата преди малко беше казано, че Костанци, столичната опера, има непрекъснат призрак. Не, друг. Твърди се, че това е духът на Ема Карели, италианско сопрано, което ръководеше театъра преди век и го обичаше толкоз доста, че не искаше да го напусне даже в гибелта.

Opera Education, която основава стратегии за деца. „ Това мога да подсигурявам. “

сполучливият опит на страната да сложи практиката на оперно пеене в Италия в представителния лист на...

Прочетете целия текст »