Спасителят на българските евреи Димитър Пешев е осъден на 15 години затвор
В света има единствено две страни, които са избавили жителите си евреи през Втората международна война. В Дания отпред на акцията застава кралят, и прекарва 5000 души по вода в Швеция. 1000 нe съумява и те умират в газовите пещи. В България са избавени 48 000 - всички, които живеят на територията й. Около 11 500, населяващи окупираните от нея Македония и Беломорска Тракия, са изпратени в лагерите на гибелта. От тях оцеляват неколцина.
Това са обстоятелствата. А след тях постоянно се пита: Кой е спасителят? През годините този въпрос е бил обект на стотици научни полемики, остри разногласия, даже дипломатически кавги. Пресен образец е изказването на говорителката на външното министерство на Русия Мария Захарова, която разгласи, че евреите в България са избавени от Червената войска. Това изказване не е истината, тъй като през 1943, когато ешелоните са спрени, СА е прекомерно надалеч от тук. През годините политическата обстановка е посочвала разнообразни спасители, най-често първите хора на страната:Георги Димитров, Вълко Червенков, Тодор Живков. Затова светът още не има вяра, на истината за 48 000 измъкнати от горящите пещи.
От 9 март 1943 година, датата, която се смята избавителна за българските евреи, се навършват 75 години. Какво се е случило на този ден и каква е ориста на героите му ще разкажем в този етюд:
През 1941 година, се приема Законът за отбрана на нацията /ЗЗН/. Тогава Сара Луна от Дупница е още момиче. Днес на напреднала възраст, тя нищо не е не запомнила:
Димитър Пешев на среща с хората от Кюстендил
„ На вратите на домовете ни се появиха табели: еврейско жилище. Всеки трябваше да носи жълтата звезда на Давид. Ако не го прави, откарват го в полицията, бият го и глобяват. За евреите се вкарва полицейски час - от 18 до 6 часа сутринта. Уволнени са всички работещи в институциите, фабриките, тютюневите хранилища. Учениците и студентите са изключени. На евреите е неразрешено да упражняват специалността си, без значение каква е тя. Магазините са иззети. Създава се комисарство по еврейските въпроси, отпред с Александър Белев и организация „ Бранник “, по модел на шпицкомандите в Германия. Един ден пристигнаха у дома трима мъже и конфискуваха радиоапарата ни и всичките златни бижута. Забраниха ни да посещаваме театри, кино и публични места За нас бяха избрани два магазина, от които можеха да се пазарят някакви хранителни артикули. На другите пишеше: „ За евреи и кучета забранено”. От една фурна против купони се даваха 300 грама самун дневно.”
Това си спомня Сара Луна. Но в този непоносим живот въпреки всичко има вяра, че в миналото това ще свърши, до момента в който идва мигът, в който и тя да бъде погубена:
„ Евреите от Дупница и Кюстендил бяха избрани за лагерите на гибелта и сложени под домакински арест. Не позволяваха на възрастните да излизат на улицата. Разрешаваха единствено на децата от 10 до 12 часа да пазарят. Често бранниците ни биеха и вземаха парите. Хората ни гледаха в профил, съжаляваха ни, само че не смееха да ни оказват помощ, и все пак доста пъти пред вратата ни сме намирали кошници с храна в най-трудните моменти. И до края не можахме да разберем, кои бяха тези наши благодетели. На 10 март бяхме освободени от домашния арест и краткотрайно беше анулирано изпращането ни в лагерите.
Това е персоналната история на едно дете, разказана ни 75 години по-късно. Тя с нищо не се разграничава от претърпяното от всички евреи в страната по време на фашизма.
