Биполярно разстройство – модна диагноза или болест на талантливите
В средата на април Марая Кери призна, че 17 години е живяла с биполярно разстройство и е крила диагнозата си. Кери се страхувала, че това може да попречи на кариерата ѝ. Биполярното разстройство се среща постоянно и колкото повече се знае за него в обществото, толкоз по-добре.
Заболяване или следващата съвременна диагноза?
Съвсем не. Биполярното афективно разстройство (БАР) се отнася към психическите разстройства. От него страдат 1-3% от хората, само че не може да се приказва за „ мода “. През последните години се приказва за него, поради все по-голямата осведоменост за психическите болести и рухването на стигмата, като щемпел за нещо неприятно и позорно. Затова в този момент доста елементарни хора и звезди описват за своите проблеми.
БАР е болест, която провокира полярни нарушавания в настроението – депресии, фикс идея и хипомания. Това се отразява на интензивността на индивида (по време на меланхолия хората мъчно извършват всекидневните си задачи). При това човек от време на време не осъзнава какъв брой мощно прочувствената му неустойчивост въздейства на живота му и този на околните му, отхвърля казуса и не желае да се лекува.
В интервали на фикс идея човек е благополучен и се усеща въодушевен. Той прелива от сила и хрумвания, страстите го изпълват, коства му се, че може да свърши доста неща по едно и също време и като че ли няма потребност от сън. Той може да работи две денонощия без сън, да приказва доста бързо и несвързано, да прави рисковани дейности, да купува всичко, което му харесва в магазина (това се назовава припадък на невъздържан шопохолизъм), да встъпва в безразборни полови връзки, да се нервира елементарно и да се държи нападателно.
В интервал на меланхолия човек може да изпитва подтиснатост, нервност, възприятие на виновност или въобще да не изпитва особени усеща. Тогава му е мъчно да се концентрира, да обмисля проекти, да помни желанията и обещанията си. Понякога тези признаци карат хората да си останат вкъщи, както и да се отхвърлят от другарство с околните си. В такива интервали се намалява либидото, а при някои пораждат и мисли за самоубийство.
Има ли общо с шизофренията?
Не. За разлика от шизофренията личността на човек с биполярно разстройство остава неизменима. Това се вижда в интервали на интермисия – положението сред интервалите на фикс идея и меланхолия. По-рано биполярното разстройство се е наричало маниакално-депресивна неуравновесеност, а клиническата логика на психиката и психиатрия постоянно са свързвали психозата (състояние, когато се нарушава усещането и на човек му е мъчно да разбере кое е действително и кое не) с шизофренията.
Сега това е в предишното, само че и през днешния ден на хората с биполярно разстройство, които в интервали на фикс идея или меланхолия имат психотични признаци, като да вземем за пример – халюцинации, неправилно се слага диагнозата шизофрения.
Защо толкоз известни хора страдат биполярно разстройство? Как геният е обвързван с тази диагноза?
Сред хората, страдащи от биполярно разстройство, в действителност има доста надарени художници, писатели, музиканти и учени, само че експертите не са открили причинно-следствена връзка сред креативните действия и болестта.
Хората с БАР постоянно одобряват интервала на фикс идея като опция да основат, измислят нещо ново, защото усещат прилив на сили и са способни да преодолеят доста, с цел да реализиран задачите си.
В своята книга клиничният психолог Кей Джеймисън споделя какъв брой мъчно се е отказала от това:
„ Приятелите и околните ми се надяваха, че ще стана „ естествена “, ще съм признателна за лекуването и с лекост ще приема естествените часове сън и равнище на сила. Но в случай че сте ходили под звездите и сте протягали ръце към пръстените на планетите, в случай че сте привикнали да спите 4-5 часа в денонощието, а в този момент са ви нужни осем, в случай че преди сте могли да бодърствате няколко нощи поред, а в този момент не – да се вредите в ритъма на елементарните смъртни напълно не е лесна задача. Колкото и да е удобен за останалите, за вас този живот е несвойствен, цялостен с ограничавания, доста по-малко продуктивна и безумно отегчителен “.
Еуфорията, интервалите на продуктивна работа, креативното ентусиазъм – доста е мъчно да се откажеш от тях и да ги замениш с медикаменти и психотерапия. След интервалите на напредък постоянно следват прочувствена злополука, проблеми в връзките и финансови компликации.
Лекува ли се?
Биполярното разстройство е хронично заболяване и не може да се излекува, само че продължителната и непрекъсната терапия оказва помощ на доста хора, даже с тежки форми на заболяването, да управляват измененията в настроението и другите признаци.
Хубаво е да се изучат и разпознават признаците на манията и меланхолия. Често лекарите назначават постоянни физически извършения, както и препоръки за подобряването на съня и храненето.
