Смразяващи кръвта новини за професора, разчленил младата си любовница и изхвърлил трупа й ВИДЕО
В столицата на царете Олег Соколов, вманиачен професор историк и експерт по Наполеон, умъртви и разчлени младата си държанка, преди да се опита да се самоубие. Тази вест ще го запише в историята.
Няма речи. Само сълзи.
Церемонията се състоя в църквата “Света Троица”, прекомерно дребна, с цел да побере стотиците хора, пристигнали да изкажат последна респект на Анастасия Йешченко, убита седмица по-рано .
Обикновено съгласно православния ритуал ковчегът остава отворен в църквата. Свещеникът опява тялото на умрелия, а роднините поставят цветя. Този път ковчегът остана затворен. След църковната работа, шествие отива в дома на родителите на момичето.
По всички улици на Старовеличковская, дребното родно село на Анастасия, в Краснодарския край, хората са излезли от домовете си, с цел да се причислят към шествието.
На гробището Галина, майката на жертвата, припада. Дълбоко покъртен, 49-годишен служител на реда оказва помощ да бъде откарана в болничното заведение.
От пандиза си в Санкт Петербург Олег Соколов бе угрижен дали личната му майка се е почувствала неловко, когато чула какво е направил.
Чрез своя юрист Александър Почуев той предложи и материална помощ за по-доброто образуване на погребението на жертвата си. „ Не да откупи виновността, а да смекчи нещастието “, сподели Почуев, преди да призове пресата да почете тридневен печал и безмълвие.
„ Прекомерният интерес към детайлите на това закононарушение демонстрира неналичието на благосклонност в обществото. „ Какво ли знаем за съветската отбрана? Какво ли знаем за ликвидиране по славянски? “
В нощта на петък против събота – 8 против 9 ноември, таксиметров водач вижда пийнал мъж, трептящ в замръзналия канал на Мойка, в центъра на Санкт Петербург. Той се обажда за помощ. В незабавното поделение мъжът се лекува от хипотермия и дава своята идентичност: Олег Соколов, 63-годишен.
Той не е какъв да е. Виден член на RVIO (Руското сдружение на военната история, ултрапатриотична организация отпред с министъра на културата Владимир Медински), другар на авторитетни предприемачи, професор по история в Държавния университет на града, знаменит специалист по Наполеон (именно в това качество през 2003 година президентът Жак Ширак го награждава с ордена Рицар на Почетния легион), буен фен на историческите възстановки, Соколов уважава на първо място борбата при Москва, кланицата от 1812 година, наречена от руснаците Бородино, която борба и Русия и Франция считат за извоювана.
Той към момента обича да бъде именуван “Сир”, обича да парадира в имперска униформа, приказва френски, избухва в час по история, с цел да впечатли студентите си и репутацията му на академик, ексцентричен и ядосан маниак излиза отвън рамките на феновете на военната тактика.
През последните години той се приближи се към френската последна десница, причисли се към научния съвет на “Issep”, проучвателен институт, учреден от Марион Марешал в Лион.
Но в онази ноемврийска нощ Соколов наподобява тъкмо като остарял алкохолик, трептящ от мраз, откакто се разхожда във водите на Прибалтийска Венеция. В болничното заведение служител на реда вижда мократа му раница.
Той я отваря и открива две женски ръце и револвер. В дома на историка следователите попадат на глава и трион. Краката и тялото ще бъдат открити по-късно, в различен канал. Ще бъде открит и скелет, който не е обвързван със случая.
Няма що съветска история.
Олег Соколов признава закононарушението си. Във всеки случай, камери за видеонаблюдение увековечават измежду нощ по какъв начин се люлее и торбички в тъмната вода, където преди време е хвърлено тялото на Распутин.
Той споделя, че по време на спор два дни по-рано, на 7 ноември е умъртвил 24-годишната си партньорка, негова някогашна студентка, с която споделя живота си и пристрастеността си към Наполеон.
Той пледира за самоотбрана. Според него “Настя”, до момента в който ридаейки изрича името й в пандиза по време на разпита, сниман и предаван по съветски канали, го е предизвика. Тя го била заплашила с нож, тъй като той възнамерявал да прекара уикенда с децата си, родени от предходна връзка.
