Мери Касат - една от първите жени импресионисти
В своята татковина - Америка Мери Касат е добре позната и обичана художничка, само че във Франция, където художничката прекарва огромна част от живот си и избира да бъде заровена, остава съвсем забравена. Касат е една от трите дами художнички импресионисти и единствената американка, която разпространява в Съединени американски щати най-значимото художествено придвижване на 19-и век.
За заслугите си към Касат е наградена с Почетния легион през 1904 година И въпреки всичко „ французите знаят все по-малко за нея “, споделя Матюс.
Още от дребна Мери Касат е решена да стане художник. Баща й Робърт, банкер, сподели, че избира да я види мъртва, в сравнение с да стане художник. Причината? Той се страхувал за живота на щерка си, тъй като била жена. Искал да я отбрани от заплахите на тогавашния свят. Затова и Касат подписва ранните картини със своите букви или второ име Стивънсън.
Няколко фактора по това време пречат на Касат: тя е жена, чужденка и има известност на художничка, която рисува майчинството. В последна сметка обаче тя съумява да потвърди качествата си. Нейни картини са били излагани няколко пъти по време на Парижкия салон. Признание от най-голям сан.
Тя пътува из континента, като се въодушевява от Кореджо, Веласкес и Рубенс. „ Рисуването не може да се преподава “, споделя тя. „ Човек не се нуждае от уроци. Музеите са задоволителни. “
Когато Едгар Дега вижда една от картините на Касат в Салона от 1874 година и споделя възторгнато: „ Това е някой, който се усеща по този начин, както и аз “. Дега и Касат се срещат три години по-късно и остават другари за цялостен живот.
Сестрата на Касат – Лидия я въодушевява с стилните шапки и рокли и художничката стартира да я рисува. На картина The Cup of Tea тя е с розова рокля и шапка, до момента в който седи и държи изтънчено чаша чай.
Художничката се сблъсква и с недоверието на феминистките. От една страна тя е необичаен образец за жена от тази ера, която съумява да пробие в сфера, доминирана от мъжете, от друга – нейното място в обществото, като жена, може да се разтълкува като несериозно. Освен това тематиката с майчинството в картините й също е противоречива, тъй като я преглеждат като тип дребнавост и налагане на рамки на дамите.
Въпреките рецензиите, картините й жънат триумфи и я обезпечават. Художничката съумява да си купи сама собствен личен дом, който е също толкоз баснословен, колкото и картините й. През 1890 година галерия на японски гравюри, известни „ Картини на плаващия свят “, предизвикат влечението към японизма измежду френските художници.
Касат като уверена в себе си жена, си слага предизвикването да реализира същия резултат, само че със западни техники. Усърдието и геният й раждат La Toilette – жена пред огледало с халат до кръста, която след това е сравнявана с японския занаятчия Китагава Утамаро.
Като вижда картината La Toilette, Дега, който е прочут с известното си съмнение към дамите, отбелязва: „ Не имам вяра една жена да рисува толкоз добре. Наистина ли направи това? "
И въпреки до завършек на живота си да не съумява да сътвори семейство, от нежността в детайлите на картините й личи това неподправено майчинско възприятие, което е имала. В края на XIX век тя се утвърждава като занаятчия на „ модерната Мадона ”. В галерията ни можете да разгледате част от картините, основани с надарената й четка.
За заслугите си към Касат е наградена с Почетния легион през 1904 година И въпреки всичко „ французите знаят все по-малко за нея “, споделя Матюс.
Още от дребна Мери Касат е решена да стане художник. Баща й Робърт, банкер, сподели, че избира да я види мъртва, в сравнение с да стане художник. Причината? Той се страхувал за живота на щерка си, тъй като била жена. Искал да я отбрани от заплахите на тогавашния свят. Затова и Касат подписва ранните картини със своите букви или второ име Стивънсън.
Няколко фактора по това време пречат на Касат: тя е жена, чужденка и има известност на художничка, която рисува майчинството. В последна сметка обаче тя съумява да потвърди качествата си. Нейни картини са били излагани няколко пъти по време на Парижкия салон. Признание от най-голям сан.
Тя пътува из континента, като се въодушевява от Кореджо, Веласкес и Рубенс. „ Рисуването не може да се преподава “, споделя тя. „ Човек не се нуждае от уроци. Музеите са задоволителни. “
Когато Едгар Дега вижда една от картините на Касат в Салона от 1874 година и споделя възторгнато: „ Това е някой, който се усеща по този начин, както и аз “. Дега и Касат се срещат три години по-късно и остават другари за цялостен живот.
Сестрата на Касат – Лидия я въодушевява с стилните шапки и рокли и художничката стартира да я рисува. На картина The Cup of Tea тя е с розова рокля и шапка, до момента в който седи и държи изтънчено чаша чай.
Художничката се сблъсква и с недоверието на феминистките. От една страна тя е необичаен образец за жена от тази ера, която съумява да пробие в сфера, доминирана от мъжете, от друга – нейното място в обществото, като жена, може да се разтълкува като несериозно. Освен това тематиката с майчинството в картините й също е противоречива, тъй като я преглеждат като тип дребнавост и налагане на рамки на дамите.
Въпреките рецензиите, картините й жънат триумфи и я обезпечават. Художничката съумява да си купи сама собствен личен дом, който е също толкоз баснословен, колкото и картините й. През 1890 година галерия на японски гравюри, известни „ Картини на плаващия свят “, предизвикат влечението към японизма измежду френските художници.
Касат като уверена в себе си жена, си слага предизвикването да реализира същия резултат, само че със западни техники. Усърдието и геният й раждат La Toilette – жена пред огледало с халат до кръста, която след това е сравнявана с японския занаятчия Китагава Утамаро.
Като вижда картината La Toilette, Дега, който е прочут с известното си съмнение към дамите, отбелязва: „ Не имам вяра една жена да рисува толкоз добре. Наистина ли направи това? "
И въпреки до завършек на живота си да не съумява да сътвори семейство, от нежността в детайлите на картините й личи това неподправено майчинско възприятие, което е имала. В края на XIX век тя се утвърждава като занаятчия на „ модерната Мадона ”. В галерията ни можете да разгледате част от картините, основани с надарената й четка.
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