Дугин: Вторият свят, полупериферия и държава-цивилизация в теорията на многополюсния свят
В публикацията се преглеждат три понятия: „ Втори свят “, полупериферия и държава-цивилизация като съществени термини на теорията за многополюсния свят. Материалът има три елементи.
Фазов преход от еднополярност към многополярност и три понятия
За да разберем фундаменталните трансформации на международния ред, които се случват пред очите ни, и на първо място прехода от еднополюсен (глобалистки) модел към многополюсен, могат да се употребяват разнообразни концептуални блокове и способи. Постепенно те би трябвало да се трансфорат в една повече или по-малко хармонична доктрина за многополюсния свят.
Предложих първата версия на тази доктрина в моите книги " Теория на многополюсния свят " [1] и " Геополитика на многополюсния свят " [2]. Но това са единствено първите подходи към толкоз сериозна тематика.
В тази публикация бих желал да насоча вниманието ви към три концепции, които най-добре ще ви оказват помощ да разберете главното наличие на световния преход, извършващ се в системата на интернационалните връзки. Именно тя изяснява главните трендове, спорове и проблеми на нашето време – от спора в Украйна до казуса с Тайван и доста други по-локални.
Ако разберем структурата на фазовия преход, ще разберем смисъла на настоящите събития. Но самият този преход също изисква концептуално изложение. Ето защо би трябвало да се употребяват трите концепции, разисквани в тази публикация.
Първи, втори и трети свят
На първо място, би трябвало да се обърне внимание на теорията за „ трите свята “, малко позабравена през днешния ден, известна в ерата на „ студената война “. Тя е в основата на концепцията за „ третия свят “, която се е трансформирала в нормална и постоянна идея в теориите на интернационалните връзки и по-широко в политическия език[3].
В същото време терминът „ първи свят “ не получи сходно развиване, а понятието „ втори свят “ на практика в никакъв случай или съвсем в никакъв случай не се употребява. Въпреки това, концепцията за " втория свят " и неговите съществени характерности най-вече подхождат на многополюсния метод на живот и най-добре разказват главните субекти на многополярността.
Теорията за регионализацията на " трите свята " - първия, втория и третия - се основава на оценката на равнището на софтуерния напредък, успеваемостта на стопанската система и нейните темпове на напредък, индустриализацията и постиндустриализацията, мястото на страната в световната система за систематизиране на труда.
„ Първият свят “ се смяташе по време на ерата на Студената война за Запада, Съединените щати и техните съществени съдружници, в това число Япония. „ Западът “ тук се разглеждаше не географски, а цивилизационно. Категорията на " първия свят " включваше страни с развита капиталистическа стопанска система, с либерално-демократични режими, с внезапно преобладаване на градски и индустриални центрове (високо равнище на урбанизация), само че най-важното - с високи темпове на стопански напредък, с великолепен научно-технически капацитет, с водещи позиции в региона на финансите, с най-новите форми на въоръжение, с владичество в стратегическата сфера, напреднала медицина и други
„ Първият свят “ се смяташе за най-висшия модел на човешко общество, авангард на напредъка и явен израз на ориста на цялото човечество. Другите два свята се виждаха като обречени да настигнат „ първия свят “, приближавайки се от ден на ден и повече до него.
Тъй като „ първият свят “ беше взет като повсеместен модел, другите „ два свята “ бяха разказани посредством съпоставяне с него.
„ Третият свят “ беше тъкмо противоположното на „ Първия свят “. Това беше зона на съществено закъснение от Запада, със стагнираща и постепенно разрастваща се (или неразвиваща се изобщо) стопанска система, с минимално равнище на развиване на науката и технологиите, с нестабилна валута, с начален стадий на народна власт, комбиниран с архаични политически институции, със слаба и небоеспособна войска, ниска индустриализация, с развита повсеместна корупция, едва развиване на медицината, с ширеща се неначетеност и преобладаващо селско население[4].
„ Третият свят “ беше изцяло подвластен от „ Първия свят “, а от време на време и от „ Втория свят “, а суверенитетът на страните, принадлежащи към „ Третия свят “, беше елементарна спогодба, която нямаше действително съдържание[5].
„ Първият свят “ смяташе за собствен дълг да поеме отговорността за „ Третия свят “, откъдето идва теорията за „ подвластното развиване “ [6], гигантските неприятни заеми, установяването на директен контрол върху политическите, икономическите и интелектуалните елити на тези страни, отчасти вградени в просветителните системи на „ Първия свят “.