Лили Паница
И ето, че идва часът на спасителите. По това време Димитър Пешев е подпредседател на Народното събрание от ръководещото болшинство, юрист, ерген, дал своя вот за ЗЗН. Високо във властта и надалеч от Кюстендил той не знае тежестта на своите съграждани евреи. Но този човек става различен, когато научава, че следва евакуирането им в лагерите на гибелта. Ето какво споделя за това, един от най-вещите познавачи на тази история. Авторът на книгата „ Извън хватката на Хитлер “ доктор Михаил Бар-Зоар: „ В началото на март 1943 година един жп служащ отива при своя другар Буко Лазаров и му споделя, че на гарата в Кюстендил има доста влакове, готови за депортиране на евреите от града. Група кюстендилци отиват незабавно при Димитър Пешев. Но депутатът не може да подхваща никакви дейности, защото няма доказателства за изказванията й. Тогава се намесва една храбра българка- Лили Паница. Тя е персонална секретарка и държанка на комисаря по еврейските въпроси Александър Белев. Госпожицата вижда един конфиденциален документ, който е съглашение за отклоняване към лагерите на гибелта на 20 000 евреи-11 500 от Беломорска Тракия и Македония и 8500 от остарялата част на страната. Паница рискува живота, любовта, работата си и предава проекта, който обрича на крах 20 000 души.
И не щеш ли идва сакралният Девети март 1943 година. Според доктор Бар Зоар на този ден Димитър Пешев се среща с министъра на вътрешните работи Габровски и му споделя: Въпросът ще бъде издигнат в Народното събрание, в случай че не отмените депортирането, ще бъде необикновен скандал, който може да докара до избор на съмнение. Двамата отиват при цар Борис. Той взема решението. Казва на министър - ръководителя Богдан Филов, Габровски и Белев, че нито един евреин няма да бъде депортиран от България.
Всъщност публично царят отсрочва акцията, само че де факто той я анулира.
В кабинета на министър -председателя Богдан Филов депутатите Никола Мушанов и Петко Стайнов молят Габровски незабавно да прати телеграми да околийските началници за отлагането А какво ще стане, в случай че не я изпратя, с ехидна усмивка пита министърът? В подобен случай от този кабинет ще излезем единствено с краката напред- дават отговор му. Случаят е избран като неповторим в българска история, тъй като в никакъв случай до тогава толкоз високопоставени лица не са заплашвали със самоубийство в кабинета на министър-председателя. Същата вечер Димитър Пешев, провесен над бюрото на Габровски, следи по какъв начин той подрежда на регионалните шефове на България, че депортирането се отсрочва.
Последва втората акция на Димитър Пешев. Той събира 43 депутатски подписа, в това число и на хора с профашистки възгледи, който назовават изпращането на евреите в лагерите на гибелта „ леке върху челото на българския народ “. В акцията, която вбесява Хитлер, се включват Българската православна черква, предвождана от митрополитите Стефан и Кирил. Писмо изпраща монсеньор Ронкали, бъдещият папа Йоан XXXIII. В отбрана на евреите застават лекарите, писателите, Елин Пелин персонално се обажда на царя, интелектуалците, Академията на науките, госпожа Екатерина Каравелова, даже самата кралица Йоана, упорства пред брачна половинка си да спре депортирането. Същото прави и Петър Дънов, който предава посланието си посредством царския консултант Лулчев.
Сигурно по тази причина, когато стане въпрос за този върховен човечен акт, с който страната ни основателно се гордее, постоянно се споделя: Евреите бяха избавени от българския народ. Заключение колкото правилно, толкоз и не. Защото зад думата народ в тази победа на човечността стоят обособени хора, които носят здрав морал, достойнство и храброст. Съдбата на някои от тях обаче е изключително жестока.
Тъмната част на светлата страница Неотдавна Организацията, която дава купата: „ Праведник на света”, не утвърди номинацията на Лиляна Паница. Тя има своя ревнив бранител в лицето на индивида, който я предлага Самуел Артиди, а и Михаил Бар-Зоар. Но очевидно има и съперници, които неглижират ролята й на избавител и подчертават на любовта й с комисаря по еврейските въпроси Белев. След войната Паница е изправена пред Народния съд, приета за почтена, само че вследствие на изтезанията в полицията умира на 31 години.
