Как старостоличани са се забавлявали в студа в миналото?
В старите документи, вестници и списания се съдържат сведения с любопитни и малко известни данни, свързани с шегите на зимата в предишното . Преди епохи мразовитият сезон и всички, произлизащи от него „ екстри ” и ”неволи ” настъпвали по-рано.
Така да вземем за пример ненавременното идване на зимата през юли 1864 година било провокирано от нахлулите у нас студени арктически въздушни маси. Витоша се покрила със сняг, а температурите в София и остарялата столица паднали доста под нулата. Зимата на 1892-1893 година също била доста студена. Оттогава до 40-те години на предишния век се следило известно повишение на “снежните ” температури като се изключи 1928-1929 година, само че мразът общо взето си останал непрекъснат “абонат ” на търновските зими преди десетилетия. Понякога даже старостоличани се подготвяли за Великден в изискванията на съвсем януарски мраз и сняг.
" Минусовите температури, обичайните празнувания на многото именни дни, организирането на журове и соарета, пързалянето с кънки и шейни – това били единствено частици от пъстрата мозайка на търновския зимен обичай. Великотърновци се „ срещнали ” с кънките и удоволствието да се “катаят ” с тях с помощта на Методий Хаджипетков (1861-1933 г.). Той бил почитан общински консултант след Освобождението, влиятелен търговец, бизнесмен на строителни обекти, основател за залесяването на хълмовете към остарялата столица, един от първите български туристи и колоездачи.
Разностранните му ползи впечатлили даже Алеко Константинов, който го разказва по следния метод в фамозния си пътепис “До Чикаго и обратно ” (1893-1894 г.): “Той сам, без да знае една думица от чуждестранен език, тръгнал от Търново и през Хамбург и Ню Йорк стигнал наред в Чикаго. Любопитен! И от любознание беше събрал адресите и рекламите на всички експонати в изложението; изпълни цялостен сандък с реклами. За каква потребност му са те – не ми е известно: може би той ще направи в детайли изложение на изложените предмети, нещо, за което аз в никакъв случай не бих се заел. Браво на Хаджипеткова, че е умял да се възползва от положението си, а не предпочел, както болшинството от нашта jeunesse doree, да си пръска парите по шантаните... ”.
От всемирното ревю в Чикаго Методий Хаджипетков донесъл в родния Търновград кънки и шейна, както и три велосипеда. Предприемчивият старостоличанин освен разкрил първата ледена пързалка, само че и провел курсове за съгражданите си по пързаляне с кънки ", споделя уредникът в Регионалния исторически музей във Велико Търново Тодорка Недева.-->
Още при започване на предишния век “катаенето ” с кънки се трансформирало в обичано развлечение на дребни и огромни . Преди повече от 100 години р. Янтра постоянно била сковавана от лед, пълен към 30-50 см, и дружно с двете замръзнали блата при “Зеленка ” се превръщала в желано място за пързаляне .
Първоначално новото за града, само че прекомерно известно в Европа забавление, било налично единствено за елита . По-късно то към този момент станало притежание и на по-широк кръг великотърновци. Пързалянето с кънки доставяло наслаждение на всички, защото давало опция освен за спортуване, само че и за срещи, диалози, настоятелен и сърдечни запознанства.
" По причудливо обрисуваните следи, оставени от кънките на леда, някои госпожици даже гадаели за възможната си идна сватба , както и за други, предстоящи от всяка млада болярка положителни събития. В предишното край ледената пързалка постоянно свирел оркестър , заради което даже и старостоличаните, които не умеели да се “катаят ”, на драго сърце посещавали този зимен център за забавление ", добави Тодорка Недева.
Преди десетилетия, още с рухването на първия сняг, търновските малчугани, както и учениците от локалните гимназии, грабвали шейните и с радостни възгласи се спускали по стръмните търновски улици , които тогава към момента не били „ завладяни от колите. В предишното някои по-сръчни деца си правели шейните сами, а на други им помагали по-големите братя и другари. В тези далечни години шейните наложително се обковавали с сдемири (железен чембел), с цел да се плъзгат по-добре.
" Звучи необикновено, само че е реалност, че изобретателните великотърновчета сами си майсторели и ските, които преди десетилетия в действителност представлявали дъги от каци. През 30-те години на ХХ в. Радул Попнесторов от остарялата столица се наредил измежду най-големите вносители на кънки и шейни от Германия . От неговите зимни „ удоволствия ” обаче можели да се възползват най-вече по-богатите поданици. В предишното децата и младежите обичали и друго, непознато за съвременниците ни занятие. Когато температурата в града падала до 26 градуса под нулата, те хвърляли нагоре вода и следили превръщането й в кристали още до момента в който пада на земята. И до момента възрастни великотърновци си спомнят с трогване за “блестящата и искряща хубост на въздушния лед ” , напомни Тодорка Недва
Зимната хубост на Велико Търново подтикнала младежите да се разхождат из заснежените улици, да се замерят със снежни топки, да се снимат за спомен на фона на ослепителната белота, покрила уникалня град.