Но „ вторият свят “ в ерата на „ студената война “ беше талантлив с някои особени черти. Под него се схващат социалистически режими, които макар отхвърлянето на политическата спестовност на капитализма, т.е. в директна идеологическа съпротива на „ първия свят “, въпреки всичко са постигнали равнище на развиване, сравнимо със страните от „ първия свят “.
Но по съвкупни индикатори (чиито критерии обаче са дефинирани точно от „ първия свят “, което ни разрешава да допуснем известна пристрастност и идеологическа мотивация в тях), „ вторият свят “ въпреки всичко отстъпва на „ първия “. Изоставането обаче не е толкоз доста, колкото в тази ситуация с " третия свят ".
Под „ втори свят “ се разбираше на първо място Съюз на съветските социалистически републики, както и страните от Източния блок (особено Източна Европа).
Концепцията за „ втория свят “ е значима като казус за признаването от „ първия свят “, че даже и след различен на демократичния капитализъм сюжет на развиване е допустимо да се реализиран резултати, кумулативно сравними със Запада. Това е, което отличава " втория свят " от " третия свят ".
„ Вторият свят “ имаше капацитета да се опълчи дейно на първия и да провокира универсалността на неговия модел. И тази успеваемост имаше доста съответно изражение във връзка с темпове на стопански напредък, брой нуклеарни мощности, равнище на теоретичен капацитет, обучение, обществена отбрана, урбанизация, индустриализация и така нататък
„ Първият свят “ подхожда на западния буржоазен лагер, „ Вторият свят “ – на Източния блок и страните от социализма.
Тези два свята бяха в несигурно равновесие. То беше несигурно, тъй като " първият свят " настояваше за своето предимство, а " вторият свят " беше заставен единствено да се опълчи на това, отчасти възприемайки някои детайли в стопанската система, технологиите и така нататък от " първия свят ".
„ Първият свят “ и „ Вторият свят “ проектираха въздействието си върху „ Третия свят “, който бе главната зона на техния конфликт.
Всички страни от „ третия свят “ бяха разграничени на буржоазен и социалистически, макар че имаше и „ Движение на необвързаните “, чиито членове се опитваха да обосноват личната си тактика за развиване – без догматичен капитализъм и социализъм. Но това не докара до независима доктрина, а се трансформира единствено в система от взаимни отстъпки и комбинации според от съответната обстановка. Все отново за пример послужиха критериите на „ първия свят “ (капитализма) или тяхното доктринално преосмисляне в идеологията на „ втория свят “ (социализма).
Следователно главното наличие на интернационалната политика от ерата на Студената война беше опълчването сред „ първия свят “ и „ втория “. Това беше отразено в биполярния модел.
Важно е да се означи, както прави Джон Хобсън [7], че това зониране на обществени видове подхожда на класическата триада на расистката антропология от деветнадесети век (Морган [8], Тайлър [9] и др.), разделяща " цивилизация ", " безчовечие " и „ дивост ”.
В същото време " бялото " подхожда на " цивилизацията ", жълтото - " варварството ", а черното - " дивачество ". Този модел е дефинитивно отстранен в западната антропология едвам след Втората международна война, само че се резервира във връзка с оценката на политическото и икономическото равнище на развиване на страните и обществата.
Така " първият свят " стартира да се разпознава с " цивилизацията " (по-рано с " белия човек " и неговото " задължение " - Р. Киплинг); " вторият свят " - с " варварството " (оттук и расистката сентенция " изчегъртай руснак, ще намериш татарин " ); " третия свят " - с диващината - с " народите на Африка, Океания " (тоест с " черните " изобщо).
Втори свят: Разширена формулировка
Тук би трябвало да обърнем внимание на обстоятелството, че в епохата на Студената война нормално всичко се пренебрегваше. Руската империя през XVIII - началото на XX век също беше тъкмо подобен " втори свят " във връзка с страните от Запада. В Западна Европа индустриализацията е в разгара си, до момента в който Руската империя беше най-вече земеделска страна.
В Западна Европа се откриват капитализмът и буржоазната народна власт, а в Руската империя се резервира монархията. В Западна Европа работят самостоятелни научни центрове, до момента в който европейската просвета и обучение старателно се копират в Руската империя. Но все пак Руската империя можеше да се съпротивлява на Запада, да пази своя суверенитет и метод на живот и да печели войни.