„ Този ден тя бе обезумяла магьосница, както тези от книжките с разкази “, сподели той на полицията.
Сергей, братът на младата жена, показва друга версия. Той е последният, който беседва с нея по телефона в нощта на изгубването й: „ Тя искаше да отиде на рождения ден на другар. Олег ревнуваше, той я преби, тя си потегли. Уви, вечерта тя се върна за движимостите си “.
Олег Соколов призна, че е стрелял четири пъти по своята другарка с рязана пушка. Според последните следствия в една шокирана от убийството Русия, Анастасия си е легнала след разногласието. Соколов я е простреля в слепоочието в съня й, след което е стрелял още три пъти.
На идващия ден, като че ли все едно нищо не се е случило, той посрещна посетители в първокласния си апартамент, до момента в който Анастасия лежи в заключена стая.
Когато гостите му си потеглят, той взема решение да се отърве от тялото, като го разчленява с трион и кухненски нож. Задачата била мъчителна, професорът почнал да пие, с цел да има нерви и мощ, от ден на ден и повече, до момента в който не паднал … в Мойка.
Той е възнамерявал след закононарушението си да се самоубие в униформа и шапка от обичаната му ера пред крепостта Свети Петър и Павел.
В деня след самопризнанието си Олег Соколов беше изключен от научния съвет на RVIO, изключен от “Issep” на Марион Маришал и уволнен от университета за “аморално поведение”, само че съгласно юриста му не му било обявено, с цел да не се усложни психоемоционалното му положение, близо до лудостта.”
Кремъл приказва за “чудовищен, само че изолиран акт”; Александър Невзоров, прочут съветски ефирен публицист и народен представител от Дума, “типично петербургско престъпление”.
Разследващите източници, злокобните елементи, цветният портрет на килъра и, несъмнено, мястото на убийството рисуват във въображението и сигурно в това на руснаците – сянката на Расколников, основния воин на „ Престъпление и наказване, оня „ свръхчовек “ в един миг, който в своята самонадеяност на всемогъщество позволява да убива.
Често обаче Расколников цитира Наполеон: „ Ако един ден [той] не беше имал смелостта да разстреля обезоръжена навалица, никой нямаше да му обърне внимание и той щеше да остане непознат”.
Соколов би могъл да бъде и Иван на „ Братя Карамазови “: „ Ако Бог не съществува, значи всичко е разрешено. Той е споделил на полицията, че е възнамерявал, след закононарушението си, да се самоубие в преоблечен във военна униформа и шапка в жанр Наполен, пред крепостта Петър и Павел, с сантиментален жест. Театралност на антигероя, безценен на Русия. За брата на Анастасия „ Соколов е просто принудител, манипулативен човек и палач “.
През 2008 година една от неговите студентки подала тъжба против него, без да е стартирано следствие. Жертвата, анонимна, само че чиито показания са оповестени във всекидневника „ Московски комсомолец “, споделя, че професорът, на който тя е била държанка и желала да го напусне, я вързал за стол, до момента в който заплашвал да й залепи на лицето гореща ютия.
„ Всеки път, когато го молех да спре, той ме удряше по-силно и заплашва да ме убие и погребе тялото ми в сметище”, споделя тя.
Бруталността на професора на работното му място също беше известна, само че той в никакъв случай не се притесняваше. Във видеоклип в YouTube той може да бъде забелязан яростно да гони двама студенти, които го разпитвали по обвиняване в плагиатство, на което той е обектът.
Миналата година отчетът на Хюман Райтс Уоч цитира изследване на съветското държавно управление за 2011 година, съгласно което всяка пета жена е претърпяла домашно принуждение в Русия, като 70 % от жертвите не се оплакват. Закон, признат през 2017 година, също декриминализира огромна част от домашното принуждение, като благоприятства безнаказаността на причинителите.
Интернет петиция събра 85 000 подписа с искане за оставката на декана и няколко чиновници на университета в Санкт Петербург, които са оставиха Соколов да продължи да преподава. Ако това е съветска история, убийството на Анастасия Йешченко е нищо повече от следващото принуждение върху жена. В досъдебното задържане до 8 януари 2020 година Соколов е изправен пред 15 години затвор.