43-ма са български депутати, които подписват писмото на Димитър Пешев, с което се упорства да се анулира депортацията. След Девети септември 1944 година на гибел са наказани и екзекутирани двадесет от тях. Според учен Георги Марков жертви стават племенникът на Иван Вазов, братът на Илия Бешков, племенникът на Васил Левски. Шестима са наказани на пожизнен затвор, осем-на 15 години. Само трима не получават присъди. Двадесет праведници на света са българи Според евреите: Който избави един живот, той е избавил целия свят. Праведник на света. Това е купа в Израел. Тя се дава на хора, не евреи, които са помогнали за спасяването на нечий живот по времето на Холокоста. Специален институт към музея „ Яд Вашем “ в Йерусалим изследва номинациите, разисква ги и взема решение, кой може да бъде праведник на света. Българите с тази купа са двадесет. За множеството от тях в обществото не се знае съвсем нищо. Използваме обява на списанието за еврейска история, изкуство, просвета „ La estreya “, с цел да разкажем малко повече за някои от тях.
РУБИН ДИМИТРОВ е първият. Той получава купата праведник през 1963 година. По време на проява в София, когато полиция гони евреите, Рубин скрива във фурната на баба си двадесет души. Навън 400 са задържани. Рубин им носи храна и пратки. Полицай го вижда, че се прегръща с другар евреин, арестуват го, пребиват го, вследствие на което зрението му се поврежда тежко. След войната отпътува в Израел да се лекува и остава там.
ДИМИТЪР ПЕШЕВ- незабавно след акцията той е освободен от поста подпредседател на Народното събрание. След 9 септември 1944 година е съден от Народния съд като антисемит и за присъединяване си в прогерманско държавно управление. Осъден е на петнадесет години затвор, само че е освободен след една. Не му позволяват да практикува специалността си на правист. Живее при фамилията на брат си. В бедност. Приятелите от Израел не го не помнят и му пращат пари. Умира уединен през 1973 година. В годините на демокрацията за него излизат две книги. Той се трансформира в народен воин. Къщата му в Кюстендил е превърната в музей. Издигат му монументи в родния му град, София и постройката на Европейски Съюз в Брюксел. Неговото име носят улици и площади освен у нас.
ВЛАДИМИР КУРТЕВ е бил подпредседател на Вътрешна македонска революционна организация, преподавател по литература в Кюстендил. На 9 март 1943 година той провежда делегацията, която отива при Димитър Пешев, с цел да стачкуват против депортирането. След 1944 година като деятел на Вътрешна македонска революционна организация става зложелател на властта. Арестуват го и безследно изчезва. Никой не знае къде е заровен.
НАДЕЖДА ВАСИЛЕВА е здравна сестра в Лом. На гарата в града стопират ешелоните с евреите от Македония и Беломорска Тракия, които пътуват за Полша. Три дни те остават на коловозите. Картината е ужасяваща. В един и същи вагон има труп, а паралелно с него се ражда дете. С риск да я арестуват и убият тя носи води и храна на нещастниците. „ Името ти ще бъде записано със златни страници в еврейската история”-казват й. Така и става.
СТОЯН ПОПГЕОРГИЕВ /МИТРОПОЛИТ СТЕФАН/ Когато научава за идното експулсиране на 8000 души, сред които 800 известни евреи от София, митрополитът упорства цар Борис да анулира заповедта. Той заплашва, че ще отвори вратите на църквите и манастирите, с цел да бъдат приютени евреите.
КОНСТАНТИН МАРКОВ/МИТРОПОЛИТ КИРИЛ/ На 10 март, когато пловдивските евреи са задържани, той незабавно взема ограничения, те да бъдат освободени. Духовникът отива в учебното заведение, където са събрани и ги твърди: „ Няма да разреша никой от вас да напусне Пловдив. Освен това декларира, че самичък ще легне на релсите, с цел да не разреши влаковете да тръгнат.
Двамата митрополити са заровени в Бачковския манастир. Всяка година евреите вървят на поклонение на гробовете им. А предприемчив комитет от Израел предложи да се даде Нобелова премия на Българската православна черква, за ролята й в спасяването на евреите.
ДИМО КАЗАСОВ- Известен парламентарист, журналист, редактор написа писмо до Богдан Филов и царя, в което назовава ЗЗН: срам и позор. Думите му скандализират. Казасов попада в пандиза. Предупреждават го, че дружно с евреите ще го пратят в концентрационен лагер. Това не го плаши. Напротив той прибира в дома си трима от водачите на еврейската общественост в София и се бори до дъно с преследването на техните сънародници. След войната на два пъти е министър.