Тази забележка доста трансформира наличието на понятието „ втори свят “. Ако е използвано както за Съюз на съветските социалистически републики и страните под негово въздействие, по този начин и за Руската империя, която е заемала почти същата територия, то би трябвало да се схваща като нещо по-общо от Съюз на съветските социалистически републики.
„ Вторият свят “, разбиран необятно, е политикономически и идеологически модел, опция на световния капитализъм и оспорващ господството и хегемонията на Запада (първия свят).
В този смисъл разпадането на Съюз на съветските социалистически републики, въпреки и да се трансформира в злополука за „ втория свят “ (както по-рано рухването на Руската империя), не се трансформира в негов край.
Още след 1991 година стартират да се оформят нови контури на „ втория свят “. Редица страни, считани за „ Третия свят ” в епохата на Студената война – Китай, Индия, Бразилия, Южна Африка – направиха внезапен пробив и за три десетилетия доближиха равнище на развиване, сравнимо с „ Първия свят ”.
Разбира се, за това те използваха главно инструментите на световния капитализъм, само че те съумяха да приспособяват този инструмент по подобен метод, че да запазят суверенитета и да слагат капитализма в интерес на страната (а не противоположното - както в тази ситуация с демократичните промени в Източна Европа и през 90-те години в Русия).
От началото на 2000-те години, с идването на власт на Владимир Путин в Русия, геополитическият суверенитет последователно се възвръща и от Русия като правоприемник на „ втория свят “ от предходния стадий. Но този път стартира да се оформя не двуполюсен, а многополюсен модел. Тук „ първият свят “ се опълчи не на една мощ, а на няколко едновременно.
И идеологията на тази борба (разбираема във всеки един от центровете на „ втория свят “ с друга степен на радикалност и идеологическа яснота) не беше социализмът (с изключение на Китай), а неустановен антиглобализъм и чисто реалистично отменяне на западната (предимно северноамериканска) надмощие.
Страните от „ втория свят ” не образуваха идеологически блок. Те се трансфораха в справедлив пояс от сили, претендиращи за личен път, качествено друг от глобализма, по който върви „ първият свят “.
Политолозите и икономистите видяха това събитие като приключен факт, обединявайки страните от " втория свят " на пост-биполярната епоха в условната структура БРИК (Бразилия, Русия, Индия, Китай), по-късно след включването на Южна Африка - БРИКС (Бразилия, Русия, Индия, Китай, Южна Африка - Южна Африка).
Но държавните управления на страните от БРИКС в един миг осъзнаха обективната основа на сходно зониране на цивилизацията и започнаха да развиват връзките между тях в тази парадигма. Така стартира внимателното, последователно образуване на нов модел на " втория свят ". Този път е многополюсен, защото всеки член на БРИКС е върховен феномен, самостоятелен от останалите членове на този клуб.
В системата на БРИКС Русия е неоспорим боен водач и до известна степен водач по запаси.
Китай е неоспорим стопански водач.
Индия е третият по значимост полюс със мощна икономическа и индустриална инфраструктура, впечатляваща демография и висока политическа консолидация на обществото.
Бразилия алегорично съставлява цяла Латинска Америка и нейния голям капацитет (не е изцяло разкрит), както и мощна страна с мощен боен, търговски и теоретичен съставен елемент.
Южна Африка, като една от най-развитите страни на африканския континент, също алегорично съставлява новата постколониална Африка - с нейния голям капацитет.
Следва продължение.
[1]Dugin A. The Theory of a Multipolar World. Budapest: Arktos Media Ltd, 2021.
[2] Dugin A. Geopolítica del mundo multipolar Santiago de Chile:. Ignacio Carrera Pinto Ediciones, 2022.
[3] Aijaz Ch. K. The political economy of development and underdevelopment. New York: Random House, 1973.
[4] Rangel C. Third World Ideology and Western Reality. New Brunswick: Transaction Books, 1986.
[5] Krasner S.D. Sovereignty: Organized Hypocrisy. Princeton: Princeton University Press, 1999.
[6] Cardoso F., Falleto E. Dependency and Development in Latin America. Berkeley: University of California Press. 1979; Ghosh, B.N. Dependency Theory Revisited. Farnham, UK: Ashgate Press. 2001.
[7] Hobson J. The Eurocentric Conception of World Politics: Western International Theory,
1760–2010. Cambridge: Cambridge University Press, 2012.
[8] Morgan Lewis Henry. Ancient Society. Tucson: The University of. Arizona Press, 1995.
[9] Tylor Edward Burnett. Researches into the Early History of Mankind and the Development of Civilization. London J. Murray, 1865.