Източник: БГНЕС
ОЧАКВАЙТЕ ПОДРОБНОСТИ В БЛИЦ!
Няма речи. Само сълзи.
Церемонията се състоя в църквата “Света Троица”, прекомерно дребна, с цел да побере стотиците хора, пристигнали да изкажат последна респект на Анастасия Йешченко, убита седмица по-рано .
Обикновено съгласно православния ритуал ковчегът остава отворен в църквата. Свещеникът опява тялото на умрелия, а роднините поставят цветя. Този път ковчегът остана затворен. След църковната работа, шествие отива в дома на родителите на момичето.
По всички улици на Старовеличковская, дребното родно село на Анастасия, в Краснодарския край, хората са излезли от домовете си, с цел да се причислят към шествието.
На гробището Галина, майката на жертвата, припада. Дълбоко покъртен, 49-годишен служител на реда оказва помощ да бъде откарана в болничното заведение.
От пандиза си в Санкт Петербург Олег Соколов бе угрижен дали личната му майка се е почувствала неловко, когато чула какво е направил.
Чрез своя юрист Александър Почуев той предложи и материална помощ за по-доброто образуване на погребението на жертвата си. „ Не да откупи виновността, а да смекчи нещастието “, сподели Почуев, преди да призове пресата да почете тридневен печал и безмълвие.
„ Прекомерният интерес към детайлите на това закононарушение демонстрира неналичието на благосклонност в обществото. „ Какво ли знаем за съветската отбрана? Какво ли знаем за ликвидиране по славянски? “
В нощта на петък против събота – 8 против 9 ноември, таксиметров водач вижда пийнал мъж, трептящ в замръзналия канал на Мойка, в центъра на Санкт Петербург. Той се обажда за помощ. В незабавното поделение мъжът се лекува от хипотермия и дава своята идентичност: Олег Соколов, 63-годишен.
Той не е какъв да е. Виден член на RVIO (Руското сдружение на военната история, ултрапатриотична организация отпред с министъра на културата Владимир Медински), другар на авторитетни предприемачи, професор по история в Държавния университет на града, знаменит специалист по Наполеон (именно в това качество през 2003 година президентът Жак Ширак го награждава с ордена Рицар на Почетния легион), буен фен на историческите възстановки, Соколов уважава на първо място борбата при Москва, кланицата от 1812 година, наречена от руснаците Бородино, която борба и Русия и Франция считат за извоювана.
Той към момента обича да бъде именуван “Сир”, обича да парадира в имперска униформа, приказва френски, избухва в час по история, с цел да впечатли студентите си и репутацията му на академик, ексцентричен и ядосан маниак излиза отвън рамките на феновете на военната тактика.
През последните години той се приближи се към френската последна десница, причисли се към научния съвет на “Issep”, проучвателен институт, учреден от Марион Марешал в Лион.
Но в онази ноемврийска нощ Соколов наподобява тъкмо като остарял алкохолик, трептящ от мраз, откакто се разхожда във водите на Прибалтийска Венеция. В болничното заведение служител на реда вижда мократа му раница.
Той я отваря и открива две женски ръце и револвер. В дома на историка следователите попадат на глава и трион. Краката и тялото ще бъдат открити по-късно, в различен канал. Ще бъде открит и скелет, който не е обвързван със случая.
Няма що съветска история.
Олег Соколов признава закононарушението си. Във всеки случай, камери за видеонаблюдение увековечават измежду нощ по какъв начин се люлее и торбички в тъмната вода, където преди време е хвърлено тялото на Распутин.
Той споделя, че по време на спор два дни по-рано, на 7 ноември е умъртвил 24-годишната си партньорка, негова някогашна студентка, с която споделя живота си и пристрастеността си към Наполеон.
Той пледира за самоотбрана. Според него “Настя”, до момента в който ридаейки изрича името й в пандиза по време на разпита, сниман и предаван по съветски канали, го е предизвика. Тя го била заплашила с нож, тъй като той възнамерявал да прекара уикенда с децата си, родени от предходна връзка.
„ Този ден тя бе обезумяла магьосница, както тези от книжките с разкази “, сподели той на полицията.
