Значение на името Десислава
В своя незабравим труд Речник на персоналните и фамилни имена у българите езиковедът Стефан Илчев изяснява освен смисъла на всяко българско име, само че и неговия генезис.
В своите изследвания Илчев стига до извода, че един от най-старите пластове са имената със славянска основа, които най-често са двусъставни. Тези имена влизат в приложимост измежду българите всеобщо след приемане на християнството и на първо време към тях минава средновековната българска аристокрация. Имената с подобен генезис звучат красиво, събират в себе си повече от едно значение и най-често са от вида на пожелателните имена.
Може би най-известно сред тях е името Десислав, само че в неговия женски вид - Десислава, което обаче има чисто старобългарски генезис. Става изключително постоянно срещано от ранното средновековие до ХV век.
Това е името, определено за някои от най-емблематичните дами в историята на средновековна България. Десислава е брачната половинка на севастократор Калоян, ктитор на Боянската черква, увековечена дружно със брачна половинка си в стенописите на църквата в Бояна. Днес севастократорицата е знак на изящната хубост на българката. Десислава е наречена и една от дъщерите на цар Иван Александър и тези образци демонстрират, че името е ценено и желано от аристократичните родове у нас.
Какво на процедура значи името Десислава и по какъв начин е получено?
Ако би трябвало да се направи някакъв подобен превод на името Десислав, от което произлиза и женската му форма, то значи: да реализира популярност. Без подозрение дамите с име Десислава в българския царски двор са съумели изцяло да изпълнят със наличие смисъла на името си.
Ако разчленим името, то идва от старобългарската дума десити - намирам, реализирам и славянската форма - слав, която постоянно се слага като наставка в имената, само че има и настрана значение, като независимо име.
Хората с такова персонално име честват имен ден на 3 юли, дружно с тези, които носят имена Асен, Ася Румен, Румяна, Чавдар, Крум.
След Османското настъпление, името губи своята известност и потъва в давност. То още веднъж се връща измежду българските женски имена много късно, едвам през ХХ век. Днес продължава да бъде знак на изисканост, сантименталност и нематериалност. В звуково отношение името се произнася елементарно, тъй като звуците се съчетават чудесно и не основават компликации при изговаряне. Без подозрение това е едно от прелестните остарели български имена, които би трябвало да запазим.
