Даже и привържениците на ГЕРБ са против идеята за здравна реформа на министър Ананиев
В средата на септември министърът на опазването на здравето Ананиев изнесе на обществено разискване няколко хрумвания за смяна на финансирането на здравното дело в България. Интересно е да се види мнението освен на политици, специалисти и лекари, само че и на публиката, тъй като тя е, която заплаща и ще заплаща.
Данните демонстрират, че още в началния си тип предложенията крачат в ауфтакт с ритъма на публичното мнение, съгласно национално представително изследване на публичното мнение, осъществено от Агенция АФИС в интервала 29 септември – 2 октомври 2018 година Интервюирани директно по домовете им са 1010 пълнолетни български жители.
Анализът на резултатите на изследването съгласно организацията:
На въпроса, „ Как, съгласно вас, би трябвало да се усъвършенства финансовото положение на опазването на здравето? “:
Едва 17% утвърждават концепцията за „ Въвеждане на наложително в допълнение здравно обезпечаване в частна компания с месечна вноска от 12 лева “, а четири пъти повече – 65% не я одобряват;
Само 29% утвърждават друго предложение: „ Лечението над 700 лева да се покрива от спомагателното здравно обезпечаване “, до момента в който 47% не го утвърждават. Близо всеки четвърти няма мнение;
32% клонят в интерес на предлагането „ Замяна на Здравната каса с няколко частни Здравни каси, които се конкурират “, а повече – 38% не го утвърждават.
През годините, едно от нормалните пояснения за негативното мнение по отношение на „ реформените “ хрумвания на ръководещите е, че „ манталитетът на българина “ по принцип се отличава със песимизъм, консерватизъм и дори деструктивност. Данните обаче демонстрират, че като цяло, популацията освен знае, срещу какво е, само че и защо е.
„ Засилване на контрола върху държавните лечебни заведения “ – 83% „ за “, а на противоположното мнение са единствено 6%;
„ Премахване на опциите за спекулативно оскъпяване на медикаментите “ – 80% „ за “ и единствено 7% „ срещу “;
„ Държавните лечебни заведения и поликлиники да не бъдат търговски сдружения “ – 64% „ за “, 11% „ срещу “;
„ Най-високоплатените служителите да заплащат цялостния размер на здравната вноска, а не страната да поема половината “ – 69% „ за “, 11% „ срещу “;
„ Прекратяване на договорите на Здравната каса с частни клиники, в случай че те надвишават потребностите в даден район “ – 54% „ за “, 18% „ срещу “. Това се отнася до планувания преди 18 години, само че необяснимо изчезнал детайл в опазването на здравето „ Здравна карта “ на потребностите от медици и институции по райони. Именно поради неналичието й НЗОК е принудена да пренасочва ресурса към огромните градове и да затваря т. нар „ дребни лечебни заведения “;
„ Преминаване към директна бюджетна прехрана на опазването на здравето – без Здравна каса, по сходство на националната здравна работа във Англия, Испания и Швеция “ – 51% „ за “, 13% „ срещу “;
„ Запазване на настоящия вид и стягане на финансовата дисциплинираност “ – 50% „ за “, 27% „ срещу “.
Налице е доста утвърждение към различни способи за излекуване на финансите в здравната система с равнодействащ вектор „ повече държавност и отговорност “. Докато предлагането за нови промени е в противоположна посока – вкарва още повече комерсиализация на опазването на здравето. Негативната оценка към концепциите на министъра и позитивната – към другите възможности, се споделя и от последователите на ГЕРБ.
Наблюдаваме политологическа мистерия: управниците сами вбиват чеп сред гласоподавателите, на които ще разчитат, и себе си.
