В стремежът си за увеличение на добива на петрол американските

В стремежът си за нарастване на добива на нефт американските шистови компании изгарят от ден на ден обвързван газ (газови смеси в процеса на приемане на петрол). За година количеството на изгарящото без всякаква изгода синьо гориво е повишено двойно и е достигнало до рекордното равнище от 18,7 млн. куб м дневно. Много компании към този момент са надхвърлили разрешението от закона предели на изгаряния и добивът може да бъде спрян по искане на управляващите. Това твърди в своя обява за РИА Новости Наталия Дембинская.

Голямо изгаряне

Според изчисленията на норвежката консултантска компания Rystad Energy, размерът от изгаряния и изхвърляния на газ в шистовия басейн Permian към днешна дата надвишават двойно добива на синьо гориво от най-производителния бунар в Мексиканския залив, благосъстоятелност на Royal Dutch Shell – комплексът Mars-Ursa, където се добиват 7,5 млн. куб м дневно.

На находищата от шистов нефт в Западен Тексас всеки ден изгаря природен газ на стойност към 1 млн. $, изцяло на вятъра, установи The Wall Street Journal (WSJ). Делът на шистовото находище Баккен в Северна Дакота е още по-зле – през първото тримесечие на годината размерът на дневното изгаряне на газ там е достигнало до 14 млн. куб м.

Сондьорите не съблюдават избраните от управляващите на щата ограничавания. Така през 2016 година е бил въведен предел на изгаряне от 15 %, а през 2020 година той би трябвало да падне до 10 %. В същото време през първите три месеца на тази година шистовиците са изгорили 20 % от газа.

Тези две залежи годишно употребяват синьо гориво повече от потребностите на такива страни като Унгария, Израел, Азербайджан, Колумбия и Румъния, отбелязва Rystad.

Ще се наложи намаляване на добива

Според прогнозите на анализаторите, през втората половина количеството на изгаряне на газ в Пермския басейн ще е на равнище от 18,4 млн. куб м дневно. Проблемът на „ обвързван газ “ толкоз се е изострил, че е в положение да подкопае растежа на добива на петрол.

Сега може да се изгаря обвързван газ в разстояние на 45 дни, след началото на производството от кладенеца. След това, в случай че няма особено позволение, газа би трябвало да се улавя, другояче добивът може да бъде преустановен.

В същото време обаче липсва нужната инфраструктура и индустриални мощности за хващане, предпазване и превозване на обвързваният газ от находищата. Малкото газопроводи, които са издигнати на шистовите залежи са запълнени до край. Затова газа се изгаря и след интервалите, за които има позволение.

Властите в Тексас показват от ден на ден безпокойството си от нарушаването на рестриктивните мерки, защото върху тях оказват напън и природозащитници. Американската организация за запазване на околната среда споделя, че количествата от излъчвания от метан вследствие на изгарянето на обвързван газ в Пермския басейн в този момент са сравними с изхвърлянията на два милиона коли.

Администрацията на Северна Дакота е настроена уверено. В резултат, вероятността за затварянето на кладенци е все по-реална, настояват анализаторите от Rystad.

Липса на средства

Това ще се отрази мощно на шистовия бранш, който така и така е в рецесия. Нефтодобивът в Съединени американски щати доближи рекордните 11,5 млн. барела дневно с помощта на шистите. Но шистовият взрив има и противоположна страна. За да се поддържат високите индикатори, операторът би трябвало да пробива от ден на ден и повече кладенци, а това води до колосални разноски. Средства няма от кое място да се вземат: изтощени от нерентабилни планове, през предходната година вложителите са вложили в бранша два пъти по-малко.
В резултат в секторът се задава вълна от банкрути. През месец май американската компания за услуги в бранша Weatherford International, съобщи, че се приготвя за съответстваща процедура. Шефовете на Halcon Resources и Alta Mesa Resources пък сложиха под подозрение качествата на фирмите да продължат активността си.

Проблеми породиха и за California Resources, профилирана в изследване и рандеман на петрол и природен газ. Банкрутът наподобява неминуем и за Bristow Group, PHI, Jones Energy и Rex Energy, които също са обременени с задължения.

Приходите от продажба на една четвърт от добива на шистов нефт, създаден в Съединени американски щати най-общо отива за заплащането на лихвите по корпоративните задължения, разноските непрекъснато се усилват, производството спада, а технологиите единствено форсират цикъла от взрива до спада. Анализаторите установяват, че за 10 години шистовиците по този начин и не са оправдали предоставените на тях очаквания, разяснява авторката на обявата.