Сергей, братът на младата жена, показва друга версия. Той е последният, който беседва с нея по телефона в нощта на изгубването й: „ Тя искаше да отиде на рождения ден на другар. Олег ревнуваше, той я преби, тя си потегли. Уви, вечерта тя се върна за движимостите си “.
Олег Соколов призна, че е стрелял четири пъти по своята другарка с рязана пушка. Според последните следствия в една шокирана от убийството Русия, Анастасия си е легнала след разногласието. Соколов я е простреля в слепоочието в съня й, след което е стрелял още три пъти.
На идващия ден, като че ли все едно нищо не се е случило, той посрещна посетители в първокласния си апартамент, до момента в който Анастасия лежи в заключена стая.
Когато гостите му си потеглят, той взема решение да се отърве от тялото, като го разчленява с трион и кухненски нож. Задачата била мъчителна, професорът почнал да пие, с цел да има нерви и мощ, от ден на ден и повече, до момента в който не паднал … в Мойка.
Той е възнамерявал след закононарушението си да се самоубие в униформа и шапка от обичаната му ера пред крепостта Свети Петър и Павел.
В деня след самопризнанието си Олег Соколов беше изключен от научния съвет на RVIO, изключен от “Issep” на Марион Маришал и уволнен от университета за “аморално поведение”, само че съгласно юриста му не му било обявено, с цел да не се усложни психоемоционалното му положение, близо до лудостта.”
Кремъл приказва за “чудовищен, само че изолиран акт”; Александър Невзоров, прочут съветски ефирен публицист и народен представител от Дума, “типично петербургско престъпление”.
Разследващите източници, злокобните елементи, цветният портрет на килъра и, несъмнено, мястото на убийството рисуват във въображението и сигурно в това на руснаците – сянката на Расколников, основния воин на „ Престъпление и наказване, оня „ свръхчовек “ в един миг, който в своята самонадеяност на всемогъщество позволява да убива.
Често обаче Расколников цитира Наполеон: „ Ако един ден [той] не беше имал смелостта да разстреля обезоръжена навалица, никой нямаше да му обърне внимание и той щеше да остане непознат”.
Соколов би могъл да бъде и Иван на „ Братя Карамазови “: „ Ако Бог не съществува, значи всичко е разрешено. Той е споделил на полицията, че е възнамерявал, след закононарушението си, да се самоубие в преоблечен във военна униформа и шапка в жанр Наполен, пред крепостта Петър и Павел, с сантиментален жест. Театралност на антигероя, безценен на Русия. За брата на Анастасия „ Соколов е просто принудител, манипулативен човек и палач “.
През 2008 година една от неговите студентки подала тъжба против него, без да е стартирано следствие. Жертвата, анонимна, само че чиито показания са оповестени във всекидневника „ Московски комсомолец “, споделя, че професорът, на който тя е била държанка и желала да го напусне, я вързал за стол, до момента в който заплашвал да й залепи на лицето гореща ютия.
„ Всеки път, когато го молех да спре, той ме удряше по-силно и заплашва да ме убие и погребе тялото ми в сметище”, споделя тя.
Бруталността на професора на работното му място също беше известна, само че той в никакъв случай не се притесняваше. Във видеоклип в YouTube той може да бъде забелязан яростно да гони двама студенти, които го разпитвали по обвиняване в плагиатство, на което той е обектът.
Миналата година отчетът на Хюман Райтс Уоч цитира изследване на съветското държавно управление за 2011 година, съгласно което всяка пета жена е претърпяла домашно принуждение в Русия, като 70 % от жертвите не се оплакват. Закон, признат през 2017 година, също декриминализира огромна част от домашното принуждение, като благоприятства безнаказаността на причинителите.
Интернет петиция събра 85 000 подписа с искане за оставката на декана и няколко чиновници на университета в Санкт Петербург, които са оставиха Соколов да продължи да преподава. Ако това е съветска история, убийството на Анастасия Йешченко е нищо повече от следващото принуждение върху жена. В досъдебното задържане до 8 януари 2020 година Соколов е изправен пред 15 години затвор.
Източник: БГНЕС
ОЧАКВАЙТЕ ПОДРОБНОСТИ В БЛИЦ!
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