Общоизвестно е, че популацията заплаща от ден на ден и от джоба си, и посредством налозите за опазване на здравето. В собствен отчет от 2015 година Световната банка, която беше идеолог на сегашната институционална система, (въведена през 2000 г.), призна, че в хода на нейното използване България е станала неповторима измежду индустриализираните общества с това, че обезпечените директно заплащат половината от разноските за опазване на здравето (чрез доплащания, такси, натурално самообслужване в лечебните заведения, цени в частните заведения, цената на медикаментите и т.н.). В съвсем всички европейски страни този дял е под 20%. Това значи, че у нас, при положение на болест, пациентът поема половината от цялостния финансов риск, макар, че си е плащал осигурителна вноска. Също по този начин, че непрекъснато растящият дял от Брутният вътрешен продукт, заделян за медицина, не е съпроводен от усъвършенстване на съществени здравни индикатори. Зад тези констатации стои персонален опит на тези хора, които са боледували. Което изцяло изяснява преобладаващото мнение, че медицината и фармацията би трябвало да оздравят методите на разходване, преди да изземват още повече запас от популацията.
На въпроса, кои са двата най-важни проблеми персонално за вас, 26% от българските жители показват здравето и опазването на здравето. Този дял систематично пораства през годините. Медицината към този момент влезе в челната тройка на паниките на хората, паралелно с бедността (27%) и неразбираемите вероятности (23%).
Недоволството от досегашните „ пазарни “ промени на опазването на здравето е доста. Помолени да дадат цялостна оценка на опазването на здравето в България, 39% го правят оценка като „ Лошо “, 11% като „ Добро “ и 47% като „ Задоволително “. Съотношението сред изрично отрицателно и изрично положително мнение е 4 към 1.
Възрастните хора над 60 година са групата, която реализира 63% от потреблението на здравни грижи и затова е най-компетентна по тематиката. В нея 61% имат приблизително 1.9 хронически болести. Оценката в тази група е още по-негативна: 43% считат, че здравните грижи в страната са неприятни, до момента в който на противоположното мнение са единствено 8%.
Още по-силно въздейства факторът „ приходи “. Сравнително най-приемлива наподобява системата за хората със междинен фамилен приход над 1000 лева на човек. При тях отрицателната оценка надвива над позитивната с 3%. Но те са единствено 1 от всеки 10 жители и по тази причина уравновесеното им мнение не натежава, колкото недоволството на останалите.
Една от основните цели на здравната политика през годините беше догонване на останалите европейски страни в профилактиката. Само 61% са минали през годишен профилактичен обзор за 2017 година. Това е почти на равнището, което АФИС е измервала през 2008 година Десетилетие по-късно бихме очаквали число от най-малко 90%, защото това е формален приоритет в управнически стратегии и здравни тактики на поредност държавни управления от най-малко 15 година насам.
Незадоволителната профилактика отличава България от страните-членки на Европейски Съюз и води до рекордна смъртност, най-вече от сърдечно-съдови и онкологични болести. Здравният министър заяви по-малко число – към 35%, които не са минали прегледи. Той предложи нови наказателни ограничения по отношение на обезпечените, макар че и в този момент плануваните наказания не се ползват. Всъщност единствено 39% от пропусналите прегледа показват като причина самооценката, че „ съм здрав и нямам потребност от прегледи„. Останалите показват повода, че „ Личният доктор не упорства “ (26%). 12% оповестяват, че „ Личният доктор не издава нужните посоки “. Има и други аргументи –„ Изследванията и прегледите са скъпи “ (17%), „ Най-близките медицински лаборатории се намират в друго обитаемо място “ (9%). Тези данни насочват към хипотезата, че сегашната система парично подтиква анти-профилактиката (т.е. „ пести от триците “).
Каква е повода да не преминете през годишния профилактичен обзор за 2017 година?
Моят персонален доктор не настоява-25,7%
Моят персонален доктор на издава нужните направления-12,0%
Изследванията и прегледите са скъпи-16,7%
Най-близките медицински лаборатории се намират в друго обитаемо място-8,8%
Мисля, че не ми е необходим обзор – усещам се здрав-38,6%
Друго, без мнение-17,3%
В медиите битува мнението, че бюджетният дефицит на НЗОК се дължи на хора, които не си заплащат здравните вноски. Всъщност единствено 8% не са здравно обезпечени. Главната причина е безработицата. Безработните съставляват 54% от неосигурените, до момента в който делът им в популацията е единствено 8%. 81% от безработните не са минали годишния обзор.
