Проекцията и отричането като защитни механизми
В своята психоаналитична доктрина Зигминд Фройд за първи път разказва теорията за защитните механизми на личността, а по-късно щерка му Анна Фройд уголемява тази доктрина. В всекидневието си човек постоянно се сблъсква с неприемливи мисли и усеща. Защитните механизми оказват помощ за оправянето с тях. Защитните механизми в своята същина съставляват бесъзнателни психически тактики, които оказват помощ на човек да се оправи с отрицателни мисли и усеща, както и да отбрани егото си от неприятни и неуместни персонални характерности, пише Puls.bg.
Прочетете още
Един от постоянно срещаните защитни механизми е проекцията. Проекцията е наклонността да виждаш личните си неприемливи черти у другите. Виждането на нежеланите лични черти у другите, до момента в който ги отхвърляме в себе си, оказва помощ на индивида да отбрани своето его.
Проекцията постоянно се среща в междуличностните взаимоотношения. Често произлиза или води до проблеми като тормоз, ревнивост. Прехвърлянето на виновност върху жертвата също е проекция. Обърнете внимание на мненията във връзка изнасилването на жена. Често ще срещнете мнения от сорта, че е била облечена предизвикателно, че си го е търсила, че е била на неправилното място. Подобни мнения оправдават до известна степен насилника. Подобен вид проекция постоянно служи и като лекомислие – „ добре, че не бях аз там “. Но се случва доста хора да упрекват жертвата за събитията.
Проекцията е присъща за човеци с по-ниско осъзнаване на личностно равнище.
Ето един образец за проекция, който постоянно се среща в психотерапията. Ако единият патньор изневерява, той постоянно и от ден на ден демонстрира ревнивост и неустановеност към лоялния сътрудник. Проектира своите неточности върху другия.
Много постоянно родители проектират личните си неуспехи върху децата си. Толкова желаят децата да съумеят, тъй като самите те не са съумели.
Когато човек употребява проекционен механизъм, доста постоянно не го осъзнава. Защитата е нещо, което е надълбоко вкоренено в хората. Затова на доста им е мъчно да признаят, че бъркат. За това се желае по-голяма осъзнатост. А и доста хора считат, че признаването на неточности заплашва възприятието на горделивост и положителната известност.
Ако по някакъв метод обаче се явявате жертва на проекция върху вас, следва да потърсите механизми да се справите с това. Работа със самосъзнанието е първата стъпка. Това е първата стъпка към справяне с психическите проблеми. Ако някой ваш непосредствен, който проектира личните си неудачи върху вас, не осъзнава нуждата от работа със личното си съзнание, то може и идеята за битка да е изгубена. Все отново би трябвало да сте наясно, че не всичко зависи от вас и не носите отговорност за непознатите неуспехи.
Друг предпазен механизъм е отричането. То се случва в битката да приемем стресиращо и неприятно събитие. Отричането е непризнаване на действителната обстановка. Може да се изрази и в неприемане на следствията от действителността. Отричането като демонстрация на предпазен механизъм нормално се посочва от няколко нормални държания като отвод да се беседва за проблематичната обстановка, намиране на опрощение за обещано държание, проекция – прекачване на виновност върху други. Отричането постоянно съпътства усеща на обезсърчение и безизходност.
Отричането е механизъм за справяне с тревогата. Отричането също по този начин оправдава разрушителното държание, вместо да се вложи запас в ползотворна смяна. Често срещано събитие при зависимостите – алкохолна, хазартна, психоактивни субстанции. Среща се също и при хора, страдащи от психологични болести.
Отричането значително е обвързвано със самосъзнанието на индивида. Нужно е да има схващане за личното държание.
Отричането постоянно е за и икономисване на отрицателни страсти. Единият сътрудник може да отхвърля изневярата на другия сътрудник, единствено с цел да не се сблъска с отрицателните последствия от конфликтната обстановка. Отричането се съчетава добре с избягването.