Психотерапията също може да е от изгода. Лекарите преценят и какви лекарствени средства да се предпишат. В някои случаи се стига и до използването на антидепресанти, написа meduza.io.
Превод: Евгения Гигова
Заболяване или следващата съвременна диагноза?
Съвсем не. Биполярното афективно разстройство (БАР) се отнася към психическите разстройства. От него страдат 1-3% от хората, само че не може да се приказва за „ мода “. През последните години се приказва за него, поради все по-голямата осведоменост за психическите болести и рухването на стигмата, като щемпел за нещо неприятно и позорно. Затова в този момент доста елементарни хора и звезди описват за своите проблеми.
БАР е болест, която провокира полярни нарушавания в настроението – депресии, фикс идея и хипомания. Това се отразява на интензивността на индивида (по време на меланхолия хората мъчно извършват всекидневните си задачи). При това човек от време на време не осъзнава какъв брой мощно прочувствената му неустойчивост въздейства на живота му и този на околните му, отхвърля казуса и не желае да се лекува.
В интервали на фикс идея човек е благополучен и се усеща въодушевен. Той прелива от сила и хрумвания, страстите го изпълват, коства му се, че може да свърши доста неща по едно и също време и като че ли няма потребност от сън. Той може да работи две денонощия без сън, да приказва доста бързо и несвързано, да прави рисковани дейности, да купува всичко, което му харесва в магазина (това се назовава припадък на невъздържан шопохолизъм), да встъпва в безразборни полови връзки, да се нервира елементарно и да се държи нападателно.
В интервал на меланхолия човек може да изпитва подтиснатост, нервност, възприятие на виновност или въобще да не изпитва особени усеща. Тогава му е мъчно да се концентрира, да обмисля проекти, да помни желанията и обещанията си. Понякога тези признаци карат хората да си останат вкъщи, както и да се отхвърлят от другарство с околните си. В такива интервали се намалява либидото, а при някои пораждат и мисли за самоубийство.
Има ли общо с шизофренията?
Не. За разлика от шизофренията личността на човек с биполярно разстройство остава неизменима. Това се вижда в интервали на интермисия – положението сред интервалите на фикс идея и меланхолия. По-рано биполярното разстройство се е наричало маниакално-депресивна неуравновесеност, а клиническата логика на психиката и психиатрия постоянно са свързвали психозата (състояние, когато се нарушава усещането и на човек му е мъчно да разбере кое е действително и кое не) с шизофренията.
Сега това е в предишното, само че и през днешния ден на хората с биполярно разстройство, които в интервали на фикс идея или меланхолия имат психотични признаци, като да вземем за пример – халюцинации, неправилно се слага диагнозата шизофрения.
Защо толкоз известни хора страдат биполярно разстройство? Как геният е обвързван с тази диагноза?
Сред хората, страдащи от биполярно разстройство, в действителност има доста надарени художници, писатели, музиканти и учени, само че експертите не са открили причинно-следствена връзка сред креативните действия и болестта.
Хората с БАР постоянно одобряват интервала на фикс идея като опция да основат, измислят нещо ново, защото усещат прилив на сили и са способни да преодолеят доста, с цел да реализиран задачите си.
В своята книга клиничният психолог Кей Джеймисън споделя какъв брой мъчно се е отказала от това:
„ Приятелите и околните ми се надяваха, че ще стана „ естествена “, ще съм признателна за лекуването и с лекост ще приема естествените часове сън и равнище на сила. Но в случай че сте ходили под звездите и сте протягали ръце към пръстените на планетите, в случай че сте привикнали да спите 4-5 часа в денонощието, а в този момент са ви нужни осем, в случай че преди сте могли да бодърствате няколко нощи поред, а в този момент не – да се вредите в ритъма на елементарните смъртни напълно не е лесна задача. Колкото и да е удобен за останалите, за вас този живот е несвойствен, цялостен с ограничавания, доста по-малко продуктивна и безумно отегчителен “.
Еуфорията, интервалите на продуктивна работа, креативното ентусиазъм – доста е мъчно да се откажеш от тях и да ги замениш с медикаменти и психотерапия. След интервалите на напредък постоянно следват прочувствена злополука, проблеми в връзките и финансови компликации.
Лекува ли се?
Биполярното разстройство е хронично заболяване и не може да се излекува, само че продължителната и непрекъсната терапия оказва помощ на доста хора, даже с тежки форми на заболяването, да управляват измененията в настроението и другите признаци.
Хубаво е да се изучат и разпознават признаците на манията и меланхолия. Често лекарите назначават постоянни физически извършения, както и препоръки за подобряването на съня и храненето.
Психотерапията също може да е от изгода. Лекарите преценят и какви лекарствени средства да се предпишат. В някои случаи се стига и до използването на антидепресанти, написа meduza.io.
Превод: Евгения Гигова
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