С годините все по-остър става казусът с достъпа до опазване на здравето, без значение дали публично или частно. На въпрос, „ Там, където живеете, какъв брой часове са нужни, с цел да ползвате незабавна помощ? “, 21% от популацията показва число над 1 час. Т.е. за всеки пети здравноосигурен в България така наречен „ златни 40 минути “, в които инфаркт може да бъде овладян без тежки увреждания, са априори пропуснати. Постъпването в болница изисква над 3 часа пътешестване за 18% от обезпечените. Т.е. това е сериозен логистично-финансов проблем, най-често придружен с отделяне от обитаемото място и от помощта на роднините. В днешно време лечебната процедура минава през едно или повече лабораторни проучвания, за което 12% от обезпечените са принудени да пътуват над 3 часа. Там, където живеят над една десета (11%) от пациентите, даже достъпът до аптека изисква болният или негов непосредствен да измине над 3 часа път. По подобен метод здравната политика е разрешила дисторция в районирането, при което тези, които имат най-вече средства, тъй като са в огромни градове и имат по-големи приходи, действително употребяват повече от публичните фондове за здравни грижи.
Постреформената структура на опазването на здравето опонира на обезпеченото от Конституцията право на налична здравна помощ. Неин член 52(1) гласи: Гражданите имат право на здравно обезпечаване, гарантиращо им налична здравна помощ, и на гратис прилагане на здравно обслужване при условия и по ред, избрани със закон. Виждаме, че законите и основаните от тях публични връзки не подсигуряват достъпа на обезпечените до опазване на здравето. Обяснението е просто: от 2000 година насам здравните заведения, следвайки пазарната логичност, от ден на ден се концентрират в огромните градове, където има повече платежоспособни «клиенти». Пазарната медицина следва парите, а не пациента.
От няколко години българите, в крайник с популацията на развитите западни страни, загуби наивната наивност към неолибералните „ пазарни “ предписания. Въпреки това държавното управление предписва лекуването на раните от бизнес-медицината с още повече комерсиализация. Изводът е, че на диагностициране, в това число и със средствата на социологията, предстои по-скоро държавното управление, в сравнение с обществото.
Данните демонстрират, че още в началния си тип предложенията крачат в ауфтакт с ритъма на публичното мнение, съгласно национално представително изследване на публичното мнение, осъществено от Агенция АФИС в интервала 29 септември – 2 октомври 2018 година Интервюирани директно по домовете им са 1010 пълнолетни български жители.
Анализът на резултатите на изследването съгласно организацията:
На въпроса, „ Как, съгласно вас, би трябвало да се усъвършенства финансовото положение на опазването на здравето? “:
Едва 17% утвърждават концепцията за „ Въвеждане на наложително в допълнение здравно обезпечаване в частна компания с месечна вноска от 12 лева “, а четири пъти повече – 65% не я одобряват;
Само 29% утвърждават друго предложение: „ Лечението над 700 лева да се покрива от спомагателното здравно обезпечаване “, до момента в който 47% не го утвърждават. Близо всеки четвърти няма мнение;
32% клонят в интерес на предлагането „ Замяна на Здравната каса с няколко частни Здравни каси, които се конкурират “, а повече – 38% не го утвърждават.
През годините, едно от нормалните пояснения за негативното мнение по отношение на „ реформените “ хрумвания на ръководещите е, че „ манталитетът на българина “ по принцип се отличава със песимизъм, консерватизъм и дори деструктивност. Данните обаче демонстрират, че като цяло, популацията освен знае, срещу какво е, само че и защо е.
