Напълно откъснати от света: Какво знаем за сентинелците?
В средата на ноември в Андаманския архипелаг бе погубен американският мисионер Джон Алън Чау. Мнозина в света за първи път чуха за съществуването на сентинелците. Що за племе е това?
Чау на няколко пъти е стигал със своето кану до островите Сентинел в Андаманския архипелаг, където живее изцяло откъснато от света един дребен островен народ. За да бъдат опазени сентинелците от непознати за тях болести, към острова има защитна зона, в която е неразрешено да навлизат външни хора. Американецът умишлено е нарушил тази възбрана и явно е бил наясно какви рискове го грозят.
„ Казвам се Джон. Обичам ви и Исус ви обича " – с тези думи той се обърнал към коренните поданици на острова. Така най-малко е записано в дневника на американския мисионер, предаден на локални риболовци.
След като Чау оспял да оцелее след едно нахлуване на сентинелците, които го атакували с лъкове и стрели, той наново се завърнал на острова. На 17 ноември обаче риболовци разкрили неговия мъртвец, заровен в пясъка. Какво се знае за този дребен островен народ? Ето какво споделя етнологът Кристоф Антвайлер в диалог с Дъждовни води:
Остров Андаман е индийска територия, само че сентинелците не поддържат съвсем никакъв контакт с външния свят от десетилетия. Става дума за едно малцинство, което не се разпознава с индийската страна. Изключително рядко се среща сходна изолираност, като тази на островите Сентинел. Най-общо можем да кажем, че на нашата планета към този момент няма толкоз изолирани нации - в смисъл на неоткрити култури.-->
ThinkStock/Getty Images
Какви контакти с външния свят имат сходни нации?
Кристоф Антвайлер: Най-много знания имаме за народите, които живеят в джунглите на Амазония. Там съществуват над 100 групи, които в огромна степен живеят изолирано. Това обаче не се неоткрити нации, а такива, които в миналото са имали контакт с част от бразилското население. Много постоянно опитът им е бил горчив и те умишлено са се отдръпнали. А когато става дума за употребата на естествени благосъстояния, да вземем за пример, контактите им с външния свят нерядко са били насилствени. Това е създавало доста спорове.
Обяснява ли това насилственото държание на сентинелците?
Кристоф Антвайлер: Съществуват единствено догатки. Най-често се загатва, че през последните десетилетия и епохи е имало конфликтни обстановки с хора, които са желали да се заселят там. Набива се на очи, че точно в района на островите Андаман и Никобар постоянно е имало насилствени конфликти.
Трябва ли нации като този на сентинелците да бъдат защитавани?
Кристоф Антвайлер: Това е сложен въпрос, на който може да се отговори по разнообразни способи, според от гледната точка. От позиция на човешките права и културното разнообразие, малцинствата би трябвало да бъдат защитавани. В най-общия смисъл става дума не за ориста на обособени човеци, а за многообразието на човешкия живот въобще. Този въпрос опира до разнообразни етични и метафизичен правила. Лично аз считам, че тези нации заслужават да бъдат предпазени. От друга страна съм наясно, че тяхната отбрана не може да се реализира посредством изолираност. В един „ музей “ постоянно съществува заплаха от непредвидим контакт с непознати хора. И този контакт постоянно може да бъде доста коренен, нездравословен и даже принудителен.
И още:
Чау на няколко пъти е стигал със своето кану до островите Сентинел в Андаманския архипелаг, където живее изцяло откъснато от света един дребен островен народ. За да бъдат опазени сентинелците от непознати за тях болести, към острова има защитна зона, в която е неразрешено да навлизат външни хора. Американецът умишлено е нарушил тази възбрана и явно е бил наясно какви рискове го грозят.
„ Казвам се Джон. Обичам ви и Исус ви обича " – с тези думи той се обърнал към коренните поданици на острова. Така най-малко е записано в дневника на американския мисионер, предаден на локални риболовци.
След като Чау оспял да оцелее след едно нахлуване на сентинелците, които го атакували с лъкове и стрели, той наново се завърнал на острова. На 17 ноември обаче риболовци разкрили неговия мъртвец, заровен в пясъка. Какво се знае за този дребен островен народ? Ето какво споделя етнологът Кристоф Антвайлер в диалог с Дъждовни води:
Остров Андаман е индийска територия, само че сентинелците не поддържат съвсем никакъв контакт с външния свят от десетилетия. Става дума за едно малцинство, което не се разпознава с индийската страна. Изключително рядко се среща сходна изолираност, като тази на островите Сентинел. Най-общо можем да кажем, че на нашата планета към този момент няма толкоз изолирани нации - в смисъл на неоткрити култури.-->
ThinkStock/Getty Images Какви контакти с външния свят имат сходни нации?
Кристоф Антвайлер: Най-много знания имаме за народите, които живеят в джунглите на Амазония. Там съществуват над 100 групи, които в огромна степен живеят изолирано. Това обаче не се неоткрити нации, а такива, които в миналото са имали контакт с част от бразилското население. Много постоянно опитът им е бил горчив и те умишлено са се отдръпнали. А когато става дума за употребата на естествени благосъстояния, да вземем за пример, контактите им с външния свят нерядко са били насилствени. Това е създавало доста спорове.
Обяснява ли това насилственото държание на сентинелците?
Кристоф Антвайлер: Съществуват единствено догатки. Най-често се загатва, че през последните десетилетия и епохи е имало конфликтни обстановки с хора, които са желали да се заселят там. Набива се на очи, че точно в района на островите Андаман и Никобар постоянно е имало насилствени конфликти.
Трябва ли нации като този на сентинелците да бъдат защитавани?
Кристоф Антвайлер: Това е сложен въпрос, на който може да се отговори по разнообразни способи, според от гледната точка. От позиция на човешките права и културното разнообразие, малцинствата би трябвало да бъдат защитавани. В най-общия смисъл става дума не за ориста на обособени човеци, а за многообразието на човешкия живот въобще. Този въпрос опира до разнообразни етични и метафизичен правила. Лично аз считам, че тези нации заслужават да бъдат предпазени. От друга страна съм наясно, че тяхната отбрана не може да се реализира посредством изолираност. В един „ музей “ постоянно съществува заплаха от непредвидим контакт с непознати хора. И този контакт постоянно може да бъде доста коренен, нездравословен и даже принудителен.
И още:
Източник: dariknews.bg
КОМЕНТАРИ