Докато дребните и младите боляри се забавлявали на открито, техните родители на драго сърце обсъждали край нажежените до алено печки в домовете си, по кръчмите, сладкарниците и многочислените кафенета зимните парадокси, за които узнавали от идващите в града централни вестници . Особено се удивили старостоличани на аления и зелен сняг, покрил елементи от Западна Европа и островите Шпицберген .
" Странната багра на другояче обичайно бялата завивка там се дължала на огромната централизация на микроскопични водорасли. Не по-малко било учудването на търновци и от жълтия сняг, валял в Норвегия . Неговото оцветяване пък било резултат о т тичинковия прашец на необикновен тип локален бор . Тези аномалии дали мотив на локалните зевзеци да “изфабрикуват ” доста смешки и закачки , с които разсмивали старостоличани в студените зимни дни. Така да вземем за пример в предишното станал необятно известен изразът “Зачервил се като шпицбергенски сняг ”, който се употребявал за човек, прекалил с алкохола ", споделя уредникът.
Често обаче вниманието от международните зимни парадокси било измествано от локалните, не по-малко “забележителни ” феномени. През 1923 година минаващите по Главната улица старостоличани станали освен очевидци, само че и пострадали от чудноват феномен . Разхождайки се несмущаемо, жителите били “разкрасявани ” по лицата и облеклата с водни капки, “обогатени ” със сажди. Те се образували от издадените на открито кюнци от печките на някои магазини.
На помощ на потърпевшите, които по никакъв метод не можели да почистят тоалетите си, се притекъл в. “Борба ” със следния “боен ” апел: “Господа, пощадете облеклата на хората, като премахнете тия кюнкове, или пък ги издигнете по-високо и по-навън. Това, в случай че не премахнете, е непростимо ”.
Общинският съвет в града, обаче, не бил в положение да предприеме каквито и да било ограничения по „ мръсния ” въпрос, защото в локалните правилници и разпореждания липсвали каквито и да било условия към отоплителните уреди и уличните „ аксесоари ” към тях.
Така да вземем за пример ненавременното идване на зимата през юли 1864 година било провокирано от нахлулите у нас студени арктически въздушни маси. Витоша се покрила със сняг, а температурите в София и остарялата столица паднали доста под нулата. Зимата на 1892-1893 година също била доста студена. Оттогава до 40-те години на предишния век се следило известно повишение на “снежните ” температури като се изключи 1928-1929 година, само че мразът общо взето си останал непрекъснат “абонат ” на търновските зими преди десетилетия. Понякога даже старостоличани се подготвяли за Великден в изискванията на съвсем януарски мраз и сняг.
" Минусовите температури, обичайните празнувания на многото именни дни, организирането на журове и соарета, пързалянето с кънки и шейни – това били единствено частици от пъстрата мозайка на търновския зимен обичай. Великотърновци се „ срещнали ” с кънките и удоволствието да се “катаят ” с тях с помощта на Методий Хаджипетков (1861-1933 г.). Той бил почитан общински консултант след Освобождението, влиятелен търговец, бизнесмен на строителни обекти, основател за залесяването на хълмовете към остарялата столица, един от първите български туристи и колоездачи.
Разностранните му ползи впечатлили даже Алеко Константинов, който го разказва по следния метод в фамозния си пътепис “До Чикаго и обратно ” (1893-1894 г.): “Той сам, без да знае една думица от чуждестранен език, тръгнал от Търново и през Хамбург и Ню Йорк стигнал наред в Чикаго. Любопитен! И от любознание беше събрал адресите и рекламите на всички експонати в изложението; изпълни цялостен сандък с реклами. За каква потребност му са те – не ми е известно: може би той ще направи в детайли изложение на изложените предмети, нещо, за което аз в никакъв случай не бих се заел. Браво на Хаджипеткова, че е умял да се възползва от положението си, а не предпочел, както болшинството от нашта jeunesse doree, да си пръска парите по шантаните... ”.