ВЕРА ПАСЕВА - ИЧКОВА- По време на войната тази бедна жена крие и се грижи за Яков Леви и сина му Нисим. Поемайки всички опасности, даже опасността от гибел, тя съумява да ги избави. След войната татко и наследник отпътуват за Израел. Момчето обаче в никакъв случай не я не помни. И тъй като тя няма деца, Нисим остава обичаният й наследник.
ПАВЕЛ ГЕДЖИКОВ е прочут доктор, шеф на военната болница в София. Когато през май 1943 година на софийските евреи е подредено да изоставен града, той скрива в жилището си, зад изкуствена стена мъж, брачната половинка му и двете им дъщери. По време на бомбардировките дамата е ранена. С всички опасности съумява да я настани в болница.
След войната доктор Герджиков е съден от комунистическото държавно управление и пратен в лагер.
АННА ГЕОРГИЕВА ДАМЯНОВА- ПОПСТЕФАНОВА е театрална актриса. Живее в Скопие със брачна половинка си Стефан, регионален полицейски шеф. Когато задължават евреите от града да се съберат на железопътната гара, тя дава леговище на семейство от четирима души. В заверата й оказва помощ самият полицейски шеф и неговия адютант. За известно време те крият преследваните в дома на АННА СЪРЧАДЖИЕВА /майка на артиста Стефан Сърчаджиев/. Накрая фамилията е превозено до Албания и оцелява. След войната спасителят Стефан Попстефанов е екзекутиран. А двете Анни получават купата: „ Праведник на света”.
Д-Р АТАНАС КОСТОВ през 1941 година е изпратен в Македония да провежда здравното обслужване През февруари и март българската полиция събира 7000 евреи в тютюневата фабрика „ Монопол “ в Скопие за депортация в лагерите на гибелта. Докторът съумява да избави петдесет души, основно негови сътрудници, които го възхваляват и поддържат до гибелта му през 1961 година.
ОСТАНАЛИТЕ БЪЛГАРИ ПРАВЕДНИЦИ НА СВЕТА СА: СПИРО ДАНКОВ, МЛАДЕН ИВАНОВ, ПЕТЪР МИХАЛЕВ, ВАСИЛ ИВАНОВ, МОМЧИЛ МИХАЙЛОВ, ИВАН МОМЧИЛОВ, АСЕН СТОИМЕНОВ, СТАНКА СТОЙЧЕВА
Страниците приготви Исак ГОЗЕС
Това са обстоятелствата. А след тях постоянно се пита: Кой е спасителят? През годините този въпрос е бил обект на стотици научни полемики, остри разногласия, даже дипломатически кавги. Пресен образец е изказването на говорителката на външното министерство на Русия Мария Захарова, която разгласи, че евреите в България са избавени от Червената войска. Това изказване не е истината, тъй като през 1943, когато ешелоните са спрени, СА е прекомерно надалеч от тук. През годините политическата обстановка е посочвала разнообразни спасители, най-често първите хора на страната:Георги Димитров, Вълко Червенков, Тодор Живков. Затова светът още не има вяра, на истината за 48 000 измъкнати от горящите пещи.
От 9 март 1943 година, датата, която се смята избавителна за българските евреи, се навършват 75 години. Какво се е случило на този ден и каква е ориста на героите му ще разкажем в този етюд:
През 1941 година, се приема Законът за отбрана на нацията /ЗЗН/. Тогава Сара Луна от Дупница е още момиче. Днес на напреднала възраст, тя нищо не е не запомнила:
Димитър Пешев на среща с хората от Кюстендил
„ На вратите на домовете ни се появиха табели: еврейско жилище. Всеки трябваше да носи жълтата звезда на Давид. Ако не го прави, откарват го в полицията, бият го и глобяват. За евреите се вкарва полицейски час - от 18 до 6 часа сутринта. Уволнени са всички работещи в институциите, фабриките, тютюневите хранилища. Учениците и студентите са изключени. На евреите е неразрешено да упражняват специалността си, без значение каква е тя. Магазините са иззети. Създава се комисарство по еврейските въпроси, отпред с Александър Белев и организация „ Бранник “, по модел на шпицкомандите в Германия. Един ден пристигнаха у дома трима мъже и конфискуваха радиоапарата ни и всичките златни бижута. Забраниха ни да посещаваме театри, кино и публични места За нас бяха избрани два магазина, от които можеха да се пазарят някакви хранителни артикули. На другите пишеше: „ За евреи и кучета забранено”. От една фурна против купони се даваха 300 грама самун дневно.”