Превод: СМ
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Когато видите знака " подправени вести ", това значи, че тази публикация е целесъобразно да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
Фазов преход от еднополярност към многополярност и три понятия
За да разберем фундаменталните трансформации на международния ред, които се случват пред очите ни, и на първо място прехода от еднополюсен (глобалистки) модел към многополюсен, могат да се употребяват разнообразни концептуални блокове и способи. Постепенно те би трябвало да се трансфорат в една повече или по-малко хармонична доктрина за многополюсния свят.
Предложих първата версия на тази доктрина в моите книги " Теория на многополюсния свят " [1] и " Геополитика на многополюсния свят " [2]. Но това са единствено първите подходи към толкоз сериозна тематика.
В тази публикация бих желал да насоча вниманието ви към три концепции, които най-добре ще ви оказват помощ да разберете главното наличие на световния преход, извършващ се в системата на интернационалните връзки. Именно тя изяснява главните трендове, спорове и проблеми на нашето време – от спора в Украйна до казуса с Тайван и доста други по-локални.
Ако разберем структурата на фазовия преход, ще разберем смисъла на настоящите събития. Но самият този преход също изисква концептуално изложение. Ето защо би трябвало да се употребяват трите концепции, разисквани в тази публикация.
Първи, втори и трети свят
На първо място, би трябвало да се обърне внимание на теорията за „ трите свята “, малко позабравена през днешния ден, известна в ерата на „ студената война “. Тя е в основата на концепцията за „ третия свят “, която се е трансформирала в нормална и постоянна идея в теориите на интернационалните връзки и по-широко в политическия език[3].
В същото време терминът „ първи свят “ не получи сходно развиване, а понятието „ втори свят “ на практика в никакъв случай или съвсем в никакъв случай не се употребява. Въпреки това, концепцията за " втория свят " и неговите съществени характерности най-вече подхождат на многополюсния метод на живот и най-добре разказват главните субекти на многополярността.
Теорията за регионализацията на " трите свята " - първия, втория и третия - се основава на оценката на равнището на софтуерния напредък, успеваемостта на стопанската система и нейните темпове на напредък, индустриализацията и постиндустриализацията, мястото на страната в световната система за систематизиране на труда.
„ Първият свят “ се смяташе по време на ерата на Студената война за Запада, Съединените щати и техните съществени съдружници, в това число Япония. „ Западът “ тук се разглеждаше не географски, а цивилизационно. Категорията на " първия свят " включваше страни с развита капиталистическа стопанска система, с либерално-демократични режими, с внезапно преобладаване на градски и индустриални центрове (високо равнище на урбанизация), само че най-важното - с високи темпове на стопански напредък, с великолепен научно-технически капацитет, с водещи позиции в региона на финансите, с най-новите форми на въоръжение, с владичество в стратегическата сфера, напреднала медицина и други
„ Първият свят “ се смяташе за най-висшия модел на човешко общество, авангард на напредъка и явен израз на ориста на цялото човечество. Другите два свята се виждаха като обречени да настигнат „ първия свят “, приближавайки се от ден на ден и повече до него.
Тъй като „ първият свят “ беше взет като повсеместен модел, другите „ два свята “ бяха разказани посредством съпоставяне с него.
„ Третият свят “ беше тъкмо противоположното на „ Първия свят “. Това беше зона на съществено закъснение от Запада, със стагнираща и постепенно разрастваща се (или неразвиваща се изобщо) стопанска система, с минимално равнище на развиване на науката и технологиите, с нестабилна валута, с начален стадий на народна власт, комбиниран с архаични политически институции, със слаба и небоеспособна войска, ниска индустриализация, с развита повсеместна корупция, едва развиване на медицината, с ширеща се неначетеност и преобладаващо селско население[4].
„ Третият свят “ беше изцяло подвластен от „ Първия свят “, а от време на време и от „ Втория свят “, а суверенитетът на страните, принадлежащи към „ Третия свят “, беше елементарна спогодба, която нямаше действително съдържание[5].
„ Първият свят “ смяташе за собствен дълг да поеме отговорността за „ Третия свят “, откъдето идва теорията за „ подвластното развиване “ [6], гигантските неприятни заеми, установяването на директен контрол върху политическите, икономическите и интелектуалните елити на тези страни, отчасти вградени в просветителните системи на „ Първия свят “.
