В средата на юли миналата година отборът на Левски отпадна

В средата на юли предходната година тимът на Левски отпадна от словенския Марибор след здрав конфликт в първия квалификационен кръг на Лига Европа. Поражението бе признато тежко и от футболисти, и от ръководители, и от почитатели на “сините”, защото с представянето си в двата мача 26-кратният първенец на България не заслужаваше за следващ път да се сбогува с втория по мощ европейски клубен шампионат още на старта му.

Близо месец след следващото отчаяние, този път по “вина” на Миливое Новакович и компания, пристигна и вторият тежък удар за клуба от “Герена”. Той не бе нанесен долу, на терена, а някъде из офисите на УЕФА. Заради издигнати флагове с келтски кръст, както и съществуване на български почитатели с фланелки със същия знак и в Словения, и в България, европейската футболна централа наложи двойно наказване на Левски.

На “сините” бе подредено в идващия си домашен дуел - в тази ситуация този със Сутиеска (3:1), Сектор “Б” да бъде отчасти затворен и затрупан със знаме “No to racism” и емблемата на УЕФА. Второто наказване пък бе още по-тежко - санкция в размер на 57 хиляди евро и мач без аудитория при втория домашен дуел на Левски. Санкция, която ще би трябвало да се изтърпи идната седмица на реванша в София против хърватския гранд Хайдук (Сплит).
Сега, няколко дни след ответния дуел със Сутиеска в Черна гора, е повече от любопитно какво са описали в отчетите си за случилото се на градския стадион в Никшич дежурният пратеник и съдийският наблюдаващ на УЕФА. Длъжностните лица бяха директни очевидци и даже отчасти пострадали от несъответстващото и на моменти даже нападателно държание на домакините, заели местата си на централната естрада.

Припомняме, че първо, част от почитателите на Левски, запътили се към бранша за посетители, попаднаха на засада, в резултат на която голям брой факли и предмети полетяха към тях, като единствено бързата интервенция на полицията предотврати физически конфликт сред двете агитки и по-тежки последствия. Друга, по-малобройна част от родните почитатели пък се бе настанила в две от така наречен “ложи” на стадиона в Никшич. Местата си там някъде, сред почитатели на домакините и представители на черногорските медии, бяха заели и синът на Спас Русев - Евгени, и спортният шеф и легенда на клуба Даниел Боримиров.
Те, дружно с останалите български почитатели, бяха принудени да изживеят безчовечен позор, откакто бяха замеряни с бутилки вода и пакетчета семки, както и обиждани неведнъж със викания на всеослушание: “Цигани! Цигани!” За да бъдат избавени от линч, почитателите на Левски в последна сметка бяха изведени от органите на реда и настанени в бранша за посетители, където бе главната част от “сините” последователи. Русев и Боримиров пък бяха принудени умерено и невъзмутимо да доизгледат мача от местата си.

Там, тъкмо ред-два под тях, се бяха настанили представителите на УЕФА, които станаха повече от директни очевидци на безусловно всичко, случило се на централната естрада. И в случай че от европейската централа са създали известни взаимни отстъпки при лицензирането на стадиона в Никшич, с цел да могат локалните почитатели въпреки всичко да се порадват на европейски футболни нощи, то такива не трябва да бъдат правени за държанието им през първата част на дуела сред Сутиеска и Левски.