Това си спомня Сара Луна. Но в този непоносим живот въпреки всичко има вяра, че в миналото това ще свърши, до момента в който идва мигът, в който и тя да бъде погубена:
„ Евреите от Дупница и Кюстендил бяха избрани за лагерите на гибелта и сложени под домакински арест. Не позволяваха на възрастните да излизат на улицата. Разрешаваха единствено на децата от 10 до 12 часа да пазарят. Често бранниците ни биеха и вземаха парите. Хората ни гледаха в профил, съжаляваха ни, само че не смееха да ни оказват помощ, и все пак доста пъти пред вратата ни сме намирали кошници с храна в най-трудните моменти. И до края не можахме да разберем, кои бяха тези наши благодетели. На 10 март бяхме освободени от домашния арест и краткотрайно беше анулирано изпращането ни в лагерите.
Това е персоналната история на едно дете, разказана ни 75 години по-късно. Тя с нищо не се разграничава от претърпяното от всички евреи в страната по време на фашизма.
Лили Паница
И ето, че идва часът на спасителите. По това време Димитър Пешев е подпредседател на Народното събрание от ръководещото болшинство, юрист, ерген, дал своя вот за ЗЗН. Високо във властта и надалеч от Кюстендил той не знае тежестта на своите съграждани евреи. Но този човек става различен, когато научава, че следва евакуирането им в лагерите на гибелта. Ето какво споделя за това, един от най-вещите познавачи на тази история. Авторът на книгата „ Извън хватката на Хитлер “ доктор Михаил Бар-Зоар: „ В началото на март 1943 година един жп служащ отива при своя другар Буко Лазаров и му споделя, че на гарата в Кюстендил има доста влакове, готови за депортиране на евреите от града. Група кюстендилци отиват незабавно при Димитър Пешев. Но депутатът не може да подхваща никакви дейности, защото няма доказателства за изказванията й. Тогава се намесва една храбра българка- Лили Паница. Тя е персонална секретарка и държанка на комисаря по еврейските въпроси Александър Белев. Госпожицата вижда един конфиденциален документ, който е съглашение за отклоняване към лагерите на гибелта на 20 000 евреи-11 500 от Беломорска Тракия и Македония и 8500 от остарялата част на страната. Паница рискува живота, любовта, работата си и предава проекта, който обрича на крах 20 000 души.
И не щеш ли идва сакралният Девети март 1943 година. Според доктор Бар Зоар на този ден Димитър Пешев се среща с министъра на вътрешните работи Габровски и му споделя: Въпросът ще бъде издигнат в Народното събрание, в случай че не отмените депортирането, ще бъде необикновен скандал, който може да докара до избор на съмнение. Двамата отиват при цар Борис. Той взема решението. Казва на министър - ръководителя Богдан Филов, Габровски и Белев, че нито един евреин няма да бъде депортиран от България.
Всъщност публично царят отсрочва акцията, само че де факто той я анулира.
В кабинета на министър -председателя Богдан Филов депутатите Никола Мушанов и Петко Стайнов молят Габровски незабавно да прати телеграми да околийските началници за отлагането А какво ще стане, в случай че не я изпратя, с ехидна усмивка пита министърът? В подобен случай от този кабинет ще излезем единствено с краката напред- дават отговор му. Случаят е избран като неповторим в българска история, тъй като в никакъв случай до тогава толкоз високопоставени лица не са заплашвали със самоубийство в кабинета на министър-председателя. Същата вечер Димитър Пешев, провесен над бюрото на Габровски, следи по какъв начин той подрежда на регионалните шефове на България, че депортирането се отсрочва.