Но „ вторият свят “ в ерата на „ студената война “ беше талантлив с някои особени черти. Под него се схващат социалистически режими, които макар отхвърлянето на политическата спестовност на капитализма, т.е. в директна идеологическа съпротива на „ първия свят “, въпреки всичко са постигнали равнище на развиване, сравнимо със страните от „ първия свят “.
Но по съвкупни индикатори (чиито критерии обаче са дефинирани точно от „ първия свят “, което ни разрешава да допуснем известна пристрастност и идеологическа мотивация в тях), „ вторият свят “ въпреки всичко отстъпва на „ първия “. Изоставането обаче не е толкоз доста, колкото в тази ситуация с " третия свят ".
Под „ втори свят “ се разбираше на първо място Съюз на съветските социалистически републики, както и страните от Източния блок (особено Източна Европа).
Концепцията за „ втория свят “ е значима като казус за признаването от „ първия свят “, че даже и след различен на демократичния капитализъм сюжет на развиване е допустимо да се реализиран резултати, кумулативно сравними със Запада. Това е, което отличава " втория свят " от " третия свят ".
„ Вторият свят “ имаше капацитета да се опълчи дейно на първия и да провокира универсалността на неговия модел. И тази успеваемост имаше доста съответно изражение във връзка с темпове на стопански напредък, брой нуклеарни мощности, равнище на теоретичен капацитет, обучение, обществена отбрана, урбанизация, индустриализация и така нататък
„ Първият свят “ подхожда на западния буржоазен лагер, „ Вторият свят “ – на Източния блок и страните от социализма.
Тези два свята бяха в несигурно равновесие. То беше несигурно, тъй като " първият свят " настояваше за своето предимство, а " вторият свят " беше заставен единствено да се опълчи на това, отчасти възприемайки някои детайли в стопанската система, технологиите и така нататък от " първия свят ".
„ Първият свят “ и „ Вторият свят “ проектираха въздействието си върху „ Третия свят “, който бе главната зона на техния конфликт.
Всички страни от „ третия свят “ бяха разграничени на буржоазен и социалистически, макар че имаше и „ Движение на необвързаните “, чиито членове се опитваха да обосноват личната си тактика за развиване – без догматичен капитализъм и социализъм. Но това не докара до независима доктрина, а се трансформира единствено в система от взаимни отстъпки и комбинации според от съответната обстановка. Все отново за пример послужиха критериите на „ първия свят “ (капитализма) или тяхното доктринално преосмисляне в идеологията на „ втория свят “ (социализма).
Следователно главното наличие на интернационалната политика от ерата на Студената война беше опълчването сред „ първия свят “ и „ втория “. Това беше отразено в биполярния модел.
Важно е да се означи, както прави Джон Хобсън [7], че това зониране на обществени видове подхожда на класическата триада на расистката антропология от деветнадесети век (Морган [8], Тайлър [9] и др.), разделяща " цивилизация ", " безчовечие " и „ дивост ”.
В същото време " бялото " подхожда на " цивилизацията ", жълтото - " варварството ", а черното - " дивачество ". Този модел е дефинитивно отстранен в западната антропология едвам след Втората международна война, само че се резервира във връзка с оценката на политическото и икономическото равнище на развиване на страните и обществата.
Така " първият свят " стартира да се разпознава с " цивилизацията " (по-рано с " белия човек " и неговото " задължение " - Р. Киплинг); " вторият свят " - с " варварството " (оттук и расистката сентенция " изчегъртай руснак, ще намериш татарин " ); " третия свят " - с диващината - с " народите на Африка, Океания " (тоест с " черните " изобщо).
Втори свят: Разширена формулировка
Тук би трябвало да обърнем внимание на обстоятелството, че в епохата на Студената война нормално всичко се пренебрегваше. Руската империя през XVIII - началото на XX век също беше тъкмо подобен " втори свят " във връзка с страните от Запада. В Западна Европа индустриализацията е в разгара си, до момента в който Руската империя беше най-вече земеделска страна.
В Западна Европа се откриват капитализмът и буржоазната народна власт, а в Руската империя се резервира монархията. В Западна Европа работят самостоятелни научни центрове, до момента в който европейската просвета и обучение старателно се копират в Руската империя. Но все пак Руската империя можеше да се съпротивлява на Запада, да пази своя суверенитет и метод на живот и да печели войни.
Тази забележка доста трансформира наличието на понятието „ втори свят “. Ако е използвано както за Съюз на съветските социалистически републики и страните под негово въздействие, по този начин и за Руската империя, която е заемала почти същата територия, то би трябвало да се схваща като нещо по-общо от Съюз на съветските социалистически републики.