„ Засилване на контрола върху държавните лечебни заведения “ – 83% „ за “, а на противоположното мнение са единствено 6%;
„ Премахване на опциите за спекулативно оскъпяване на медикаментите “ – 80% „ за “ и единствено 7% „ срещу “;
„ Държавните лечебни заведения и поликлиники да не бъдат търговски сдружения “ – 64% „ за “, 11% „ срещу “;
„ Най-високоплатените служителите да заплащат цялостния размер на здравната вноска, а не страната да поема половината “ – 69% „ за “, 11% „ срещу “;
„ Прекратяване на договорите на Здравната каса с частни клиники, в случай че те надвишават потребностите в даден район “ – 54% „ за “, 18% „ срещу “. Това се отнася до планувания преди 18 години, само че необяснимо изчезнал детайл в опазването на здравето „ Здравна карта “ на потребностите от медици и институции по райони. Именно поради неналичието й НЗОК е принудена да пренасочва ресурса към огромните градове и да затваря т. нар „ дребни лечебни заведения “;
„ Преминаване към директна бюджетна прехрана на опазването на здравето – без Здравна каса, по сходство на националната здравна работа във Англия, Испания и Швеция “ – 51% „ за “, 13% „ срещу “;
„ Запазване на настоящия вид и стягане на финансовата дисциплинираност “ – 50% „ за “, 27% „ срещу “.
Налице е доста утвърждение към различни способи за излекуване на финансите в здравната система с равнодействащ вектор „ повече държавност и отговорност “. Докато предлагането за нови промени е в противоположна посока – вкарва още повече комерсиализация на опазването на здравето. Негативната оценка към концепциите на министъра и позитивната – към другите възможности, се споделя и от последователите на ГЕРБ.
Наблюдаваме политологическа мистерия: управниците сами вбиват чеп сред гласоподавателите, на които ще разчитат, и себе си.
Общоизвестно е, че популацията заплаща от ден на ден и от джоба си, и посредством налозите за опазване на здравето. В собствен отчет от 2015 година Световната банка, която беше идеолог на сегашната институционална система, (въведена през 2000 г.), призна, че в хода на нейното използване България е станала неповторима измежду индустриализираните общества с това, че обезпечените директно заплащат половината от разноските за опазване на здравето (чрез доплащания, такси, натурално самообслужване в лечебните заведения, цени в частните заведения, цената на медикаментите и т.н.). В съвсем всички европейски страни този дял е под 20%. Това значи, че у нас, при положение на болест, пациентът поема половината от цялостния финансов риск, макар, че си е плащал осигурителна вноска. Също по този начин, че непрекъснато растящият дял от Брутният вътрешен продукт, заделян за медицина, не е съпроводен от усъвършенстване на съществени здравни индикатори. Зад тези констатации стои персонален опит на тези хора, които са боледували. Което изцяло изяснява преобладаващото мнение, че медицината и фармацията би трябвало да оздравят методите на разходване, преди да изземват още повече запас от популацията.
На въпроса, кои са двата най-важни проблеми персонално за вас, 26% от българските жители показват здравето и опазването на здравето. Този дял систематично пораства през годините. Медицината към този момент влезе в челната тройка на паниките на хората, паралелно с бедността (27%) и неразбираемите вероятности (23%).
Недоволството от досегашните „ пазарни “ промени на опазването на здравето е доста. Помолени да дадат цялостна оценка на опазването на здравето в България, 39% го правят оценка като „ Лошо “, 11% като „ Добро “ и 47% като „ Задоволително “. Съотношението сред изрично отрицателно и изрично положително мнение е 4 към 1.
Възрастните хора над 60 година са групата, която реализира 63% от потреблението на здравни грижи и затова е най-компетентна по тематиката. В нея 61% имат приблизително 1.9 хронически болести. Оценката в тази група е още по-негативна: 43% считат, че здравните грижи в страната са неприятни, до момента в който на противоположното мнение са единствено 8%.
Още по-силно въздейства факторът „ приходи “. Сравнително най-приемлива наподобява системата за хората със междинен фамилен приход над 1000 лева на човек. При тях отрицателната оценка надвива над позитивната с 3%. Но те са единствено 1 от всеки 10 жители и по тази причина уравновесеното им мнение не натежава, колкото недоволството на останалите.