Последва втората акция на Димитър Пешев. Той събира 43 депутатски подписа, в това число и на хора с профашистки възгледи, който назовават изпращането на евреите в лагерите на гибелта „ леке върху челото на българския народ “. В акцията, която вбесява Хитлер, се включват Българската православна черква, предвождана от митрополитите Стефан и Кирил. Писмо изпраща монсеньор Ронкали, бъдещият папа Йоан XXXIII. В отбрана на евреите застават лекарите, писателите, Елин Пелин персонално се обажда на царя, интелектуалците, Академията на науките, госпожа Екатерина Каравелова, даже самата кралица Йоана, упорства пред брачна половинка си да спре депортирането. Същото прави и Петър Дънов, който предава посланието си посредством царския консултант Лулчев.
Сигурно по тази причина, когато стане въпрос за този върховен човечен акт, с който страната ни основателно се гордее, постоянно се споделя: Евреите бяха избавени от българския народ. Заключение колкото правилно, толкоз и не. Защото зад думата народ в тази победа на човечността стоят обособени хора, които носят здрав морал, достойнство и храброст. Съдбата на някои от тях обаче е изключително жестока.
Тъмната част на светлата страница Неотдавна Организацията, която дава купата: „ Праведник на света”, не утвърди номинацията на Лиляна Паница. Тя има своя ревнив бранител в лицето на индивида, който я предлага Самуел Артиди, а и Михаил Бар-Зоар. Но очевидно има и съперници, които неглижират ролята й на избавител и подчертават на любовта й с комисаря по еврейските въпроси Белев. След войната Паница е изправена пред Народния съд, приета за почтена, само че вследствие на изтезанията в полицията умира на 31 години. 43-ма са български депутати, които подписват писмото на Димитър Пешев, с което се упорства да се анулира депортацията. След Девети септември 1944 година на гибел са наказани и екзекутирани двадесет от тях. Според учен Георги Марков жертви стават племенникът на Иван Вазов, братът на Илия Бешков, племенникът на Васил Левски. Шестима са наказани на пожизнен затвор, осем-на 15 години. Само трима не получават присъди. Двадесет праведници на света са българи Според евреите: Който избави един живот, той е избавил целия свят. Праведник на света. Това е купа в Израел. Тя се дава на хора, не евреи, които са помогнали за спасяването на нечий живот по времето на Холокоста. Специален институт към музея „ Яд Вашем “ в Йерусалим изследва номинациите, разисква ги и взема решение, кой може да бъде праведник на света. Българите с тази купа са двадесет. За множеството от тях в обществото не се знае съвсем нищо. Използваме обява на списанието за еврейска история, изкуство, просвета „ La estreya “, с цел да разкажем малко повече за някои от тях.
РУБИН ДИМИТРОВ е първият. Той получава купата праведник през 1963 година. По време на проява в София, когато полиция гони евреите, Рубин скрива във фурната на баба си двадесет души. Навън 400 са задържани. Рубин им носи храна и пратки. Полицай го вижда, че се прегръща с другар евреин, арестуват го, пребиват го, вследствие на което зрението му се поврежда тежко. След войната отпътува в Израел да се лекува и остава там.
ДИМИТЪР ПЕШЕВ- незабавно след акцията той е освободен от поста подпредседател на Народното събрание. След 9 септември 1944 година е съден от Народния съд като антисемит и за присъединяване си в прогерманско държавно управление. Осъден е на петнадесет години затвор, само че е освободен след една. Не му позволяват да практикува специалността си на правист. Живее при фамилията на брат си. В бедност. Приятелите от Израел не го не помнят и му пращат пари. Умира уединен през 1973 година. В годините на демокрацията за него излизат две книги. Той се трансформира в народен воин. Къщата му в Кюстендил е превърната в музей. Издигат му монументи в родния му град, София и постройката на Европейски Съюз в Брюксел. Неговото име носят улици и площади освен у нас.
ВЛАДИМИР КУРТЕВ е бил подпредседател на Вътрешна македонска революционна организация, преподавател по литература в Кюстендил. На 9 март 1943 година той провежда делегацията, която отива при Димитър Пешев, с цел да стачкуват против депортирането. След 1944 година като деятел на Вътрешна македонска революционна организация става зложелател на властта. Арестуват го и безследно изчезва. Никой не знае къде е заровен.