„ Вторият свят “, разбиран необятно, е политикономически и идеологически модел, опция на световния капитализъм и оспорващ господството и хегемонията на Запада (първия свят).
В този смисъл разпадането на Съюз на съветските социалистически републики, въпреки и да се трансформира в злополука за „ втория свят “ (както по-рано рухването на Руската империя), не се трансформира в негов край.
Още след 1991 година стартират да се оформят нови контури на „ втория свят “. Редица страни, считани за „ Третия свят ” в епохата на Студената война – Китай, Индия, Бразилия, Южна Африка – направиха внезапен пробив и за три десетилетия доближиха равнище на развиване, сравнимо с „ Първия свят ”.
Разбира се, за това те използваха главно инструментите на световния капитализъм, само че те съумяха да приспособяват този инструмент по подобен метод, че да запазят суверенитета и да слагат капитализма в интерес на страната (а не противоположното - както в тази ситуация с демократичните промени в Източна Европа и през 90-те години в Русия).
От началото на 2000-те години, с идването на власт на Владимир Путин в Русия, геополитическият суверенитет последователно се възвръща и от Русия като правоприемник на „ втория свят “ от предходния стадий. Но този път стартира да се оформя не двуполюсен, а многополюсен модел. Тук „ първият свят “ се опълчи не на една мощ, а на няколко едновременно.
И идеологията на тази борба (разбираема във всеки един от центровете на „ втория свят “ с друга степен на радикалност и идеологическа яснота) не беше социализмът (с изключение на Китай), а неустановен антиглобализъм и чисто реалистично отменяне на западната (предимно северноамериканска) надмощие.
Страните от „ втория свят ” не образуваха идеологически блок. Те се трансфораха в справедлив пояс от сили, претендиращи за личен път, качествено друг от глобализма, по който върви „ първият свят “.
Политолозите и икономистите видяха това събитие като приключен факт, обединявайки страните от " втория свят " на пост-биполярната епоха в условната структура БРИК (Бразилия, Русия, Индия, Китай), по-късно след включването на Южна Африка - БРИКС (Бразилия, Русия, Индия, Китай, Южна Африка - Южна Африка).
Но държавните управления на страните от БРИКС в един миг осъзнаха обективната основа на сходно зониране на цивилизацията и започнаха да развиват връзките между тях в тази парадигма. Така стартира внимателното, последователно образуване на нов модел на " втория свят ". Този път е многополюсен, защото всеки член на БРИКС е върховен феномен, самостоятелен от останалите членове на този клуб.
В системата на БРИКС Русия е неоспорим боен водач и до известна степен водач по запаси.
Китай е неоспорим стопански водач.
Индия е третият по значимост полюс със мощна икономическа и индустриална инфраструктура, впечатляваща демография и висока политическа консолидация на обществото.
Бразилия алегорично съставлява цяла Латинска Америка и нейния голям капацитет (не е изцяло разкрит), както и мощна страна с мощен боен, търговски и теоретичен съставен елемент.
Южна Африка, като една от най-развитите страни на африканския континент, също алегорично съставлява новата постколониална Африка - с нейния голям капацитет.
Следва продължение.
[1]Dugin A. The Theory of a Multipolar World. Budapest: Arktos Media Ltd, 2021.
[2] Dugin A. Geopolítica del mundo multipolar Santiago de Chile:. Ignacio Carrera Pinto Ediciones, 2022.
[3] Aijaz Ch. K. The political economy of development and underdevelopment. New York: Random House, 1973.
[4] Rangel C. Third World Ideology and Western Reality. New Brunswick: Transaction Books, 1986.
[5] Krasner S.D. Sovereignty: Organized Hypocrisy. Princeton: Princeton University Press, 1999.
[6] Cardoso F., Falleto E. Dependency and Development in Latin America. Berkeley: University of California Press. 1979; Ghosh, B.N. Dependency Theory Revisited. Farnham, UK: Ashgate Press. 2001.
[7] Hobson J. The Eurocentric Conception of World Politics: Western International Theory,
1760–2010. Cambridge: Cambridge University Press, 2012.
[8] Morgan Lewis Henry. Ancient Society. Tucson: The University of. Arizona Press, 1995.
[9] Tylor Edward Burnett. Researches into the Early History of Mankind and the Development of Civilization. London J. Murray, 1865.
Превод: СМ
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Когато видите знака " подправени вести ", това значи, че тази публикация е целесъобразно да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