Една от основните цели на здравната политика през годините беше догонване на останалите европейски страни в профилактиката. Само 61% са минали през годишен профилактичен обзор за 2017 година. Това е почти на равнището, което АФИС е измервала през 2008 година Десетилетие по-късно бихме очаквали число от най-малко 90%, защото това е формален приоритет в управнически стратегии и здравни тактики на поредност държавни управления от най-малко 15 година насам.
Незадоволителната профилактика отличава България от страните-членки на Европейски Съюз и води до рекордна смъртност, най-вече от сърдечно-съдови и онкологични болести. Здравният министър заяви по-малко число – към 35%, които не са минали прегледи. Той предложи нови наказателни ограничения по отношение на обезпечените, макар че и в този момент плануваните наказания не се ползват. Всъщност единствено 39% от пропусналите прегледа показват като причина самооценката, че „ съм здрав и нямам потребност от прегледи„. Останалите показват повода, че „ Личният доктор не упорства “ (26%). 12% оповестяват, че „ Личният доктор не издава нужните посоки “. Има и други аргументи –„ Изследванията и прегледите са скъпи “ (17%), „ Най-близките медицински лаборатории се намират в друго обитаемо място “ (9%). Тези данни насочват към хипотезата, че сегашната система парично подтиква анти-профилактиката (т.е. „ пести от триците “).
Каква е повода да не преминете през годишния профилактичен обзор за 2017 година?
Моят персонален доктор не настоява-25,7%
Моят персонален доктор на издава нужните направления-12,0%
Изследванията и прегледите са скъпи-16,7%
Най-близките медицински лаборатории се намират в друго обитаемо място-8,8%
Мисля, че не ми е необходим обзор – усещам се здрав-38,6%
Друго, без мнение-17,3%
В медиите битува мнението, че бюджетният дефицит на НЗОК се дължи на хора, които не си заплащат здравните вноски. Всъщност единствено 8% не са здравно обезпечени. Главната причина е безработицата. Безработните съставляват 54% от неосигурените, до момента в който делът им в популацията е единствено 8%. 81% от безработните не са минали годишния обзор.
С годините все по-остър става казусът с достъпа до опазване на здравето, без значение дали публично или частно. На въпрос, „ Там, където живеете, какъв брой часове са нужни, с цел да ползвате незабавна помощ? “, 21% от популацията показва число над 1 час. Т.е. за всеки пети здравноосигурен в България така наречен „ златни 40 минути “, в които инфаркт може да бъде овладян без тежки увреждания, са априори пропуснати. Постъпването в болница изисква над 3 часа пътешестване за 18% от обезпечените. Т.е. това е сериозен логистично-финансов проблем, най-често придружен с отделяне от обитаемото място и от помощта на роднините. В днешно време лечебната процедура минава през едно или повече лабораторни проучвания, за което 12% от обезпечените са принудени да пътуват над 3 часа. Там, където живеят над една десета (11%) от пациентите, даже достъпът до аптека изисква болният или негов непосредствен да измине над 3 часа път. По подобен метод здравната политика е разрешила дисторция в районирането, при което тези, които имат най-вече средства, тъй като са в огромни градове и имат по-големи приходи, действително употребяват повече от публичните фондове за здравни грижи.
Постреформената структура на опазването на здравето опонира на обезпеченото от Конституцията право на налична здравна помощ. Неин член 52(1) гласи: Гражданите имат право на здравно обезпечаване, гарантиращо им налична здравна помощ, и на гратис прилагане на здравно обслужване при условия и по ред, избрани със закон. Виждаме, че законите и основаните от тях публични връзки не подсигуряват достъпа на обезпечените до опазване на здравето. Обяснението е просто: от 2000 година насам здравните заведения, следвайки пазарната логичност, от ден на ден се концентрират в огромните градове, където има повече платежоспособни «клиенти». Пазарната медицина следва парите, а не пациента.
От няколко години българите, в крайник с популацията на развитите западни страни, загуби наивната наивност към неолибералните „ пазарни “ предписания. Въпреки това държавното управление предписва лекуването на раните от бизнес-медицината с още повече комерсиализация. Изводът е, че на диагностициране, в това число и със средствата на социологията, предстои по-скоро държавното управление, в сравнение с обществото.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