В своята четвърта и последна реч за състоянието на Европейския

В своята четвърта и последна тирада за положението на Европейския съюз, преди да отстъпи поста на ръководител на Европейската комисия, Жан-Клод Юнкер съобщи още веднъж, че Европа е любовта на живота му.

И цитира Жан-Пол Сартр, чиято обич на живота е била Симон дьо Бовоар.

Само че в случай че човек обича нещо, не му изневерява. А в границите на мандата си като началник на Еврокомисията, Юнкер има задоволително мотиви да бъде виновен по отношение на Европейския съюз. Да си го кажем напряко: Юнкер не бе на равнището на европейския план. Европа заслужаваше нещо по-добро.

В актуалния свят политическите процеси се движат от водачи. Важни са физиономиите. Физиономиите в политиката са като банкоматите за хората, пред които те се лепят. Добри или неприятни, Съединени американски щати, Русия и Китай си имат своите политически физиономии в лицето на Доналд Тръмп, Владимир Путин и Си Дзинпин.

На този декор, Европейски Съюз стоеше като тяло без физиономия или като физиономия без черти. Европейците сме като разбягали се портфейли от аварирал банкомат. Европа бе безлика и се трансформира в сцена на непознати борби. Липсата на каквито и да е визионерски или лидерски качества у ръководителя на Еврокомисията бяха просто признак на този развой на изтъняваща Европа.

Изтъняващата Европа е формула на китайските артикули, американското шоу и съветските номера. Всички те заедно трансформират Стария континент в по-малко Европа, минусова Европа, Европа на опаки. Тотална де-европеизация.

Нещата за Европейски Съюз станаха още по-срамежливи, когато дефицитът на наличие и физиономия бе съчетана с неналичието на идейност. Пред погледа на Жан-Клод Юнкер Европейски Съюз не спря да се търкаля след събитията, вместо да се опита да ги образува.

Какво направи Европейски Съюз да вземем за пример, с цел да реши протяжните във времето проблеми, свързани с миграцията и бежанските потоци? Едва преди няколко месеца, години откакто казусът бе избуял, Европейският съвет излезе с някои компромисни решения (засилване на контрола на външните граници и доброволното основаване на центрове за бежанци).

Но това бяха половинчати и сигурно закъснели ограничения. Ефектът от тях е като този на калпавата качулка след изобилния дъжд.

А в случай че има нещо, което ще надживее мигрантския поток, то това е диалогът за нужната промяна в Дъблинското съглашение, който диалог се трансформира в една от най-масажираните със зъби дъвки.

Единственото свястно изключение на политика на Европейски Съюз по отношение на мигрантския поток бе подписаното с Република Турция съглашение за бежанците.

Същото буксуване на Европейски Съюз се видя и по отношение на съветската експанзия против Украйна. Когато тя се случи, дуото Ангела Меркел - Франсоа Оланд загатна на Съединени американски щати, че това е европейски проблем и като подобен той ще бъде решен от Европа. Затова може би и до през днешния ден Минските съглашения не се нищо повече от салфетка, която и Украйна, и Русия употребяват съгласно потребностите си, до момента в който Крим продължава да бъде окупиран дружно с част от Източна Украйна.

Но въпросът с Украйна просто изобличи недъгавата политиката на Европейски Съюз по отношение на Русия. От една страна, Брюксел наложи наказания на Москва. От друга, Берлин строи " Северен поток 2 ". Това е все едно да биеш някого денем, а през нощта да му причиняваш потна обич. Резултатът от сходно отношение не може да бъде различен, с изключение на непълен и амбивалентен.

По отношение на тези две съществени европейски рецесии от околните години - мигрантската и украинската - Европейски Съюз изглеждаше като вцепенен от ишиас.

Толкова огромна виновност за бездействието и неадекватността на Европейски Съюз не може да се побере единствено от един човек. Затова тук Жан-Клод Юнкер, без да изчерпва получателите на сдържаност, е припознат единствено като един от многото.

А в случай, че Европа бе кръстосвана от незаконна миграция и атакувана от новичока на съветската агитация, чиновническата олигархия на Европейски Съюз избра да откри врага там, където той не е: във Вишеградската четворка и в европейския шовинизъм.

Но европейският шовинизъм може да бъде приспособен. Един път, като потребната бактерия, която би трябвало да се приема, с цел да се възвърне салдото на организма. В случая на Европа, националистическите бактерии са нужни, с цел да се пребори демократичната зараза. Втори път, национализмът може да е потребен като презервативите - при избрани условия се прибягва до защитната гума, с цел да се понижи вредата. В случая на Европа вредите са интернационалният полов пролетариат и експанзията на политическия ислям.

Това че Курц, Качински и Орбан не се побират в демократичния шаблон на чиновническата върхушка на Европейски Съюз, не значи, че тези водачи са по-малко европейци. Евентуалното пускане на наказателна процедура против Унгария в границите на Европейски Съюз няма по никакъв метод да глоби и прекрати законните настроения, които са присъщи освен за унгарците, само че и за редица нации в Европа.

А да сложиш знак на тъждество сред Полша, Унгария и Австрия, от една страна, и Русия, от друга, би било демонстрация не просто на политическа корист, само че и на искрено незнание. Ако на Владимир Путин му пукаше за Европа, то той нямаше да подклажда мигрантските потоци с безразборните си бомбардировки над Сирия.

Но през последните над четири години, когато Европейски Съюз имаше потребност от него, Жан-Клод Юнкер не си беше у дома.

И каквито и да е цитати от оня френски похотливец, Жан-Пол Сартр, няма да компенсират изневерите, които ръководителят на Еврокомисията аргументи на Европа, любовта на живота му.

За разлика от Симон дьо Бовоар, Европа няма да си затваря очите.