Харалан Александров: Трябва да повдигнем похлупака на турското робство
В средата на април Дойче Веле разгласява изявление със обществения антрополог Харалан Александров за обстоятелствата и митовете към тематиката за " турското иго ".То провокира развълнуван спор. В ново изявление за Дойче Веле Харалан Александров проучва реакциите на читателите.
Защо метафората за " турското иго " продължава да провокира и до през днешния ден неимоверно мощен и извънредно спорен отзив измежду българите, както стана ясно от последния ни диалог?
Честно казано, бях сюрпризиран от мощния отзив на този диалог, в който споделяме неща, които най-малко за мен са банални и самоочевидни. Стана ми забавно и използвах случая, с цел да се срещна с част от хората, които се бяха развълнували до степен да ми се обадят и да изискат да приказват с мен. Първото, което открих, е, че са разчувствани не толкоз от самото изявление, колкото от развихрилия се след него спор. Изглежда, че подобен спор от дълго време е трябвало да се състои, само че дълго е бил отлаган - вероятно заради несъзнаван боязън от буйните пристрастености, които ще отключи. Радвам се, че въпреки и несъзнателно дадох мотив за неговото начало и се надявам той да продължи, въпреки и не с такава настървеност. Второто, и по-важно изобретение, е, че в комбиниране с " турско " думата " иго " добива необикновен смисъл за голяма част от актуалните българи, който отива надалеч оттатък метафората. Макар да знаят, че нашите предшественици са били свободни жители на султана, те упорстват, че турското иго е действителност в един по-широк смисъл, който включва грабежите и беззаконията по време на войни, отвличанията на дами и деца, жестокостите при потушавне на протести и въстания, кърджалийските зулуми и прочие Накратко, " турско иго " е нещо като универсално разбиране за страданията на българите през този интервал, и освен. Това семантично отместване е очевидно в производната дума " подтисник ", която значи поробител, а не робовладелец. Установих също по този начин, че привързаността към турското иго не допуска неприятно отношение към турците като общественост, и популярност Богу! Значи турците са си турци, робите са си плебеи, само че турското иго е нещо трето, сходно на молекулите, които имат изцяло разнообразни свойства от съставящите ги атоми. Това е успокояващо изобретение, което обаче повдига въпроса за особените свойства на тази смислова молекула, наречена " турско иго ".
И какви са тези особени свойства?
За да ги изучим, е належащо по-задълбочено проучване, само че мога да предложа няколко работни хипотези. Първата догадка е, че турското иго е освен това от метафора, то съставлява архаична мисловна парадигма, която затваря и провинциализира дискурса върху този интервал от нашата история. Конструктът " турско иго " има свойството да генерализира и опростява историческия опит и да го провежда в кохерентен роман. Това е огромно улеснение, тъй като улеснява мисленето за тази ера, като я поставя под общ знаменател. Недостатъкът е, че блокира опцията за сериозна рефлексия върху случилото се през тези пет епохи от нашата история. Пленителният роман за робството икономисва на груповото въображение нуждата да разграничава обособените интервали и исторически артисти в границите на тази ера. Проверете и ще видите, че не се прави особена разлика сред завоевателя Лала Шахин от 14 век, отцепника Осман Пазвантоглу от 18 век и реформатора Мидхат паша от втората половина на 19 век - всички попадат в графата " поробители " макар другия подтекст и противоположните им политически цели. Наличието на прецизни изследваня не трансформира обстановката. Просто задълбоченото историческо знание остава затворено в академичната общественост и едва въздейства върху всеобщото схващане. Изглежда мозъците не са готови да одобряват и осмислят тези обстоятелства, които опонират на огромния народен роман, осветлен от традицията и подпечатан от престижа на страната.
Защо метафората за " турското иго " продължава да провокира и до през днешния ден неимоверно мощен и извънредно спорен отзив измежду българите, както стана ясно от последния ни диалог?
Честно казано, бях сюрпризиран от мощния отзив на този диалог, в който споделяме неща, които най-малко за мен са банални и самоочевидни. Стана ми забавно и използвах случая, с цел да се срещна с част от хората, които се бяха развълнували до степен да ми се обадят и да изискат да приказват с мен. Първото, което открих, е, че са разчувствани не толкоз от самото изявление, колкото от развихрилия се след него спор. Изглежда, че подобен спор от дълго време е трябвало да се състои, само че дълго е бил отлаган - вероятно заради несъзнаван боязън от буйните пристрастености, които ще отключи. Радвам се, че въпреки и несъзнателно дадох мотив за неговото начало и се надявам той да продължи, въпреки и не с такава настървеност. Второто, и по-важно изобретение, е, че в комбиниране с " турско " думата " иго " добива необикновен смисъл за голяма част от актуалните българи, който отива надалеч оттатък метафората. Макар да знаят, че нашите предшественици са били свободни жители на султана, те упорстват, че турското иго е действителност в един по-широк смисъл, който включва грабежите и беззаконията по време на войни, отвличанията на дами и деца, жестокостите при потушавне на протести и въстания, кърджалийските зулуми и прочие Накратко, " турско иго " е нещо като универсално разбиране за страданията на българите през този интервал, и освен. Това семантично отместване е очевидно в производната дума " подтисник ", която значи поробител, а не робовладелец. Установих също по този начин, че привързаността към турското иго не допуска неприятно отношение към турците като общественост, и популярност Богу! Значи турците са си турци, робите са си плебеи, само че турското иго е нещо трето, сходно на молекулите, които имат изцяло разнообразни свойства от съставящите ги атоми. Това е успокояващо изобретение, което обаче повдига въпроса за особените свойства на тази смислова молекула, наречена " турско иго ".
И какви са тези особени свойства?
За да ги изучим, е належащо по-задълбочено проучване, само че мога да предложа няколко работни хипотези. Първата догадка е, че турското иго е освен това от метафора, то съставлява архаична мисловна парадигма, която затваря и провинциализира дискурса върху този интервал от нашата история. Конструктът " турско иго " има свойството да генерализира и опростява историческия опит и да го провежда в кохерентен роман. Това е огромно улеснение, тъй като улеснява мисленето за тази ера, като я поставя под общ знаменател. Недостатъкът е, че блокира опцията за сериозна рефлексия върху случилото се през тези пет епохи от нашата история. Пленителният роман за робството икономисва на груповото въображение нуждата да разграничава обособените интервали и исторически артисти в границите на тази ера. Проверете и ще видите, че не се прави особена разлика сред завоевателя Лала Шахин от 14 век, отцепника Осман Пазвантоглу от 18 век и реформатора Мидхат паша от втората половина на 19 век - всички попадат в графата " поробители " макар другия подтекст и противоположните им политически цели. Наличието на прецизни изследваня не трансформира обстановката. Просто задълбоченото историческо знание остава затворено в академичната общественост и едва въздейства върху всеобщото схващане. Изглежда мозъците не са готови да одобряват и осмислят тези обстоятелства, които опонират на огромния народен роман, осветлен от традицията и подпечатан от престижа на страната.
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