Проекцията и отричането, както и други защитни механизми могат да причинят повече вреди от междуличностен темперамент, в сравнение с персонална изгода за индивида. И проекцията, и отричането произлизат от възприятието за неустановеност – нещо, на което следва лицето да обърне внимание в хода на персоналната си терапия.
Прочетете още
Един от постоянно срещаните защитни механизми е проекцията. Проекцията е наклонността да виждаш личните си неприемливи черти у другите. Виждането на нежеланите лични черти у другите, до момента в който ги отхвърляме в себе си, оказва помощ на индивида да отбрани своето его.
Проекцията постоянно се среща в междуличностните взаимоотношения. Често произлиза или води до проблеми като тормоз, ревнивост. Прехвърлянето на виновност върху жертвата също е проекция. Обърнете внимание на мненията във връзка изнасилването на жена. Често ще срещнете мнения от сорта, че е била облечена предизвикателно, че си го е търсила, че е била на неправилното място. Подобни мнения оправдават до известна степен насилника. Подобен вид проекция постоянно служи и като лекомислие – „ добре, че не бях аз там “. Но се случва доста хора да упрекват жертвата за събитията.
Проекцията е присъща за човеци с по-ниско осъзнаване на личностно равнище.
Ето един образец за проекция, който постоянно се среща в психотерапията. Ако единият патньор изневерява, той постоянно и от ден на ден демонстрира ревнивост и неустановеност към лоялния сътрудник. Проектира своите неточности върху другия.
Много постоянно родители проектират личните си неуспехи върху децата си. Толкова желаят децата да съумеят, тъй като самите те не са съумели.
Когато човек употребява проекционен механизъм, доста постоянно не го осъзнава. Защитата е нещо, което е надълбоко вкоренено в хората. Затова на доста им е мъчно да признаят, че бъркат. За това се желае по-голяма осъзнатост. А и доста хора считат, че признаването на неточности заплашва възприятието на горделивост и положителната известност.
Ако по някакъв метод обаче се явявате жертва на проекция върху вас, следва да потърсите механизми да се справите с това. Работа със самосъзнанието е първата стъпка. Това е първата стъпка към справяне с психическите проблеми. Ако някой ваш непосредствен, който проектира личните си неудачи върху вас, не осъзнава нуждата от работа със личното си съзнание, то може и идеята за битка да е изгубена. Все отново би трябвало да сте наясно, че не всичко зависи от вас и не носите отговорност за непознатите неуспехи.
Друг предпазен механизъм е отричането. То се случва в битката да приемем стресиращо и неприятно събитие. Отричането е непризнаване на действителната обстановка. Може да се изрази и в неприемане на следствията от действителността. Отричането като демонстрация на предпазен механизъм нормално се посочва от няколко нормални държания като отвод да се беседва за проблематичната обстановка, намиране на опрощение за обещано държание, проекция – прекачване на виновност върху други. Отричането постоянно съпътства усеща на обезсърчение и безизходност.
Отричането е механизъм за справяне с тревогата. Отричането също по този начин оправдава разрушителното държание, вместо да се вложи запас в ползотворна смяна. Често срещано събитие при зависимостите – алкохолна, хазартна, психоактивни субстанции. Среща се също и при хора, страдащи от психологични болести.
Отричането значително е обвързвано със самосъзнанието на индивида. Нужно е да има схващане за личното държание.
Отричането постоянно е за и икономисване на отрицателни страсти. Единият сътрудник може да отхвърля изневярата на другия сътрудник, единствено с цел да не се сблъска с отрицателните последствия от конфликтната обстановка. Отричането се съчетава добре с избягването.
Проекцията и отричането, както и други защитни механизми могат да причинят повече вреди от междуличностен темперамент, в сравнение с персонална изгода за индивида. И проекцията, и отричането произлизат от възприятието за неустановеност – нещо, на което следва лицето да обърне внимание в хода на персоналната си терапия.
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