От всемирното ревю в Чикаго Методий Хаджипетков донесъл в родния Търновград кънки и шейна, както и три велосипеда. Предприемчивият старостоличанин освен разкрил първата ледена пързалка, само че и провел курсове за съгражданите си по пързаляне с кънки ", споделя уредникът в Регионалния исторически музей във Велико Търново Тодорка Недева.-->
Още при започване на предишния век “катаенето ” с кънки се трансформирало в обичано развлечение на дребни и огромни . Преди повече от 100 години р. Янтра постоянно била сковавана от лед, пълен към 30-50 см, и дружно с двете замръзнали блата при “Зеленка ” се превръщала в желано място за пързаляне .
Първоначално новото за града, само че прекомерно известно в Европа забавление, било налично единствено за елита . По-късно то към този момент станало притежание и на по-широк кръг великотърновци. Пързалянето с кънки доставяло наслаждение на всички, защото давало опция освен за спортуване, само че и за срещи, диалози, настоятелен и сърдечни запознанства.
" По причудливо обрисуваните следи, оставени от кънките на леда, някои госпожици даже гадаели за възможната си идна сватба , както и за други, предстоящи от всяка млада болярка положителни събития. В предишното край ледената пързалка постоянно свирел оркестър , заради което даже и старостоличаните, които не умеели да се “катаят ”, на драго сърце посещавали този зимен център за забавление ", добави Тодорка Недева.
Преди десетилетия, още с рухването на първия сняг, търновските малчугани, както и учениците от локалните гимназии, грабвали шейните и с радостни възгласи се спускали по стръмните търновски улици , които тогава към момента не били „ завладяни от колите. В предишното някои по-сръчни деца си правели шейните сами, а на други им помагали по-големите братя и другари. В тези далечни години шейните наложително се обковавали с сдемири (железен чембел), с цел да се плъзгат по-добре.
" Звучи необикновено, само че е реалност, че изобретателните великотърновчета сами си майсторели и ските, които преди десетилетия в действителност представлявали дъги от каци. През 30-те години на ХХ в. Радул Попнесторов от остарялата столица се наредил измежду най-големите вносители на кънки и шейни от Германия . От неговите зимни „ удоволствия ” обаче можели да се възползват най-вече по-богатите поданици. В предишното децата и младежите обичали и друго, непознато за съвременниците ни занятие. Когато температурата в града падала до 26 градуса под нулата, те хвърляли нагоре вода и следили превръщането й в кристали още до момента в който пада на земята. И до момента възрастни великотърновци си спомнят с трогване за “блестящата и искряща хубост на въздушния лед ” , напомни Тодорка Недва
Зимната хубост на Велико Търново подтикнала младежите да се разхождат из заснежените улици, да се замерят със снежни топки, да се снимат за спомен на фона на ослепителната белота, покрила уникалня град.
Докато дребните и младите боляри се забавлявали на открито, техните родители на драго сърце обсъждали край нажежените до алено печки в домовете си, по кръчмите, сладкарниците и многочислените кафенета зимните парадокси, за които узнавали от идващите в града централни вестници . Особено се удивили старостоличани на аления и зелен сняг, покрил елементи от Западна Европа и островите Шпицберген .
" Странната багра на другояче обичайно бялата завивка там се дължала на огромната централизация на микроскопични водорасли. Не по-малко било учудването на търновци и от жълтия сняг, валял в Норвегия . Неговото оцветяване пък било резултат о т тичинковия прашец на необикновен тип локален бор . Тези аномалии дали мотив на локалните зевзеци да “изфабрикуват ” доста смешки и закачки , с които разсмивали старостоличани в студените зимни дни. Така да вземем за пример в предишното станал необятно известен изразът “Зачервил се като шпицбергенски сняг ”, който се употребявал за човек, прекалил с алкохола ", споделя уредникът.
Често обаче вниманието от международните зимни парадокси било измествано от локалните, не по-малко “забележителни ” феномени. През 1923 година минаващите по Главната улица старостоличани станали освен очевидци, само че и пострадали от чудноват феномен . Разхождайки се несмущаемо, жителите били “разкрасявани ” по лицата и облеклата с водни капки, “обогатени ” със сажди. Те се образували от издадените на открито кюнци от печките на някои магазини.
На помощ на потърпевшите, които по никакъв метод не можели да почистят тоалетите си, се притекъл в. “Борба ” със следния “боен ” апел: “Господа, пощадете облеклата на хората, като премахнете тия кюнкове, или пък ги издигнете по-високо и по-навън. Това, в случай че не премахнете, е непростимо ”.
Общинският съвет в града, обаче, не бил в положение да предприеме каквито и да било ограничения по „ мръсния ” въпрос, защото в локалните правилници и разпореждания липсвали каквито и да било условия към отоплителните уреди и уличните „ аксесоари ” към тях.
Източник: dariknews.bg
КОМЕНТАРИ