НАДЕЖДА ВАСИЛЕВА е здравна сестра в Лом. На гарата в града стопират ешелоните с евреите от Македония и Беломорска Тракия, които пътуват за Полша. Три дни те остават на коловозите. Картината е ужасяваща. В един и същи вагон има труп, а паралелно с него се ражда дете. С риск да я арестуват и убият тя носи води и храна на нещастниците. „ Името ти ще бъде записано със златни страници в еврейската история”-казват й. Така и става.
СТОЯН ПОПГЕОРГИЕВ /МИТРОПОЛИТ СТЕФАН/ Когато научава за идното експулсиране на 8000 души, сред които 800 известни евреи от София, митрополитът упорства цар Борис да анулира заповедта. Той заплашва, че ще отвори вратите на църквите и манастирите, с цел да бъдат приютени евреите.
КОНСТАНТИН МАРКОВ/МИТРОПОЛИТ КИРИЛ/ На 10 март, когато пловдивските евреи са задържани, той незабавно взема ограничения, те да бъдат освободени. Духовникът отива в учебното заведение, където са събрани и ги твърди: „ Няма да разреша никой от вас да напусне Пловдив. Освен това декларира, че самичък ще легне на релсите, с цел да не разреши влаковете да тръгнат.
Двамата митрополити са заровени в Бачковския манастир. Всяка година евреите вървят на поклонение на гробовете им. А предприемчив комитет от Израел предложи да се даде Нобелова премия на Българската православна черква, за ролята й в спасяването на евреите.
ДИМО КАЗАСОВ- Известен парламентарист, журналист, редактор написа писмо до Богдан Филов и царя, в което назовава ЗЗН: срам и позор. Думите му скандализират. Казасов попада в пандиза. Предупреждават го, че дружно с евреите ще го пратят в концентрационен лагер. Това не го плаши. Напротив той прибира в дома си трима от водачите на еврейската общественост в София и се бори до дъно с преследването на техните сънародници. След войната на два пъти е министър.
ВЕРА ПАСЕВА - ИЧКОВА- По време на войната тази бедна жена крие и се грижи за Яков Леви и сина му Нисим. Поемайки всички опасности, даже опасността от гибел, тя съумява да ги избави. След войната татко и наследник отпътуват за Израел. Момчето обаче в никакъв случай не я не помни. И тъй като тя няма деца, Нисим остава обичаният й наследник.
ПАВЕЛ ГЕДЖИКОВ е прочут доктор, шеф на военната болница в София. Когато през май 1943 година на софийските евреи е подредено да изоставен града, той скрива в жилището си, зад изкуствена стена мъж, брачната половинка му и двете им дъщери. По време на бомбардировките дамата е ранена. С всички опасности съумява да я настани в болница.
След войната доктор Герджиков е съден от комунистическото държавно управление и пратен в лагер.
АННА ГЕОРГИЕВА ДАМЯНОВА- ПОПСТЕФАНОВА е театрална актриса. Живее в Скопие със брачна половинка си Стефан, регионален полицейски шеф. Когато задължават евреите от града да се съберат на железопътната гара, тя дава леговище на семейство от четирима души. В заверата й оказва помощ самият полицейски шеф и неговия адютант. За известно време те крият преследваните в дома на АННА СЪРЧАДЖИЕВА /майка на артиста Стефан Сърчаджиев/. Накрая фамилията е превозено до Албания и оцелява. След войната спасителят Стефан Попстефанов е екзекутиран. А двете Анни получават купата: „ Праведник на света”.
Д-Р АТАНАС КОСТОВ през 1941 година е изпратен в Македония да провежда здравното обслужване През февруари и март българската полиция събира 7000 евреи в тютюневата фабрика „ Монопол “ в Скопие за депортация в лагерите на гибелта. Докторът съумява да избави петдесет души, основно негови сътрудници, които го възхваляват и поддържат до гибелта му през 1961 година.
ОСТАНАЛИТЕ БЪЛГАРИ ПРАВЕДНИЦИ НА СВЕТА СА: СПИРО ДАНКОВ, МЛАДЕН ИВАНОВ, ПЕТЪР МИХАЛЕВ, ВАСИЛ ИВАНОВ, МОМЧИЛ МИХАЙЛОВ, ИВАН МОМЧИЛОВ, АСЕН СТОИМЕНОВ, СТАНКА СТОЙЧЕВА
Страниците приготви Исак ГОЗЕС
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